№ 317
гр. Варна, 14.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четирИ.десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р. Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Р. Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233000600236 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
За въззивната прокуратура се явява прокурор С. от АП Бургас,
командирована със заповед № РД-07-976/02.10.2023 г.
Жалбоподатели-частни обвинители/гр.ищци: Х. А. М., М. Х. М., Р. В.
С., Й. Д. С. редовно призовани, не се явяват.
Не се явяват и поверениците им – адвокат К. Ч. К., АК Бургас и адвокат
И. Д. СИНИГЕРОВА-РУСИНОВА, АК Бургас, редовно призовани.
Жалбоподатели-частни обвинители/гр.ищци: Д. Д. С. и К. Д. С. редовно
призовани, не се явяват, не се представляват.
Подсъдимият П. Н. Д., редовно призован, явява се лично и с адв.В. Д.
К., АК София, редовно упълномощен.
Адв. И. Н. Л., АК София, редовно призована, не се явява.
Подсъдимият Т. Г. Н., редовно призован, явява се лично.
Явява се и адв.Г. Н. К. от АК – ВАРНА, посочен за служебен защитник
на подсъдимия Т. Г. Н., съгласно уведомително писмо № 77 от 22.01.2024
година.
ПОДС.Н.: Не съм си упълномощил защитник, съгласен съм да ме
защитава адвокат К..
СЪДЪТ счита, че е налице хипотезата на чл.94, ал.3, вр.ал.1, т.6, пр.2 от
НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подсъдимият Т. Г. Н. – адв. Г.
Н. К. от АК – Варна.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Х. М., редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, намирам, че следва да се
даде ход на делото, предвид явяването на двамата подсъдими, както и с
тяхната защита. Доколкото знам по отношение на подс.Д. е упълномощена и
адв.Л., освен ако няма оттегляне някакво. Във връзка с отсъствието на втория
защитник - адв. Л., то моля да се приложи нормата на чл.271, ал.3 от НПК,
предвид, че подс.Д. има защитник в лицето на адв.К. и неговите права и
интереси няма да бъдат нарушени. Още повече в с.з. на 16.09.2022 г. е
направено лично изявление от страна на адв.К., че защитата изцяло е
съгласувана с втория упълномощен защитник.
АДВ.К.: Аз ще започна отзад напред уважаеми Апелативни съдии,
разговарял съм лично с адв.Л., тя много се извинява за нейното отсъствие
поради служебна ангажираност в дело, което не може да бъде отложено и с
оглед обстоятелството, че и аз ще бъда тук като защитник, независимо от
становището на представителя на държавното обвинение, че ние сме
съгласували кой до къде е във възможностите да защитава нашия подзащитен
П. Н. Д.. Това не бива да се коментира защото така е преценил нашия
подзащитен, че има нужда да се допълват двамата защитници. Но независимо
от това, аз не соча, че това е основание за не даване ход на делото и отлагане
на същото за друга дата.
По отношение на резервния защитник, то е въпрос на другия подсъдим
Т. Н., с оглед обстоятелството, че е налице конфликт на интереси аз няма как
да взема и отношение по този въпрос. Виждам, че въпроса е процесуално
допустим, решението на подсъдимия да утвърди назначаването на служебния
защитник или не. Той го утвърждава в този етап на наказателното
производство. Доказателствени искания може би в хода на делото да посоча
някои. Аз считам, че делото следва да се върне на ДП с оглед на допуснати
нарушения на процесуалните правила от вида на съществените, и то не едно,
не са и две. В тази инстанция аз няма какво да соча като доказателства. Не
правя искания за отвод. Не възразявам делото да се гледа в отсъствието на адв.
Л..
ПОДС.Д.: Аз също не възразявам да се гледа делото.
АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че с оглед изразеното
съгласие на подс.Д. за неучастието на колегата Л. в настоящото производство
няма процесуални пречки за даване ход на същото. Нямам искания за отводи,
няма да сочим нови доказателства.
ПОДС.Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло
депозирания пред Вас протест и жалбите на частните обвинители.
Преди да пристъпя към изложението на фактите и приложимото спрямо
тях право, намирам за абсолютно необходимо първо да се даде отговор на
въпроса годно доказателствено средство ли са обясненията на Б. С.,
обективирани в протокол за разпит извършен пред съдия на 04.12.2002г.
Това е абсолютно необходимо, т.к. тези обяснения са единственото пряко
доказателствено средство за инкриминираното деяние по което са обвинени
подс. Д. и подс. Н., поради което и основна опорна точка на обвинението.
Пледоарията на прокурора се прекъсва по искане на адвокат К..
АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, от името на моя подзащитен бих
искал да ни се даде време за подготовка на пледоарията, тъй като не сме
готови за този етап от наказателното производство така да приключи
съдебното следствие. Аз исках да изложа факти и обстоятелства за допуснати
нарушения на процесуалните правила още по хода на делото ако разрешите, а
Вие ми казахте, че по същество, и аз в този смисъл искам точно това, да се
отложи заседанието, като ни дадете възможност все пак мИ. доста време
когато делото е без движение, има някои факти и обстоятелства които са
пропуснати или забравени с течение на времето. Действително представляват
интерес и за Вас при постановяване на Вашия съдебен акт. Мисля, че е много
интересно да видите какви нарушения са допуснати, но те ще бъдат посочени
точно на етапа на даване ход на делото по същество в нашата пледоария.
Затова ние искаме да отложите с.з. да можем да се подготвим по-подробно с
конкретни дати, какви нарушения са допуснати в хода на съдебното
производство, в хода на съдебното следствие и Вие сами няма да повярвате, че
наистИ. е така.
ПРОКУРОРЪТ: Възразявам по отношение отлагане на делото,
предвид, че е имало достатъчно време да се подготвят, още повече в рамките
на близо година и половИ. беше пред Апелативен съд Бургас делото и
постоянното присъствие на адв.К., като в качеството му на защитник. Такова
възражение от страна на служебния защитник на подс.Н. не е направено,
макар и от скоро да е по това дело служебен защитник. Мисля, че е имал
достатъчно възможност и време за подготовка за разглеждане по същество,
т.е. пледоарии. Така, че възразявам и моля да продължим.
ПОДС.Д.: Аз се присъединявам към адвокат К., но ако той може да
изложи сега тези съображения, за които става дума, да ги изложи сега. Той ги
знае подред. А колкото до другия подзащитен, това са си техните отношения.
АДВ.К.: Присъединявам се към становището на колегата с оглед
изразената позиция.
3
Съдът счита, че липсват законови основания да бъдат прекъснати
съдебните прения и възобновено разглеждането на делото от предходен етап,
съдебни следствени действия в настоящата инстанция не са извършвани, нови
доказателства не са събирани, и на практика производството, което се развива
по протест на прокурора и по жалби на частните обвинители, предполага
защита в рамките на обстоятелствата, твърдяни от обвинението – държавното
и частното, формулирани назад във времето при изготвяне на иницииращите
предходното въззивно производство актове, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К. за отлагане на делото, с
цел подготовка за пледоариите.
ПРОДЪЛЖАВА делото със съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Позовавайки се на чл.6 от Конвенцията за правата на
човека и основните свободи, първоинстанционния съд е приел, че в
нарушение на процесуалните правила, предвидени в НПК е проведен този
разпит, което от своя страна води до невалидност на обясненията на С. и до
нарушение на справедливостта на водения процес, изразяващи се в
нарушаване правото на защита на двамата подсъдими. Първоинстанционния
съд не е съобразил обстоятелството, че при първоначалното водене на това
производство Б. С. е осъден с влязла в сила присъда и то именно въз основа на
тези обяснения, които е дал на 04.12.2002г., разбира се без да се изключва и
останалия събран доказателствен материал, които изцяло кореспондира с тези
обяснения. Игнорирайки ги в случая ще са налице различни фактически
обстановки за едно и също престъпление с общност на умисъла, предвид , че
Б. С. е осъден с влязла в сила присъда и то изтърпяна, за това престъпление, в
качеството на извършител, а по отношение на двамата подсъдими
производството продължава. Въпросът е при тези констатации на
първоинстанционния съд не се ли дава основание за ново възобновяване на
производството спрямо С.. В тази насока са и констатациите в решението на
ВКС, с което е върнато наказателното производство пред настоящата
инстанция и изрично е посочено, че спрямо Б. С. е налице влязла в сила
присъда, която се ползва с материална и формална доказателствена сила,
която обвързва и контролираните инстанции, поради което правилността й не
може да бъде подлагана на проверка в настоящото производство, като
единствен способ за това е по реда на възобновяването.
В подкрепа на позицията ми, че обясненията на С. се явяват валидно
доказателствено средство са следните обстоятелства: първо: Б. С. е бил
привлечен в качеството на обвиняем на 04.12.2002г. и по правилата на НПК,
които вътрешни правила изцяло са съобразени и с посочената Конвенция.
Непосредствено след това е разпитан в качеството на обвиняем в
присъствието на защитник, пред съдия по реда на чл.210, ал.3 от НПК (отм.),
сегашен текст чл.222 от НПК. Няколко дни след това на 06.12.2002г. е
привлечен в качеството на обвиняем Т. Н. и на 09.12.2002г. при условията на
4
задочно производство е бил привлечен П. Д.. Недоумение буди твърдението
на първоинстанционния съд, че техните процесуални права са били нарушени,
т.к. не са присъствали при разпита на обв. Б. С. и това е ограничило правото
им на защита. Следва обаче да се отбележи, че към момента на разпита на Б.
С. двамата подсъдими не са имали никакви процесуални качества, за да се
приеме, че е налице нарушение на процесуалните им права.
На следващо място следва да се разграничат обясненията на Б. С.
дадени на досъдебното производство в качеството му на обвиняем и в
последствие неговите показания дадени в качеството му на свидетел по
същото производство. Основния критерий въз основа, на който следва да се
кредитират съответните обяснения или показания е подкрепата на другите
доказателствени източници. За достоверността на съответните обяснения или
показания не е водещо дали те са дадени на досъдебната фаза или в
съдебната, а дали намират опора в другите доказателства или не. В случая
обясненията на С. дадени на досъдебното производство изцяло кореспондират
с останалия събран доказателствен материал и следва именно на тях да бъде
дадена вяра. Същите са приобщени към доказателствения материал по делото
по реда на чл.281 от НПК, и от които е установено участието на Д. и Н. в
инкриминираното престъпление. Не следва показанията на Б. С. дадени в
съдебната фаза на наказателното производство да бъдат изобщо кредитирани,
т.к. при множеството проведени разпити, самия той посочва различни
хипотези, които не намират никаква опора по отношение на останалия
доказателствен материал, извън правната и нормалната житейска логика са.
Звучат неправдоподобно и житейски неиздържано.
На следващо място по отношение на провеждането на справедлив
процес спрямо двамата подсъдими, както и спрямо свид. Б. С.. По никакъв
начин не е установено по отношение на Б. С. да е упражнено физическо и
психическо насилие, за да се приеме, че неговите самопризнания са дадени на
базата на изтезание или нечовешко отношение спрямо него. Както посочих
по- горе същия е разпитан на досъдебното производство в присъствието на
защитник и съдия. Разпита пред съдия е именно парирането на всякаква
възможност разследващия орган или пък заинтересован полицейски служител
да упражни психическо, а още по- малко физическо въздействие спрямо
разпитваното лице с цел получаването на изгодна (от негова гледна точка),
при това добита по надлежен процесуален ред (следователно-годна)
доказателствена информация. Самото присъствие на съдия при провеждане на
разпита е максимална гаранция за прозрачността, обективността и
безпристрастността на това процесуално- следствено действие. Да се
предположи противното, в смисъл оказано съдействие от страна на съдебния
орган за добиване на показания по непроверен начин или на лъжливи такива,
не би означавало друго, освен поставянето на голям въпрос на самите цели и
методи на наказателното правосъдие. В тази връзка не подлежи на съмнение
нежеланите констатации, изводите и заключението за фактите и
обстоятелствата, практически възприети от първоинстанционния съд,
5
включени в предмета на доказване, да се преценят по начин, различен от този,
по който същия е извършил подбора и анализа им обслужил логическите му
разсъждения, довели до определен правен извод, за да обоснове съдебния си
акт, т.е. предубедено, едностранчиво и в пълен разрез с доказателствата по
делото.
Не на последно място следва да се посочи, че в практиката на Върховен
съд са формулирани редица принципни правила във връзка с оценката на
обясненията на обвиняемия. Като обобщение е прието, че обясненията на
обвиняемия имат едновременно и защитна и доказателствена стойност и не
позволяват достоверността им да бъде изключена априори, още повече, когато
се сочат и други данни в тяхна подкрепа, същите са основно доказателствено
средство, поради което съдът не може декларативно да ги отхвърли, без да ги
е обсъдил всеобхватно и съпоставил с всички други доказателства по делото-
Р-491/2000г.- ІІ-н.о.; Р-981/2005г.- ІІІ-н.о.
В мотивите към присъдата, първоинстанционния съд е посочил, че освен
обясненията на Б. С. няма други доказателства , които да разкриват
взаимоотношенията по това време първо между пострадалият С. и подс. Д.,
както и между свид. С., подс. Д. и подс. Н..
В тази връзка следва да се посочи, че неправилно са игнорирани
показанията на свидетелите М. Г., В. Х., Т. С., Д. Х., Ш. и С., които еднозначно
сочат на формираното у подс. Д. убеждение, че пострадалия е поръчал атентат
срещу него в началото на 2002г. и поради това е имал личен мотив да си
отмъсти на С.. Игнорирани са редица свидетелски показания, че С. е бил
твърдо убеден, че срещу него се готви покушение именно от Д., както и, че
същия го рекетирал и отправял заплахи, че „ще го направи на кайма“.
Игнорирани са показанията на свидетели от близкото обкръжение на С., че
той е бил неспокоен от ежедневното присъствие на свид. Б. С. в близост до
строящата се от него сграда, именно защото е знаел, че този свидетел е един от
приближените хора на Д..
Първостепенния съд формирайки вътрешното си убеждение по фактите,
неправилно и превратно е тълкувал доказателствата, касаещи кражбата на
лекия автомобил на свид. С. и е приел, че обясненията му в тази връзка са
изолирани. Ако беше подложил на внимателна преценка показанията на
свидетелите К., Ц., С., Хр. И., В. и Х., които в никакъв случай не са
противоречиви помежду им, без съмнение не би направил извод за
недостоверност на твърденията на свид. С., че именно Д. е съдействал с
всички възможни средства за откриване и връщане на л.а. „Фолксваген“ , тъй
като в багажника на колата е имало вещи, първоначално предназначени за
готвеното покушение срещу С..
Изцяло неправилен е изводът на съда за недостоверност на обясненията
на свид. С. по отношение на парите, които получил от подс. Н. като
възнаграждение за извършеното убийство. В тази част заявеното от свид. С. е
подкрепено в достатъчна степен от други писмени и гласни доказателствени
6
средства- показанията на свид. София Н.а, справките за открити от С. банкови
сметки именно в посочените от него банки, протокола за претърсване и
изземване на част от доларите от дома на Н.а. Доводите в решението, с които
съдът отхвърля като недостоверни обясненията на С. в тази им част са
неубедителни и логически неиздържани. В тази връзка няма как да са налице
доказателства, че сумата от 10 000 долара, която е платена на С. непременно
следва да бъде изтеглена от банков влог на Д., т.к. вниквайки в цялата
фактическа обстановка се установява, пълна конспиративност, разговори чрез
посредника Н. или на четири очи.
Обясненията на Б. С. са били изцяло проверени чрез съответните
способи за доказване , предвидени в НПК. И съответно е събран достатъчен по
обем доказателствен материал, който ценен в своята съвкупност изцяло
доказва съпричастността на подс. Д. в извършване на престъплението, в което
е обвинен. С. се е срещал често с подс. Д., като тези срещи са били само
между двамата и няма как да бъдат по друг начин, предвид, че става въпрос за
поръчителство за убийство, за което се изисква конспиративност на
действията. С. и Д. са се срещали в заведение в хотел „Приморец“ гр. Бургас,
обмисляли са прецизно последващите действия, обсъждали са навиците на
жертвата. Проследявайки хронологията на събитията се установява
изключителната съпричастност на Д. към кражбата на лекия автомобил на С.,
така и последващите му действия по установяване, намиране и най- вече
връщането на първоначално предвиденото оръжие- пистолета за извършване
на планираното убийство, но непредвидени обстоятелства са осуетили това.
Налице са гласни доказателствени средства в тази насока, подкрепящи и
обясненията на С., а именно показанията на свидетелите Т. С., А. К., Х. Я. И. и
Д. В., който са приобщени към доказателствения материал по съответния ред
предвиден в НПК, а именно чл.281.
В последствие съпричастност на Д. е налице и при доставянето на
второто оръжие- малокалибрената пушка с оптика, с която е извършено
убийството. Не е установено от къде същата първоначално е придобита, но
това не е от съществено значение, т.к. същата е поръчана и доставена и
именно тя е средството за извършване на убийството. Не на последно място
следва да се обърне и внимание на факта, че Д. се е разплатил на С. за
поръчаното убийство, чрез посредничеството на Н.. В тази връзка са
намерените пари в дома на свид. София Н.а и установените пари по банкови
сметки, при положение, че много от свидетелите посочват, че Б. С. не е
разполагал с каквито и да е средства. Тук е мястото да се обърне и внимание
на участието и на втория подсъдим- Т. Н.. Няма как да се приеме, че той нито е
знаел, какво има в сака, където е била поставена малокалибрената пушка,
както и за какво дава сумата от 10 00 долара на С.. При предаването на
малокалибрената пушка, Н. твърди, че не е знаел какво точно е имало в сака,
където е била поставена, но конспиративността, с която е предадена, на тавана
на наследствената му къща, поражда доста въпроси защо точно там, защо е в
тъмната част на денонощието. Намирам, че категорично е доказано
7
съучастническата дейност на двамата подсъдими, а именно Д. като подбудител
и помагач, а Н. само като помагач в извършване на престъпление по чл.116,
ал.1, т.9 от НК. Освен снабдяването на Б. С. с пистолета, с който не е
извършено убийството, в обясненията си той твърди, че подс. Д. го уверил да
ползва за убийството малокалибрена пушка. Идеята на Д. се обективира и с
конкретни действия, а именно посещението на тримата С., Д. и Н. в
наследствената къща на Н., където е била укрита набавената от Д.
малокалибрената пушка. Последвало е връщане в град Бургас, след което вече
само двамата Н. и С. се отзовали отново в селото и пренесли до гр. Бургас
оръжието. Веднага след това С. започнал и същинската подготовка за
извършване на убийството на С..
Подсъдимият П. Д. е действал изключително предпазливо при
уговарянето и подпомагането на С., този извод се извежда от съхраняването на
малокалибрената пушка в къщата на Н., даването на пари, отново на Н., за да
ги предаде на С. за извършеното убийство. С действията си по съхраняването,
пренасянето и предаването на оръжието, заплащането на уговорената сума, Н.
в значителна степен е улеснил извършването на престъплението, поради което
и неговата помагаческа роля е безспорно доказана. Освен това по поръчение
на Д. е предал и обещаната сума пари на С.. От тук и генералния извод, че Н. е
доверено лице на Д. и е налице съучастие на двамата в извършване на
престъплението. За съпричастността на Н. към убийството сочи и факта, че
след убийството, С. именно на него се е обадил, т.е. той е бил основната
връзка между С. и Д..
Обясненията на С. съпоставени с останалия доказателствен материал по
делото показва, че Д. освен поръчител, е взел активно участие в планирането,
подготовката и реализиране на замисленото престъпление заедно с Н..
С. не е имал личен мотив, за да убие пострадалия. Мотивът за
убийството посочен от него изцяло кореспондира със събрания цялостен
доказателствен материал. Обясненията на С. по повод мотива за
ликвидирането на С. изцяло се подкрепят от гласните доказателства, а именно
показанията на свидетелите М.н Г., Т. С., Д. Х., Р. С. и др. всички те доказват,
че между пострадалия и подс. Д. от години е съществувал конфликт на
интереси- икономически и лични. По отношение на конфликта между
жертвата и Д. намирам, че достатъчно подробно и ясно е описан в
обвинителния акт и изцяло се солидализирам с описаното.
Анализът на събраните по делото преки и косвени доказателства сочи,
че двамата подсъдими и свид. Б. С. са действали с общ престъпен умисъл да
умъртвят пострадалия Д. С., като изпълнителното деяние е осъществено от Б.
С., активно подпомаган от двамата подсъдими.
Подсъдимият Д. е улеснил извършването на престъплението с даването
на съвети и указания на С. относно начина., времето, мястото на извършване
на престъплението и заличаване на следите от него. Двамата подсъдими са
предприели активни действия по набавянето на оръжието, оптически мерник
8
и др. послужили за извършване на престъплението, при несъмнено доказан
мотив за това. Подбудителската дейност на Д. се изразява в умишлено
склоняване и убеждаване на С. да извърши убийството.
Предвид гореизложеното, намирам, че обвинението спрямо двамата
подсъдими е безспорно доказано, по повод на което, моля на основание чл.336,
ал.1, т.2 от НПК да отмените първоинстанционната присъда, като
необоснована и незаконосъобразна, и постановите нова, с която да признаете
за виновни двамата подсъдими и ги осъдите.
При определяне на санкцията на двамата подсъдими, моля да бъдат
отчетени мотивите за извършване на престъпното деяние, начина. на
осъществяване на същото, условията при които Д. е бил предаден от
португалските на българските власти, което се явява гаранция за
провеждането на справедлив процес, присъствието на подсъдимите, както и
спазването на правилото да не се утежнява положението им, съобразявайки се
с действието на забраната „реформацио импеус“. Поддържам изцяло искания
размер от страна на наблюдаващите прокурори пред първата инстанция , а
именно 18 години лишаване от свобода и за двамата подсъдими при
първоначален „строг„ режим на изтърпяване на наказанието, като на
основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК се приспадне срока на задържането под
стража на двамата обвиняеми, както и по отношение на Д. и срока по
задържането по ЕЗА, като съобразно чл.336, вр. с чл.309, ал.3 от НПК, моля
при постановяване на осъдителна присъда по отношение на двамата
подсъдими да им бъде наложена и мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
По отношение на приетите за съвместно разглеждане в настоящия
процес граждански искове намирам, че следва да бъдат уважени по
справедливост и съобразно константната съдебна практика на съда. Намирам,
че същите не са погасени по давност, както обикновенна, така и абсолютна.
Това е така, т.к. инкриминираното деяние е извършено на 21.11.2002 г. Тогава
пострадалият е бил прострелян и убит, като това е времето, когато
конституираните граждански ищци по делото са започнали да търпят
неимуществени вреди. Д. не е бил открит, като е бил привлечен като обвиняем
и то задочно едва на 09.12.2002 г., а Н. на 06.12.2002г. Съответно, това е
началният момент, когато вземането на гражданските ищци за причинените
им вреди е станало изискуемо и би се погасило с изтичането на 5 години.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД и тълкуването на въпроса в ТР №
5/5.04.2006 г. на ВКС (по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК), за да спрат
течението на погасителната давност то е следвало да предявят претенцията си
в съдебен процес - било то чрез предявяване на иск по ГПК или на граждански
иск в наказателния процес. Гражданските ищци са избрали втория вариант и
са сторили това още в досъдебната фаза на наказателното дело, като в
последствие и в с. з. на 19.01.2004 г., когато вече е било образувано съдебното
производство по обвинението срещу подсъдимите по НОХД № 171/2003 г. на
Бургаски окръжен съд. Към тази дата обикновената 5 годишната давност не е
9
била изтекла. По отношение на абсолютната 10 годишна давност, важи
нормата на чл.112, ал.2, т.2 от ЗЗД, а именно: 10 годишната давност не се
прилага за вземания при непозволено увреждане.
Предвид изложеното до тук, Ви моля да се произнесете в този смисъл
във Вашия акт.
АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, благодаря за предоставената ми
възможност в днешното с.з. това което аз считам, че е допуснато като
процесуално нарушение, нарушение на процесуалните правила от вида на
съществените да ги изложа в хода на пледоарията по дадения ход на делото в
днешното с.з. Дори се чудя от къде да започна своята пледоария при такива
нарушения на процесуалните правила, или пък при затваряне на очите на
представителя на държавното обвинение за липса на доказателства или
каквото и да е било. Ще започна дори отзад напред с предявения граждански
иск. Навсякъде съм поставял въпроса принципно на базата на това, което
постановено в НПК как да бъде постановена присъда, било оправдателна,
било осъдителна, както в хода на ДП, така и в първоинстанционното
производство при разглеждане на наказателното дело, още повече и пред
Апелативния съд, най-вече и пред Върховния съд, пред който изложихме
своите становища за допуснати нарушения на процесуалните правила. Аз не
искам принципно оправдателна присъда при наличието на процесуално
нарушение. Искал съм това да се отстранят тези нарушения, но никой не ни
приема тези доводи. В хода на първоинстанционното производство, още при
внасяне на обвинителния акт, ведно с разследване за разглеждането на делото
в съда аз съм изложил всичко това, което искаме и пред Вас да го кажете.
Първоинстанционният съд след внасяне на обвинителния акт и
разследването за разглеждане, първоинстанционният съд прекратява
образуваното производство пред Окръжен съд Бургас и го връща на
прокуратурата за отстраняване на нарушение на процесуалните правила. Там
има конфликт на интереси. Ако преброите само колко пъти аз съм се намесвал
за прекратяване и връщане. Повече от осем пъти може би. Аз казвам: аз
съучастник на Вашите нарушения на процесуалните правила няма да стана,
изчистете си обвинителния акт. За два месеца ще приключи делото, тъй като е
много обемисто. Виждате от 28-ия том нататък аз съм участник в това
производство. Всичко останало са писаници, писаници, един куп неща, които
са издирвателни мероприятия във връзка с отсъствието на П. Д.. Той е
отсъствал, защото няма понятие, че срещу него е образувано ДП и още
повече, когато се цитират факти от представителя на държавното обвинение в
сегашното с.з., той сочи, че на тази дата той е бил привлечен. Това не е така.
П. Н. Д. се явява на разпит и пита „има ли някакви други проблеми по
отношение на мен“. Казват му няма никакви проблеми. И в същия момент
представяме писмо за неговото отсъствие. На това основание, че той не е
знаел, производството се е гледало по реда на чл.269 – задочното
производство. Назначават му се там служебни или някакви други защитници,
което е посочено и в практиката на Върховния съд, че по този начин се
10
нарушават неговите лични права, които са и конституционни права на защита.
Окръжният съд констатира нарушение, връща делото на Окръжна
прокуратура Бургас, а тя протестира пред Апелативен съд, той се произнася,
че протеста е основателен и връща делото на Окръжен съд Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия. Аз тогава констатирам, че
този Апелативен съд, който се произнася по протеста на прокурора относно
отменителното решение на окръжния съд, ние доказахме, че той е незаконен
състав. Атакувам това становище на незаконния състав пред друг състав на
Апелативен съд, другият състав казва „ние нямаме процесуално право“, което
е вярно и е недопустимо да се отнасят. Макар и незаконен, състава който го е
постановил има друг ред за отмяна и връщане на делото на етапа на ДП.
Независимо от това административния ръководител на Окръжна прокуратура
тогава, която е член на ВСС за жалост, пуска от своя страна жалба по
отношение на нещото, което аз съм писал, че този състав е незаконен, защото
той участва в ДП, произнасял се е по същество и какво ли не още. И от там
нататък аз питам окръжния съдия. Значи новия Апелативен състав казва „ние
може да се произнесем по отношение на насрочените дати за разглеждане на
обвинителния акт, ведно с разследването в съдебно следствие, нищо друго не
можем да направим“. И така си върви делото. В един момент в хода на
съдебното следствие аз лично съм провел разпит в хода на с.з. в продължение
на пет часа със свид.Б.. И аз питам „Вие юрист ли сте“. Той казва, че не е.
Питам тогава какво търсите Вие в Бургас посред нощите да разпитвате
обвиняемия тогава още Б. С.. В 1.30 часа той приключил разпита. Имате ли
командировъчно, имате ли разрешение от прокурора, който вече наблюдава
образуваното производство. Няма. И в един и половИ. нощеска казва „обадих
се на окръжния прокурор да дойде“, и аз питам съда „виждате ли какво се
случва“. Един оперативен работник, в лицето на Ботьо Б. да вика посред
нощите при себе си окръжния прокурор. Ако Ви кажа още какви нарушения
други са правени, но то това е написано. Аз съм реагирал. Аз не съм адвокат,
който ще се съгласи, макар и в моя полза постановен съдебен акт да бъде така.
В този ред на мисли ще Ви кажа и как мИ. първоинстанционното
производство. Съдията, виждайки Б. С. срещу когото е образувано едно
производство по реда на чл.290 от НК, което е мИ.ло на всички инстанции, и
се връща обратно при съдия, който постановява, че Б. С. не е осъществил
престъпния състав на чл.290 от НК. След което си продължава
производството, не се зачита становището на съда, Б. С. си го осъждат и
когато тръгва делото пред първоинстанционния съд, председателят на
първоинстанционния състав казва „ти защо не си атакува осъдителната
присъда, обадете ми се след делото да Ви кажа как се прави“. Никой не му
„дреме“ от държавното обвинение да поправи обвинителния акт, да отстрани
осем или десет пъти, вкл. това дело ходи и в Националното следствие и там
има допуснати нарушения. Никой не реагира. Аз съм адвокат и съм юрист още
преди демокрацията и знам каква беше обстановката тогава, виждам я и сега.
Чудесни колеги имаме, но за жалост с всяка изминала година остават все по-
11
малко. Тогава, когато аз бях упрекнат, че съм подавал лъжичка по лъжичка на
прокуратурата за нарушенията, но доказателствената тежест не пада върху
защитата. Тя е задължение на тези, които повдигат обвинение, където
привличат някой. Повдигат ти обвинението по реда на чл.219 от НПК. Защо те
не признават елементарни неща? Аз затова исках да тръгна отзад напред в
пледоарията си, защото на всеки един в хода на Апелативното производство
съм дал по една такава папка с вх. №10912 от 25.11.2022 г. в 9.50 ч. Входирал
съм тази папка за всеки един участник в наказателното производство, в което
се сочи „образувано изпълнително дело, образувано изпълнително дело,
прекратено делото с приложените банкови бордера“, вкл. и на държавното
обвинение. Точно в хода на апелативното производство, аз се радвам, че
прокурор С. е тука и дали не си спомня за тази папка. Там да ми казват, че не
бил отминал преклузивен или не този пет годишен срок за предявяване на
граждански иск. Как да не е? Той е погасен. Не говорим за просрочване на
срокове. Всичко е платено и подплатено с доказателства. На всички страни по
делото е дадена по една такава папка. Аз съм се нагледал в това производство
на какво ли не, и какви ли не битки съм водил. Затова искам да се върне. Ами
пушката не е със същия номер. Когато повдигам въпроса защо след като
пушката е пред Вас и тука е номера на пушката, Вие защо не искате да бъде
извършена нова СТЕ по отношение на номера на пушката. Казва се, че се
назначава експертиза ако съда е некомпетентен. Но тука не е необходима
некомпетентност. Тука е достатъчно да има здраво зрение, за да се констатира,
че едното с другото като номера не си съвпадат.
Другите нарушения - изчезване на снимковия материал при провеждане
на съдебния експеримент в хода на ДП. Как изведнъж тези материали попадат
някъде другаде. Никой не иска да отговори. Защо не искате да отговорите.
И да продължа нататък - кога П. му беше изменена мярката. Вие може
би сте обърнали внимание, но аз го размножих точно в 50 екземпляра едно
указание на ВКП. Искате ли да Ви кажа как беше допуснат П. Д. да му бъде
извършена операцията. Тъй като при един опит за покушение срещу него,
получава сериозна контузия- изкривен крак и скъсен, постъпва след триста
зора на лечение в Пирогов. Извършена му е успешна операция, но се получава
едно заплашително писмо, което го има по делото да не се допусне
възможността П. Д. да надскочи допустимия срок на задържане по мярка за
неотклонение „задържане под стража“. В противен случай ще си направим
съответните изводи в това число и административни мерки по отношение на
двамата представители на държавното обвинение в хода на ДП и в хода на
първоинстанционното, но за да стигна до първоинстанционното какво се
случва? Точно това се случва. Когато в първо заседание по делото аз за да
запазя егото на състава изложих факти и обстоятелства, при все че другите
двама колеги защитници, аз казах, че ще подпиша Вашите възражения против
обвинителния акт, но имайте предвид, че аз ще изготвя свое лично становище
по акта. Затова, защото в хода на предявяване на разследването по реда на
чл.227 от НПК, П. Д. върнат вече от Португалия участват неговите защитници
12
без да е налице декларация за съгласие на П. Д. като обвиняем тогава, че е
съгласен защитниците му тогавашните да им бъде предявено разследването
по реда на чл.227 в негово отсъствие. Оставих по-тежкия вариянт като знаех,
че състава ще вземе отношение да провери това което аз твърдя. И се
натъквам на следващия по-тежък по нарушение на процесуалните правила.
Тука е налице другия факт. Как П. Д. се запознава сам в отсъствието на защита
с разследването при повдигнато обвинение по реда на чл.115, вр.чл. 20 НК с
двете му обвинения - подбудителство и помагачество, където е необходима
защита. Той се занимава със запознаване на доказателствата по воденото
разследване в отсъствие на адвокат. Тогава констатира съда, че действително
са допуснати нарушения и връщат делото. П. попада в хипотезата, че надскача
допустимия по НПК срок за взетата по отношение на него постоянна мярка за
неотклонение „задържане под стража“, прекратява производството и така П.
излезе навън и е без мярка за неотклонение. На никой не му направи
впечатление, че това са допуснати нарушения от точно лицата, които трябва
да указват надзор върху наказателното производство.
Още колко мога да посоча. Защо не се изтъква дори и днес в съдебна
зала от представителя на обвинението, че отивайки в къщата в с.Житарово,
ами той Б. С. не знае къде е къщата. Някакви следи, които са налице - фотоси.
Това доказателство ли е, че П. е бил ходил в Житарово. Споменава се тука за
Н.а, споменава се за 10 хил. долара дадени на Н., а пък той да се разпорежда.
Ами Н. и П. Д. са в конфликт на интереси. И точно в един такъв конфликт на
интереси аз посочих в първоинстанционното производството, 4-5 години вече
минаха, докато най-накрая дадоха ход на делото при допуснатите нарушения,
защото пак незаконен състав го решава протеста, нарежда на
първоинстанционния съд, от там има игри с датите на с.з., единият съд, който
е посочил отменяйки действието по внасянето на обвинителния акт ведно с
разследването едни дати, другият състав – законния на Апелативен съд
уважава новите дати или старите дати. По отношение само на датите на
провеждане, и така тръгна първоинстанционното производство. Това е смях и
срам. Стигнахме до това производство. В делото има по отношение на
изплатените изпълнителни дела при всеки един частен съдебен изпълнител,
бордерата които са внесени, акта с който се прекратява. Това нещо го има в
Апелативна прокуратура. Защо днес така говорят, не ги ли е срам, питайте ги
Вие, защото аз нямам право. Затова исках да се върне делото още в ДП. В
крайна сметка моля да се уважи волята на първоинстанционния съд, а не да му
налага един незаконен състав, той да продължи, нищо че имало нарушение на
процесуалните правила в хода на ДП. Ами в националното следствие когато
беше изпратено делото там и аз го издирвам и не мога да го открия. Те нямат
съвестта да ми кажат, че делото е препратено по компетентност. А аз имам
право да участвам в хода на провежданите процесуално следствени
мероприятия. Не е ли неуважение към юриста, който има такива права в
качеството си на защитник. Има там пълномощни, предявени искания за
участие, а не който вече се е пенсионирал. Той от вратата да ми казва „ти
13
трябва да се съгласиш“. Е как да се съглася? И така написано обаче, не това,
което чухте, а съвсем в друга форма, че аз не съм се явил. Как така. Толкова ли
неуважителен съм. Вие можете да прочетете какво е било моето процесуално
поведение. Дали съм правил опити да препятствам провеждането на
процесуално следствени и съдебно следствени действия? Има само едно
заболяване, когато два дена преди с.з. постъпих по спешност в болница с
високо кръвно налягане и тогава назначиха резервен защитник, който да
встъпи в ролята си на резервен защитник без да има основание за това. Нито
аз съм препятствал, нито съм отсъствал по неуважителни причини, нито пък
имам отсъствие за продължителен период, факти и обстоятелства, които
допускат встъпване на резервен защитник. Разпореждат се на прокуратурата,
образуват преписка, икономическа полиция отива в Света Дева М. в
болницата и разпитват. Всичко това нещо е в нарушение.
Протеста не го уважавам. Моля да приемете становището, което е по
отношение на протеста и по отношение на въззивната частна жалба от
частния обвинител, а пък да видите има ли някъде процесуален ред, който да е
спазен по конституиране на частните обвинители и граждански ищци. По
телефона. Да се е явил някъде. Това е на производство във въззивната
инстанция. Аз как да се съглася с безумното решение, като ни се сочат
доказателства К., който си измисля. Той сам признава лъжесвидетелстването и
това трябва да го има и в делото. Там влязла в сила присъда при все, че не
като съдебен акт озаглавено, а е споразумение, което има характер на влязла в
сила осъдителна присъда без право на протест и без право на жалби.
Много съжалявам, че така се случи с единия подсъдим. Тези болки и
страдания, които изпитва, нещо което е основание за недаване ход на делото
след като по разпореждането на ВКС е препратено по компетентност за
разглеждане от ВАпС. Съжалявам, че Вие сте поставени в такива условия да
постановявате съдебен акт. И Вие ако потвърдите оправдателната присъда
няма да бъда чак толкова морално удовлетворен, защото ще знам, че това е
съдебен акт при констатирани и атакувани нарушения на процесуалните
правила от вида на съществените. Аз няма да бъда морално удовлетворен, че
по този начин успешно ще се съм провел защитата на П. Д..
Уважаеми Апелативни съдии, действително по протеста на Апелативна
прокуратура във връзка с потвърждаване на първоинстанционната присъда с
която П. Д. е признат за невиновен в така повдигнатото му обвинение, а по
отношение Т. Н. той си има защитник и ще изрази своето становище. Аз съм
изразил своето становище пред Апелативен съд, поискал съм както и Ви
помолих да приемете писмените бележки на адв.И. Л., които са приложени по
делото във връзка с протеста и във връзка с подадените жалби от
поверениците на частните обвинители и граждански ищци, ако Вие счетете, че
те са конституирани по реда на НПК.
Аз считам протеста на Апелативна прокуратура и така направеното
искане по реда на чл.336, ал.1, т.2 с който текст да отмените оправдателната
14
присъда и да постановите нова с която да признаете Т. Г. Н. и П. Н. Д. за
виновни в извършването на престъпното деяние – обвинение, което
повдигнато с внесения за разглеждане, ведно с разследването обвинителен
акт.
С множество неща, които аз Ви насочих да видите в каква постановка е
работила защитата. Аз се явявах на двете производства, така сме се разбрали,
в ДП се явявах. И там има и състав, на който аз поисках отвод на състава. Не
могат да дадат ход на делото след връщане на делото от върховния съд. И
накрая като се появи един съдия каза „давам ход на делото“. Не може да се
даде ход на делото. Единия подсъдим нито сте минали по чл.269 – задочно
гледане. Той по обективни причини отсъства – „Не ме интересува давам ход на
делото“. Председателя на състава участваше в разглеждане на делото по 290
против Б. С.. Излизаха по един час да се консултират, след това се връщат и
казват 4нямаш основание“ Викам „напротив и сега ще Ви кажа защо искам
отвода и това е второ основание да Ви искам отвода“. Вие разглеждате
съдбите на хора, без да знаете какво има в тези 40 тома. И тогава излязоха и
след половин час се връщат и казват „вярно е Вие имате основание“. Аз ли
трябва да подсказвам? Ето в такава обстановка се работеше. С целия риск да
бъда… носил съм и славата, но мога да понеса и пораженията, нищо, че съм
бил номиниран за адвокат на не знам си какво. Това което Ви казвам е така и
при такава постановка се работеше по това дело.
В този смисъл считам протеста на държавното обвинение за
неоснователно, да не говорим, че никакво отношение не се взе и по
отношение на тези граждански ищци и частни обвинители, но ще кажа, че с
поверениците в коридора говорим едно, наличие на конфликт на интереси,
защото в един момент тези двамата юнаци остават без защита.
Отделно от това, че е констатиран конфликт на интереси, те върнаха
делото на ново, но от момента на празнотата, а от момента на новия вече
подсъдим. Трябва да върнете конфликта на интереси кога е констатиран и за
какво. И това не е направено. И в коридора когато говоря с повереника и това
е страхотно нарушение. Влизаме в залата – адв.К. няма основание да ме
извинява.
Виждате какви са били и взаимоотношенията и вътре и вън от залата. А
не да искам някой да ми прости за нещо, което не съм свършил.
Аз подсказах за най-съществените нарушения, допуснати в хода на ДП,
на първоинстанционното производство, на проверяващия съд и безумното
решение на ВКС. Същият протест е неоснователен, а в случай че решите, че с
всички действия въззивния съд, както и на първоинстанционният съд в хода на
съдебното следствие тези нарушения са санирани, да потвърдите
оправдателната присъда, постановена от Окръжен съд Бургас и да оставите
жалбите и протеста като неоснователни или поне необективни, дори и ако го
приемете това, те са и незаконосъобразни. Не може те да бъдат конституирани
като такива без да се явят в съдебна зала, чак такова конституиране не съм
15
чувал да е в ход.
ПОДС.Д.: По протеста се присъединявам към адв.К.. Аз не съм юрист,
но освен всички присъстващи в залата аз и Н. сме като физически лица. Тука
всички други са със служебни взаимоотношения по това нещо и в един
момент разликата няма как да е една и съща.
Относно процесуалните нарушения. Аз живея в условията на това дело
вече не помня колко години. Имам на куп 4 оправдателни присъди. Те накрая
стигат до някакви дефекти донякъде, където без да обиждам някого чели-не
чели, колко много са чели и в един момент идват с тези дефекти някакви неща
и някой казва давай назад. Хайде пак още две оправдателни присъди пак
давай назад. Ама защо се получава това нещо? Аз искам от Вас отново
оправдателна присъда и каква ми е гаранцията, че утре пак някой чел-недочел
няма да има пак назад, защото не разбрал. Никой в Бургас не се помъчи един
път да отдели два месеца да си оправи това, което сам си направи. Никой от
нас не е правил тези неща.
Аз Ви моля да съобразите, Вие сте съда, каквото прецените това
направете. Минаха 20 години, ще мине още една и да приключим като хората
и да е ясно какво става. Тия компилации от налята информация…, те
журналистите, които не разбират нищо правиха някакви по смислени писания.
За тези, които познават материята, тези които сме го изживяли този период,
познаваме целия материал в дълбочИ., преживяли, създали изискали и т.н., за
нас няма тайни. На мен живота ми зависи от това нещо, не служебното
положение. Няма как да се съглася с такова нещо. Живия живот е такъв, за
това е даден от закона от господ да се спазва, за да може да се урегулира
живия живот. За да урегулираме живия живот, закона трябва да ни служи, не
ние на него. Ние трябва да се съобразяваме и да го спазваме, а не да му
служим, както множеството вече от нашите подлизурковци, започнаха да
бъркат двете неща. И в един момент ние не знаем какво става. Да се
съобразявам ли, да не се ли съобразявам. Това е, ако може да го поправим, да
го поправим няма да е кой знае колко време, ако не, не съм съгласен с протеста
и моля да потвърдите оправдателната присъда. Аз не знам какво за очаквам
утре. Оставям на Вашата компетенция.
АДВ.К.: Уважаеми съдии, само да допълня нещо, аз мога да Ви покажа
и това писмо. Аз допускам, че всички нарушения от страна на представителя
на държавното обвинение са допуснати точно под страха, че ще бъде
наложено наказание или други последствия от нещото ако бъде допуснатото
П. Д. да влезе в хипотезата на незабавно освобождаване.
АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, и аз като колегата ще започна
отзад напред. Принципно се солидализирам с искането за връщане на делото,
макар да съм напълно наясно с твърдението на въззивната проверка относно
решение № 60154 по к.н.д.№ 390/2021 г. на ВКС, именно по повод на което е
образувано настоящото производство.
Не мога да се съглася, макар и да е върховна инстанция и със
16
становището на ВКС, че по въпроси за това, че Б. С. - пряк извършител на
убийството и по отношение на влязлата в сила присъда, не съм съгласен, че тя
следва да обвързва конкретно контролираните инстанции по отношение на
това какво е изложено в мотивите, които са неделима част от самия
диспозитив на присъдата.
Не считам, че упрека, който е сторен към предходната въззивна
инстанция е законосъобразен и обоснован, а именно, че Апелативният съд е
следвало да съобрази това обстоятелство в решението си, и като не го е отчел
е направил изолирано по влязлата в законна сила присъда самостоятелна
оценка на доказателствата. Възивната инстанция е втора по ред инстанция по
фактите и може да установява нови такива. Категорично не мога да се съглася,
че приемането на фактическа обстановка, различна от изложената по влязлата
в законна сила предходна присъда на физическия извършител на убийството
не би довело до това, че предишните съдебни актове не са съществували, а
напротив ако се приеме хипотетично и изцяло тази фактическа обстановка,
каквато е приета от предходната въззивна инстанция, то това би довело до
разглеждане на делото по същество днес пред Вас, което е абсолютно
ирелевантно с делото, което се намира пред почитаемия върховен съд, и с
чието решение трябва да се съобразим.
В случая ще моля да имате предвид, че има влязъл в сила съдебен акт
само по отношение на свид.С., поради което спрямо подсъдимите доколкото
няма влезли в сила съдебни актове, съдилищата трябва да направят един
подробен анализ на фактите и по приложенията така, както изискват нормите
на НПК, без да се съобразят с други актове, които по отношение на двамата
подсъдими не са влезли в законна сила. В този смисъл предишните актове не
могат да имат никакво значение за решаване на въпросите по същество,
касателно виновността на двамата подсъдими.
Обясненията на свид.Б. С. от 04.12.2002 г. не могат да се преценяват въз
основа на какви доказателства друг съд го е признал за виновен. Това
признаване за виновен на извършителя на престъплението само по себе си по
никакъв начин не може да обоснове изводите за съпричастност на неговата
деятелност на двамата подсъдими, вкл. и на моя подзащитен. Същите аз лично
ги намирам за разлика от становището на прокуратурата за недостоверни, и
считам, че само и въз основа на тях не може да се приеме, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, тъй като както и в присъдата си по НОХД №
1020 по описа за 2016 г. БОС приема да не се подкрепят от никое от другите
доказателства, което считам, че е в разрес с изразеното днес в с.з. от
представителя на Апелативна прокуратура Бургас.
Няма да се спирам отново от материална гледна точка за двуякия
характер на обясненията на подсъдимия и това, че те са освен средство за
защита, са и доказателствено средство, но в крайна сметка по моему
депозираните в такъв голям обем факти, които е изложил, които впоследствие
отрича да са съществуващи, според мен към оня първоначален момент на
17
поддържане подсъдимият тогава С. е целял да извлече някакви облаги. В
крайна сметка неговите обяснения не кореспондират с останалите по делото
доказателства и не се подкрепят от допълнително извършените процесуално
следствени действия.
Тука стана въпрос и за къщата, където се намирало оръжието, където се
е извършило престъплението, колегата изложи подробни съображения и няма
да ги преповтарям.
Аз считам, че това разменяне на чантата, която е обект на деянието,
което и прокурора споменава в своята пледоария по същество, както и
конспиративността по даване на оръжието на Н., не сочи за субективната
съставомерност на деянието и моя подзащитен да е знаел за какво точно ще
бъде ползвано това оръжие. В този смисъл изложените от държавното
обвинение съображения са единствено и само предположения, които не
почиват на доказателствата по делото.
От друга страна считам, че прокуратурата не следваше да излага каквито
и да било съображения касателно отговорността на моя подзащитен
доколкото се запознах с материалите по делото, прокуратурата на първо
място не поддържа обвиненията на първата инстанция и не е подала
съответния протест, а по отношение на подс.Н. са подадени единствено жалби
на базата на които присъдата не е влязла в законна сила от частните
обвинители техните повереници.
Но за пълнота ще изложа съображения относно казаното от страна на
държавното обвинение като съображенията, че Н. е улеснил престъплението
като е предал сума пари, поддържам изцяло мотивите на първоинстанционния
съд, именно намиращи се на л.113 от мотивите. Обстоятелството, че веднага
след убийството С. първо се е обадил на Н. по никакъв начин не е обосновано
от субективна страна, доколкото няма доказателства какъв е бил предмета на
техния разговор. Всички тези съображения от фактическа и правна страна
моля да имате предвид при постановяване на Вашето решение и да
потвърдите първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна
и да отхвърлите жалбите на частните обвинител чрез техните повереници
като незаконосъобразни и необосновани.
ПОДС.Н.: Аз подкрепям искането на господин К.. Също така съм много
доволен от служебната защита, която ми осигурихте, понеже днес се виждаме
за първи път и имахме две минути преди съдебната зала да разговаряме. Каза
ми, че се е запознал с делото, и виждам, че се е запознал добре. Ще си позволя
да коментирам обвинението на прокуратурата, която ползва… Аз съм
присъствал на всички заседания от начало до край. Не съм отсъствал от нито
едно с.з. В първия обвинителен акт от 2004 г., впоследствие в съдебно дело бе
доказано, че свид.К. беше уличен в лъжесвидетелстване. За това
обстоятелство беше образувано дело. Това дело, аз лично след като бях
оправдан бях заинтересуван да се проведе, беше доста дълго време срито-
покрито. Няма такова дело. Разпоредено е, едно бягане от съда до полицията
18
и няма нищо. Впоследствие това дело се намери и резултата го знаете, то е
повода за отмяната на присъдата. Отмяната на присъдата ми обаче е
придружена с други обстоятелства. То всичко си е документирано, защото аз
постъпих за изтърпяване на наказанието. При една проверка в София бях
задържан, беше установено кой съм и бях приведен директно в Затвора.
Впоследствие за да бъде указано съдействие за изнамирането на това дело,
което е повод за отмяната на присъдата ми трябваше в един момент да се
укаже съдействие, за да направят връзката между Б. С. и П. Д.. Бяха ми дадени
показанията и това е в една обстановка, която е доста напрегната и не я
препоръчвам на никой. Е, направих някаква връзка там между Б. С. и П. Д..
Аз поддържам първите си показания, които съм дал. Нито П. Д. е посещавал
моята къща, нито Б. С. е получавал нещо. Това е доказано със следствени
експерименти и т.н. Верно е, че съм получавал много неща, като един вид
поща от името на П. Д. за различни хора, но никога не съм получавал оръжия,
пари- да, взимал съм. Те са за адвокат К.. Взимам ги и ги нося. Аз работя тази
работа. Мен не ми е работа да гледам какво на кой се дава. Това е което мога
да кажа.
По отношение на това, че Б. С., ами те неговите показания са там. Той
разбрал, че аз знам. Но какво разбрал, как разбрал, това са негови мисли.
Освен това аз също имах среща с тези хора, които извлякоха тези показания от
Б. С.. На мен също ми бяха поставени тези условия. Бях командирован и на
летище София ме арестуваха без никакво обвинение. Прибраха ми
документите, прибраха ми парите, освободиха ме. Сложиха ми някакви
автомобили, и в един момент ми се обади полк.М. от не знам каква служба.
Обади ми се и ме извика да ми върне парите и документите и т.н. Беше ми
казано същата история да потвърдя връзката между еди кой си и еди кой си,
като полк.М. ще оформи така показанията ми, че аз да не нося наказателна
отговорност. Дадоха ми да чета някакви неща. Минах и през детектор на
лъжата. Не им свърши работа и ме оставиха да си помисля дали ще им
съдействам по някое време и след като им казах, че няма да им съдействам
имаше един Свилен Михайлов ми каза, че времето за мене ще остане
относително мероприятие, хвърлиха ми един хубав бой и ме хвърлиха в
ареста. Обвинението ми го повдигнаха в 11 часа посред нощ в Ареста в
Бургас. Това е в общи линии.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Д.: Аз заявих основната цел, но това, което става с него той сега
разказва на два етапа на летището където Б. не е бил арестуван въобще. След
което не успяха да постигнат с него това, което постигнаха с Б.. Аз съм
против протеста и ми се иска ако отидем в условията на оправдателна присъда
то тези грешки да бъдат изчистени. Но това е само от Вашата компетенция,
това искам аз от Вас да прецените кое е най-доброто.
ПОДС.Н.: Аз поддържам неговото искане, също искам искането на
прокуратурата да не бъде уважено и да се уважи молбата на адв.К. за връщане
19
на разследването и изчистване на всички съдебни грешки и противоречия.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, като обяви на страните, че ще се
произнесе в 15.30 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
АДВ.К.: Моля да ми се изпрати решението по електронен път както на
мен, така и на подс.Д..
ПОДС.Н.: Моля моето решение да се изпрати чрез служебния ми
защитник.
ПОДС.К.: Моля да ми се отмени и наложената глоба в едно от
предходни с.з., за което представих доказателства.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20