Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
деветнадесети април две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА П.
Секретар
Невена Иванова
като
разгледа докладваното от съдията П.
гражданско дело номер 1488 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.92, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.М.П. по ч.гр.д. №5942/2019г. по описа на РС –
Стара Загора. Същата била връчена на ответника М.М.П. при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване
на вземанията по заповедта.
Обстоятелствата,
на които основава вземанията си, са следните:
Бил подписан Договор
за паричен заем № 5458830 от 02 август 2018г. между „Вива
Кредит" ООД като заемодател и М.М.П. като заемател, сключен при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора
за паричен заем, Заемателят удостоверил, че е получила Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Вземанията по
този договор за заем били прехвърлени от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 май 2019г.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в
размер на 500.00 лв., под
формата на паричен заем, който се бил усвоил в търговски обект от клоновата
мрежа на „ИЗИПЕЙ" АД. С подписването на договора, М.М.П. удостоверила, че
била получила от заемодателя заемната сума от 500.00 лева, като договорът имал силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 587.61 лв., ведно с договорната лихва на 9
седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лв./включваща първоначална главница и договорна лихва и
такса за експресно разглеждане/. С договора страните се били съгласили за
рефинансиране на текущ заем на ответника по договор за паричен заем № 5430162 в
размер на 219.62 лева. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 500.00 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем № 5458830 от 02
август 2018 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва в
размер на 87.61 лв. лева за
периода от 01 септември 2018 г. - датата на първата вноска до 29 април 2019 г.
- датата на настъпване на падежа на договора.
Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в
размер на 236.25 лева.
Съгласно клаузите на договора, заемателят се бил задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, като поради неизпълнение на това
задължения на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236.25
лв. лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска.
В съответствие с Тарифа на „Вива кредит“ ООД М.М.П.
дължала на ищеца и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер на 245.00 лв.
Крайният срок на договора бил 29 април 2019г. Предвид
това ответницата дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 29.46
лв. лева от 02 септември 2018 г. - датата на допускане на забава
на погасителна вноска / датата, следваща деня на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 05 ноември 2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането на ищеца
до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД има
следните вземания срещу ответника М.М.П. – 500 лева - главница по договор за паричен заем № 5458830 от 02
август 2018 г.; 87,61 лв. - договорна лихва за периода от 01.09.2018г.
до 29.04.2019г.; 236,25лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
236,25 лв. – такса за експресно разглеждане на документите, 245,00 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 29,46 лева -
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от
02.09.2018 г. до 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК особеният представител на
ответника М.М.П. – адв. В.К.Ц. е подала
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага
следните съображения за недължимост на претендираните суми:
Твърди,
че процесното вземане не било предмет на посочения от ищеца страните Рамков
договор, тъй като към този момент, то нито е било възникнало, нито е било
предмет на сключеното в последствие допълнително споразумение. Прави възражение
за ненадлежно съобщаване на извършената цесия на ответника. С исковата молба
било представено уведомление до М.М.П., подписано от процесуалния представител
на ищеца по делото, което не можело да произведе предвиденото в чл.99,ал.4 от ЗЗД действие.
Уведомлението
изхождало от лице без надлежна представителна власт за това, като посоченото в
него вземане не било индивидуализирано в достатъчна степен по основание и
размер. Излага доводи, че връчването на уведомлението на особения представител
не произвеждало действие.
При
условията на евентуалност, особеният представител заявява, че оспорва твърденията, че ответникът дължи
посочените в исковата молба суми. Не било ясно твърдението каква сума реално е
била изплатена на ответника по сключения договор за заем. Прави възражение за
недействителност на договора, на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9, и
т.10 от ЗПК.
В
нарушение на добрите нрави било задължението за заплащане на годишен лихвен
процент в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, поради което
в тази част намира договора също за недействителен.
На
основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 от ЗЗП, счита че договорът за
потребителски кредит бил недействителен, поради съдържащите се в него
неравноправни клаузи досежно определянето на годишния лихвен процент, общият
размер на задължението, определено като задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги, предсрочната изискуемост на кредита, задължение за заплащане
на неустойка при прекратяване на договора и нейния размер, задължение за
заплащане на лихва за забава.
Моли
исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
В първото по делото съдебно заседание ищеца редовно своевременно призован не се явява
и не изпраща представител, за ответника се явява адв. В.Ц. –особен представител на ответника.
Във второто по делото заседание е изслушана съдебно-икономическа експертиза видно
от заключението по същата е, че по силата на Договор за паричен заем №5458830/02.08.2018г. ответницата е получила от „Вива Кредит“ ООД
500лв, същата не била заплащала суми по
процесния договор, както преди цедирането на кредита така и след това,
дължимата сума по продукт „Вива Кредит План“ № 5429985/05.04.2018г. е в размер
общо на 1334,57 в това число: 500лв главница, 87,61лв договорена лихва,
236,25лв такса за експресно разглеждане на документи, 236,25лв неустойка, 245лв
разходи за събиране на просрочени вземания, 29,46лв законна лихва върху
забавената сума до дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните приема за установено следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. №5942/2019г. по описа
на Ст.РС за процесните вземания ищеца е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч. гр. дело съдът е издал заповед
за изпълнение от 19.11.2019г., с която е разпоредил длъжника М.М.П. да заплати на кредитора „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД София следните суми: сумата от 500лв главница, сумата от 87,61
лв договорна лихва от 01.09.2018г. до 29.04.2019г., сумата от 236,25лв такса за
експресно възнаграждение, сумата от 236,25лв неустойка за неизпълнение на
задължение, сумата от 245лв разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от
29,46лв законна лихва от 02.09.2018г. до 05.11.2019г., ведно със законна лихва
от 14.11.2019г. до изплащане на вземането
и разноски по делото. С разпореждане на осн. чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителя е предявил иск относно вземането си. От представения по делото договор
за паричен заем от 02.08.2018г. се установява, че на дата 02.08.2018г. между
„Вива Кредит“ ООД и ответника М.М.П. е сключен договор, по силата на който
заемодателя е предоставил на ответника заемна сума от 500лв, която сума
ответника се е задължил да върне на девет на брой вноски при фиксиран годишен
лихвен процент на заема 40.28%, лихвен процент на ден при отказ от договора до
14 ден - 0.11%, годишен процент на разходите на заема: 49.44%. С подписването
на договора заемополучателя удостоверявал, че е получил от заемодателя заемната
сума като договора имал значението на разписка за предадена съответно получена
сума.
Предвид горното съдът намира, че заемодателя е
изпълнил договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната
сума, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното
си задължение по договора да върне предоставеният й заем ведно с договорените
лихви по договора. Такива доказателства по делото не са представени.
Ищеца по настоящото производство твърди, че е частен
правоприемник на заемодателя по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания. От представения договор за цесия от 01.12.2016г. и приложение №1 към
него от 02.05.2019г. между „Вива Кредит“ ООД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е видно, че „Вива Кредит“ ООД ЕИК ********* е прехвърлило
възмездно на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД свои ликвидни и изискуеми вземания,
между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията им.
По делото е приложено Уведомление до ответника М.М.П. относно извършената
цесия, представено е и пълномощно от страна на „Вива Кредит“ ООД като
упълномощител и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ като пълномощник относно уведомяването на всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани съгласно рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. включени в което и да е подписано
приложение №1 между страните, което е станало неразделна част от Рамковия
договор за цесия.
Ищеца представя към исковата молба уведомително писмо,
което да бъде връчено на ответника ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила
израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I
т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК,
решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др. се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор също така, че е
допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи цесионера да
съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по
гр.д. №5759/2014г., III г.о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д.
№2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението
за цесията, приложено към исковата молба, е връчено не на
ответника-кредитополучател, или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения представител
се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната по
спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. По делото липсват данни така приложеното уведомление да е
било изпратено респ получено от
ответницата. Поради изложеното съдът
намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за
прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е активно
материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който вземането му произтича и едва след това
ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу неговото
съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът твърди в заявлението и исковата
си молба, че правопораждащият процесните вземания факт е сключен между „Вива Кредит“ ООД
и ответника договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5458830/02.08.2018г. и
договори за продажба и прехвърляне на вземания, сключени между „Вива
Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за паричен заем е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания” ЕООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне
на вземанията.
При така установените по
делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК
е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран
Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕООД София, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. Панайот волов №29, ет.3,
представлявано от Ивелина
Цанкова Кавурска, Янислав Бориславов Янакиев, ЕИК *********, против М.М.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв. В. Ц.,
АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на М.М.П.
съществуването на вземането на „Агенция
за събиране на вземания” ЕООД София за
следните суми: 500 лв главница, сумата
от 87,61 лв договорна лихва за периода
от 01.09.2018г. до 29.04.2019г., сумата от 236,25лв такса за експресно
възнаграждение сумата от 236,25лв неустойка, сумата от 245лв разходи и такси за
извънсъдебно събиране, сумата от 29,46лв лихва за забава върху непогасената
главница от 02.09.2018г. до 05.11.2019г. ведно със законна лихва от
14.11.2019г. до окончателното плащане, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Агенция
за събиране на вземания” ЕООД София, с п.а. против М.М.П., с п.а.
заповед №3120 от 19.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.дело №5942/2019г. по описа на СтРС.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на особения представител адв. В.Ц. в размер на 162,00лв платими
от внесения от ищеца депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: