ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2537
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502384 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С. Р. против
разпореждане от 13.07.2022г. в Заповед №5099/13.07.2022г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
8792/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ТИ
БИ АЙ Банк" ЕАД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за обезщетение
за забава в размер на 196,18 лева върху просрочената главница за периода
15.11.2021г. - 19.05.2022г. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане; иска се
отмяна на разпореждането, в частта, в която първостепенния съд е отхвърлил
заявлението по чл.417 ГПК срещу Х. Ф. Й. и се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за обезщетението за забава.
Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не се връчва на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Пред районният съд е постъпила молба от „Ти би ай банк“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417
от ГПК против Х. Ф. Й.. Претендираните суми са за изискуемо вземане по
договор за потребителски кредит от 09.07.2021г. в размер на 11608,51 лева-
главница; възнаградителна лихва в размер на 2213,28 лева за периода
15.11.2021г. - 19.05.2022г.; обезщетение за забава в размер на 196,18 лева
върху просрочената главница за периода 05.11.2020г.-11.05.2021., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното й погасяване, както и разноските по делото.
Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски
кредит и извлечение от сметка.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта
за претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница, тъй
като в проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит
във вр. с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, РС е приел, че размерът на договореното
обезщетение за забава е формирано от законната лихва и договорената
възнаградителна лихва и се равняват на 51,09%, което съставлявало
неравноправна клауза на осн. чл.143, т.5 от ЗПК, защото задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано високо обезщетение; приел е, че е налице обоснована
вероятност искането в тази част да се основава на неравноправна клауза, с
която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаряло
на изискването за добросъвестност и водило до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя /чл.143,ал.1 ЗЗП/.
В чл.9.4 от договора страните са договорили, че при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху
просрочената сума за периода на просрочието, която клауза е нищожна като
противоречаща на императивната норма на чл.33,ал.2 ЗПК, според която
обезщетението за забавено изпълнение не може да превишава размера на
законната лихва.
Ето защо ПОС намира, че извода на РС е правилен. Като е достигнал
до същите правни изводи заповедният съд е постановил правилно
разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено в
2
обжалваната част.
В ЧЖ заявителят е изложил доводи, че РС е следвало да присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва /10%/, на базата на
предоставената справка на л.33 от делото на РС. ПОС намира, че правилно РС
не е присъдил това обезщетение, тъй като такова искане не е направено в
заявлението и не е удостоверено в представено счетоводно извлечение от
сметка.
Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.07.2022г. в Заповед №5099/13.07.2022г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. № 8792/2021г. по описа на РС Пловдив-14 гр.с., в частта, в
която е отхвърлено заявлението на „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против Х. Ф. Й.,
ЕГН **********, за заплащане на сумата от 196,18 лева- обезщетение за
забава върху просрочената главница по договор за потребителски кредит от
09.07.2021г. за периода 15.11.2021г. - 19.05.2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3