Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004
гр. Първомай, 25.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 541 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Л.Н. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти М.В.Д. и Г.С.Н., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът Д.В.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 392, 39 лева (триста деветдесет и два
лева и тридесет и девет стотинки) – стойност на доставена питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в ***, за периода от 01.01.2015 г. до
30.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до
окончателното й изплащане;
Ø сумата от 34, 24 лева (тридесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода от 31.12.2015 г. до 30.04.2018 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 133/18.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 212/2018 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ
състав.
Претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски в настоящото и заповедното производство.
Излагат се
фактически твърдения, че от 01.01.2015 г. до 30.01.2018 г. ищецът предоставял услуги по доставка на питейна
и отвеждане на канална вода за
принадлежащ на ответника обект, находящ се в ***, които до 02.02.2015 г. били ежемесечно
отчитани според показанията
на монтираното в имота измервателно устройство, а след тази дата с
оглед несъответствието му с изискванията на Закона за измерванията (ЗИ) – били служебно начислявани по реда
чл. 25 от действащите през процесния период Общи условия на доставчика.
Релевира се, че потребителят
не изпълнил задължението си да
заплати стойността на водоконсумацията, възлизаща на 392, 39 лева, поради което следва да репарира и
вредите от забавата за периода от 31.12.2015 г. до
30.04.2018 г. в размер на 34, 24 лева.
Сочи се, че експлоатационното дружество пристъпило към принудително
удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено
с издадена в негова полза Заповед
№ 133/18.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 212/2018 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. №
3848/19.06.2019 г., с който ответникът чрез назначения му особен представител
оспорва претенциите.
В открито
съдебно заседание ищецът не се представлява, като с Молба вх. № 4622/19.07.2019
г., депозирана от пълномощника му, поддържа исковете, а ответната страна пледира
за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Писмените доказателствени материали изясняват,
че в качеството на експлоатационно предприятие, реализиращо дейност по
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, ищцовото дружество
оперирало в договорните си отношения с потребителите чрез публично известни и влезли
в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник Общи
условия, действащи последователно в редакциите, одобрени с Решение № № ОУ-027/09.06.2006
г. (л. 27 – л. 33) и ОУ-09/11.08.2014 г. (л. 34 – л. 43) на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Съобразно чл. 8, т. 1 във вр. с чл.
9, ал. 1 и с чл. 12 от общите клаузи, в сила до 11.08.2014 г., и чл. 7, т. 1
във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 11 от тези, утвърдени от регулатора на 11.08.2014
г., В и К операторът е задължен да доставя на потребителите, в които дефиницията
на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия в двете им версии припознава юридическите
или физическите лица – собственици или ползватели на имот в етажна собственост,
и на които се открива партида с потребителски номер, вода с питейна годност по
изискванията на действащото законодателство чрез водоснабдителната система до
границата със сградната водопроводна инсталация или до вътрешната
водоснабдителна мрежа на обособен обект и да отвежда отпадъчните води посредством
канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните
територии и отвеждащи колектори.
Актуалните Общи условия
регламентират, че количеството потребена питейна и отведена отпадъчна вода в
сгради етажна собственост се измерва чрез следните средства, одобрени по реда
на ЗИ и подзаконовата нормативна уредба по приложението му или с оценено
съответствие по Закона за техническите изисквания към продуктите: общ водомер,
монтиран на водопроводното отклонение, и индивидуални водомери, които са
елементи на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна
мрежа и холендъра на които се пломбира от В и К дружеството към водопроводната
тръба. По указанията на чл. 17, ал. 4 и чл. 16, ал. 4 от Общите условия тяхната
доставка, монтаж, поддръжка, ремонт и периодична проверка, на която подлежат през
10 години, считано от последната метрологична такава, се извършват от и за
сметка на потребителя. Отчитането им се осъществява най-малко веднъж на три
месеца в присъствието на последния, на негов представител или при неосигуряване
на такъв – на свидетел, включително от състава на експлоатационното
предприятие, които с подписа си верифицират верността на отразените в отчета
данни.
Общите условия изискват от клиентите
да осигуряват свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и
К оператора до измервателните уреди в предизвестеното за целта време. При липса
на възможност за такова съдействие отказът или бездействието за изпълнение на
ангажимента на абоната да съгласува с доставчика насрочване на замерване до
една година от предходното се удостоверява от служител на дружеството чрез
съставяне на протокол, подписан от него и от поне един свидетел, след изготвяне
на който водоразходът се остойностява по чл. 49 от Общите условия.
Според чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3,
изр. 2, чл. 26, ал. 2 и чл. 21 от Общите условия при установяване на повреден или
на непроверен в нарушение на чл. 16, ал. 4 от Общите условия индивидуален
водомер В и К операторът отправя до потребителя предписание за отстраняване на
неизправността или съответно за предприемане на проверка, при неспазване на
което в съответния срок таксуването, с изключение на случаите, в които е поставен
оборотен водомер, се реализира по регламента на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от
Общите условия, допускащ месечното количество изразходвана питейна вода да се
определя чрез начисляване по 6 куб. м. или по 5 куб. м. съответно при
топлофицирано или нетоплофицирано жилище за всеки обитател. При сгради етажна
собственост до въвеждане в експлоатация на индивидуален измервателен прибор
изчислената по начина, предписан в ал. 8 на чл. 25 от Общите условия,
консумация се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м.
Съгласно чл. 27 от Общите условия
количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се равнява на
това на потребената питейна вода, включително и от други водоизточници.
Общите клаузи на чл. 5, т. 6, чл.
32, ал. 1 и чл. 44 вменяват в тежест на потребителите задължение да заплащат
ползваните В и К услуги въз основа на измерените количествени показатели по
пределни цени, утвърдени от ДКЕВР, в рамките на фиксирания в чл. 33, ал. 2 от
Общите условия 30-дневен срок след датата на извършваното от ищцовото дружество
ежемесечно фактуриране, а при забава – обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ падежа, до този на издължаването.
В чл. 40, ал. 1 от Общите условия е
закрепено правото на ищеца да преустанови временно водозахранването при просрочие
на дължима сума, но след съблюдаване на процедура по писмено уведомяване на
длъжника за датата на прекъсването с покана за доброволно плащане.
По силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
Нотариален акт № 160, Том ІІ, рег. №
1373, дело № 361/2014 г. от 04.04.2014 г. (л. 103) по описа на Нотариус Н.К. с
район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 по регистъра на
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. №
805/04.04.2014 г. и с Акт № 192, Том ІІІ, дело № 374/2014 г. ответникът закупил
апартамент № 7, присъединен
към водоснабдително-канализационната система, обслужвана от ищеца, със застроена площ от 120, 70 кв. м., състоящ се от три спални, хол, кухня,
бокс, санитарен възел и три тераси, разположен в северната половина на
четвъртия жилищен етаж в пететажна жилищна сграда на ЖСК „Люлин” – Първомай, с
имотен номер ***, построена в урегулиран поземлен имот № ІХ – жилищно
строителство, от кв. 68 по действащия регулационен план на гр. Първомай, обл.
Пловдив от 1994, с административен адрес: ***, заедно с избено помещение от 20
кв. м., таванско помещение от 40 кв. м., стая в приземния етаж от 6 кв. м. и
гараж № 17 от 28 кв. м., ведно с 1/8 идеална част от общите части на постройката,
включващи и стълбището и котелното помещение в избения етаж, и от правото на
строеж върху терена. В уверение на горното е приложена и Справка от Служба по
вписванията – Първомай за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална
партида № 41201 на приобретателя за периода от 01.01.1992 г. до 19.07.2019 г.
(л. 89 – л. 91).
В представената Справка за
водомерите на абонат от 11.10.2018 г. (л. 8) е отразено, че водоснабдяването на
закупеното жилище се отчита посредством индивидуален водомер № 11401349575 и се
администрира от ищеца по партида на ответника с абонатен номер ***, титулярството върху която му било прехвърлено по негово искане,
обективирано в Заявление (л. 21) и Молба (л. 22).
Назначената съдебно-счетоводна
експертиза излага заключение (л. 84 – л. 90), което следва да се кредитира, тъй
като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че от 28.01.2016
г. до 30.01.2018 г. В и К дружеството редовно и коректно документирало водоснабдително-канализационните
услуги, предоставяни за водоснабдения имот, въз основа на данните за служебно начислявана
по реда на чл. 25 от Общите условия, считано от 02.02.2015 г., водоконсумация, записани
в Карнета за показанията на водомер № 11401349575 (л. 23 – л. 24), с издаване
на:
Ø Фактура № 29014313/28.01.2016 г. за 8 куб. м. на стойност 13, 86 лева, отчетени на 25.01.2016 г. за периода от 22.12.2015 г. до 25.01.2016 г.;
Ø Фактура № 29285983/26.02.2016 г. за 8 куб. м. на стойност 13, 30 лева, отчетени на 23.02.2016 г. за периода от 25.01.2016 г. до 23.02.2016 г.;
Ø Фактура № 29562687/29.03.2016 г. за 8 куб. м. на стойност 13, 08 лева, отчетени на 25.03.2016 г. за периода от 23.02.2016 г. до 25.03.2016 г.;
Ø Фактура № 29831499/27.04.2016 г. за 9 куб. м. на стойност 13, 56 лева, отчетени на
22.04.2016 г. за периода от 25.03.2016 г. до 22.04.2016 г.;
Ø Фактура № 30108158/31.05.2016 г. за 9 куб. м. на стойност 13, 79 лева, отчетени на
25.05.2016 г. за периода от 22.04.2016 г. до 25.05.2016 г.;
Ø Фактура № 30494442/24.06.2016 г. за 2 куб. м. на стойност 3, 07 лева, отчетени на
22.06.2016 г. за периода от 25.05.2016 до 01.06.2016 г.;
Ø Фактура № 30494443/24.06.2016 г. за 7 куб. м. на стойност 10, 80 лева, отчетени на 22.06.2016 г. за периода от 01.06.2016 до 22.06.2016 г.;
Ø Фактура № 30860369/29.07.2016 г. за 9 куб. м. на стойност 15, 20 лева, отчетени на
25.07.2016 г. за периода от 22.06.2016 г. до 26.07.2016 г.;
Ø Фактура № 31134233/26.08.2016 г. за 10 куб. м. на стойност 15, 58 лева, отчетени на 25.08.2016 г. за периода от 26.07.2016 г. до 25.08.2016 г.;
Ø Фактура № 31436178/30.09.2016 г. за 10 куб. м. на стойност 16, 22 лева, отчетени на
27.09.2016 г. за периода от 25.08.2016 г. до 27.09.2016 г.;
Ø Фактура № 31754185/31.10.2016 г. за 10 куб. м. на стойност 15, 24 лева, отчетени на 26.10.2016 г. за периода от 27.09.2016 г. – 26.10.2016 г.;
Ø Фактура № 32022712/30.11.2016 г. за 11 куб. м. на стойност 17, 81 лева, отчетени на
23.11.2016 г. за периода от 26.10.2016 г. до 25.11.2016 г.;
Ø Фактура № 32312849/30.12.2016 г. за 11 куб. м. на стойност 18, 41 лева, отчетени на
23.11.2016 г. за периода от 25.11.2016 г. до 23.12.2016 г.;
Ø Фактура № 32556389/30.01.2017 г. за 12 куб. м. на стойност 18, 70 лева, отчетени на
27.01.2017 г. за периода от 23.12.2016 г. до 26.01.2017 г.;
Ø Фактура № 32837909/28.02.2017 г. за 12 куб. м. на стойност 17, 88 лева, отчетени на 23.02.2017 г. за периода от 26.01.2017 г. до 23.02.2017 г.;
Ø Фактура № 33109578/30.03.2017 г. за 12 куб. м. на стойност 17, 57 лева, отчетени на 28.03.2017 г. за периода от 23.02.2017 г. до 27.03.2017 г.;
Ø Фактура № 33380471/27.04.2017 г. за 9 куб. м. на стойност 13, 18 лева, отчетени на 26.04.2017 г. за периода от 27.03.2017 г. до 25.04.2017 г.;
Ø Фактура № 33695401/31.05.2017 г. за 11 куб. м. на стойност 16, 10 лева, отчетени на
26.05.2017 г. за периода от 25.04.2017 г. до 26.05.2017 г.;
Ø Фактура № 33959454/29.06.2017 г. за 12 куб. м. на стойност 18, 44 лева, отчетени на
27.06.2017 г. за периода от
26.05.2017 г. до 26.06.2017 г.;
Ø Фактура № 34487328/31.07.2017 г. за 2 куб. м. на стойност 2, 93 лева, отчетени на
26.07.2017 г. за периода от 26.06.2017 г. до 01.07.2017 г.;
Ø Фактура № 34487329/31.07.2017 г. за 7 куб. м. на стойност 10, 87 лева, отчетени на
26.07.2017 г. за периода от 01.07.2017 г. до 26.07.2017 г.;
Ø Фактура № 34751714/30.08.2017 г. за 14 куб. м. на стойност 21, 72 лева, отчетени на
24.08.2017 г. за периода от 26.07.2017 г. до 24.08.2017 г.;
Ø Фактура № 35032784/29.09.2017 г. за 11 куб. м. на стойност 17, 08 лева, отчетени на
27.09.2017 г. за периода от 24.08.2017 г. до 26.09.2017 г.;
Ø Фактура № 35643143/30.11.2017 г. за 10 куб. м. на стойност 15, 52 лева, отчетени на
24.11.2017 г. за периода от 26.09.2017 г. до 24.11.2017 г.;
Ø Фактура № 35918287/29.12.2017 г. за 7 куб. м. на стойност 10, 87 лева, отчетени на
20.12.2017 г. за периода от 24.11.2017 г. до 20.12.2017 г.;
Ø Фактура № 36341605/30.01.2018 г. за 7 куб. м. на стойност 10, 87 лева, отчетени на 25.01.2018 г. за периода от 20.12.2017 г. до 01.01.2018 г. и
Ø Фактура № 36341606/30.01.2018 г. за 13 куб. м. на стойност 20, 74 лева, отчетени на
25.01.2018 г. за периода от
01.01.2018 г. до 25.01.2018 г.
Вещото лице констатира и от Справки от счетоводните записи на ищеца от
09.05.2018 г. (л. 4 от ч. гр. дело № 212/2018 г. по описа на
Районен съд – Първомай) и от 11.10.2018 г. (л. 7) е видно, че към 30.04.2018 г.
не са постъпвали плащания на гореизброените суми в общ размер на 392, 39 лева или на дължимата се за тяхното просрочие законна лихва, която за периода
от 28.02.2016 г. до 30.04.2018 г. се равнява на 45, 08 лева.
С предадена му на 27.07.2017
г. Покана (л. 19) потребителят бил приканен от В и К оператора в 15-дневен срок
от получаването й да плати доброволно непогасената към 02.05.2017 г. главница
от 247, 26 лева и лихва от 9, 88 лева с предупреждение, че при бездействие предстои
спиране на водоподаването.
Поради продължаващо
неиздължаване със Заповед № 6330/28.08.2017 г., издадена на основание чл. 40 от
Общите условия от управителя на ищцовото дружество (л. 20), било разпоредено
прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на абоната. Ненамирането
му при посещението си на водоснабдения апартамент инкасаторът В.Т.Х.
удостоверила в съставен от нея по реда на чл. 24, ал. 4 от Общите условия Протокол
за отказан достъп от 27.09.2017 г. (л. 18) в присъствието на свидетел.
Кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанията
си по порядъка на чл. 410 от ГПК, подавайки на 16.05.2018 г. в Районен съд –
Първомай Заявление вх. № 3198/16.05.2018 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело №
212/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), което
било уважено изцяло с издаване на Заповед № 133/18.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 212/2018 г.
по описа на Районен съд – Първомай (л. 10 от ч. гр. дело № 212/2018 г. по описа
на Районен съд – Първомай), а след като бил известен на 20.09.2018 г. за връчването й на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и за правната възможност по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, на 18.10.2018 г. в
законоустановения преклузивен едномесечен срок предявил разглежданите искове.
При така обсъдените фактически
положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, заявени по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на
подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към
осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата,
което за парични престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната
лихва, или обезщетение за неизпълнение.
По
указанието на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта
да докаже, че е изправен кредитор по действително договорно правоотношение с
ответника, което е породило за него изискуеми задължения с твърдяната индивидуализация.
Ответната страна
на свой ред
следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Реализирайки
стопанска дейност по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги,
включващи съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ, обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г., в сила от
20.01.2005 г.) пречистване
и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), ищецът се
легитимира със статут на „В и К оператор” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредба № 4), чиито отношения с потребителите съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 се уреждат от одобрени от
регулаторния орган публично известни общи условия.
В конкретния случай принадлежността на правото на собственост върху правомерно
присъединения към водоснабдително-канализационната мрежа недвижим имот, представляващ апартамент № *** на четвъртия жилищен етаж в пететажна жилищна сграда с административен
адрес: ***, към патримониума
на ответника очертава профила му на „потребител”
по разбирането на § 1,
ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗРВКУ, чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 и чл. 2,
ал. 1, т. 2 от приложимите Общи условия
и респективно му придава качеството на страна по сключен с ищцовото дружество договор за предоставяне на В и К услуги, отчитани от доставчика по партида с абонатен номер ***.
Доколкото последният
договаря в битността си на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка
с упражняваното от него занятие, обсъжданата сделка се квалифицира от чл. 286,
ал. 1 от ТЗ като търговска и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл.
287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към
гражданското законодателство.
Бидейки регулирано през процесния
период от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив в
съдържанието им (л. 34 – л. 43), утвърдено с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР,
така възникналото облигационно правоотношение е породило в тежест на експлоатационното
предприятие ангажимент, уреден и в чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4, да
доставя до жилището на гореуказания адрес питейна и да отвежда от него отпадъчна
вода, а на ответника – да заплаща цената на ползваните В и К услуги в 30-дневен
срок от тяхното фактуриране.
Съгласно чл. 30 и чл. 32, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от Наредба № 4, с които
кореспондира клаузата на чл. 32, ал. 2 от Общите условия, за сгради етажна
собственост количеството изразходвана вода, равно на което е това на каналната
според чл. 36, ал. 1 от Наредба № 4 и чл. 27 от Общите условия, се измерва чрез
общия водомер на водопроводното отклонение и се разпределя между отделните
потребители на база отчетите по индивидуалните им водомери, чийто холендър се
пломбира от оператора към водопроводната тръба. По правилата на чл. 11, ал. 5, чл. 33, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1 от Наредба №
4 тяхната доставка, монтаж, пломбиране, поддръжка, ремонт и периодична проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за това от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по реда
на ЗИ, на която подлежат през 10 години, се извършват от и за сметка на съответния
абонат.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 показанията
на измервателните устройства, замерени, както чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 предписва,
с точност до 1 куб. м. за период, определен в общите условия, но не по-дълъг от
шест месеца, следва да се отбелязват в карнета заедно с датата на отчитане на
общия и индивидуалните водомери и с подписа на потребителя или на негов
представител, освен при електронен отчет.
С исковата молба В и К дружеството претендира ангажиране на договорната
отговорност на ответника за заплащане на водопотребление за периода от 01.01.2015 г. до 30.01.2018 г., измерено по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 поради несъответствие на индивидуалния водомер в
имота му с изискванията на ЗИ.
Действително изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза сочи, че процесното вземане се формира от сбора
на стойността на издадените от доставчика в периода от 28.01.2016 г. до 30.01.2018 г. фактури за В и К
обслужване, оценено при параметрите на чл. 25, ал. 8, т. 1 и чл. 10, изр. 1 от Общите условия за отчетните периоди
в рамките от 22.12.2015 г. до 25.01.2018 г.
Разпоредбата
на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4, която е възпроизведена в чл. 25, ал. 8
от Общите условия, по изключение допуска за потребители, които нямат монтирани
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода да се приема с величина от 6 куб. м или 5 куб. м. съответно за топлофицирано и нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а ал. 6 от цитираната норма, закрепена в чл. 25,
ал. 10, изр. 2 от Общите условия, предвижда, че до поставянето на индивидуални измервателни устройства в сгради етажна собственост определената съгласно ал. 5 консумация всяко тримесечие се завишава с по 1, 0 куб. м.
Към таксуване по методиката, визирана
в чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4, освен когато е монтиран оборотен водомер, ал.
5 на чл. 34а от Наредба № 4, имплементирана в чл. 21 от Общите условия, препраща
и в случаите на установяване от длъжностно лице на оператора на непроверен
съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 индивидуален водомер, който не бъде
подложен на периодичен контрол в следващите три месеца.
При
хипотеза че същият се окаже повреден, ал. 2 на чл. 33 от Наредба № 4, която дублира ал. 1 на чл.
20 от Общите условия, изисква от представителя на дружеството да демонтира пломбата на холендъра и да направи предписание за отстраняване на
неизправността в съответен срок, при безрезултатното изтичане на който според чл.
20, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 от Общите условия отново се прилагат чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от Общите условия.
С оглед синалагматичната природа на
договорната връзка между страните, задължението на потребителя по чл. 5, т. 6
от Общите условия да заплаща реално консумираните или служебно начислените
количества вода възниква при изпълнение на насрещния ангажимент на
експлоатационното дружество за доставка на В и К услуги, установимо съответно
чрез показанията на средствата за измерване или чрез изпълване на онзи фактическия
състав, който поражда правото на доставчика да фингира потребление и който поради
това се очаква от него да докаже с изискуемата се от чл. 154, ал. 1 от ГПК
сигурност.
Конкретният доказателствен масив
обаче не съдържа сведения в подкрепа на твърдяното основание за служебен начет.
Констатацията за отклонение на измервателния уред от законовите предписания за
техническа и метрологична годност предполага проверката му по порядъка на чл.
34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от оторизирани лица, а доказателства за
извършването на такава не са събрани. По делото остава неизвестно кога, от кого
и при какви обстоятелства е разкрита въпросната нередовност, а още по-малко за спазване
на предвидения в Наредба № 4 и Общите условия ред за отправяне на предписание до
потребителя за възстановяване точността на устройството. Единственият източник
на информация, свързана с отчитането на индивидуалния водомер в апартамента на
ответника, е карнетът, който, от една страна, не е оформен по правилото на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4, а от друга, документира определяните без техническо
измерване количества, но не удостоверява причината за такова процедиране, което
впрочем се разрешава от чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 само по изключение. Освен
това като частен неподписан свидетелстващ документ не разполага с обвързваща
съда доказателствена сила и доколкото не се подкрепя от други достоверни
материали, не способства изводи в желаната от ищеца насока.
Разискван в
контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо
неблагоприятните последици от недоказването в неговата правна сфера, така очерталият
се доказателствен дефицит мотивира съдебният състав да заключи, че спорното вземане за цена на
В и К услуги не съществува, а искът за установяването му и обусловената от него
претенция за мораторно обезщетение следва да се отхвърлят като неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
обективно кумулативно съединени искове, предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Л.Н. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от юрисконсулти М.В.Д. и Г.С.Н., срещу Д.В.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца, както следва:
Ø сумата от 392, 39 лева (триста деветдесет и два
лева и тридесет и девет стотинки) – стойност на доставена питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в ***, за периода от 01.01.2015 г. до
30.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до
окончателното й изплащане;
Ø сумата от 34, 24 лева (тридесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода от 31.12.2015 г. до 30.04.2018 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 133/18.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 212/2018 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ
състав.
ДА СЕ
ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им представители.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело
№ 212/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от
решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ