Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.07.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на шести юли две хиляди и двадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14136
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14136/2019 г по
описа на СГС е образувано по
въззивна жалба на Ш.А. от
гр.Нойбург на Дунав , ФРГ , *******срещу решение №110428 от 09.05.2019 г по гр.д.№32349/14 г на СРС, 45 състав , с което е отхвърлен иск
на въззивника с правно основание чл.288 ал.11 КЗ /отм./ да се осъди Г.Ф.-гр.София да му заплати сумата от 4692,28
евро, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди на
собственото му МПС – л.а. БМВ 520 I, с
германски регистрационен номер *******, при ПТП, реализирано на 16.09.2011г. на АМ Т., 29-ти
километър по посока към гр.София , ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 16.09.2011г. до окончателно изплащане на сумата.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно т.31 от преамбюла на
Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент при невъзможност да се установи
превозното средство обезщетението трябва да се заплати от гаранционния фонд по
чл.1 §4 от Директива 84/5 ЕИО , чието местонахождение е в държавата членка , в
която е настъпило произшествието . Посочените в КЗ /отм./ случаи на отговорност
на ГФ противоречат на Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на
основание чл.15 ал.2 ЗНА трябва да се приложи директивата . РБ е подписала
Споразумението между компенсационните органи и гаранционните фондове на
държавите в ЕИП и съгласно чл.6 и чл.6.1 от него трябва да обезщети увредените
лица с щети по МПС . НББАЗ съгласно чл.284 ал.2,3 КЗ /отм./ изплаща обезщетения
за застрахователни събития настъпили в чужбина. Искът е доказан по основание и
размер от САТЕ и разпитания по делегация свидетел . Дължат се и лихви от деня
на увреждането съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД .
Въззиваемата страна ГФ е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . ГФ не е материално легитимиран
ответник , а според чл.282 ал.2 КЗ /отм./ функциите на компенсаторен орган се
упражняват от НББАЗ при условията на чл.284 КЗ /отм./. Не е налице фактическия
състав на чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ , защото процесните имуществени вреди не са
по повод на смърт или телесни увреждания .
Въззивната
жалба е допустима. Решението
на СРС е връчено на въззивника на 19.06.2019 г и е
обжалвано в срок на 03.07.2019 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли
иска СРС е приел , че съгласно чл.288
ал.1, т.1 КЗ /отм./ ГФ изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Трябва да
са налице следните предпоставки: настъпване на ПТП на територията на РБ, от
неустановено МПС с неустановен водач и от него да са последвали вреди от
телесни увреждания или смърт. ГФ не е застраховател, нито делинквент, а законът
му възлага отговорност за чуждо задължение и то в случаите, когато това е
поискано от пострадалите. Следва да са налице елементите на ФС на деликта по
отношение на неустановения водач, включително неговото виновно противоправно
поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди.
В конкретиката на настоящия случай, от приетия на л.5
по делото Протокол за ПТП, с бл. № 1227591 е посочено, че на 16.09.2011г. в
20:00 часа на 29 км. на АМ Тракия процесното МПС управлявано от ищеца удря
откъснал се протектор от гума на товарен автомобил, като е посочено, че ПТП е
настъпило по независещи от водача причини. Протокола за ПТП, като официален
свидетелстващ документ не се ползва с материална доказателствена сила по
отношение механизма на ПТП, причинно следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат, поради и което ищеца следва да проведе в процеса главно и
пълно доказване за осъществяването на тези релевантни за спора обстоятелства.
Пред СРС е приета съдебно-автотехническа експертиза.
Съгласно експертизата, позоваваща се на протокола за ПТП и посочената в него
схема на ПТП, нанесените щети, които експертизата е посочила, като се е
позовала на калкулация на разходите за ремонт № 07.12.2011г., изготвена от
автокомплекс във ФРГ , приети на л.12-17 по делото по л.а. „БМВ“ 520 I, с ДК №
, отговарят и са в причинна връзка на така описания механизъм съгласно
протокола за ПТП. Щетите са посочени в експертизата, а именно: предна броня;
държачи за вентилацията леви; предпазен панел ДВГ долен ляв; декоративна
решетка пр.лява; преден капак; ляв фар; лайстна ляв фар; ляв преден калник;
преден ляв тас; кора под ДВГ; лява предна врата; дребни части – 2%; тониране;
допълнителен труд боя; транспорт. Механизма на ПТП и причинната връзка между
ПТП и щетите по л.а. „БМВ“ 520 I се потвърждават и от показанията на свидетеля А.
Гьокхан , разпитан по реда на Регламент № 1206/2001г. на СЕ. Видно от приетия
по делото протокол за разпит , свидетелят е посочил, че е присъствал при
възникване на ПТП, като описва точно годината и мястото на ПТП, както и че на
пътното платно се е търкаляла гума. Посочва, че първо едно синьо БМВ се е
движело срещу гумата, след което гумата се е търколила към л.а. „БМВ“ 520 I, и
независимо, че свидетеля натиснал спирачките докрай гумата се ударила в предния
капак на автомобила. Посочва, че на около половин километър бил открит светъл
на цвят товарен автомобил, но свидетелят не записал регистрационния му номер,
тъй като полицията обещала, че ще го регистрира, което така и не сторила. Съдът
намира показанията на свидетеля за логични и последователни и съотносими на
останалия доказателствен материал, поради и което ги кредитира.
Според СРС ГФ изплаща имуществени и неимуществени вреди, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, но само
когато те са настъпили вследствие телесни увреждания или смърт.
Конкретния случай касае репариране на имуществени
вреди поради повреди по автомобил , а не имуществени или неимуществени
вреди, вследствие смърт или настъпили телесни повреди. Не са налице и
хипотезите на чл. 288, ал.1,т.2, б. „а“,б. „б“, б. „в“ и б. „г“ от КЗ /отм/,
доколкото не се извеждат такива факти, а от изнесените факти от ищеца, а и от
представените писмени доказателства се установява, че вредите са причинени от
неустановено ППС и не може да се изведе преценка за наличието или не на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на товарния
автомобил, за ангажиране отговорността на Фонда в хипотезата на чл. 288,
ал.1,т.2, б. „а“ от КЗ /отм./
Според СРС в случая не са налице хипотезите на Споразумение
между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата
на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕО и чл. 7 от същата). Съгласно чл.7 от Директива 2000/26/ЕО ако превозното средство не може да
бъде установено или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде
установено застрахователното предприятие, пострадалото лице може да подаде искане за обезщетение до органа за
изплащане на обезщетения в държавата-членка по своето местоживеене.
Обезщетението се изплаща съобразно разпоредбите на член 1 от Директива 84/5/ЕИО.
В този случай и при спазване на разпоредбите на член 6, параграф 2 от
настоящата директива в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква
претенция: към ГФ на държавата членка, в която е настъпило ПТП, при
неустановено ППС, каквито са твърденията в исковата молба. От изложените от
ищеца и установени в хода на производството факти и обстоятелства не се извежда
хипотеза, при която да е изплатено обезщетение на ищеца във ФРГ , за да се
претендира обезщетение от ГФ, тоест не е налице компенсационната процедура,
предвидена в Директивата.
Ищецът е лице пребиваващо временно в Република
България, но живеещо преимуществено в друга държава, членка на ЕС, в резултат
на ПТП, настъпило в държава - членка на ЕС, от делинквент с местоживеене в тази
държава, в случая Република България. ПТП е причинено от водач на
неидентифицирано ППС, поради и което не
може да се установи, дали за ППС е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. Според чл.282 – чл.286 КЗ /отм./, и ответник в производството следва да е НББАЗ , който не е само орган
за извънсъдебно уреждане на претенции. Правната регламентация на производството
по чл.284 КЗ отм. е аналогична на
вътрешните правила, които всеки застраховател следва да приеме за уреждане на
имуществените отношение пред него – чл.104 - чл.107 КЗ /отм./. Тези правила не
ограничават и не препятстват пострадалия да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда. Отговорността на НББАЗ произтича от Четвъртата директива
за автомобилното застраховане, която засилва защитата на пострадалите лица. В
случая иска обаче е предявен срещу Гаранционния фонд, срещу който следва да се
предявят претенции само когато вредите вследствие ПТП в процесната хипотеза са
настъпили вследствие телесни увреждания или смърт.
Решението на
СРС е правилно . Настоящият съд
споделя мотивите на СРС , че ГФ не е материално-правно легитимиран ответник за
изплащане на процесното обезщетение . Не е налице хипотезата на чл.288 ал.1,
т.1 КЗ /отм./ , защото ГФ изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. В
случая са настъпили вреди единствено по имуществото на ищеца – процесния лек
автомобил . Не се твърди , нито с едоказва друга хипотеза на отговорност на ГФ
по чл.288 КЗ /отм./.
Неоснователно е позоваването на т.31 от преамбюла на
Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент , според която при невъзможност
да се установи превозното средство обезщетението трябва да се заплати от
гаранционния фонд по чл.1 §4 от Директива 84/5 ЕИО , чието местонахождение е в
държавата членка , в която е настъпило произшествието . Видно от чл.1 на Директива 2000/26/ЕО същата не урежда обхвата на отговорност на съответния
гаранционния фонд , нито разпоредбите на МЧП за приложимото право . По тази
причина липсва противоречие между чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ и Директива
2000/26/ЕО на Европейския парламент . В сходни хипотези не са присъждани
обезщетения за имуществени вреди и на български граждани и лица пребиваващи в
РБ от ПТП причинени от неидентифицирано МПС.
Искът за главница е неоснователен . Само за пълнота
трябва да се отбележи , че принципно неоснователно е искането на ищеца в частта
заза присъждане на лихви за забана от датата на ПТП . Съгласно чл.282 ал.5 КЗ
/отм./ във вр.чл.271 ал.5 КЗ/отм./ лихви за забава се дължат след изтичане на
срока за произнасяне .
Налага
се изводът ,
че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските
на въззиваемата страна пред СГС – юрисконсултско възнаграждение .
Настоящото решение не подлежи на
обжалване поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело -
чл.280 ал.3 т.1 ГПК .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №110428 от 09.05.2019 г по гр.д.№32349/14 г на СРС, 45 състав .
ОСЪЖДА Ш.А. от
гр.Нойбург на Дунав , ФРГ , *******да заплати на Г.Ф.-гр.София сумата от 150 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.