Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , ………………...

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на девети юни през две хиляди  двадесет и първа година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ

                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                         КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Олег Димитров  като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.а.н.д. № 1 563 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С решение от 19.06.2019г., постановено по НАХД № 10 250/2018г. по описа на СРС, НО, 97 състав съдът е признал обв. С.А.С.  за виновен в това, че  15.09.2017 г. в гр. София, при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно транспортно произшествие, като причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Н.В.Д., довела до трайно затруднение в движенията на снагата за срок повече от 30 дни, явяващо се престъпление по  чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и на основание чл. 78а, ал.1 от НК го  е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „ глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева. Съдът е възложил в тежест на обв. С. и разноските по делото – сумите от 487,85 лв. - по сметка на СДВР и от 50,00 лв. - по сметка на СРС.

От така постановеното решение е останал недоволен обвиняемия С., който чрез упълномощения си защитник адв. Д. П. изцяло го оспорва. В  депозираната въззивна жалба ( и допълнението към нея) се твърди неправилност на решението, като се навеждат доводи за липса на вина на обвиняемия за настъпилото ПТП, което изцяло се дължи на неправомерното поведение на св. Добрев, който в качеството си на водач на мотоциклет е предприел изпреварване на МПС, управлявано от обвиняемия в лентата за насрещно движение,  в кръстовище и при опит за навлизане в забранена улица. Според защитника при установеното поведение на пострадалия са налице предпоставките за приложение на чл.15 от НК –случайно деяние, тъй като мотоциклетистът е попаднал в опасната зона за спиране на подзащитния й, като сам е създал опасността с неправомерното си поведение. С жалбата не е поискано събирането на доказателства, а се сочи неправилна интерпретация на събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал и в частност необсъждането на повторната АТЕ.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, адв. П. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и моли за уважаването им.

Прокурорът от СГП намира въззивната жалба за неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено.

 Обв. С. не се явява пред въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

            Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на  съдебно следствие и събирането на доказателства.

            Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за установено следното:

Обжалваното решение на СРС, НО, 97 с-в е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като самото решение и изготвените към него мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК ( приложими по силата на задължителните за съдилищата Постановление № 7/ 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985г., П ВС и допълващото го ТР  № 3 /20.11.2014 г. по тълк. Д. № 3/2014 г., ОСНК на ВКС) и от тях не става ясно как е формирано вътрешното убеждение на съда за релевантните за правилния изход на делото факти и което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция по реда на въззивната проверка.

 Така според ТР  № 3 /20.11.2014 г. по тълк. Д. № 3/2014 г., ОСНК на ВКС“ …Нормата на чл. 379 от НПК предписва, че при решаване на делото (по реда на Глава двадесет и осма от НПК) се прилагат разпоредбите на чл. 17-21 от ЗАНН. Тези разпоредби не се отнасят до процесуалния ред за разглеждане на делото и не изключват приложението на общите правила на НПК, нито превръщат диференцираната процедура по Глава двадесет и осма от НПК в административно производство. Същите се отнасят към приложението на правилото non bis in idem, забраната за групиране на административни наказания, недопустимост на условно (отложено) административно наказание, правилата за отнемане на средството и предмета на нарушението…..Смисълът на диференцираната процедура по Глава двадесет и осма от НПК не е да се уреди различен от общоприетия в НПК процесуален ред при постановяването на съдебния акт, а да се въведе по-бърза и облекчена процедура в случаите, когато още на досъдебното производство прокурорът е установил наличието на предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, така и когато съдията-докладчик по реда на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК след образуването на наказателно дело по внесен от прокурора обвинителен акт преценява налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК….“.

В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 305 НПК, присъдата ( решението) представлява единство между диспозитив (ал. 4) и мотиви (ал. 3), в които се обективира вътрешното убеждение на решаващия съд по въпросите по чл. 301 от НПК. Само наличието и логическото единство на двете части на съдебния акт, дават възможност да се установи и провери действителната воля на постановилия я съдебен орган.  Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и безконтролно. Като резултат от логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, то подлежи на контрол. Именно необходимостта от осигуряване на ефективна възможност да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото налага да бъдат излагани изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 НПК.

В настоящия случай при внимателния прочит на диспозитива на решението и мотивите към него се установява, че СРС не е изпълнил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК тези две части на по начин, който води до извод за липса на процесуално годен диспозитив и мотиви изобщо.

На първо място в самия диспозитив на решението не са посочени нарушените от обв. С.  конкретни правила на движение по пътищата, което с оглед квалификацията на деянието по   чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е недопустимо и накърнява правото на защита ( вкл. и пред въззивния съд) на обвиняемия. В този смисъл е изрично е разрешението, дадено в р. № 366 от 23.12.1992 г. по н. д. № 318/1992 г., III н. о. на ВС“ … нормите, определящи съставите по чл. 343 НК, са бланкетни. Те се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата. При извършване на транспортна дейност поведението на водачите на моторни превозни средства се преценява от гледище на правните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за приложението му и другите подзаконови актове, свързани с изискването за безопасно движение. Органите на предварителното производство и съдът са длъжни да изяснят кои от визираните в ЗДВП и правилника за приложението му правила за движение виновно са нарушени от участвалите в автопроизшествието водачи на моторни превозни средства, които са в причинна връзка с това произшествие и последиците от него, и да ги предявят с конкретното му посочване наред с наказателния състав, който следва да намери приложение. Неспазването на това изискване води до ограничаване процесуалните права на обвиняемите и е съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна…“.

На второ място неясно е формирана  волята на съда в мотивите към постановеното решение – съдът във фактическата част на мотивите е цитирал  дословно разпоредбата на 25, ал. 1 от ЗДвП, уреждаща различни хипотези, според която: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“. Декларативното посочване на цитираната разпоредба е в противоречие с приетите за установени от СРС фактически положения на настъпилото ПТП: „….В района на кръстовището на ул. „Краище“ с ул. „Димитър Манов“, където имало поставени пътни знаци Г3 - движение само наляво след знака и Б2 - забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки, тоест водачите на превозните средства следвало да завият вляво по ул. „Димитър Манов“, св. Добрев предприел изпреварване на товарния автомобил….. Когато разстоянието на мотоциклета до товарния автомобил било около 15 метра, обв. С. предприел маневра „завиване наляво“ без да се убеди, че няма да създаде опасност за участника в движението….“, т.е. СРС е счел за установени по делото факти, свързани с правилата за движение, регулиращи поведението на водачите на МПС при кръстовище (срв. чл. 43, т.2 от ЗДвП) , а в правната част на мотивите към решението на СРС въобще не се е занимал с причинната връзка между евентуално нарушените от водача С. правила за движение по пътищата и настъпили съставомерен резултат.

            Казано по друг начин в самия диспозитив на решението и между двете коментирани по-горе части от принципно единните мотиви към първоинстанционното решение е налично непреодолимо по тълкувателен път вътрешно противоречие – липсва посочване на признак от обективната страна на състава на престъпление, приетите за установени факти противостоят на посочените за нарушени правила за движение по пътищата, не е посочена връзка между последните и настъпили съставомерен резултат.  Избраният от СРС подход води до невъзможност ( дори при използването на минималистичен критерий) да бъде проследена волята на решаващия орган при произнасянето му по въпросите, посочени в чл. 301, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК. В този смисъл са налични особено съществена липса и вътрешната противоречивост в правораздавателната дейност на СРС касателно интересуващите делото събития и тяхната правна оценка.

            В случая коментираната противоречивост, нелогичност и в крайна сметка неяснота на волята на съда както в самия диспозитив на решението, така и в мотивите към него, води до извода, че в този си вид доводите на СРС в писмен вид към обжалваното решение не притежават качествените характеристики на съдебен акт по смисъла на чл. 305, ал.3 от НПК, т.е. липсват мотиви към обжалваното решение.

Практиката на ВКС приравнява такъв порок на мотивите към липса на мотиви изобщо, което е основание за безусловна отмяна на съдебния акт. Това е така, защото липсата на мотивиран съдебен акт не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като „втора първа инстанция“ въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва.

В този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани доводите във въззивната жалба, свързани с неправилността на решението.

С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че за да бъде преодоляно допуснатото съществено процесуално нарушение, делото следва да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от друг съдебен състав - от стадия насрочване на делото за разглеждане по смисъла на чл. 376, ал.1 от НПК.

Воден от горните съображения и на основание чл. 335, ал. 2. вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, Софийският градски съд

                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ   изцяло решение   на   Софийския   районен   съд,   НО,  97   състав от 19.06.2019г., постановено по НАХД № 10 250/2018г.  по описа на СРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на насрочване на делото за разглеждане.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.