№ 3516
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100514465 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 15864/03.10.2023 г., постановено по гр.д. № 59502/2022 г.
на СРС, ГО, 41 състав, е отхвърлен предявеният от И. Л. Л., ЕГН **********,
срещу М. К. Л., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата 15 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
причинени й от подадения от М. К. Л. сигнал вх. № 1546/16.06.2022 г. до
директора на Национално музикално училище „Любомир Пипков“ с копие до
министъра на културата и Регионален инспекторат по образование, както и от
поведението на М. К. Л. по организиране и координиране подаването на
сигнали (жалби), вх. № 1548/17.06.2022 г., вх. № 1556/17.06.2022 г., вх. №
1558/17.06.2022 г., вх. № 1559/17.06.2022 г., вх. № 1560/17.06.2022 г., вх. №
1561/17.06.2022 г., вх. № 1562/17.06.2022 г., вх. № 1563/17.06.2022 г. до
директора на Национално музикално училище „Любомир Пипков“.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство И. Л. Л., в която се поддържа, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с трайно
установената съдебна практика. В жалбата се поддържа, че подаването на
сигнал от ответника е било с цел умишлено да се навреди на ищцата, а
изложените твърдения за неверни, унизителни, уронващи честта и доброто
име. Въззивницата сочи, че твърденията в исковата молба „викове, крясъци,
1
обиди и заплахи са малка част от нещата, с които трябваше да се
съобразяваме за периода преди да преместим детето си“, „Публична тайна е,
че някои деца след среща с г-жа Л., плачат, изпадат в депресивно състояние,
изпискат се и/или се нуждаят от специализирана помощ от психолог“,
„Нещата, които чува детето са фрапиращи! Тя чува как И. Л. започва да се
кара….Детето се разплакало и избягало на двора“, не били изрично
коментирани от първоинстанционния съд, а и не били доказани в хода на
делото. Поддържа се, че тези твърдения не изразяват лично мнение, а са
широко изопачени, обидни и целят единствено да накърнят доброто име на
ищцата. Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд изобщо не е
коментирал заявление на родители на деца, с които са сезирани и Регионално
управление на образованието София-град и Министерство на културата. Във
въззивната жалба се сочи още, че първоинстанционният съд не е отчел
причастността на ответника към депозирането и съдържанието на останалите
сигнали, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се
доказало, че ответникът е организирал клеветническа кампания срещу
ищцата. Оспорва се показанията на свид. Я., доколкото по делото се
установило, че същата била подписала сигнала на ответника М. К. Л., а
същевременно в показанията си твърди, че разбрала за този сигнал от други
родители. Отделно свидетелката била посочила в показанията си, че
директорката на училището посъветвала родители да подадат допълнителни
сигнали към този на М. К. Л., но това твърдение не било достоверно,
доколкото сигналите били депозирани само в рамките на 24 часа.
Въззивницата сочи, че уволнението й били отменено като незаконно с
решение № 460/10.01.2023 г., постановено по гр.д. № 47774 по описа на СРС,
ГО, 164 състав, като в решението било прието, че трудовото правоотношение
било неправомерно прекратено на несъществуващо основание, тъй като
трудовият договор бил срочен, въпреки порочната практика на НМУ с
предлагане на „срочни“ договори за всяка следваща учебна година. Във
въззивната жалба се твърди, че договорът на ищцата не бил подновен заради
подаваните сигнали от ответника. Моли се за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
ВъззИ.емият М. К. Л. не е депозирал отговор на въззивната жалба в срока
по чл.263,ал.1 ГПК. В о.с.з., чрез процесуалния си представител адв. С.
изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Моли се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от М. К. Л. срещу И. Л. Л. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й от подадения от М. К. Л. сигнал вх. №
1546/16.06.2022 г. до директора на Национално музикално училище
„Любомир Пипков“ с копие до министъра на културата и Регионален
инспекторат по образование, както и от поведението на М. К. Л. по
организиране и координиране подаването на сигнали (жалби), вх. №
1548/17.06.2022 г., вх. № 1556/17.06.2022 г., вх. № 1558/17.06.2022 г., вх. №
1559/17.06.2022 г., вх. № 1560/17.06.2022 г., вх. № 1561/17.06.2022 г., вх. №
1562/17.06.2022 г., вх. № 1563/17.06.2022 г. до директора на Национално
музикално училище „Любомир Пипков“.
Не е спорно между страните, че през учебната 2021 г. – 2022 г. ищцата е
била преподавател в Националното музикално училище „Л. Пипков“, че
дъщерята на ответника Л.А. е била ученик в ръководения от ищцата клас през
тази учебна година, че ответникът е подател на сигнал вх. № 1546/16.06.2022
г. /заедно с А.Т./, адресиран до директора на училището, с копие до
министъра на културата и Регионален инспекторат по образование, като не е
спорно и съдържанието на сигнала съответно на представените по делото
заверени преписи. По делото се установява, че сигналът е подписан от още
12 родители на деца от Музикалното училище, както следва: К. К., Е.П. – К.а,
И. Я., П.М., Н.Т., П.А., Б.Н., М.N. (М.Н.), З.З.Х., Б.П., Х.И.С., М.Р.Р. и от
един ученик в училището. Не е спорно също, че в деловодството на
училището след подадения от ответника сигнал са постъпили още няколко
сигнала, както следва: - допълнение към сигнала на г-н М. Л. (вх. №
3
1546/16.06.2022 г.) вх. № 1548/17.06.2022 г., относно неправомерни действия
на преподавателя И. Л., подаден от Х.И.С., майка на ученик от IX клас;-
жалба-допълнение към сигнала на г-н М. Л., приета с вх. № 1556/17.06.2022 г.
относно неправомерните действия на г-жа И. Л., подкрепен от родители и
ученици от НМУ, подаден от И. Я.;- жалба, вх. № 1558/17.06.2023 г., от
З.З.Х., родител на ученик в VII клас;- допълнение към сигнала на г-н М. Л.,
вх. № 1559/17.06.2022 г. относно неправомерни действия на г-жа И. Л.,
подкрепен от родители и ученици от НМУ, подаден от П. и Ц.М., родители на
ученик в училището;- допълнение, вх. № 1560/17.06.2022 г., към сигнал
относно поведението на преподавателя И. Л., подаден от М. Л., от П.А. и
Н.Т., родители на ученик в училището;- допълнение, вх. № 1561/17.06.2022 г.,
към сигнала на г-н М. Л. относно неправомерни действия на г-жа И. Л.,
подаден К. К. и Е.П. – К.а, родители на ученик от V клас;- сигнал, вх. №
1562/17.06.2022 г., допълнение към сигнала на г-н М. Л. относно
неправомерни действия на г-жа И. Л., подкрепен от родители и ученици от
НМУ, подаден от Б.Н. и М.Н., родители на ученик в училището; - сигнал, вх.
№ 1563/17.06.2022 г., подаден в допълнение на сигнала на г-н Л., подаден от
М.Р.. В т.н. допълнения към сигнала на М. Л. в най -общи линии родители на
деца, които са се обучавали при ищцата, се оплакват от грубо отношение,
обиди и заплахи, системен тормоз и унижение, които И. Л. е отправяла към
децата, липса на адекватен професионален и педагогически подход,
принуждаването на родителите да закупуват скъпи музикални инструменти
от препоръчан от нея вносител.
Основен спорен момент пред въззивната инстанция, във вр. с който са
заявени подробни доводи във въззивната жалба, е дали с подадения сигнал се
съдържат клеветнически твърдения по отношения на ищцата, както и дали в
същия съзнателно са изложени неистински твърдения с цел да се навреди на
И. Л..
В сигнал вх. № 1546/16.06.2022 г. ответникът излага най-общо
твърдения за следното: че дъщеря му Л.А. – ученик в трети клас, е сменила
специалността си от пиано на флейта след проведен приравнителен изпит
през септември 2021 г., тя започна да изучава флейта при преподавателката в
НМУ – д-р И. Л., чието поведение било деспотично, отделно се критикуват
професионалните й методи, доколкото поради епидемиологичната обстановка
занятията били само онлайн без пряк достъп в реално време до преподавателя
4
си, което възпрепятствало учебния процес, пречило на професионалното
развитие на децата и отстраняването на грешките, но осигурявало повече
свободно време на И. Л.; ответникът е посочил в сигнала, че имало проблем с
набавянето на нотния материал, оприличава като неадекватни забележките на
ищцата към децата при свиренето на духов инструмент, отделно се критикува
обстоятелството, че И. Л. не показвала на учениците как самата тя свири на
флейта; критикува се обстоятелството, че И. Л. системно изпращала Л.А. да
принтира ноти извън училището при положение, че й е било забранено
излизане от сградата на училището без знанието на родителите; в сигнала
поведението на ищцата е обрисувано като неадекватно, посочено е, че тези
събития са се случвали по безскрупулен, арогантен и авторитарен начин,
имало е викове, крясъци, обиди; в сигнала се твърди да е публична тайна
обстоятелството, че някои деца след среща с г-жа Л. плачат, изпадат в
депресивни състояния, изпускат се и/или се нуждаят от специализирана
помощ от психолог, а родителите на тези, които не са музиканти и не
познават спецификата на работата, са заплашвани с това, че ще трябва да
напуснат нейния клас по флейта, а впоследствие, когато това се случи, се
появява тежка форма на реваншизъм; в сигнала се сочи, че е Л.А. е била
преместена при г-н Я. Ж., при когото детето се чувства щастливо, мотивирано
и все по-уверено; в сигнала е посочено още, че на 10.06.2022г. след годишния
изпит на четвъртокласниците по флейта, докато трае заседанието, в което се
обсъжда оценяването, част от децата чакат пред вратата на стаята, едно от тях
е Л., която се опитва да чуе какъв ще е коментарът на учителите относно
нейното представяне и нещата, които чува, били фрапиращи - И. Л. започва да
се кара и да обяснява, че не е вярно, че Л. свири от по-малко от година, а
свири много по-отдавна, г-н Ж. казва, че е говорил с баща й и от него има
тази информация, на което Л. започва да обяснява как М. К. Л. не й е баща.
Посочено, че след тази случка Л.А. се разплакала и избягало на двора, била
уплашена, неуверена и стресирана, загубила самообладание още по време на
самия изпит. В сигнала е отправено искане до директора НМУ да разпореди
г-жа И. Л. да не присъства и да не бъде член на комисии по настоящите
приемни изпити за 5-ти и за 8-ми клас, ако там кандидатстват деца, които
преди това са напуснали нейния клас по флейта, за да не се дава възможност
за ескалация на бъдещи конфликти, провокирани от нея и нейното желание за
мъст и реваншизъм. В края на сигнала ответникът е заявил, че ако тежкият
5
период на пандемията е довел някого до тоталната липса на морал, съвест и
елементарно уважение, деформации в комуникацията с родителите и
рефлектира върху работата с децата, да потърси необходимото съдействие без
това да е за сметка на здравето на децата и да не дава повод за нарушаване
репутацията на НМУ.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите К.Т.Б., Л.Е.И., И. Р. Я. и Х.И.С..
Свидетелят И. твърди, че познава ищцата от 2018 г., когато започнал
работа в НМУ като корепетитор на класа на г-жа Л.. Сочи, че е присъствал
често в часовете й – веднъж или два пъти седмично, когато има корепетиция
или в около 50% от всички часове на г-жа Л.. Определя я като изключителен
професионалист, взискателен преподавател и споделя, че има само добри
впечатления от нея. Описва я като един най-добрите преподаватели по флейта
в България, изключително уважавана от гилдията. Свидетелят навежда, че
ищцата е доста строг и взискателен преподавател, но в никакъв случай не
груб или неетичен. Счита, че не се е случвало да прекрачва нормите на
етиката, не се е държала лошо. Налагало се е понякога в хода на самата
работа да повиши тон, но свидетелят оценява това като положително качество
с оглед постигнатите от децата резултати. Свидетелят не познава ответника,
но му е известно, че е баща на една от ученичките на г-жа Л., която познава,
тъй като е била около един срок в класа на г-жа Л. - от м. септември 2021 г. до
м.февруари 2022 г. Присъствал е на случка, в която детето нямало клавири -
нотите, които свидетелят следвало да изсвири като пианист на корепетиция.
Тогава се случило ищцата да направи забележка, но свидетелят не може да
определи същата като нагрубяване. Известни са му оплакванията, които се
събрали в края на миналата учебна година. За случая разбрал от ищцата,
която била много разстроена. Свидетелят я придружил при директора, където
Л. се разплакала, което не било присъщо за нея. След случая тя емоционално
вече не е била на това равнище, на което преди е била - изглеждала изнервена
и напрегната психически. Според свидетеля ищцата е била назначена на
безсрочен трудов договор след проведен конкурс за заемане на длъжността.
Според показанията след случая със сигналите отношението на трудовия
колектив към Л. се променило – колегите им изглеждали по-дистанцирани
спрямо нея. Преди това Л. участвала като член на изпитна комисия всяка
година в различни класове, а през учебната 2022/2023 г. свидетелят не си
6
спомня да е участвала, въпреки че е била преподавател в училището.
Решението за това се вземало от преподавателския колектив, като според
свидетеля и директорът имал думата. На свидетеля е известно деца от
класовете на г-жа Л. да се преместват в други класове - някои по собствено
желание, други по желание на г-жа Л.. Оценява това като нещо нормално.
Като проблемни ситуации в хода на обучителния процес описва такИ., когато
едно дете не внимава, не се вслушва в нейните препоръки или не се подготвя,
тъй като по този начин се усложнява работата на самите преподаватели.
Тогава Л. повишавала тон.
Свидетелят Б. сочи, че познава ищцата от м.септември 2018 г., когато
дъщеря й е била приета в първи клас в класа по флейта на г-жа Л.. Макар да
няма музикално образованиe оценява ищцата като успешен преподавател, тъй
като обучава детето й по начин, по който то започнало да обича
изключително много инструмента си и проявявало желание за
самоусъвършенстване. Показателни в тази насока били постиженията й.
Счита, че Л. има подход към детето й, което е помогнало да преодолее някои
собствени притеснения. Допринесла е обучението й да се подобрява в хода на
учебния процес. Споделя, че в класа, в който е дъщеря й е в момента, има
уважение между учениците и от страна на родителите към учителя. В първи и
втори клас свидетелят е присъствала в индивидуални часове, които водела Л.
с дъщеря й. Отношението на учителя било много добро – успявала да предаде
това, което детето трябва да направи, въпреки че детето било малко. По време
на пътувания за конкурси свидетелят е виждала отношението на
преподавателя към децата – то винаги е било поддържащо, стимулиращо
децата, за да могат да покажат най-доброто, което могат с инструмента.
Отнасяла се много добре с тях. Свидетелят бегло познава ответника.
Известно й е, че има дете, което е било в класа по флейта на г-жа Л., но няма
преки впечатления от общуването на ищцата с това дете. За сигналите
разбрала след като приключила предходната учебна година. Г-жа Л. им
споделила, че има вероятност да не бъде отново назначена в училището като
преподавател заради сигналите. Тогава се събрали родители и решили, че
това не ги устройва, тъй като искат този преподавател да преподава на децата
им занапред. Описва, че в периода след случая Л. започнала да изглежда по
отпаднала физически, отслабнала, не се чувствала добре, налагало се да
посещава лекар. Промяната била много голяма и видима дори на снимките,
7
които свидетелят притежавала от изминалите години. Станала тъжна, унила,
с торбички под очите. На свидетелят е известно, че са намалели участията и
представленията, в които участвала ищцата, дори в последната година не й е
известно да е имало такИ.. Инструментът, на който дъщерята на свидетелят
свирела, купили по съвет на г-жа Л. за сумата 3000 лв. Свидетелят пояснява,
че по времето, през което децата не са учили в присъствена форма на
обучение в училище, занятията са провеждани с изпращане на видеоматериал
на това, което е направило детето като домашна подготовка, на
преподавателя и получаване на обратна връзка от преподавателя на базата на
тези видеоматериали. Не са провеждани видеоконферентни уроци.
Свидетелят Я. поддържа, че познава ищцата от Музикалното училище
от 11 години, дъщеря й е била разпределена да учи флейта и тя е била неин
преподавател от първи клас. Тогава Л. била в отпуск по майчинство и
започнала да работи с дъщеря й във втори и трети клас. Свидетелят е
присъствала на индивидуални уроци с детето й, като по време на същите е
ставала свидетел на по-рязко отношение към другите деца, които изчаквали
реда си за урок, и на повишаване на тон спрямо тях. След трети клас
свидетелят е подала молба детето й да бъде преместено в друг клас по лични
причини. Детето й било преместено в друг клас. Шест години по-късно,
когато дъщеря й била вече в 10-ти клас във формата на писмен сигнал до
директора, свидетелят подала оплакване, в което описала това, което се е
случило преди години с нейното семейство. Към този момент свидетелят не
чувствала пряка заплаха към себе си или дъщеря й, а поводът бил, че
разбрала от друг родител за случай с дете, което Л. е обидила и унизила.
Тогава свидетелят почувствала, че е крайно време ръководството на
училището да вземе някакви мерки. Свидетелката, заедно с други родители,
отишли на среща с директора и тя ги посъветвала да формулират
оплакванията си писмено. Самата директорка ги посъветвала да подадат
жалбите си към подадената вече жалба на г-н М. Л.. Преди този случай Я. не
познавала ответника. Запознали се по повод нейното желание и това на други
родители да предприемат нещо и да подадат жалба. Свидетелят пояснява, че в
годините е комуникирала с родители на деца от класовете на Л., които са й
споделяли за проблеми с преподавателя. В годините, откакто детето й не е
ученик на Л., свидетелят не е присъствала на уроци, провеждани от ищцата,
не е ставала пряк свидетел на комуникацията й с нейни ученици, в т.ч. и с
8
детето на ответника. За сигнала, подаден от М. Л., свидетелят узнала от друг
родител - З.Х..
Свидетелят С. поддържа, че ищцата Л., която била преподавател на
детето й в Музикалното училище в периода от м.02.2015 г. м.01.2017 г. След
този момент свидетелят преценила, че работният процес и взаимната
комуникация с ищцата не е подходяща за развитието на детето й, с оглед
което е пожелала то да бъде преместено от този клас, без да предявява
претенции при кого ще бъде преместена. По мнение на свидетеля работният
процес вървял трудно, с често вменяване на чувство за вина за неизпълнени
ангажименти, не само към нейното дете, но и към други деца в класа.
Конкретната причина да поиска да премести дъщеря си от класа на ищцата, е
била обиден коментар от страна на г-жа Л. по отношение на качествата на
нейното дете и на друго дете от класа в общата работна група на класа в
социална мрежа. Свидетелят пояснява, че към този момент вече са се
наслоили напрежение и умора от тези тежки взаимоотношения и у нея се е
формирало решение, че дъщеря й не следва да продължава обучението си в
среда, която не благоприятства нейното развитие, както музикантски, така и
чисто човешки. Споделя, че през м.юни на учебната 2021 г. – 2022 г. е взела
решение писмено да изложи преживяванията си и тези на детето й като бивш
ученик на г-жа Л., като поводът за това бил сходен случай на неправомерно
държане на учителя към дете. Научила за случая от своята дъщеря, която
преразказала ситуация, която се е случила в училище по време на годишните
изпити. Тогава г-жа Л. е реагирала грубо и несправедливо към дете по време
на изпита, а то се разстроило. Ставало дума за детето на г-н Л.. Тогава
свидетелят узнала, че директорът на училището е изразила мнение, дала е
съвет, ако има сходни случаи, те да бъдат разказани от родителите, които са
се почувствали засегнати от поведението на Л. през годините. Тогава
сметнала за правилно да опише това, през което са минали, докато дъщеря й е
била част от този клас, за да бъде част и този случай от една вътрешна
проверка на училището. Тогава свидетелят подала сигнал, който отправила в
допълнение към сигнала на ответника, който до този момент свидетелят не е
познавала. По отношение на входящия номер на сигнала на Л. свидетелят се е
поинтересувала и го е узнала от останалите родители - г-жа И. Я. и г-жа З.Х..
Ответникът не й е предоставял номера на сигнала си. По отношение
личността на г-жа Л. свидетелят без да отрича добрите й професионални
9
качества, изразява мнение, че е доминантен човек, който се опитва да държи
нещата под контрол, но не в добрия смисъл, който тя би вложила в тази
оценка. Описва я като човек, който цели да всява напрежение сред учениците
си и като личност с труден характер.
Съгласно трайно установената практика на ВКС /решение № 245 от
5.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, решения № 1347 от
18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на II ГО и решение № 758 от 11.02.2011
г. по гр. д. № 1243/2009 г. на IV ГО/, искането за защита, отправено към
държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република
България право, поради което е правомерна дейност. Обида е налице, когато
деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие, а клевета, когато деецът разгласи позорно
обстоятелство за другиго. Съдържащите се в жалба позорни обстоятелства за
другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган (те се
разгласяват, ако копие от жалбата е подадена до друго лице). Гражданите
имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от
него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотребата с право е
противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно -
за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8,
ал. 2 ЗЗД). Злоупотреба с право/противоправно поведение/ е налице, когато
искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна
на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни,
но подава искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг
обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по
правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването
на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с
право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието
(както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа. Следователно, за да се ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществени вреди,
настъпили от сезиране на държавен орган или институция, трябва да се
10
установи, че ответникът предварително е знаел неистинността на твърдените
от тях обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да увредят ищцата. От
анализа на събраните по делото доказателства, не може да се достигне до
такъв извод. Твърденията, изложени в сигнал вх. № 1546/16.06.2022 г. не са
произволни, а се основават на действително осъществени факти: че ищцата е
била преподавател на дъщерята на ответника М. Л. по флейта от м.09.2021 г.,
след което Л.А. бил преместена при друг преподавател, a на 10.06.2022г.
ищцата е участвала в комисията за годишния изпит на четвъртокласниците по
флейта. В част от сигнала ответникът критикува остро професионалните
методи на ищцата, но без да използва обидни или вулгарни изрази или да
твърди унизителни за честта и достойнството на И. Л. обстоятелства.
Твърдението, че Л.А. е била изпращана да принтира извън сградата на
училището нотен материал, се подкрепят от показанията на свид. И..
Относно твърденията в сигнала, че всичко се случва по „безскрупулен,
арогантен и авторитарен начин, имало е викове, крясъци, обиди“, както и че
„е публична тайна обстоятелството, че някои деца след среща с г-жа Л.
плачат, изпадат в депресивни състояния, изпускат се и/или се нуждаят от
специализирана помощ от психолог“, въззивният съд намира следното: от
показанията на свидетелите И. Я. и Х.С. е видно, че редица родители са
намирали поведението на ищцата към децата за грубо и рязко, което е
причинявало психически дискомфорт на децата им. Това е обстоятелство се
подкрепят и от останалите осем броя сигнали, подадени от родители на деца,
обучавани от ищцата, както и от обстоятелството, че сигналът на ответника е
подписан от още 13 родители на децa. Самият свид. Л. И. признава, че в
часовете е имало повишаване на тон от ищцата спрямо учениците при
необходимост. Дали подобен тип поведение е било подходящо или не,
доколко е мината нормалната граница общуване учител – дете с оглед ниската
възраст на децата и крехката им психика, е без обуславящо значение.
Същественото е, че поведението на ищцата често е бил възприемано като
неподходящо и грубо от децата и техните родители, в какъвто смисъл са и
изложените в сигнала твърдения. Използваните изрази „безскрупулен,
арогантен и авторитарен начин“ касаят субективна негативна оценка на
поведението на ищцата от страна на ответника. Според чл. 39, ал. 1 от
Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
11
Пределите на законосъобразно упражняване на това право са определени в
разпоредбата на чл. 39, ал. 2, според която същото не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към
насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на
престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В
същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи, според която „всеки има право на
свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да
отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи
без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Само
по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне
срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл
следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение,
което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице
обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят
достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са
неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо
отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично становище, с
което се изразява позиция или оценка на личности и събития. Мненията и
оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което
те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида
(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС;
решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62
от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.).
Изразяването на отрицателно мнение по отношение поведението на ищцата в
подаден сигнал до съответно компетентен орган не може да бъде основание
за ангажиране на отговорността на ответника, доколкото не е насочено към
накърняване доброто име на И. Л., а към защита на законни права и интереси.
Изложеното в сигнала, че на годишния изпит Л.А., ищцата е проявила
отношение, което децата са възприели като грубо, респ. че Л.А. е бил силно
разстроена от поведението на ищцата, се потвърждава от разпита на свид. С..
Твърдението в сигнала, че уроците са се провеждали неприсъствено чрез
изпращане на видеоматериали, се подкрепя от показанията на свид. Б..
С оглед изложеното се налага извод, че в сигнал вх. № 1546/16.06.2022
12
г. са изложени факти, които кореспондират с действителността. Дадените
негативни оценките и мненията по отношения на работата на ищцата са
изградени върху подкрепяща ги достатъчна фактическа база.
Обстоятелството, че друга част от родителите, вкл. свид. Б., оценяват
положително работата на ищцата, не променя изводите на въззивния съд,
доколкото съществено за установяване основателността на предявения иск е
доказване предварителното знание неистинността на твърдените от ответника
обстоятелства и заявяването им единствено с цел да увреди ищцата.
Съществено е, че в сигнала ответникът е отправил конкретно искане - г-жа И.
Л. да не присъства и да не бъде член на комисии по настоящите приемни
изпити за 5-ти и за 8-ми клас, ако там кандидатстват деца, които преди това са
напуснали нейния клас по флейта. Ответникът като родител на дете в тази
ситуация има легитимен правен интерес да отправи подобно искане, което
счита, че би защитило дъщеря му от последващо несправедливо оценяване. В
сигнала няма заявено искане И. Л. да бъде наказана, уволнена, т.е. видно е, че
сигналът не е насочен към негативно интерниране в личната и
професионална сфера на И. Л., а към защита законни права и интереси на
Л.А.. По отношение на публикацията на ответника в социална мрежа от
02.07.2022 г. със съдържанието „Безпардонното ти поведение, липсата на
всякакъв морал и етика, егоцентризма, безобразното ти вмешателство в
семействата на малки деца, на които преподаваш, отмъстителната ти природа,
злобарския реваншизъм, подлостта, в която завлече поредната си жертва –
невинно дете, за да те спасява от собствената ти глупост! Предупредих те! НЕ
СЕ ЗАКАЧАЙ С МЕН!....но ти не ме послуша! Жалка си!“, въззивният съд
намира следното: в самата публикация не е посочено името на ищцата, но от
съдържанието на публикацията и фактът, че е публикувана един ден след
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, е възможен
изводът, че същата реферира именно към ищцата. Същевременно предмет на
иска не са вреди от самата публикация, а от подаването на сигнали. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи силно влошаване
отношенията между родителите, подавали сигнали и ищцата, особено след
депозиране на сигналите, в този смисъл подобна реакция на ответника на
задоволство и зЛ.дство от прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата кореспондира с насложилите се отношения. Същевременно тази
публикация по никакъв начин не може да докаже недобросъвестност на
13
ответника към датата на депозиране на сигнал вх. № 1546/16.06.2022 г.
Ето защо и не са налице основания за ангажиране деликтната
отговорност на ответника по отношение на подаването на сигнал вх. №
1546/16.06.2022 г.
По отношение на останалите депозирани сигнали, същите не са
подписани от ответника. По делото няма събрани никакви доказателства
ответникът да е организирал подаването на тези сигнали. Ирелевантно за
спора е обстоятелството по какъв точно начин останалите родители са
разбрали за подадения от ответника сигнал – дали от директора на
училището или от М. Л., доколкото за родителите на деца в едно училище
няма забрана да обсъждат проблемите на децата си в училище, както и да
обменят информация за подадени сигнали и жалби или да подават общи
такИ.. Дори именно сигналът на М. Л. да е подтикнал останалите родители да
подават сигнали, то няма как да се ангажира отговорността на ответника за
тяхното съдържание – отговорността за вреди по правило е лична, а М. Л. не
се е подписал под нито един от останалите сигнали.
По отношение прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата
същото не се намира в причинна връзка с подадения от ответника сигнал –
видно от представената заповед от 27.06.2022 г., трудовото правоотношение
на ищцата е прекратено на основание чл.325,ал.1, т.3 КТ – с изтичане на
уговорения срок. Трудовото правоотношение на ищцата не е прекратено в
резултат на образувано дисциплинарно производство поради изложените
твърдения на ответника в подадения сигнал. Отмяната на уволнението на
ищцата с решение № 460/10.01.2023 г., постановено по гр.д. № 47774 по описа
на СРС, ГО, 164 състав, е поради изначално незаконосъобразно сключване на
трудов договор като срочен /при липса на законовите предпоставки за
уговаряне на срок на правоотношението/ между НМУ и ищцата, което обаче
няма никакво касателство с подадения от ответника сигнал.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззИ.емия следва
да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
14
2100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15864/03.10.2023 г., постановено по гр.д.
№ 59502/2022 г. на СРС, ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на М. К. Л., ЕГН **********, разноски в размер от 2100 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15