№ 6107
гр. *, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110161337 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЛИ с ЕИК
*** срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
С определение № 49528/ 05.12.2024 г. съдът е конституирал ТГХД като
трето лице- помагач на страната на ответника СО.
Ищецът твърди, че на 30.06.2022г., около 18:00 часа, в гр. *, на ул. „***”
срещу магазин „****”, в посока на движение от ул. „***", водачът Й. С. Ф. при
управление на собствения си товарен автомобил марка „*“, модел „***“, с peг.
№ ****, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с
което реализирал пътнотранспортно произшествие. В резултат на
произшествието била увредена предна дясна гума и джантата на автомобила.
Навежда доводи, че за увредения лек автомобил към момента на ПТП-то
бил застрахован по застраховка „К” в ЛИ, застрахователна полица № ****, със
срок на валидност от 31.08.2021г. до 30.08.2022г. Излага съображения, че във
връ*а с ПТП-то била образувана щета № **, като при извършения оглед били
констатирани увреждания по предна дясна гума „*” с размер 225/45/18 и по
предна дясна джанта. Сочи се, че застрахователно обезщетение било
определено в размер на 288.44 лева, което било изплатено на НАК с преводно
нареждане № *** от 11.08.2022г.
Поддържа, че ответника е бил поканен да възстанови заплатената сума с
покана с изх. № 8101/26.10.2022 г., но последният бил отказал да изплати
същата.
С оглед изложеното претендира мораторна лихва за забава в размер на
71,79 лв. за периода от 11.11.2022г. до 15.10.2024г. претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който
претенцията се оспорва. Твърди се, че не било ясно точно къде било
настъпило ПТП-то, като от представените доказателства не можело да се
установи, че ПТП-то било действително настъпило, поради което по МПС-то
да са били нанесени вреди. Поддържа, че претенцията е недоказана, за което
излага подробни съображения. Навежда доводи, че препятствието не било
описано точно, за да може да се направи извод за получените увреждания,
както и че липсва надлежно съставен протокол от компетентните държавни
органи. Излага съображения, че не били изяснени фактите, за да може да се
направи извод, как точно е настъпило ПТП-то. Поддържа, че вина за
настъпилото ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил, тъй като същият
следвало да спазва предвидените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължения. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната
обстановка, като моли съдът да намали размера на обезщетението, като вземе
под внимание съпричиняването на вредите от страна на водача. Оспорва
размера на обезщетението като завишено. Иска отхвърляне на предявения иск.
Релевира искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане като подпомагаща страна
по делото на „ТГХ. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представена подписана застрахователна полица № **** от
12.08.2021 г. за сключена застраховка „К“, със срок на валидност 31.08.2021г.
до 30.08.2022г, която доказва наличието на валидно сключено застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил.
От представения по делото Протокол на ПТП №1831786 от
30.06.2022г. се установява, че л.а. „*“, модел „***“, с peг. № ****, движейки се
по ул. „***“ с посока на движение от ул. „ ***“, попаднал в дупка, което
станало причина за увреждане на предна дясна гума и джанта на автомобила.
В протокола е записано, че дупката е с размери 2 м. дължина, 1м. ширина и 85
см. дълбочина.
За причинените вреди по лек автомобил марка „*“, модел „***“, с
peг. № ****, до ищеца, като застраховател по застраховка „К“ и в срока на
застрахователното правоотношение, е подадено Уведомление за настъпило
застрахователно събитие (л.28), в което е посочено, че МПС е попаднало в
дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което е увредена предна
дясна гума на лекия автомобил.
Пред застрахователя била образувана щета № ** (л.24 -25), при която
били констатирани увреждания по предна дясна гума „*” с размер 225/45/18 и
по предна дясна джанта. На собственика на автомобила било определено
застрахователно обезщетение в размер на 288,44 лв.
По делото не е спорно, че застрахователно обезщетение в размер на
288,44 лева е било изплатено от ищеца на застрахования, а и същото се
установява от приложеното по делото платежно нареждане *** от 11.08.2022г.
2
/л.32/.
От показанията на свид. Й. С. Ф., се установява, че през 2022 г. докато
управлявала л.а. „*“ с посока на движение от жк. „***“ към жк. „*-**“
попаднала в дупка спукала гума на управлявания от нея лек автомобил.
Спомня си, че това се случило на рожденния й ден, докато отивала на вечеря,
около 17:00-18:00 часа. Сочи, че времето били слънчево с добра видимост.
Спомня си, че се движела бавно зад камион, поради което и необезопасената
дупка не се виждала. Споделя, че след като попаднала в дупката, отбила
автомобила в дясно на пътното платно до сервиз за гуми, които помогнали със
смяната на гумата, като уведомила застрахователя и МВР за произшествието.
Посочва, че полицейските служители съставили протокол.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Й. С. Ф., тъй като
възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични
възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По делото е прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, което посочва вероятния механизъм на ПТП, а
именно: На 30.06.2022г., в светлата част на денонощието, в гр. *, водачът на
МПС марка „*“, модел „***“, с peг № ****, движейки се по ул. „***“ с посока
на движение от ул. „ ***“ в района на магазин „***“ преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка, което станало причина за увреждане
на автомобила. Вещото лице посочва, че вследствие на преминаването през
необезопасената дупка била увредена предна дясна гума, като стойността,
необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 293,03 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че е
предявен иск и правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл 45
от ЗЗД, който се обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: 1)
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2)
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3)
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45
ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност,
вреди, причинна връ*а между деянието и вредите; 4) размера на причинените
вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасено и необозначено пропадане на
пътна настилка, вид и размер на претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещното си
правонамаляващо възражение за съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
застрахователя „ЛИ и собственика на увредения автомобил има сключен
действащ договор за застраховка „К”. При действието на този договор е била
3
образувана щета № ** във връ*а с настъпило на 30.06.2022 г. в гр. * ПТП, като
е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 288,44 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане,
като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск
против делинквента. Основателността на предявения иск на застрахователя с
правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на
вреди, причинени от непозволено увреждане.
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. *. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община * е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. *. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците
на територията на съответното населено място. Когато правото на собственост
върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици,
принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило
да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на * на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
* на ВС. В настоящия случай, ответната община е и собственик на улицата на
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на
чл. 31 ЗП е възложено задължението за изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища. С оглед на това, че наличието на дупка
на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които Община * е възложила изпълнението на
очертаните по- горе задължения, която освен това е и собственик на улицата,
при наличие на обективна възможност за обезопасяването, общината отговаря
спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, че се намират в причинно-следствена връ*а с механизма на ПТП и
за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано
като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
4
резултат от процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат,
че уврежданията са причинени от попадане на автомобила в несигнализирана
дупка на пътното платно.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките
от фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за възстановяване на застрахователното обезщетение по
застраховка „К”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него
лице.
Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на лек
автомобил „*“, модел „***“, с peг. № ****, направено от ответника, което
съдът намира за недоказано. Ответникът не е поискал събирането на
доказателства, които да обосноват твърденето му за съпричиняване от страна
на водача на МПС на вредоносния резултат, нито има данни последният да е
нарушил правилата за движение по пътищата при управление на процесния
автомобил. Нещо повече - бе установено, че дупката не е била сигнализирана
или обезопасена по някакъв начин, за да може водачът да се съобрази с
нейното наличие и да я избегне.
Неоснователни са възраженията на ответника, че поради неточното
установяване точно къде и с какви размери било препятствието (дупката) на
пътя не носел отговорност. Напротив, ищецът няма за задължение да установи
конкретно и точно – с километър или ясно установяемо място къде е спукал
гума, респ. няма за задължение и не може, вкл. поради липса на експертни
познания да изследва препятствието. Единственият релевантен факт е да се
установи, че ПТП-то е настъпило на път за чиято поддръжка отговорност носи
ответника.
Неоснователни са доводите на ответника, че е положил всички
дължими усилия при изпълнение на законовото си задължение, след като
пътят е бил в такова състояние, че върху него е имало дупка. Поради това се
касае за бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила
изпълнението на очертаните по- горе задължения, което обуславя
отговорността на Общината спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
В обобщение, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е
настъпило при описания в исковата молба механизъм, като получените вреди
са в пряка причинни- следствена връ*а с механизма на ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3
от КЗ. При положение, че друго не е уговорено се приема, че
застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и
следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи
в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
5
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може
да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност.
Макар и частите, които са повредени, в дйствителност да не са били нови към
датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на
застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна
вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по
т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. №
293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г.,
I т. о на ВКС.
С оглед горното не е необходимо да се отчита коефициент на
износване/коефициент за овехтяване/, както счита ответника, а следва да се
определи единствено пазарната стойност на автомобилните гуми.
Следователно, обезщетението, което ищецът има право да получи от
ответника е в размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната
цена на щетите.
В настоящата хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по
средни пазарни цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от
ищеца обезщетение, предявеният иск се явява доказан в пълния му размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил
поканен от ищеца да плати. Ответникът е бил поканено да възстанови
платеното от ищеца обезщетение на 27.10.2022г., видно от приетите по делото
писмени доказателства (л.33-изискуемостта е настъпила на 27.10.2022г.,
съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЗД), поради което искът за забава е основателен за
периода, за който е предявен от 11.11.2022г. до 15.10.2024г., за размера от 71,79
лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в исковото производството са в размер на 600 лв.,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лв., депозит за СТЕ
в размер на 400 лв. и свидетел в размер на 50 лв., юрк. възнаграждение,
определено по реда на чл. 78,а л.8 ГПК в размер на 100 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК ***, да заплати на * „ЛИ” АД с ЕИК ***, на
основание чл. 410 КЗ, сумата от 288,44 лева, представляващо изплатено
застрахователно обезщетение, по застраховка „К“ по щета № **, образувана
6
по ПТП, реализирано на 30.06.2022г., в гр. * с МПС „*“, модел „***“, с peг. №
****, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано подаване на
исковата молба в съда /16.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 71,79 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 11.11.2022г. до 15.10.2024г.
ОСЪЖДА СО с ЕИК ***, да заплати на ЛИ с ЕИК ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лева, сторени разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „ТГХ ЕИК ****, като
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7