Решение по дело №2087/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………………… / …………. г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

        ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

при секретаря Светлана Стоянова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КНАД №2087/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на жалба на „БКК превози“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление -------------против Решение №33/06.07.2021 г. по НАХД № 115/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №03-012821/18.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „БКК превози“ ЕООД за нарушаване на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., като вместо това  налага на БКК превози“ ЕООД за нарушаване на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.

Подадената касационна жалба е бланкетна и малка по обем. Всъщност единствените оплаквания в текста на жалбата са, че « … решението е неправилно, поради факта, че съда не е взел под внимание представените от нас писмени доказателства, както и маловажността на нарушението.» Без да има каквото и да е друго изложение, което са засяга незаконосъобразността на въззивното решение се моли същото да бъде отменено  като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да се уважи жалбата.

От страна на жалбоподателят по електронна поща е била получена молба, която обаче не е била подадена по надлежен ред, който да установи, че тя изхожда от подателят. От една страна не е подадена в деловодството на съда или по поща, а по електронна поща, като същевременно не е подписана с електронен подпис, който да удостовери по надлежен начин авторството ѝ. Ето защо молбата е докладвана в съдебно заседание, но не е взета предвид.

Преди съдебно заседание от страна на ответника по касационната жалба е депозирана молба (20.10.2021 г.), в която се сочи, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като бъде оставено в сила постановеното от Районен съд – Девня решение. Намира, че съдът се е произнесъл като е взел предвид всички относими към казуса доказателства. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не изпращат представители и не заемат становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се отхвърли. Счита, че РС Девня е постановил законосъобразно и правилно решение, като не са налице основания за неговата отмяна.

Съдът като разгледа по отделно и в съвкупност  наведените в касационната жалба основания, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Девня е образувано по жалбата на БКК превози“ ЕООД срещу НП №03-012821/18.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „БКК превози“ ЕООД за нарушаване на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ е – за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, дадено с Протокол №ПР2022847/10.09.2020 г. на ДИТ – Варна, касаещо  „Работодателят да изплати договореното трудово възватраждение за извършената работа за м. юни 2020 г. на лицето А.Н.Н. – шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече това, възлицащо на сумата от 488.88 лв., съгласно чл.128, т.2, във вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ“, със срок на изпълнение – 05.10.2020 г, като при последваща проверка е установено, че възнаграждението не е изплатено, за което е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 26. 10. 2020 г. в гр. Девня, обл. Варна, свидетелят Н.И.И. - служител на Д - ИТ - Варна извършил проверка на „БКК превози“ ЕООД. Установено било неизпълнение на дадено с Протокол № ПР 2022847/10. 09. 2020 г. задължително предписание, в частност под № 6 - „БКК превози“ ЕООД, като работодател да изплати договорено трудово възнаграждение за извършена работа за месец юни 2020 г. на работник - А.Н.Н., възлизащо на сумата 488.88 лв., което следвало да бъде изпълнено до 05. 10. 2020 г., респективно приел, че е налице нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, осъществено на 06. 10. 2020 г. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно - наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Предвид изложеното от фактическа страна в решението на въззивния съд са направени следните правни изводи: Административно-наказателното производство е било проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП. Следва да бъде уточнено, че към настоящия момент разглежданото о относимо към чл. 415, ал. 2 от КТ, но това изменение е станало на 18. 12. 2020 г., т. е след допускане на нарушението на 06. 10. 2020 г., съставянето на АУАН на 13. 11. 2020 г., издаването на НП на 18. 11. 2020 г., респективно актосъставител и административно - наказващ орган правилно са посочили действащата към тогава разпоредба, а именно чл. 415, ал. 1 от КТ, като законодателят не е приел ненаказуемост на такава проява, а е променил квалификацията.

В мотивите на въззивното решение е обсъдено и наличието на всички обективни и субективни признаци на деянието, като е прието, че те са налице и същото се явява съставомерно, за да ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Изложени са подробни мотиви във връзка с обосноваността на размера на наложената имуществена санкция, като е прието, че административно-наказващият орган няма законосъобразно обосновка на размера на наложеното наказание. Поради това макар и да е приел, че е налице съставомерно деяние въззивният съд е прибягнал до намаляване на наказанието до установеният в закона минимум под формата на имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и постановено при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Самата жалба е бланкетна и не съдържа подробно изложение защо следва да се приеме, че обжалваното решение е незаконосъобразно. В нея няма направено изложение на каквито и да са пороци на решението. Там се съдържа само обща констатация на това, че същото е неправилно и незаконосъобразно, както и че въззивният съд не е взел предвид представените от жалбоподателят писмени доказателства.

Следва да се спомене, че единствените представени доказателства пред въззивният съд са сключен между жалбоподателят и А.Н.Н. трудов договор с дата от 30.03.2020 г., както и молба от последното лице за прекратяване на трудовия договор от 03.07.2020 г., както и самата заповед за прекратяването от 03.07.2021 г. тези доказателства обаче са взети предвид при постановяване на първоинстанционното решение, а от друга те не обосновават изпълнението на дадените указания, за неизпълнение на които е санкционирано дружеството. Явно е, че указанията са за заплащане на възнаграждение за време (юни 2020 г.), през което работникът е бил в трудово правоотношение с дружеството. Те не са годни да установят самото плащане на сумите, за което няма доказване или да се приеме, че е било налице задължение за време, през което лицето не е било в трудови правоотношения със санкционираното дружество.

Доколкото, от една страна, само това са посочените възражения, а от друга страна касационният състав е напълно съгласен с изложените от въззивният съд мотиви съдът намира, че са налице основанията да направи препращане към изложените от въззивният съд мотиви, каквато възможност е дадена с повелята на чл.221, ал.1 от  АПК.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. основателно се явява от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна

 

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №33/06.07.2021 г. по НАХД № 115/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №03-012821/18.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „БКК превози“ ЕООД за нарушаване на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., като вместо това  налага на БКК превози“ ЕООД за нарушаване на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.

ОСЪЖДА „БКК превози“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление -------да заплати Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                      2.