№ 118
гр. Ямбол, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20232330200015 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Г. Б. от с. Н.о, обл. Ямбол, ЕГН: ********** срещу
Наказателно постановление № 22 - 0814 - 000200/17.11.2022 г. на ВПД Началника на РУ гр.
С. при ОДМВР -Ямбол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 4 предл.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като материално
незаконосъобразно и се оспорва по същество констатираното нарушение.
В съдебно заседание редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и пледира за отмяна атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно и алтернативно иска от съда приложението на чл. 28 от
ЗАНН.Претендират се направените по делото разноски.
Процесуалния представител на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 14.10.2022 г. около 15:00 часа в с.Н., община С. на ул. *** свидетелите Р. И. и П.
П. - служители на РУ гр. С. спират за проверка т.а. марка „Форд Транзит“ с ДК № *** с
водач на който бил жалбоподателя Х. Б. и пътник Ж.Ж.. Той като забелязали, че двамата
1
нямат поставени обезопасителни колани, с които бил оборудван автомобила. След
спирането на автомобила и извършена проверка на жалбоподателя е съставен АУАН за
констатираното нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , който подписал акта, като саморъчно
отразил в него, че има възражения, като записал, че имал поставен обезопасителен колан по
време на пътуване.
На 19.10.2022 г. депозирал писмени възражения, в които оспорил вмененото му нарушение
по същество, твърдейки, че е бил с поставен обезопасителен колан. ВПД Началника на РУ-
С. извършил проверка по възражението, като го счел за неоснователно. Резултатите от
проверката били обективирани в докладни записки до ВПД Началника на РУ гр. С..
На 17.11.2022 год. е издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на
жалбоподателя на 14.12.2022 год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите П. П. и Р. И. които са логични , последователни и взаимно допълващи се, както
и подкрепящи се от приложените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят се е
движил с автомобила си през светлата част на денонощието с бавна скорост срещу
свидетелите П. и И., които са забелязали , че водачът Б. и пътникът до него Ж. не ползват
обезопасителните колани. Имено това е бил и повода за спирането му и извършването на
проверка. Двамата категорично заявяват, че са имали добра видимост към приближаващият
се към тях автомобил и са видели, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен
колан още докато автомобилът е бил в движение.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.С., че Б. и Ж. са си били поставили
коланите към момента на проверката, тъй като са в противоречие с показанията на П. и И. и
останалия доказателствен материал по делото. Същите не се подкрепят и от показанията на
пътуващия с него Ж.Ж. Ж./баща на пътника в автомобила на жалбоподателя/ , който в
показанията си не споменава, че е забелязал жалбоподателя и синът му да са били с
поставени колани при спирането им за проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна
по следните съображения:
В хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.
С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че в случая
жалбоподателят действително е нарушил и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, вменяваща задължение за
2
водачите на МПС от категория М1, М2, М3, и N1, N2, N3 да използват обезопасителни
колани при наличието на такива.
Автомобила е бил оборудван с обезопасителен колан и се е намирал в движение.
Задължение за жалбоподателя е било да го използва.
Правилно е санкциониран на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП с глоба в размер на 50 лв.
Съгласно цитираната санкционна норма, предвиденото в закона наказание за извършеното
от жалбоподателя нарушение е абсолютно определено по вид и размер, поради което и
същото не може за бъде заменяно/намалявано.
Правилно и на основание чл.6, ал.1, т.9 от Наредба № ІЗ-2539/2012 год. на МВР са му
отнети 6 контролни точки.
Случаят не се явява и маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като с нищо не се
отличава от обикновените случаи на нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Тези нарушения
са на просто извършване и не изискват настъпването на вредоносни последици.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото
и на осн. чл. 63д от ЗАНН и с оглед направено искане в този насока въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 - 0814 - 000200/17.11.2022 г. на
ВПД Началника на РУ гр. С. при ОДМВР - Ямбол, с което на Х. Г. Б. от с. Н.о, обл. Ямбол,
ЕГН: ********** , на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 год. на МВР са му отнети 6 контролни точки.
ОСЪЖДА Х. Г. Б., ЕГН: ********** да заплати на ОД-МВР-Ямбол напрани разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Ямбол в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3