Р Е
Ш Е Н
И Е № 260424
26.10.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Седми
граждански състав
на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Христина Жисова
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Жисова гражданско дело
номер 3955 по описа на съда за
2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК – „Съдебна
делба“ и е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 456/05.08.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършване на съдебна делба между Т.О.А. и Т. Д.Т. на следното съсобствено Моторно превозно средство (МПС), а именно: лек автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“ с рег. № *****, лилав металик, рама KPTG0B1FS5P199053, двигател 665925125277, дизел; при равни квоти от по ½ ид.част за всеки от съделителите.
И двете страни считат, че съсобствената вещ следва да бъде изнесена на публична продан.
В първото по делото заседание след допускането на делбата, Т.О.А. е предявила претенция по сметки против Т.Д.Т., за сумата в размер на 12 125 лв., представляваща обезщетение за това, че е била лишена от ползването на процесния лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“ с рег.№ ******, за периода от връчване на нотариалната покана на 27.05.2019г. до датата на предявяване на претенцията 09.11.2020г., ведно със законната лихва от 09.11.2020г., както и направените по делото разноски.
Ответникът счита предявеният срещу него иск за допустим и основателен, но оспорва неговия размер.
В срока по чл. 346 ГПК, ответникът Т.Д.Т. също е предявявил срещу ищцата Т.О.А. претенция по сметки за сумата от 6 039,62 лв., представляваща част от заплатени от Т.Д.Т. погасителни вноски по кредит за текущо потребление, сключен на 02.07.2015г. с „Банка ДСК“ ЕАД, с който на 08.07.2015г. е бил закупен процесният лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“ с рег.№ ******, с която сума Т.О.А. неоснователно се е обогатила за сметка на Т.Д.Т., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 09.11.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Представен е списък по чл.80 ГПК.
Ищцата оспорва предявените срещу нея претенции по сметки като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира напълно
като компетентно,
обосновано и обективно изгответно, се установява, че действителната
пазарната стойност на лек автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“ с рег.№ ******,
Рама *******, Двигател *****, с дата на първа регистрация 12.01.2006г. възлиза към
05.08.2020г. на 4200 лв. Определено е още, че автомобилът е неподеляем физически, но е възможно да се формират два дяла
с левова равностойност по 2100 лв. всеки.
Във връзка с претенцията по сметки, предявена от
ищеца против ответника и представляваща обезщетение за лишаване от ползването,
се представиха и приеха по делото Нотариална покана чрез Нотариус рег.№353 по регистъра на
Нотариалната камара Кичка Господинова с район на действия района на РС Хасково,
от Т.О. Т. до Т.Д.Т. с рег. № 4382/27.05.2019г., от която е видно, че ищцата е
поканила ответника да му заплаща наем в размер на 750 лв. месечно, считано от
датата на получаването й, посочена като 27.05.2019г.
От справка от електронна информационна система за
активни технически прегледи от дата 13.11.2020г. на автомобил с рег. № ****** е
видно, че за процесния лек автомобил, към датата на
справката такива не са били проведени. От Справка за неплатени задължения на Т.О.
Т. от 18.12.2019г., издадена от Община Хасково и справка за непогасени
задължения на ищцата към 10.06.2019г., издадена от Общинска Данъчна Дирекция
гр. Хасково е видно, че общо дължимата сума за данък МПС за лек автомобил марка
„Санг Йонг Рекстон“ с рег.№ ******, е 1734.47 лв. От Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх № М-130 от
12.04.2019г., на Община Хасково, се установява, че е наложен запор на банковите
сметки на ищцата за наличните и постъпващи суми върху банковите сметки. Според
разпечатка от електронна система на БГТОЛ относно проверка на винетка за
автомобил с рег. № ******, за процесния лек автомобил
е отбелязана като активна винетка с начална дата 12.08.2020г. От Застрахователна
полица № BG/22/121000367152 от 29.01.2021г. на Т.О. Т. за МПС с рег. № ***** и
Сметка № Р011013848 за застрахователна полица ****** от 29.01.2021г. за сумата
от 70.22 лева е видно, че договорът за
застраховка е сключен на 29.01.2021г. със срок на полицата до 28.04.2021г.
За определяне на размера на това обезщетение съдът
излуша две експертизи. В първата от тях вещото лице е анализирало
пазарът на автомобили в страната. В констативната част на експертизата е изчислило
на първо място най-ниската пазарна наемна цена на „рент-а-кар“
автомобили, но за нов, аналогичен на процесния
автомобил като в този случай наемът възлизал на 630.00 лв. на месец. След това
е определил пазарния наем за ползването на лек автомобил
марка „Санг Йонг Рекстон“ с рег.№ ******, на база средни пазарни цени за
същия период (27.05.2019г. – 09.11.2020г.) на 565 лв. на месец или 9888.00 лева
за периода като база за него са цените на т.нар „оперативен лизинг“. В това
заключение вещото лице е определило и размера на обезщетението на база реалните
разходи, свързани с амортизация и поддръжка в регистрирано, работоспособно и
безопасно състояние, начислявайки и съответната печалба на 3540.60 лв. с ДДС,
което определяло наем 202.32 лв. месечно. В допълнително заключение по този
въпрос, съобразявайки следните факти: неплатени данъчни задължения за периода,
според приложена справка за неплатени данъчни задължения за периода; че авомобилът не е минал технически преглед в посочения период
и за него не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;
че за автомобила са били правени необходими разходи за поддръжка и обслужване,
без които автомобилът не е можел да се управлява; разходите за винетка и
амортизационни разходи, за които ответникът представя писмени доказателства,
вещото лице е изчислило за претендирания период с
обща продължителност 533 дни или 17,5 месеца, общ наем на стойност 3200 лева
или по 182,85 лв. на месец, а за ½ част от този наем – 1600 лв. или
91.42 лв. месечно.
По отношение на претенцията на Т.Д.Т. спрямо Т.О.А. се представиха и
приеха като писмени доказателства: Фактура оригинал №**********/08.07.2015г. издадена от „Маровски“
ЕООД – Пловдив на Т.О. Т. за закупуване на употребяван автомобил
„Санг Йонг Рекстон“ с приложен оригинал на Фискален
бон №001123/08.07.2015г. издаден от „Маровски“ ЕООД – Пловдив с посочена стойност от 5900 лева.
Видно от Договор за кредит за текущо
потребление Престиж плюс от 02.07.2015г., Погасителен план и ГПР на
ДСК, към него е, че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.Д.Т. за сумата от 35 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано
от датата на първото усвояване. В разпечатка с дата 28.07.2015г. е посочена
дата на 1-во погасяване 28.07.2015г. Според Договор за залог върху
вземания от 02.07.2015г. сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и Т.Д.Т., кредитът е обезпечен чрез залог на вземанията по
кредита за трудовото възнаграждение и други вземания по ТПО между ответника и
неговия работодател – ОД МВР Хасково. От извлечение за
периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. по сметка
на титуляр Т.Д.Т. *** с дата на извлечението
23.10.2020г. е видно движението по сметката на титуляра.
Съдът, по отношение на тази претенция, изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която със сумата от
Договора за кредит са били погасени два кредита с обща сума за рефинансирането
на съществуващите задължения - 14 444.80 лева. След това рефинансиране
кредитополучателят, според вещото лице, разполага със сумата от 20 555.20
лева, от които 15 400 лева са изтеглени касово на 03.07.2015г. В условията
на реалния живот на кредитното задължение, погасяването на 5900 лева от
главницата са осъществени с погасителна вноска от 29.12.2017г. За периода от
01.05.2016г. до 30.12.2017г. общо внесените суми за погасяване на кредитното
задължение са в размер на 8496.95 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Д. Р. Т. по искане на ответника. От показанията му, се
установява, че по време на брака между ищцата и ответника, са закупили
автомобил, който се използвал към момента само от Т.Т..
Свидетелят Р. твърди, че е придружил Т.Т. до банката,
за да изтегли кредит и при нужда да му стане поръчител през лятото на 2015г.
Бил с него, като ответникът изтеглил пари и за които средства посочил, че
целево ще разходва за закупуване на автомобил. Свидетелят не влязъл с отвеника в банката, не видял конкретно каква сума пари е
взел и не го придружил до мястото на закупуване на автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По
извършването на делбата:
Основно значение при избора на способ за
извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, или колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената
маса. В случая съделителите са двама, при равни
квоти, като безспорно делбената вещ – лек автомобил, е неподеляема
по естеството си вещ, липсват основания
за поставянето й в дял на някой от двамата съделители, поради което същата
следва да бъде изнесена на публична продан.
От заключението на вещото
лице по изпълнената съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че средната пазарна цена на делбения
автомобил е в размер на 4200 лв., респ. левова равностойност от по 2100 лв. за всеки дял. В това заключение вещото
лице е посочило и изчислило и пазараната стойност на
л.а. „Санк Йонг Рекстон“ базов модел, технически изправен, с първа
регистрация 12.01.2005г., отчитащ пазарния интерес и експлотационния
срок, а именно – 5243,00 лв. Именно тази стойност ищецът счита, че следва да
бъде възприета от съда при произнасянето си по основния предмет на делото, а
именно по начина за извършване на делбата, респ. определяне на размера на
уравнителната вноска. С това твърдения съдът не се солидаризира, като намира,
че вещото лице, отчитайки конкретното състояние на процесния
лек автомобил, включително след оглед на същия, е определил действителна
пазарна оценка, която в конкретния случай възлиза на 4200 лева, респ.
уравнителният дял на 2100 лв. В тази връзка искането на ищеца се явява
неоснователно.
По претенциите
по сметки:
Претенцията на Т.О.А. против Т.Д.Т., за сумата в размер на 12 125 лв., представляваща обезщетение
за това, че е била лишена
от ползването на процесния лек
автомобил „Санг Йонг Рекстон“ с рег.№ ******, за периода от връчване
на нотариалната покана на 27.05.2019г. до датата
на предявяване на претенцията 09.11.2020г., ведно със законната
лихва от 09.11.2020г., е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Според
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Според разясненията, дадени в
Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на
предявената претенция по чл. 31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи
кумулативно наличие на следните предпоставки - съсобственост върху вещта, лично
ползване на съсобствената вещ за претендирания
период, в случая от 27.05.2019г. до датата на предявяване на претенцията 09.11.2020г., лишаване
от ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Съдът намира, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват всички посочени предпоставки. От
писмените доказателства е видно, а и не се спори от ответната страна,
че последният е получил
отправената до него покана, на 27.05.2019г., за заплащане на сумата от 750 лв.
месечно за ползване на съсобствения лек автомобил.
Фактът на самостоятелно ползване в претендирания
период на автомобила също е безспорно установен и неоспорен от страните, вкл. и допълнително
доказателствено обезпечен посредством гласните доказателства на разпитания
свидетел. Всъщност основателността на претенцията се признава от ответника. Основният
спорен въпрос касае размера на дължимото обезщетение като в тази връзка, както
бе посочено по-горе, съдът изслуша две автотехнически
експертизи. Всяко от заключенията, представени от вещото лице и различните
варианти, представени от него, съдът намира за компетентно и коректно
обосновани, като съдът ги кредитира изцяло досежно изследванията,
изчисленията и специалните знания, които експертът е използвал. Не се установи
при изготвяне на заключенията и релевираното от ищеца
основание за отвод на вещото лице, което не е било съпроводено с искане за
повторна експертиза. Така, измежду предложените няколко варианта, съдът намира
за най-обосноват от фактическа страна и съобразен с всички представени и приети
и от двете страни доказателства, последният от тях, а именно този, при който вещото лице е изчислило за претендирания
период с обща продължителност 533 дни или 17,5 месеца, общ наем на стойност
3200 лева или по 182,85 лв. на месец, а за ½ част от този наем – 1600
лв. или 91.42 лв. месечно, отчитайки конкретното състояние именно на процесния автомобил. Така неоснователни се явяват претенциите
на ищеца, че наемът следва да се определя на база системата „рент а кар“, в който случай става
въпрос за нови автомобили. Такъв подход би могъл да бъде възприет при липса на
реални данни за амортизация, поддръжка, регистрация и др. под., но не и в
конкретния случай.
По тези съображения, съдът намира, че следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 1600 лв.,
съобразно правата й в съсобствеността, за периода от връчване на нотариалната
покана на 27.05.2019г. до датата на предявяване на претенцията 09.11.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 09.11.2020 г. до окончателното й
изплащане, а в останалата претендирана част – за
разликата над нея до пълния предявен размер от 12 125.00 лв. - да бъде отхвърлен.
Претенцията на ответника Т.Д.Т.
за сумата от
6 039,62 лв., представляваща част от заплатени от
него погасителни вноски по кредит за
текущо потребление, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от 09.11.2020г. до окончателното
изплащане, също
е частично основателна. Съображенията за това са следните:
На основание чл. 346 ГПК в първото заседание след допускане на делбата съсобствениците могат да
предявят искания за сметки помежду си, които произтичат от съсобствеността. С
Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е прието, че съделителите могат да предявяват искания само за такива
сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Осъдителната
претенция в случая намира правното си
основание в чл. 32, ал.2 СК и чл.127 , ал. 2 ЗЗД. Според първата
посочена правна норма: „Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството“, а съобразно чл.127, ал.2 ЗЗД всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу съдлъжника за разликата. В контекста на настоящия казус,
следва да бъде установено още, че облигационната претенция има връзка именно с лек автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“
с рег.№ ******, т.е. че именно с получената сума от ответника по време на брака
е закупен процесният лек автомобил. В тази връзка
следва да бъдат доказани и следните факти: 1) придобивната
стойност на вещта; 2) размерът на вложените средства и техният произход, вкл. и
тяхната еквивалентност на придобивната стойност на
вещта и 3) влагането на тези средства при придобиването на вещта.
Няма спор по делото, а и от приетото
в решението по допускане на делбата за безспорно, се установява, че съсобствеността
върху лекия автомобил е възникнала в режим на СИО през време на брака между
ищеца и ответника, който е съществувал в периода 1996 – 2019 г., а именно въз
основа на договор за покупко-продажбата на вещта от 2015г. По отношение на
покупната стойност на лекия автомобил, за която също не се спори, са
представени и писмени доказателства, а именно Фактура № 1584/08.07.2015г.
издадена от „Маровски“ ЕООД – Пловдив на Т.О. Т. за
закупуване на употребяван автомобил „Санг Йонг Рекстон“ и Фискален бон № 001123/08.07.2015г.
издаден от „Маровски“ ЕООД – Пловдив, и която възлиза
на 5900 лева.
Не се оспорва и сключването на Договор за кредит за
текущо потребление Престиж плюс от
02.07.2015г. от ответника, както и получаване
на съответната сума, вкл. и че това е станало по време на брака, съответно по
правилото на чл.32, ал.2 СК – че получената сума е използвана за задоволяване
на нужди за семейството. Липсва оспорване и на обстоятелството, че след
раздялата между съпрузите към април месец 2016г., ответникът е изплащал
индивидуално дължимите погасителни вноски по кредита. Ищцата Т.О.А. отрича възможността да бъде определно
дали и каква част от заемния капитал е отишъл за закупуване именно на лекия
автомобил, предмет на делбата, както и възможността да бъде определена, съответсващата част от погасяване на кредита отнесено към
покупната цена на автомобила, след фактическата раздяла между съпрузите,
съответно периода за това. Включително са въведени и твърдения, че с кредита са
погасени предходни кредити и са погасени разходи на семейството.
От представените по делото писмени
доказателства, подкрепени и от гласните такива, съдът намира за установено и
доказано, че именно със средствата, получени от ответника по договора за
потребителски кредит, няколко дни преди покупката, последният е закупил процесния автомобил (в режим на СИО). На следващо място, от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза бе установен и конкретният
размер на общо внесените суми за погасяване на кредитното задължение в размера
до покупната цена на лекия автомобил в периода след фактическата раздяла между
съпрузите и който размер възлиза на общо на 8496.95 лева. В тази връзка
възраженията на ищеца съдът намира за неоснователни и недоказани.
По тези съображения, съдът намира,
че следва да бъде осъдена Т.О.А. да заплати на Т.Д.Т. сумата в размер на 4 248.48 лв. (8496.95/2),
съобразно участието й в съсобствената вещ, ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.11.2020г. до окончателното й изплащане, а
в останалата претендирана част – за разликата над нея
до пълния предявен размер от 6039.62 лв. - да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно разпоредбите на чл. 355,
изр. 1 ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните
такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, страните следва да заплатят държавна такса в размер по 84 лв., равняващи се на 4% върху стойността на дяловете им.
Освен това Т.О. Т. трябва да бъде осъдена
да заплати държавни такси върху неоснователната част от предявения
по реда на
чл.346 ГПК иск от нея и върху основателната част от предявения срещу
нея иск в общ размер на
590,94 лв. /421 лв. + 169.94
лв./, а Т.Д.Т. - държавни такси, върху неоснователната част
от предявената му претенция
по сметки и върху основателната част от тази
на бившата му съпруга
в общ размер на 135,65 лв. /71,65 лв. + 64 лв./
От двете страни са претендирани направените по делото разноски в
производството по чл. 346 ГПК, в частта на претенциите по чл. 31, ал.2 ЗС и по чл.32, ал.2 СК, вр.
чл.127, ал.2 ЗЗД,
изразяващи се в заплатени суми за вещи лица и адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ал.2 ГПК, по присъединените в делбеното производство искове разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК.
Поради това и на
двете страни се следват разноски, съобразно
уважената част на исковете им. Така, Т.Д.Т., следва да бъде осъден да заплати на Т.О.А. сума в размер на 91.05
лв. съобразно уважената част от нейната претенция, а Т.О.А.
следва да бъде осъдена да заплати на Т.Д.Т. сума в размер на 675,30
лв. съобразно уважената част от неговата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следната движима вещ: лек автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“ с рег. № ******,
лилав металик, рама *****, двигател *******, дизел.
ОСЪЖДА Т.Д.Т. с ЕГН **********
***, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на Т.О.А. с ЕГН ********** ***,
сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото на
ползване върху нейната 1/2 ид.ч. от следната съсобствена движима вещ, а именно:
лек автомобил марка „Санг Йонг Рекстон“ с рег. № ******, лилав металик, рама *******3,
двигател*******, дизел, ведно със законната лихва от 09.11.2020г. до
окончателното й изплащане, като иска
в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 12 125
лв., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.О.А. с ЕГН **********
***, да заплати на Т.Д.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 4248.48 лева,
представляваща ½ част от заплатени от Т.Д.Т. погасителни вноски по
кредит за текущо потребление, сключен на 02.07.2015г. с „Банка ДСК“ ЕАД, с
който на 08.07.2015г. е бил закупен лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“ с рег.№ ******,
ведно със законната лихва от 09.11.2020г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за
разликата над нея до пълния предявен размер от 6039,62 лв., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.О.А. с ЕГН **********
***, да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 84 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството по делбата, и сумата от
590,94 лева, представляваща дължими държавни такси за производството по
претенциите по сметки, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА Т.Д.Т. с ЕГН **********
***, да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 84 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството по делбата, и сумата от
135,65 лева, представляваща дължими държавни такси за производството по
претенциите по сметки, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА Т.Д.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на Т.О.А. с ЕГН ********** *** сумата от 91.05
лева, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Т.О.А. с ЕГН **********
*** да заплати на Т.Д.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 675,30 лв. направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: //П.Н./