Р Е
Ш Е Н
И Е №
23.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 23 февруари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №2229 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 7 902,35 лева, представляваща сбор от заплатени от ищеца суми и получени от ответника без правно основание
по конкретно посочени фактури, ведно със законната лихва върху нея от завеждане
на иска до окончателно изплащане на сумата.
Изложени са
твърдения, че ищцовото дружество е
собственик и потребител на ел. енергия за конкретен обект в гр. Велико Търново
и за процесния период между страните са налице договорни отношения по повод
извършена от ответника доставка на ел. енергия и мрежови услуги за обекта на
ищеца в гр. В. Търново, ул. Н. Габровски 73 А.Сочи се как се е отчитала ел.
енергията, какви фактури са издадени от ответника като се сочи, че сумите са
начислени незаконосъобразно и се излагат съображения в подкрепа на твърденията,
че сумите по процесните фактури са заплатени от ищцовото дружество без правно
основание. Основния довод за тези
твърдения на ищеца е, че в гр. В. Търново, ул. Н. Габровски 73 А е собственост
на ищцовото дружество и поради това то не следва да заплаща сумите по
процесните фактури. Изложени са много подробни съображения в подкрепа на
твърдението за недължимост на сумите, поради което от съда се иска уважаване на
предявения иск.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба , с който се оспорва нейната основателност като са изложени твърдения в
подкрепа на довода, че сумата е дължимо заплатена. Направено е и възражение за
недопустимост на иска. С отговора изрично се посочва, че не се оспорва
обстоятелството, че процесните фактури са заплатени.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който
поддържа предявените иск и моли за уважаването му. Претендират се разноските.
Ответното
дружество не се представлява в съдебно заседание.Становище е изразено в писмена
молба, като се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответното
дружество притежава лицензия за разпределение на ел.енергия за територията на
Североизточна България. Между страните за
процесния период са налице договорни отношения за доставка на електрическа
енергия и мрежови услуги за обект на ищеца в гр. В. Търново, ул. Н. Габровски 73 А.
От страна на ответника са издадени фактури №1147719/08.09.2015г.,
№1150407/08.10.2015г. и №1154369/09.11.2015г. на обща стойност 7902,35 лева за
пренос ниско напрежение и достъп ниско напрежение. Общата сума е заплатено от
ищеца на ответното дружество.
Ищцовото
дружество е собственик на обект в гр. В. Търново, ул. Н. Габровски 73 А и
услугите, за които са издадени горепосочените фактури не са извършвани от
ответника. Обектът на ищеца се е захранвал с
ел.енергия, чрез кабелен електропровод за средно напрежение 20кV, като се е
ползвало отклонение и трафопост негова собственост.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно
и в съвкупност на писмените доказателства и заключенията на вещите лица, на
които бе дадена вяра.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД – иск за връщане на
получена парична сума, дадена без основание е допустим, а разгледан по
същество е основателен. При иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД ищцовата страна следва да докаже имуществено разместване без
основание-плащане на процесната сума, а ответникът – основанието за
нейното получаване. Безспорно се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумите по процесните три
фактури за достъп средно/ниско и пренос
ниско напрежение.Спорно е дължими ли са за процесния исков период таксите за
достъп до и пренос по преносната и електроразпределителна мрежа на ответното
дружество, в случай, че СТИ не е поставено на мястото определено нормативно или
с договора между страните. В Решение № 227/11.02.2013г., постановено по т.д.
№ 1054/2011г. ІІ т.о. ВКС РБ е прието, че количеството
консумирана ел.енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните
или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и пренос. Тези елементи от цената на ел.енергия се явяват неопределяеми,
а оттам и недължими. Съобразно нормативната база, действала през исковия
времеви период, чл.120 ЗЕ /редакция от 26.07.2013г./, СТИ на ел.енергия,
доставена на крайни клиенти следва да са разположени до или на границата на
имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на СТИ се определят съгласно изискванията на Наредба № 6/09.06.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи и ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл.29, ал.2,т.1
от горепосочената наредба повелява, че при присъединяване на електропровод,
собственост на потребител / какъвто е настоящия казус/, към въздушен
електропровод на преносното или съответното разпределително предприятие границата
на собственост е мястото на присъединяване на кабелните накрайници.Съгласно
чл.14, ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /от
11.05.2007г./, действащи към момента на сключване на договорите за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа между страните, при отдаване на
ел.енергия мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната /електроразпределителната мрежа. Според
чл.92 от Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии, мястото за поставяне на средствата за измерване на
ел.енергия се избира възможно най- близо до границата на собственост на
електрическите съоръжения, определена съгласно Наредба № 6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи. В случая се установява, че
за процесния период от време СТИ, измерващо количеството ел.енергия,
консумирано от ищцовото дружество е било поставено в трафопост,
находящ се в неговия имот и представляващ негова собственост. Кабелен
електропровод 20 КV и БКТП също са собственост на ищеца. Следователно
за процесния исков период от време СТИ не е било поставено на
мястото, определено съобразно действащата нормативна база и съобразно
уговореното между страните. При това положение ищцовото дружество е
платило сумите по процесните три фактури за достъп и пренос на
ел.енергия без да съществува основание за това, тъй като ответното
дружество не е спазило задължението си по чл.120 от ЗЕ относно правилното място
на поставяне на СТИ.
Предвид
изложеното, исковата претенция следва да се уважи изцяло, ведно с
претендираната законна лихва, считано от завеждането на исковата молба на
27.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
По
правилата на процеса ответното дружество следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовата страна разноските по делото, които са в общ размер на 1319,09 лева. Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищцовото дружество е
неоснователно, тъй като възнаграждението в размер на 800 лева не е прекомерно,
съобразно цената на иска и проведените три заседания по делото.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Електроразпределение-Север“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик“, ВАРНА
ТАУЪРС-Е, бул.“Владислав Варненчик“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЛИКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, обл.Сливен,
ж.к.“Индустриален“, както следва:
-на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата 7902,35 лева /седем хиляди деветстотин и
два лева и 35 стотинки/ получена без основание по фактури №1147719/08.09.2015г., №1150407/08.10.2015г. и №1154369/09.11.2015г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2020г. до окончателното
изплащане;
-сумата 1319,09
лева /хиляда триста и деветнадесет лева и 09 стотинки/, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: