№ 4181
гр. С, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110109279 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, депозирана от Д. Г. Б., с ЕГН
********** срещу ЗД „ф-ма“ АД, с ЕИК *****, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на дружеството да заплати на ищеца
сумата от 8 409,82 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди по лек автомобил марка „марка“, модел „модел“, с рег. № ****,
настъпили вследствие на ПТП от 11.10.2021 г. в гр. Е П, ул. „П ш“, поради виновното
поведение на водача на застрахования при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил марка „марка“, модел
„модел“ с рег. № ****, ведно със законната лихва върху самата, считано от
предявяване на исковата молба – 18.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП от
11.10.2021 г. на управлявания от него лек автомобил марка „марка“, модел „модел“, с
рег. № **** настъпили имуществени вреди, за което бил съставен двустранен
констативен протокол от същата дата. Към датата на събитието гражданската
отговорност на виновния за настъпване на процесното ПТП водач била застрахована
при ответника, поради което при него била образувана ликвидационна преписка по
щета № **********. На 25.01.2022 г. ответното дружество изплатило на ищеца сума в
размер на 2 168,07 лева. Ищецът твърди, че дължимото обезщетение за отстраняване на
нанесените вреди възлиза на 10 577,89 лв., в които е включена и сумата от 130,80 лева
1
за репатрирането на увредения автомобил, като след приспадане на заплатената от
ответника сума в размер на 2168,07 лева, дължимото обезщетение възлизало на
8 409,82 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. Оспорва се
вина за настъпване на застрахователното събитие да има водачът на лек автомобил
марка „марка“, модел „модел“ с рег. № ****. Излагат се твърдения, че претендираното
обезщетение е в завишен размер и не отговаря на действителната стойност на
причинените щети. Ответникът сочи, че ищецът не е представил на застрахователя
доказателства за извършен ремонт на автомобила, поради което обезщетението не
може да се определи по методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди,
причинени на МПС. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представените по делото описи-заключения,
се установява, че ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник
застрахователни претенции. Във връзка с претенциите между страните не се спори, че
2
по щета №********** експертите на ЗД „ф-ма“ АД са определили застрахователно
обезщетение в размер на 2 168,07 лева, което е изплатено в полза на Д. Г. Б.. Видно от
исковата молба е, че ищецът не е съгласен с размера на платеното му обезщетение,
поради което предявява настоящите искове.
От представен към исковата молба ДКП за ПТП се установява, че на 11.10.2021
г., в гр.Е П, е настъпило ПТП между л.а. „марка“, модел „модел“ с рег. № ****,
управляван от К. А. Р. и л.а. „марка“, модел „модел“, с рег. № ****, управляван от Д. Г.
Б.. В ДКП за л.а. „марка“, модел „модел“ с рег. № **** е вписано, че навлиза в лентата
за насрещно движение при неспазване на знак за предимство или червена светлина.
Отбелязано е, че К. А. Р. е признала вината си за настъпване на произшествие.
По делото са депозирани показания от К. А. Р., която посочва, че е карала след
автомобил, шофиран от приятеля й. той е преминал през кръстовището и свидетелката,
без да се замисли, го е последвала, като не е спряла на знак „Стоп“. Натиснала е
спирачката, но вече е било късно. Ударила е колата, която е преминавала. Възприела е
другия автомобил непосредствено преди удара, като смята, че другия автомобил не е
имал много видимост доколкото удара е бил доста отстрани.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, съгласно което щетите по МПС
„марка“, модел „модел“, с рег. № **** се намират в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото произшествие, като вещото лице възприема като механизъм на ПТП
именно описания от свидетелката – при наличието на пътен знак Б-1 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ водачът на л.а. „марка“, модел „модел“ с рег. №
**** не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство МПС „марка“,
модел „модел“, с рег. № ****.
Съдът намира, че въпреки оспорването на механизъм на ПТП, от страна на
ответника, същия се доказва по делото посредством свидетелските показания и
приетата САТЕ, независимо, че представения ДКП няма материална доказателствена
сила.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните на обстоятелствата, че ответникът ЗД „ф-ма“ АД, е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „марка“,
модел „модел“, с рег. № ****, както и че във връзка с настъпилото на 11.10.2021 г.
пътнотранспортно произшествие ЗД „ф-ма“ АД е заплатило на ищеца сумата от
2 168,07 лева, представляваща обезщетение по щета № **********.
Доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя, като основният спорен въпрос по производството е свързан с размера
на претърпените имуществени вреди.
При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде
3
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/
или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /в този
смисъл е решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г., I т. о на ВКС. /.
Съдът кредитира заключение на изслушана по делото автотехническата
експертиза относно стойността на вредите, тъй като същото е неоспомарка от страните.
Съгласно заключението стойността на щетите по лек автомобил „марка“, модел
„модел“, с рег. № ****, възлиза на 9958,06лв. ЗД „ф-ма“ АД е заплатило на ищеца
сумата от 2 168,07 лева преди образуване на делото, поради което неизплатена е
останала сума за обезщетение в размер на 7789,99лв.
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Видно от приложена към
исковата молба фактура №6357/ 11.10.2021 г. Д. Г. Б. е заплатил сума в размер на
130,80лв. за репатриране на автомобила, който разход представлява пряка имуществена
вреда, резултат от ПТП и следва да се присъди. Следователно предявения иск се явява
основателен за сумата от 7920,79лв., до който следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „ф-ма“ АД следва
да заплати на ищеца, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
иска в общ размер на 1324,61лв. - за заплатена държавна такса, депозит за работа на
вещо лице и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в общ размер на 15,12лв. за
заплатени депозити и юрисконсултско възнаграждение /при възприет минимален
размер от 150лв./
Доколкото дължимите в полза на ответника разноски са в много малък размер,
настоящия състав счита, че разноските по делото следва да се присъдят по
компенсация, като дължимите в полза на ищеца такива се намалят със сумата от
15,12лв. – до размер от 1309,49лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ф-ма“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление: гр.С,
бул."Д Б" №87 да заплати на Д. Г. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв.„Ю П", бл.43,
вх.В, ет.1, ап.2, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от
7920,79лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди по лек автомобил марка „марка“, модел „модел“, с рег. № ****, настъпили
вследствие на ПТП от 11.10.2021 г. в гр. Е П, ул. „П ш“, поради виновното поведение
на водача на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ лек автомобил марка „марка“, модел „модел“ с рег.
№ ****, ведно със законната лихва върху самата, считано от предявяване на исковата
молба – 18.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 1309,49лв., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за сумата над 7920,79лв. до пълния предявен размер от 8409,82лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5