О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр.Русе, 06.07.2023 г.
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на шести юли през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Йосифов ч.к.а.н.д. № 201 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК
вр.чл.63г от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на Н.Й.С. ***, чрез
процесуалния му представител адв.В.П. ***, против протоколно определение № 1108/10.05.2023
г., постановено по АНД № 605/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което
производството по делото е прекратено. С наказателното постановление, предмет
на жалбата, по която е образувано прекратеното въззивно производство, за
нарушения съответно по чл.100, ал.1,т.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от същия закон, на частния
жалбоподател са наложени административни наказания „глоба“ в размер съответно на
10 лева и 50 лева. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното
определение. Иска се неговата отмяна, както и отмяната на издаденото
наказателно постановление. Претендират се направените разноски по делото
съгласно представен списък.
Ответникът по частната
жалба – началникът на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмено възражение с вх.№ 16538/02.06.2023 г. по
описа на Районен съд – Русе, в което изразява становище за нейната
неоснователност. Счита обжалваното определение за правилно и моли да бъде
оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските, ако по делото
бъде представен списък на разноски и/или договор за правна защита с уговорено
възнаграждение в размер, по – висок от минималния такъв съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Административният
съд намира, че възражението на ответника по частната жалба е подадено след
изтичане на законоустановения тридневен срок, погрешно указан от районния съд като
седемдневен. Тук следва изрично да се отбележи, че приложение намира не
седемдневният срок за възражение по чл.342, ал.2 от НПК, а тридневният такъв,
регламентиран в чл.232 от АПК, която намира приложение в случая по силата на
препращането в чл.63г от ЗАНН. Подаването на редовна частна жалба поражда
деволутивно действие и пренася делото пред горната инстанция – пред
административния съд, който разглежда касационните и частните дела по реда на
АПК. Следователно, при администрирането на частната жалба, районният съд е бил
длъжен да укаже на ответника по нея, че следва да депозира възражението си
именно в приложимия тридневен срок. Както беше отбелязано, в нарушение на
чл.232 от АПК, районният съд е определил на ответника по частната жалба
7-дневен срок. По силата обаче на чл.62, ал.3 от ГПК, която норма е приложима и
за производствата по частните жалби по АПК по силата на препращащата разпоредба
на чл.144 от същия кодекс, когато съдът определи по-дълъг от установения в
закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на
определения от съда срок, не се смята за просрочено. В случая препис от
частната жалба е връчена на ответника по нея на 26.05.2023 г. (петък), поради
което срокът за възражение е изтекъл на 29.05.2023 г. (понеделник), а
възражението е депозирано след изтичането му, но в 7-дневния срок, указан от
съда, а именно на 02.06.2023 г., като е регистрирано с вх.№ 16538 в РРС на
същата дата.
Съдът, като взе предвид доводите в
частната жалба и в представеното възражение по същата, както и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана от
процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в предвидения
за това преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Русе е образувано по
жалба на Н.Й.С. против наказателно постановление (НП) №
22-3393-000249/26.05.2022 г. издадено от началника на Второ РУ към ОДМВР – Русе.
С наказателното постановление, за нарушения съответно по чл.100, ал.1, т.1
и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от същия закон, на частния жалбоподател са наложени административни
наказания „глоба“ в размер съответно на 10 лева и 50 лева.
За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати
производството по образуваното по нея административнонаказателно дело въззивният
съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното наказателно
постановление е влязло в сила и жалбата срещу него не е подадена в изискуемия
14-дневен срок от фингираното му връчване по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Редовността
на това връчване съдът обосновал с представената по преписката докладна записка
(справка) с рег. № 3393р-11685 от 22.08.2022 г., изготвена от служител на
полицейски участък гр. Мартен към Второ РУ МВР – Русе, от която било видно, че
жалбоподателят С. бил търсен многократно на посочения в АУАН адрес и при
проведен телефонен разговор на 19.08.2022 г. същият изрично заявил, че няма да
се яви, за да получи обжалваното НП.
Правилно въззивният съд е счел, че административнонаказващият орган е следвало да премине, при
наличието на законовите предпоставки за това, към фингирано връчване на НП в
хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложената по делото справка
с рег. № 3393р-11685 от 22.08.2022
г., съставена от младши полицейски инспектор в участък Мартен, мл. експерт
Станислав Стоилов, която, съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК, е официален документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и
поради това съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените
от него и пред него действия, соченият в АУАН адрес – гр. Мартен, ул. „Стара
планина“ № 17, е бил посещаван многократно, но на него не бил открит никой. При
подписването на АУАН частният жалбоподател изрично поел задължението (включено
като стандартен текст в разписката за получаване на акта) при промяна на адреса
си да посочи новия си адрес, на който може да бъде намерен. Освен това в същия
АУАН частният жалбоподател собственоръчно посочил, че „не желае“ НП да му бъде
връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната
система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп
до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното
управление. Изхождайки от чл.178, ал.11 от НПК, приложима по силата на
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, връчителят, в лицето на мл.ПИ Стоилов,
провел телефонен разговор с частния жалбоподател на посочения в справката мобилен телефонен
номер, като в проведения разговор С. категорично заявил, че не желае да получи
НП. При тези обстоятелства административнонаказващият орган, на основание чл.
58, ал.2 от ЗАНН, законосъобразно отбелязал върху НП, че същото е връчено на
22.08.2022 г. Следва да се посочи, че по административнонаказателната преписка
са липсвали данни за други адреси, на които С. би могъл да бъде намерен, а и
самият той, както беше посочено, е поел задължение при промяна на адреса си да
уведоми контролните органи като данни за подобно уведомление липсват по
преписката.
Жалбата от Н.С. против НП е с вх. № 8102/15.03.2023 г.
на Районен съд - Русе, което е повече от половин година от заверката на
административнонаказващия орган, че НП се счита връчено. Развитите в частната
жалба съображения, че С. разбрал за издаденото НП едва на 15.12.2022 г., когато,
като управител на дружество с ограничена отговорност, е кандидатствал за кредит
пред банкова институция и за предоставянето на кредита му е било поставено
условие за заплащане на подлежащите на принудително изпълнение задължения към
НАП, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Посоченото
обстоятелство всъщност потвърждава направения от въззивната инстанция извод за
просрочие на жалбата. По АНД № 605/2023 г. по описа на РРС (на л.5 от делото) е
представена разписка № 0200017398916702 от 15.12.2022
г. от „Изипей“ АД, в която е отразено плащане към „ТД на НАП Русе“, с
посочено основание: „по НП № 22-3393-000249/26.05.2022 г.“ от задължено лице Н.Й.С.. Самата разписка,
с посочените в нея дата и номер на НП и обща сума на наложените с този
санкционен акт глоби в размер на 60 лева, представлява доказателство, че към
датата на плащането – 15.12.2022 г. частният жалбоподател е бил напълно наясно
с факта на издаденото срещу него НП. Дори считано от посочената дата – 15.12.2022
г. жалбата се явява подадена много след срока за обжалване на НП по чл.59, ал.2
от ЗАНН – същата е постъпила в районния съд едва на 15.03.2023 г., т.е. тя е
подадена три месеца по-късно.
Следва да се посочи, че
въззивният съд е основал своя извод за недопустимост на жалбата освен с нейното
просрочие, но и с разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН като е приел, че
административното наказание е изпълнено, т.е. глобата е заплатена. Според
чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, в случай че нарушителят не желае да
обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да
заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто
от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на
глобата. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че в случаите по ал. 1
наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от
датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното
постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по
разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.
Изложените от районния съд доводи за приложението на
чл.63г вр.чл.79б, ал.2 от ЗАНН не се споделят от настоящия съдебен състав. Заплащането
на глобата е извършено не в срока за обжалване на НП, т.е. в 14-дневен срок от неговото
връчване, и не в размер на 80 % от общия размер на наложените глоби, а много
по-късно – на 15.12.2022 г., след влизането в сила на НП, като сумата на
наложените глоби е заплатена изцяло. Направеното след срока за обжалване на НП плащане
на наложената с него санкция няма функцията, която чл.79б, ал.1 от ЗАНН му
придава – да представлява доказателство, че нарушителят не желае да обжалва този
санкционен акт. Поради това административният съд счита, че не е налице посоченото
второ основание за прекратяване на делото. Въпреки това изложените съображения
в определението на районния съд, че жалбата е недопустима като подадена извън предвидения
14-дневен срок от фингираното връчване на НП, са правилни и по същите обжалваното
определение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4
от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба е поискал
присъждането му в размер на 150 лева, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във връзка
с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането е неоснователно.
Касае се не до производство по същество по ЗАНН, а до частно производство по
същия закон, по което не се провежда открито съдебно заседание. Следователно
приложима е разпоредбата на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че за предоставена
правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения,
писмени отговори, без явяване в съдебно
заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. Доколкото делото не разкрива
особена правна и фактическа сложност, съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в минималния предвиден в тази норма размер. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе, която областна дирекция има качеството
на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
По тези съображения съдът
намира, че като е прекратил въззивното производство районният съд е постановил
едно правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА определение №
1108/10.05.2023 г., постановено по АНД № 605/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА Н.Й.С., с ЕГН **********,*** да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 50
лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: