№ 253
гр. Велико Търново, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102775 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.357,ал.1 от КТ, вр. с чл. 124,ал.1
от ГПК
Ищецът С. Н. Г. твърди, че между страните е сключен трудов договор от
30.06.2022 г., който е прекратен със Заповед № 99/8.08.2022 г., връчена му
лично на 8.09.2022 г. Заявява, че в заповедта е посочено, че трудовото
правоотношение се счита прекратено от 9.08.2022 г. и че заповедта е връчена
на 8.08.2022 г. Оспорва издадената заповед в тази и част, като твърди, че
трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 8.09.2022 г. и моли
съда да приеме горното за установено в отношенията между страните.
Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С
писмено становище на пълномощника си адв.К. от ВТАК поддържа иска.
Моли съда да постанови решение съобразно направеното признание от
ответника.
Ответникът „ЗИВ“ ЕООД, гр.Варна представляван от управителя Веселин
Димитров е депозирал в срок отговор на исковата молба , в който признава
иска и моли съда да постанови решение съобразно признанието. В съдебно
заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
изложеното в отговора становище.
1
Съдът, след като се запозна със становищата на страните намира за
установено следното:
Съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК при направено признание на
иска от страна на ответника и по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и постановява решение по направеното признание. В тази
хипотеза в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска, ако не са налице отрицателните
предпоставки за това, визирани в чл.237, ал.3 ГПК - признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави, или да е признато право, с
което страната не може да се разпорежда. Съдът намира, че в конкретния
случай искът е допустим и са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Следва да се приеме за установено в
отношенията между страните, че трудов договор № 5651/30.06.2022 г.
сключен между тях е прекратен на основание Заповед № 99/8.08.2022 г. ,
считано от 8.09.2022 г. , а не от 9.08.2022 г.
Относно разноските:
Безспорно ответникът макар да е направил признание на иска е станал
повод за завеждане на делото, поради което дължи направените от ищеца
разноски. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение от 800 лева
съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Ответникът е
направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Минималното адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7,ал.1, т.4 от
Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията преди изменението в ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. ,
която е приложима, тъй като договорът за правна помощ е от 8.08.2022 г., е
600 лева. При направеното признание на иска и проведеното едно съдебно
заседание и доколкото делото не разкрива фактическа и правна сложност
съдът счита, че следва да редуцира възнаграждението до минимума от 600
лева на основание чл. 78,ал.5 от ГПК. Ответникът следва да заплати и
държавна такса на основание чл. 78, ал.6 от ГПК в размер на 50 лева в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.237,ал.1 от ГПК съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 357,ал.1 от
КТ, вр. с чл. 124,ал.1 от ГПК, че трудов договор № 5651/30.06.2022 г.,
сключен между С. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. Л***** и „ ЗИВ“ ЕООД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, Западна
промишлена зона е прекратен на основание Заповед № 99/8.08.2022 г.,
считано от 8.09.2022 г. , а не от 9.08.2022 г.
ОСЪЖДА „ЗИВ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Варна, Западна промишлена зона да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ от 50 / петдесет/ лева ,
ведно с 5 /пет/ лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ЗИВ“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Варна, Западна промишлена зона да заплати на С. Н. Г. с ЕГН
********** от гр. Л***** сумата от 600 / шестстотин/ лева разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3