О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№109
гр. Пловдив, 20 януари
2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седми януари, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря
Диана Караиванова, като разгледа частно административно дело №3009 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.147, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и
чл.88, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Н.Д.М., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат Н.П.П.- пълномощник, обжалва
Решение №27 от 19.09.2019г. на началника на Отдел “Местни приходи и контрол“
(О“МПК“) при община Садово, с което е оставена без разглеждане жалба на М. против
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1307-1 от
09.10.2014г., издаден от В.Н.Н.- главен инспектор в
О“МПК“ при община Садово, с който на жалбоподателя М. е установен окончателен
годишен (патентен) данък по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за 2012г.
в размер от 180,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от
42,49 лв.
Претендира се отмяна на оспорения
акт поради незаконосъобразност, връщане преписката на ответника за продължаване
на производствените действия, както и присъждане на направените по делото
разноски. Освен това, в жалбата е заявено искане за обявяване нищожността на
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1307-1 от
09.10.2014г.
Ответникът- Г.М. М.- началник на О“МПК“ при община Садово, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за оказаната му правна помощ
от Светлана Атанасова- главен юрисконсулт в община Садово, за което представя
нарочна справка (лист 91). В представена по делото писмена защита (листи 84-87)
е формулирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява
и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира следното:
Решение №27 от 19.09.2019г. (лист
12) вероятно е изпратено до жалбоподателя по пощата, за което по делото е прието
заверено копие на известие за доставяне (лист 13), удостоверяващо
обстоятелството, че пощенска пратка за “връчване
Решение №27/19.09.2019г.“, адресирана до жалбоподателя (ул. Александър Стамболийски
№18 4113, ЯГОДОВО), е получена на 24.09.2019г. от З.М.- майка.
От своя страна, жалбата (лист 3)
е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, като пощенската пратка, съдържаща
жалбата, постъпва при оператора на 01.10.2019г., според приетата по делото
нарочна квитанция (лист 5), или в рамките на законоустановения срок. Освен
това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Според оспореното по делото
решение, процесният Акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1307-1 от 09.10.2014г. (листи 20-21), ведно с Покана
за доброволно изпълнение (ПДИ) на основание чл.182 от ДОПК с Изх.№1307-1 от
09.10.2014г. (листи 22-23), са връчени на 14.10.2014г. на жалбоподателя, по
реда на чл.29, ал.3 от ДОПК, чрез изпращане на писмо с обратна разписка (известие
за доставяне, с баркод ИД PS 4122 000PYC P, с R№1250 (лист 4, 24), в което за
съдържание на пощенската пратка, за която е съставено известието за доставяне,
е посочено “№1307-1/09102014 акт
№1307-1/09102014“. Видно от посоченото заверено копие на известие за
доставяне, в същото е положен подпис за “получател“, без обаче да е отбелязано
кое е лицето, положило подписа за “получател“, нито пък в какво качество е
подписало известието за доставяне.
Съответно, от страна на ответника
в производството е прието за установено, че процесният
акт за установяване на задължения е влязъл в сила на 28.10.2014г. (понеделник),
всъщност на 29.10.2014г., сряда.
На 20.05.2019г. е изготвен Акт за
възлагане събирането на публични вземания с №261 (листи 28-29) от ответника в
настоящето производство, адресиран до Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) К.П.,
Рег.№824 по Камарата на ЧСИ, за образуване на изпълнително дело за вземанията
по процесния акт за установяване на задължения.
Според поставения Вх.№41444 (лист
28), посоченият акт за възлагане събирането на публични задължения постъпва при
ЧСИ- К.П.на 20.05.2019г., за което е образувано изпълнително дело №1038 по
описа на ЧСИ- К.П.за 2019г.
Като доказателства по делото са
приети заверени копия на ПДИ с Изх.№58118 от 14.06.2019г. (лист 30) на ЧСИ- К.П.,
адресирана до жалбоподателя, на адрес: с. Ягодово, ул. “Ал. Стамболийски“ №18;
както и заверено копие на Запорно съобщение с
Изх.№58119 от 14.06.2019г. (лист 31) на ЧСИ- К.П., адресирано до “Транс Ив 66“
ЕООД, на адрес: гр. Пловдив, район “Тракия“, ул. “Нестор Абаджиев“ №28А. Видно
от посочените актове на ЧСИ- К.П., същите са получени на 11.07.2019г. от П.Л.- техн. секр.
Като доказателство по делото е
прието заверено копие на молба с Вх.№60864 от 07.08.2019г. (лист 88) на адвокат
Н.П.- пълномощник на жалбоподателя М. (листи 89-90), адресирана до ЧСИ- К.П., с
която молба е заявено искане да ѝ бъдат предоставени преписи на документите
по изпълнително дело №1038/2019г., намиращи се на страници 1, 2, 7, 8 и 9 от делото.
На 13.09.2019г. в Д“МПК“ на
община Садово постъпва жалба с Вх.№ЖА-25 (лист 18) от адвокат Н.П.- пълномощник
на Н.М. (лист 19), против процесния акт за
установяване на задължения, в която е формулирано искане за отмяната му поради
незаконосъобразност, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния
закони. Алтернативно е формулиране искане за обезсилването на процесния акт поради недопустимост.
От страна на ответника е прието
за установено, че процесният акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1307-1 от 09.10.2014г. е влязъл в сила на
28.10.2014г. (всъщност на 29.10.2014г.), поради което жалбата е просрочена и е издадено
оспореното по делото решение.
Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, в
приложима редакция към 09.10.2014г., установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
Според чл.107, ал.4, пр.1 от ДОПК, актът (акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД), какъвто е
настоящият случай), може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред
директора на териториалната дирекция (ръководител на звеното за местни приходи
в съответната община (чл.4, ал.5 от ЗМДТ), какъвто в случая се явява ответникът).
Според разпоредбите на чл.144 от ДОПК, (1) По реда за обжалване на ревизионен акт (РА) се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго; (2) Разпоредбите на тази глава се прилагат в
производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не
е предвидено друго.
А според чл.152, ал.1 от ДОПК, РА
може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването
му.
В случая, за нуждите на съдебното
производство се назначи съдебно-графологична
експертиза (СГрЕ), с вещо лице К.П.С. и задача (лист
46а): вещото лице да установи изпълнен ли е подписът върху известието за
доставка с баркод ИД PS 4122 000PYC P, с R№1250 от Н. Д.М.. За нуждите на
назначената СГрЕ по делото е прието известието за
доставка с баркод ИД PS 4122 000PYC P, с R№1250 в оригинал (лист 44).
Според заключението на експерта С.,
обективирано в нарочен Протокол №269 от 15.11.2019г.
(листи 62-64), прието неоспореното от страните и което съдът кредитира напълно,
“Подписът за „Получател:“ в ИЗВЕСТИЕ ЗА ДОСТАВЯНЕ ИД PS 4122 000PYC P, с R№1250 НЕ Е ИЗПЪЛНЕН от Н.Д.М.“.
При това положение, настоящият
състав на съда намира, че не може да се направи несъмнен извод за датата, на
която процесният акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК е получен от
жалбоподателя, съгласно изискването на чл.107, ал.4 от ДОПК, нито пък за
датата, на която процесният акт е връчен на жалбоподателя, съгласно
изискването на чл.152, ал.1 от ДОПК.
Съответно, настоящият състав на
съда намира, че следва да се приеме за установено, че подаването на жалбата на
13.09.2019г. против процесния акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК е направено в съответствие с изискването за срочност за оспорване на този вид актове.
Нещо повече, посочи се по-горе,
че в жалбата, по повод на която е образувано настоящето производство, изрично е
заявено искане за обявяване нищожността на Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК с №1307-1 от 09.10.2014г., което искане не е ограничено
със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Респективно,
по така заявеното искане за обявяване нищожността на процесния
акт ответникът по делото дължи произнасяне, тъй като задължителна процесуална
предпоставка за оспорване по съдебен ред на акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 от ДОПК е приключило производство по оспорване на акта пред
решаващия орган (чл.107, ал.4 от ДОПК, във връзка с чл.144, ал.ал.1 и 2 от ДОПК и чл.4, ал.5 от ЗМДТ).
Предвид гореизложеното,
оспореното по делото решение е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен,
а преписката да се изпрати на ответника по компетентност, предвид естеството на
въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда. На ответника
следва да се изпрати по компетентност и заявеното в жалбата, адресирана до
съда, искане за обявяване нищожността на процесния
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1307-1 от
09.10.2014г.
А с оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а предвид изрично заявеното възражение (лист 87) за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента;
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е
500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС
по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч.и
А.Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и
съдействие от 01.10.2019г. (лист 33) с адвокат Н.П. от страна на жалбоподателя
е заплатена в брой сумата от 700,00 лева. За образуваното съдебно производство
от жалбоподателя е заплатена държавна такса в размер от 12,00 лева (лист 34), а
за назначената по делото СГрЕ е заплатена сумата от
102,00 лева (лист 51).
При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до
минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или
до размер от 500,00 лв.
За разноските следва да се осъди
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в
случая се явява община Садово.
Съгласно разпоредбата на §2 от ДР
на ДОПК, за неуредените с кодекса (ДОПК) случаи се прилагат разпоредбите на АПК
и ГПК, а според чл.88, ал.3 от АПК, определението, с което съдът се произнася
по жалба против акт на по-горестоящ административен орган, с който е оставил
без разглеждане жалба (какъвто е настоящият случай), адресирана до него, е
окончателно. Следователно, настоящето определение няма да подлежи на оспорване.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №27 от
19.09.2019г. на началника на Отдел “Местни приходи и контрол“ при община
Садово, с което е оставена без разглеждане жалба на Н.Д.М. против Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №1307-1 от 09.10.2014г.,
издаден от В.Н.Н.- главен инспектор в Отдел “Местни
приходи и контрол“ при община Садово, с който на жалбоподателя М. е установен
окончателен годишен (патентен) данък по ЗМДТ за 2012г. в размер от 180,00 лв. и
са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 42,49 лв.
ИЗПРАЩА преписката по жалба с
Вх.№ЖА-25 от 13.09.2019г. на Н.Д.М. против Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК с №1307-1 от 09.10.2014г. на началника на Отдел “Местни
приходи и контрол“ при община Садово по компетентност.
ИЗПРАЩА преписката по искане на Н.Д.М.
за обявяване нищожността на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3
от ДОПК с №1307-1 от 09.10.2014г., заявено в жалба с Вх.№17678 от 02.10.2019г.,
адресирана до Административен съд- Пловдив, на началника на Отдел “Местни
приходи и контрол“ при община Садово по компетентност.
ОСЪЖДА община Садово, ЕИК
*********, да заплати на Н.Д.М., ЕГН **********, сумата от общо 614,00 (шестстотин
и четиринадесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Определението не подлежи
на обжалване.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/