Решение по дело №883/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260235
Дата: 18 май 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20203630100883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260235/18.5.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седемнадесети май 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3885/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1, чл. 409 и 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

Искова молба от пълномощник на Я.С.Я., ЕГН : ********** и Р.С.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ЗД „Евроинс” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “* ***” № 43, с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, и цена от 5000 лева, част от вземане за 100000 лева.

Ищците сочат, че при ПТП починала баба им. За произшествието бил виновен водачът на МПС. Тъй като гражданската му отговорност била застрахована в ответното дружество, а те претърпели болки и страдания от необратимата загуба на баба им, искат осъждането му, да заплати, на всеки от тях по 5000 лева неимуществени вреди, част от вземания за по 100000 лева, в едно със законната лихва от 17.11.2017г., законна лихва върху главниците от 5000 лева, считано от 01.05.2020, до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Признава съществуването на застрахователен договор и предявена претенция за обезщетение, която не удовлетворил. Твърди съпричиняване от ищцата поради нарушение разпоредби на ЗДвП. Оспорва качеството увредени лица на ищците, поради липса на особено близка връзка с починалата, както и претенцията за лихви.

 

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е  неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, съществуването на застрахователен договор покриващ гражданската отговорност на Л. А., който на 11.11.2017г., при управление на лек автомобил станал причина за ПТП, при което Г. Г. Т., получила травматични увреждания, в следствие на които настъпила смъртта ѝ.  Няма спор и за родствената връзка между починалата и настоящите ищци – нейни внуци и предявяването на претенция от тях пред ответника, която, той отказал да удовлетвори. Приетото заключение на САТЕ, сочи, че при движение назад на паркинг в гр. Шумен, водачът на л.а. марка „Ауди А6“, с рег. № ***, предизвикал удар с бастуна и предната долна част на тялото на пострадалата. Всеки от участниците имал време за реакция от 1,95 секунди, от момента на видимост до момента на удара. В резултат на удара пешеходката паднала на земята и ударила главата си в тилната област. След кратък престой в лечебно заведение починала, в следствие на тежка двустранна пневмония, в пряка причинно-следствена връзка с  травматичните увреждания при ПТП, според заключението на СМЕ. Непосредствено след произшествието двамата ищци, в продължение на месец били „…в потиснато настроение, мисловна фиксираност към преживяното, нарушения на съня и апетита, вегитативни прояви при актуализиране на темата, довели до известни затруднения в социалното функциониране…“ /Я. Я./ и „…вътрешен дискомфорт с мисловна фиксираност към преживяното и последвала нужда за споделяне…“/Р. Я./, като към датата на освидетелстването/м.10.2020г./ са с добро равнище на социално и личностно функциониране – заключение на СПЕ. Показанията на разпитания свидетел с житейски подробности установява съществувалите отношения и връзка между ищците и починалата им баба, които определя като нормални и топли, без да са били изключителни /л. 137/.  

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ – За ангажиране отговорността на застрахователя, е необходимо да са на лице следните предпоставки – застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахованият деликвент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, в случая вредите са пряка и непосредствена последица от причинена смърт, размер на вредите.

ТР № 1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, въвежда допълнителна предпоставка, когато иска е предявен от лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. /каквито са в случая ищците/, те да са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да се обезщетят.

Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, освен посочената специфична. От доказателствата по делото, не може да се приеме, че между ищците и баба им е съществувала особено дълбока емоционална връзка и за настъпили в резултат на нейната смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ болки и страдания. Те/доказателствата/, нито сочат особен интензитет на негативните ищцови преживявания, надхвърлящи нормално присъщите свързани със загуба на близък човек, нито период от време по-дълъг от нормалния за преодоляването им.

Така, ищците, не са от лицата които са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди претърпени в следствие смъртта на тяхната баба и исковете им следва да се отхвърлят като неоснователни.

 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника сумата от 510 лева разноски в производството, представляващи 210 лева възнаграждение за вещо лице и депозит за свидетел, и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Ищците са останали задължени за разноски в размер на 112 лева, които следва да заплатят по сметка на ШРС, на основание чл. 77 от ГПК.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.С.Я., ЕГН : ********** и Р.С.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ЗД „Евроинс” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “* ***” № 43, искове с правно основание чл. 432, ал. 1, чл. 409 и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, за сумата от по 5000 лева неимуществени вреди, за всеки ищец, част от вземания за по 100000 лева, в едно със законната лихва от 13.04.2020г., законна лихва върху главниците от 5000 лева, считано от 01.05.2020, до окончателното плащане, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Я.С.Я., ЕГН : ********** и Р.С.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплатят на ЗД „Евроинс” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “* ***” № 43, сумата от 510 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА Я.С.Я., ЕГН : ********** и Р.С.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплатят по сметка на ШРС сумата от 112 лева разноски, за които са останали задължени.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: