№ 60
гр. С., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500051 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д. пълномощник на Х.
А. И., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“ 7-В-6, против решение №
955/02.12.2022г. по гр.д. № 1465/2022г по описа на СлРС, в частта с която е
бил отхвърлен предявеният от жалбоподателката против ЗК „ ЛЕВ ИНС“, със
седалище и адрес на управление гр.С., р-н „Л.“, бул.“ Черни връх“, № 51 иск с
правно основание чл.432 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ за заплащане на сумата
над 1000.00лв. до пълния претендиран размер от 5000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, в резултат на ПТП
настъпило на 15.02.2021г. в гр.С., при който жалбоподателката е била
блъсната от лек автомобил „ Фолксваген голф“, с ДКН СН 3207 АТ,
управляван от Х.Г.Г., която е имала сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество. Решението е обжалвано и в частта на
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 116.00лв.
1
Решението е обжалвано в отхвърлителната си част и присъденото
адвокатско възнаграждение като неправилно и незаконосъобразно. Посочено
е, че присъденото обезщетение е в необосновано нисък размер, с което е
нарушен принципът на справедливостта, а адвокатското възнаграждение е
следвало да бъде минимум 400.00лв.
Моли се решението на СлРС да бъде отменено в обжалваните части, да
бъдат изцяло уважени исковите претенции, да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимума посочен в Наредба 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения и да се присъдят разноски за въззивна инстанция.
Страната не е направила нови процесуални или доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от юриск.И., който оспорва жалбата като неоснователна. В отговора се
посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По
отношение на присъденото адвокатско възнаграждение страната не е изразила
изрично становище. По отношение на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е посочено, че съдът правилно е приложил института
на чл.52 от ЗЗД. В случая се касаело за две леки телесни повреди, които били
отшумели в дву – три седмичен срок.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
Страната не е направила нови процесуални или доказателствени
искания.
В с.з. въззивната страна не се представлява. Процесуалният и
представител адв. Д., в писмено становище заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява .
Процесуалният и представител юриск.И. в писмено становище адресирано до
съда който заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди
обжалваното решение и да се присъдят разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
2
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Между страните няма спор за датата на настъпване на ПТП, за
настъпилите телесни повреди, за периода за възстановяване, за наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за липсата на съпричиняване
от страна на увреденото лице. Спорът е относно размера на определеното и
присъдено обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен
случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените
увреждания, като целта на законовата разпоредба е да се репарират в
относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които
с оглед характера си, са трудно оценими.
В случая се касае за жена на средна възраст, която към момента на
настъпване на увредата не се е намирала в трудови правоотношения. Та е
получила две леки телесни повреди – охлузвания и кръвонасядания в
областта на десните ръка и коляно. Леките телесни повреди са отшумели за
две – три седмици. Тя е изпитвала болки от нараняванията, които е лекувала с
обезболяващи – аналгин, немизил, като не се е налагало ползването на
специализирана медицинска помощ. Получените травми не са и пречели в
ежедневната грижа за дома и личната хигиена, или в упражняването на
трудова дейност. Няма данни те по някакъв начин да са се отразили трайно на
здравето на пострадалата. Всичко това мотивира съда да приеме, че за
периода на възстановяване – две , три седмици, справедливо обезщетение за
претърпените болки и страдания ще е в размер на 1000.00лв. – толкова,
колкото е преценил и първоинстанционният съд.
По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на
116.00лв., обаче съдът намира, че то е неправилно определено.
3
Съгласно Наредба 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
към момента на упълномощаване на процесуалния представител на страната
30.06.2021г. минималното дължимо адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2
т.2 ( редакция на Наредбата към 31.07.2020г.) е 300.00лв. за присъдено
обезщетение в размер на 1000.00лв. плюс 7% за горницата над 1000.00лв. При
това положение за първа инстанция, съобразно уважената част от иска
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 116.00лв., така както е
присъдил първоинстанционният съд. С оглед на изложеното ответната страна
не следва да се осъжда допълнително за разноски за първа инстанция.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с
тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на производството в полза на въззиваемата страна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 955/02.12.2023г. по гр.д. № 1465//2022г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Х. А. И., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“ 7-В-6 да заплати
на ЗК „ ЛЕВ ИНС“, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „Л.“, бул.“
Черни връх“, № 51 деловодни разноски за въззивна инстанция –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00( сто) лева.
4
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5