РЕШЕНИЕ
№ 3843
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330105611 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл.
26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на С. М. И., ЕГН **********, от гр. ******, бул. *******
№ ****, вх. **, ет. **, ап. **, чрез адв. Н. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5,
представлявно от И. К. за прогласяване нищожността на клауза на договора за кредит
******* от 21.01.2022 г. предвиждащ заплащане на такса за разглеждане, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК, накърняваща договорното
равноправие, и нарушаваща ЗПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на ******* от
21.01.2022 г. за сума от 1500 лв. ЛП е 12,27 %, а ГПР-49,53 %. Съдържа се клауза за
еднократна такса за разглеждане в размер от 252 лв. Същата е неравноправна. Противоречи
на добрите нрави.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на
договора. Отрича неравноправността на клаузата. .
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за потребителски паричен кредит *******
от 21.01.2022 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем
сума от 1500 лева, за 12 месеца, при 12,27% годишна лихва; 49,53% ГПР. Договорено е в чл.
6 от договора заплащане на еднократна такса в размер от 252 лв. за разглеждане на кредита.
1
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е сключен процесния договор. Тъй като ответникът
е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, договора следва да
съответства на разпоредбите на ЗПК.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора
уговорки, съдът намира, че преценката за действителност на заявената като нищожна-клауза
за „таксата за разглеждане“, следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК. Касае
се за сума в размер от около 1/5 от предоставения заем, дължима в деня на подписване на
договора. Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на
кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната
сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране разходите за тях следва да са
включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане
от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за
кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до
нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в
нарушение на добрите нрави.
За пълнота следва да се изложи, че клаузата противоричи е на чл. 10а ал. 2 от ЗПК
предоставящ възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са
свързани с усвояване или управление на кредита.
Ето защо предявения иск се преценя като основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. Тъй като същия е представляван
от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в
размер от 300 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на „такса за разглеждане“ обективирана в чл.
6 от договор за кредит ******* от 21.01.2022 г. сключен между С. М. И., ЕГН **********,
от гр. ******, бул. ******* № ****, вх. **, ет. **, ап. **, и „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5,
представлявно от И. К., като противоречаща на принципа на добрите нрави.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5, представлявно от И. К. да заплати на С. М.
И., ЕГН **********, от гр. ******, бул. ******* № ****, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 50
лв.(петдесет лева) за разноски за производството.
2
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5, представлявно от И. К. да заплати на
адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. *******, ул. ******** № ***,
сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
3