Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. №
195/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда” (ДИТ) Ловеч против Решение № 260007/10.09.2020 г. на
Луковитския районен съд, постановено по АНД
№ 53/2020 г.
По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател – редовно призован –
не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмени бележки по същество
на правния спор, с което поддържа жалбата.
Ответникът по делото - „Манева Томик” ООД гр.
София – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е
писмено становище по жалбата, в което излага доводи за правилност и законосъобразност
на обжалваното решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е отменил
НП № 11-0001264/17.01.2020 г. на Директора на ДИТ Ловеч, с което на „Манева
Томик” ООД със седалище и
адрес на управление гр.
София, представлявано от управител Т.М.е наложена имуществена санкция в размер
на хиляда и петстотин лева за извършено административно нарушение на чл. 415,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ),
изразяващо се в това, че дружеството в качеството си на работодател не е
изпълнило предписание, дадено му под № 2 с протокол за извъшена проверка с № ПР
1931208/30.09.2019 г. – да изплати дължимото обезщетение в размер на 90.55 лв.
на работничката А.И.Е.– дължимо на основание чл. 224, ал.1 от КТ в срок до
28.10.2019 г.
Районният съд е
приел от фактическа страна, че на 30.09.2019 г. служители на ДИТ Ловеч
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията на труд
от експлоатирания от „Манева
Томик” ООД обект – шивашки цех в
гр. Луковит на ул. „Момчилец” № 14. В хода на проверката били проверени
предписания от предишни проверки, част от които не били изпълнени, както и били
установени нарушения, засягащи правата на 8 работнички да получат обезщетения
при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал.1
от КТ. Констатациите са направени с Протокол за извършената проверка с изх. №
ПР 1931208. С този протокол на работодателя са били дадени 15 предписания в
срок до 28.10.2019 г. Предписанието по т. 2 е да се изплати дължимото
обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ на А.И.Е. в брутен размер на 90.53 лв.
На 12.11.2019 г. служители на ДИТ Ловеч
извършили проверка в шивашкия цех за изпълнение на предписанията от 30.09.2019
г., като изискали с призовка от работодателя да представи писмени доказателства
за това.
На 21.11.2019 г. в ДИТ Ловеч се явила
управителката на дружеството Т.М., която депозирала писмено обяснение, че не е
изпълнила предписанията, поради финансова невъзможност в момента.
На 05.12.2019 г. срещу „Манева Томик” ООД гр.
София били съставени общо петнадесет акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), включително и този с №
11-0001264, в който били описани горните обстоятелства по проверките и неплащането
на обезщетение на работничката Ана Иванова Емилова. Въз основа на АУАН
Директорът на ДИТ Ловеч е издал обжалваното НП.
При тази фактическа обстановка, за да отмени
обжалваното НП, ЛРС е приел, че в хода на проведеното
административно-наказателно производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което неправомерно е ангажирана отговорността на
санкционираното дружество. На търговското дружество са съставени 15 броя АУАН и
издадени 15 броя НП, в това число и обжалваното пред ЛРС за неизпълнение на две
различни предписания. Едното е за изплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ, а другото – за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ. Прието е,
че дадените предписания, макар и конкретизирани в 15 отделни точки,
представляват реално само два административни акта по смисъла на чл. 21, ал.1
от АПК, макар и материализирани в един протокол, две предписания с оглед
предмета им и задълженото лице. Пълното или частично неизпълнение на всяко от
тях следва да се счита за едно нарушение и да се наложи една санкция.
Решаващият извод на ЛРС е, че издадените 15 броя НП за неизпълнение на дадените
две предписания по всяка от отделните им
точки, обособени по отделни работници противоречат на материалния закон и на
неговите цели, като е налице нарушение на принципа non bis in idem.
Решението
е правилно.
Съгласно
чл.415 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от хиляда и петстотин до
десет хиляди лева.
Правилно и обосновано
е прието от ЛРС, че издаденото НП е незаконосъобразно, защото противоречи на
целите на чл.415, ал.1 във вр. с чл.128, т.2 от КТ — да бъдат удовлетворени
вземанията на работниците, като предписанието представлява един индивидуален
административен акт. След като е дадено едно предписание за изплащане на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж
при прекратяване на трудовите правоотношения на няколко работници, неговото неизпълнение спрямо тях следва да се счита за едно нарушение, а не за
отделни такива. Наказващият орган е издал множество НП за неизпълнение на
задължението на работодателя да изплати парично обезщетение, дължимо на
основание чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.
Затова основателно ЛРС е приел, че
издаденото НП противоречи на материалния закон и неговите цели, поради
което следва да бъде отменено. То противоречи и на целите на административното
наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното налагане на множество
имуществени санкции работодателят не се превъзпитава,
а се поставя в по-голямо затруднение да изпълни задълженията си към работниците.
При това
положение, настоящият касационен състав намира за неоснователни твърденията и
възраженията, изложени в касационната жалба и в представените писмени бележки.
Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, което налага да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на
съдебния акт, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл.
348 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1,
изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260007/10.09.2020
г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 53/2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: