№ 101
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20222001000210 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на Д., чрез Н. а. за пр.,
Териториална дирекция на НАП Бургас, срещу Решение № 260009 от
6.07.2022 г., постановено по т.д. 65/ 2018 г., с което Окръжен съд Ямбол е
отхвърлил иска на Д., чрез Н. а. за пр., Териториална дирекция на НАП
Бургас, офис Ямбол, за обявяване за относително недействителен, на
основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, по отношение на Д., на договор за особен
залог на търговско предприятие, сключен на 19.07.2016 г. между Д. А. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ж.к. „В.“, бл.68, вх.В, ет.2, ап.15, като
заложен кредитор, и „К.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ж.к. „В.“, бл.68, вх.В, ет.2, ап.15, представлявано от
Д. А. С., като залогодател, вписан в ЦРОЗ на 29.07.2016 г. и заличен.
Със същото решение е отхвърлен иска на Д., чрез Н. а. за пр.,
Териториална дирекция на НАП Бургас, офис Ямбол, за обявяване за
относително недействителен, на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, по
отношение на Д., на договор за особен залог на търговско предприятие,
сключен на 19.07.2016 г. между Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол,
ж.к. „В.“, бл.68, вх.В, ет.2, ап.15, като заложен кредитор, и „К.” ЕООД, ЕИК
1
***********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ж.к. „В.“,
бл.68, вх.В, ет.2, ап.15, представлявано от Д. А. С., като залогодател, вписан в
ЦРОЗ на 29.07.2016 г. и заличен.
Със същото решение е отхвърлен иска на Д., чрез Н. а. за пр.,
Териториална дирекция на НАП Бургас, офис Ямбол, за обявяване за
относително недействителен, на основание чл.216, ал.3 от ДОПК, по
отношение на Д. на договор за особен залог на търговско предприятие,
сключен на 19.07.2016 г. между Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол,
ж.к. „В.“, бл.68, вх.В, ет.2, ап.15, като заложен кредитор, и „К.” ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ж.к. „В.“,
бл.68, вх.В, ет.2, ап.15, представлявано от Д. А. С., като залогодател, вписан в
ЦРОЗ на 29.07.2016 г. и заличен.
Присъдени са разноски.
В постъпилата въззивна жалба решението се оспорва, като
процесуално недопустимо, неправилно и необосновано, и се иска
обезсилването му, евентуално - отмяната му и постановяване на ново решение
по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен.
В жалбата се изтъкват доводи, че в хода на делото безспорно е
установено, че са налице основните предпоставки за основателност и
доказаност на исковата претенция с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.
Сочи се, че с представените по делото доказателства – заповед за възлагане на
ревизия и ревизионен доклад, по несъмнен начин са констатирани изискуеми
и непогасени публични задължения в особено големи размери, дружеството –
въззиваем е знаело за тях и въпреки това се е разпоредило с описаните в
исковата молба вещи, чрез учредяване на договора за особен залог, с
намерение да увреди публичния взискател. Въззивникът се позовава на
Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ОСНК на ВКС.
Релевират се аргументи, че задълженото лице умишлено е нарушило
разпоредбата на чл.313 НК, като е декларирало неверни данни пред
нотариуса, а именно – липсата на публични задължения, въпреки че
ежемесечно само е декларирало и изчислявало своите задължения пред НАП с
подадените декларации. Атакуваните действия, сочи въззивника,
представляват намаляване на имуществото на длъжника и поради това
застрашават интересите на кредитора.
2
В жалбата са развити оплаквания за непълно обсъждане на
доказателствата по делото, тяхната избирателна интерпретация и липса на
мотиви защо едни от доказателствата се кредитират, а други не.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Д. А. С. и „К.” ЕООД, с адрес за връчване: гр. София, бул. „Е. Г.“ № 41А,
ап.7 – адв. С. Б., в който същата се оспорва, като неоснователна и недоказана,
и се въвежда искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт,
като правилен и обоснован.
Сочи се, че ищецът не е доказал наличието на общите и специалните
предпоставки за уважаване на исковете, което води до извод за тяхната
неоснователност.
Подчертава се, че по договора за особен залог не са предприемани
каквито и да било действия от страна на заложния кредитор; не е отчуждаван
нито един актив, собственост на дружеството – въззиваем; договорът за
особен залог е прекратен и действието на вписването е отпаднало, считано от
29.07.2021 г., когато залогът е заличен.
Във връзка с оплакването за недопустимост на
първоинстанционното решение се заявява, че същото е валидно и липсват
пороци при постановяването му, водещи до недопустимост.
Оспорва се доводът на въззивника, че със сочените във въззивната
жалба заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад по несъмнен
начин са констатирани изискуеми и непогасени публични задължения.
Излагат се съображения, че сключването на договор за особен залог
не представлява действие на разпореждане с активи. Акцентира се на
установено в съдебната практика разбиране, че публичният изпълнител не
може да основава иска си на вземане, установено по декларация от страна
длъжника, а на окончателно установено в стабилен властнически акт или
съдебно решение вземане.
Оспорва се размерът на твърдените от въззивника за непогасени
публични задължения, при позоваване на заключението на вещото лице.
Изразява се несъгласие с твърдението в жалбата, че подаването на
декларация по чл.264, ал.1 ДОПК следва да се приравни на действие по
3
чл.216 ДОПК.
Преповтарят се доводите от първоинстанционното производство за
свръхобезпеченост в полза на въззивника и недобросъвестни действия от
негова страна.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да
обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на
правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане
по същество.
Приети като писмени доказателства пред настоящата инстанция са
Удостоверение № 280201600215820/ 15.07.2016 г. на ТД на НАП Бургас,
Оборотна ведомост за периода от 1.01.2016 г. и 19.07.2016 г. и за периода от
1.01.2016 г. до 29.07.2016 г., Разпореждане № С220028-137-0004363 от
31.03.2022 г. на ТД на НАП Бургас и Молба на Д. А. С. до ТД на НАП Бургас
от 10.05.2022 г.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269
ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не се въвеждат от възвивника конкретни
основания за недопустимост на постановеното решение, поради което
апелативният състав не дължи проверка относно допустимостта на решението,
отвъд пределите на служебната такава, при съобразяване нормата на чл.269 ГПК.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Поставени за решаване пред първоинстанционния съд са били искове в
евентуално съединение, първият от които с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от
ДОПК, вторият – чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и третият – чл.216, ал.3 ДОПК, насочени
против сделка от 19.07.2016 г., представляваща учредяване на особен залог на
търговското предприятие на „К.” ЕООД, за обезпечаване на задължения на това
дружество към Д. А. С., произтичащи от пет договора за парични заеми,
индивидуализирани в исковата молба, за която публичният изпълнител е твърдял,
че е увреждаща.
Уточнено е пред първоинстанционния съд, в постъпилата по делото
допълнителна искова молба, че неудовлетвореното притезание, на което основава
активната си легитимация въззивника, произтича от Ревизионен акт № Р-
02002815010743-091-001/29.07.2016 г., потвърден частично с решение на
4
Административен съд Бургас, обжалвано пред Върховния административен съд,
установяващ публични задължения на дружеството – въззиваем в размер на
402 386,51 лв. – главници и лихви.
Не са спорни между страните в производството обстоятелствата по
образуване на ревизионно производство спрямо „К.” ЕООД със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02002815010743-020-001/ 22.12.2015 г. на началник
сектор при ТД на НАП гр. Бургас, връчена на дружеството на 28.12.2015 г.
електронно. Срокът за извършване на ревизията е бил удължен със Заповед № Р-
02002815010743-020-002/ 23.03.2016 г. Не се оспорва и се установява от данните
по делото издаването на Ревизионен акт № Р-02002815010743-091-001/29.07.2016
г. Атакуваната в настоящото производство сделка е сключена на 19.07.2016 г.
Фактическите състави, пораждащи материалното преобразуващо право
на кредитора с публично вземане – Д. или общините, да поиска обявяване на
съответна сделка или действие за относително недействителни са регламентирани
в чл.216 ДОПК и включват три обективни елемента, а именно: извършени сделка
или действие, с имущество, принадлежащо на длъжника; осъществяване на
разпореждането/ обременяването след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия и установяване, в резултат на тази ревизия, на публични задължения на
прехвърлителя по сделката; свързаност на длъжника и третото договарящо лице
или намерение за увреждане на публичния взискател.
Неизменна предпоставка за основателността на специалните
отменителни искове е съществуването на индивидуализирано публично
задължение, на което Д., чрез ТД на НАП гр. Бургас, основава потестативното си
право – така в Решение № 60122 от 29.10.2021 г. на ВКС по т.д. № 1256/2020 г.
Горното се извлича посредством граматическо тълкуване на текста на чл.216, ал.1
ДОПК (в релевантната редакция), според който недействителни по отношение на
Д., респективно общините, са сключените от страна на длъжника, след датата на
установяване на публичното задължение, съответно връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, изчерпателно изброени правни сделки и действия, като
изисквано е именно наличието на конкретно такова задължение, а не на публични
задължения изобщо, както се претендира във въззивната жалба.
На самостоятелно основание, недопустимо е на тази фаза на
производството въззивникът – ищец да въвежда нови фактически твърдения, на
които основава претенцията си, като се позовава на публични задължения,
установени в друго, различно от първоначално заявеното ревизионно
5
производство. Ето защо, поддържаният във въззивната жалба довод за
съществуващи изискуеми и непогасени публични задължения на дружеството –
въззиваем, обективирани в Заповед за възлагане на ревизия № Р-
020028150010743-020-001/22.12.2015 г. и Ревизионен доклад № Р-
020028150010743-092-001/13.06.2016 г., на които липсва позоваване в
първоинстанционното производство, като основаващ се на преклудирано
фактическо твърдение, не следва да бъде обсъждан.
Пред първоинстанционния съд е било прието заключение на вещо лице
– допълнителна задача, което с категоричност установява, че непогасени
публични задължения, произтичащи от съставения Ревизионен акт № Р-
02002815010743-091-001/29.07.2016 г. към датата на атакуваното действие няма.
Предвид погасяването на задълженията, следва да се заключи, че Д. не
се легитимира като кредитор и носител на правото на иск по чл.216, ал.1, т.6
ДОПК, поради което предявеният иск е неоснователен. Съществуването на
конкретно индивидуализирано публично вземане се явява задължителна
предпоставка за основателността и на евентуално предявените искове по чл.216,
ал.1 т.4 и чл.216, ал.3 ДОПК, при отсъствието на която обсъждането на
твърденията и възраженията на страните относно наличието на намерение за
увреждане на публичния изпълнител и свързаност на съдоговорителите е
безпредметно.
Евентуалните нарушения на задължението за деклариране на данни пред
нотариус от страна на въззиваемия е неотносимо към възникването и надлежното
упражняване на правото на иск на публичния взискател, и отправените в този
аспект оплаквания в жалбата следва да се квалифицират като лишени от
състоятелност.
Горните изводи предпоставят потвърждаване на обжалваното решение.
При този изход от производството, въведеното искане и представени
доказателства от въззиваемия Д. А. С. на същия следва да се присъдят разноски, в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на
5668 лв., платими от въззивника. На въззиваемия „К.” ЕООД разноски не следва
да се присъждат, въпреки отправеното искане, поради непредставяне на
доказателства такива да са били сторени.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260009 от 6.07.2022 г., постановено по
т.д. № 65/ 2018 г. на Окръжен съд Ямбол.
ОСЪЖДА Д., чрез Н. а. за пр., Териториална дирекция на НАП
Бургас, офис Ямбол, да заплати на Д. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Ямбол, ж.к. „В.“, бл.68, вх.В, ет.2, ап.15, с адрес за връчване: гр. София, бул.
„Е. Г.“ № 41А, ап.7 – адв. С. Б., сумата от 5668 лв. - съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7