ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 649
гр. Перник , 02.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500434 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. Й., чрез пълномощника адв.
В.К., против определение № 260294 от 25.01.2021 г. по ч.гр. дело № 5735 по описа за
2020 г. на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата й с вх. №
260016/04.01.2021 г. за изменение на определение № 261322/23.12.2020г. в частта за
разноските.
По изложени в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение, се иска същото да бъде отменено, като насрещната страна се
осъди да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 300 лева - направени разноски
за адвокатско възнаграждение по заповедното производство. Твърди се, че приложение
в заповедното производство намира разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК- при
прекратяване на производството ответникът има право на разноски, като поведението
на същия с оглед на това дали е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно. То би
имало отношение при разглеждане на иска по същество. Евентуално ако се споделят
изводите на районния съд за приложимост на чл. 78, ал.2 ГПК, то жалбоподателят
поддържа, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки, визирани в
нормата.
Ответната страна „Топлофикация-Перник“ АД е подала писмен отговор в
законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за
1
неоснователност на жалбата по изложени съображения. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение. Счита, че при определянето му
следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, т. 3 и т. 5 от Наредба № 1/2004 г..
Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и
доказателствата по делото, намира следното.
Производството по ч.гр. дело № 5735 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен
съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 265143/29.10.2020 г., подадено от „Топлофикация-Перник“ АД срещу В. С. Й. за
вземания за топлинна енергия.
На 02.11.2020 г. РС-Перник е издал в полза на заявителя заповед № 260357 за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за следните суми: 334,74 лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до
31.03.2019г., 50,31 лева - лихва за забава за периода от 08.02.2019 г. до 17.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 334,74 лв. от датата на подаване на
заявлението - 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и за разноски в размер на
25 лева - държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на В. С. Й. на 20.11.2020 г., което
се установява от приложена разписка.
В срока по чл. 412, т. 8 ГПК длъжницата В. С. Й., чрез пълномощника адв. В.К. е
депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В него е посочено, че
задължението е заплатено изцяло и че длъжникът не е дал повод за завеждане на
делото, тъй като за процесния период не е получил фактури и не е знаел, че дължи и в
какъв размер, като в тази връзка оспорва дължимостта на присъдените разноски.
Претендира заплащане на разноски в размер на 300 лв., в случай, че заявителят не
предяви иск по чл. 422 ГПК. Към възражението е приложено пълномощно и договор за
правна помощ и съдействие от 10.11.2020 г., който обективира разписка за получаване
в брой на дължимото по него адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.
С разпореждане от 07.12.2020 г., връчено на 10.12.2020 г., заповедният съд е
указал на „Топлофикация Перник “ АД, че в тридневен срок от получаване на
съобщението може да подаде становище по депозираното от длъжника възражение и
представените с него приложения. Заявителят е предупреден, че ако не изрази
становище в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
В определения срок заявителят не е изразил становище, поради което с влязло в
сила определение от 23.12.2020 г. Районен съд-Перник е обезсилил заповедта за
изпълнение на основание чл. 414а, ал. 4 ГПК и прекратил производството по делото,
2
като е приел, че разноски на длъжника не се дължат, доколкото неполучаването на
фактури няма отношение към дължимостта на процесните вземания.
В срока за обжалване на определението, с молба с вх. № 260016/04.01.2021 г.,
подадена от В.Й., чрез адв. В.К., е отправено искане за изменение на определението от
23.12.2020 г., като на длъжницата се присъдят разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение във връзка с депозирането на възражението по приложения
към него договор за правна помощ и съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната по молбата страна - „Топлофикация
Перник “ АД, не е депозирала отговор.
С обжалваното определение заповедният съд е приел, че не са налице
предпоставките по чл. 248 ГПК, тъй като макар своевременно да е заявил искането си
длъжникът няма право на разноски, защото е заплатил претендираните суми след
образуване на делото, а дори и без получаване на фактурите, е изпаднал в забава.
С разпореждане от 28.05.2021г. районният съд е указал на заявителя, че може да
предяви осъдителен иск на основание чл. 415а, ал.5 ГПК за вземанията си по
издадената, но обезсилена заповед по чл. 410 ГПК, като довнесе дължимата се
държавна такса.
Препис от разпореждането е връчено на заявителя на 31.06.2021г. и в
определения едномесечен срок същият не е предявил иск.
Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на
едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на
делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. Налице е
постоянна практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г.
на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС,
ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.
о., определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. и
други/, съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства
след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната
сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при
прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти,
свързани с причината за прекратяване на производството, да изследва дали с
3
поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, да направи извода за основателността на претенцията
на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради отказ от
същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно
обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска.
Правилата на чл. 78 ГПК намират приложение в заповедното производство.
Аналогично в случая, след като е извършено плащане след подаване на възражението,
заявителят не е изразил становище в срока за това, в зависимост от което да се наложи
даване на указания за предявяване на установителен иск или влизане в сила на
заповедта, не е предявил осъдителен иск след дадени указания при вече обезсилената
заповед, което сочи на извода, че същият приема плащането и именно това обезсмисля
следваща процесуална активност, в каквото насока са и твърденията в отговора на
частната жалба, съответно причина за прекратяване на производството е извършеното
след завеждане на същото плащане.
Настоящият съдебен състав споделя становището на районния съд, че с
поведението си длъжникът е дал повод за завеждане на делото и невръчването на
фактури няма за последица освобождаването му от отговорност за задълженията за
заплащане на топлинна енергия. Длъжникът е знаел, че ползвайки топлинна енергия
дължи нейното заплащане съобразно уговорения начин на определяне – на равни
месечни вноски или при прогнозен дял – Раздел Трети от ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД за потребителите на гр.
Перник и ако е бил добросъвестен е могъл да провери конкретния размер за съответния
месец. Плащане от страна на длъжника не е настъпило до подаване на заявлението,
което обуславя извод, че причина за предявяването на иска е станал със своето
поведение именно той и на това основание отговорността за разноските следва да се
понесе именно от него.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно
районният съд е оставил без уважение молбата на длъжницата по чл. 248 ГПК за
допълване в частта за разноските на определението, с което издадената заповед за
изпълнение е обезсилена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260294 от 25.01.2021 г. по ч.гр. дело № 5735
по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение
молбата с вх. № 260016/04.01.2021 г. на В. С. Й., чрез пълномощника адв. В.К., за
4
изменение на определение № 261322/23.12.2020г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5