Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският
районен съд, V наказателен състав, в откритото съдебно заседание на пети юни, през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: СТЕЛА КОЛЧЕВА
при участието на секретаря Б.СТЕФАНОВА, като изслуша
докладваното от съдията н.а.х.д. № 372 по описа за
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.М.И. *** против Наказателно постановление № 19-0967-000153/03.01.2020
г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Враца, РУ-Враца, с което на
основание чл.178 д ЗДвП, за нарушение на чл.98, ал.2,т.4 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. В жалбата и в съдебно
заседание се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото НП, поради
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с молба за неговата
отмяна.
Ответната
страна редовно уведомена, не се представлява и не ангажира становище.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата против
атакуваното НП е подадена в законово установеният 7-дневен срок, от лице имащо
право на обжалване и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е и основателна, при следните съображения:
На 20.06.19
г., около 10.30 ч. в гр.Враца, ул.”Кр.Бързаков”№14а на паркинга на магазин
„Медковец”, полицейски служител на РУ-Враца-св.П.П. установил паркиран
л.а.”Хюндай Санта Фе” с рег****, с регистриран в информационната система на МВР
собственик- „Елит-М”ООД с управител настоящата жалбоподателка. Според свидетеля
П., мястото на паркиране на автомобила не е било обозначено с изискуемия се по
действащата нормативна уредба пътен знак Д21”Инвалид”, а само с обикновена бяла
пътна маркировка с графично изображение за инвалидна количка.След като
установил и че върху паркирания автомобил липсват обозначения за ползване от
лице с увреждания, св.П. съставил срещу жалбоподателката фиш за глоба
№0652228/20.06.19 г. на основание чл.186, ал.3 ЗДвП за нарушение по чл.98,
ал.2,т.4 ЗДвП.След връчване на фиша, жалбоподателката своевременно и надлежно
възразила срещу фиша, подавайки писмено възражение до ОДМВР-Враца на 27.06.19
г., като във възражението са изложени подробни аргументи за липса на реално
осъществено нарушение, обусловено от липса на изискуемата се по закон
маркировка на местонарушението за лица с увреждания. След получаване на
въпросното възражение и вместо редовна процедура по чл.36, ал.1 ЗАНН,вр.чл.186,
ал.2 ЗДвП е последвала допълнителна кореспонденция между ОДМВР-Враца и
жалбоподателката, в рамките на която на жалбоподателката се наложило да подаде
повторно възражение против фиша на 14.08.19 г. След това второ възражение, едва
на 12.12.19 г., съставителят на първоначалния фиш-св.П.П. съставил
АУАН№168/2019 г. за осъщественото на 20.06.19 г. нарушение по чл.98, ал.4,т.2 ЗДвП. Въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП, с което на основание чл.178д ЗДвП е наложена глоба от
200.00 лв.
Така
възприетите фактически положения не са спорни между страните и се установяват
безпротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства-
св.показания на П.П., фиш за глоба, цитираните възражения против фиша и
др.материали от преписката.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намери обжалваното НП за изцяло незаконосъобразно
при следните съображения:
По делото
категорично се установи, че спрямо посочената в АУАН и НП дата на извършване и
констатиране на вмененото нарушение и при установен, „известен” към тази дата
„нарушител” в лицето на жалбоподателката /20.06.19 г./, процесния АУАН е
съставен едва на 12.12.19 г., т.е. извън тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН.Това
нарушение е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, отстраними от
съда единствено чрез отмяна на НП.
Независимо
от този извод и за пълнота на изложението, съдът отбелязва и втори
самостоятелен порок на обжалваното НП:
Предвид
състоянието на ангажирания от АНО /в чиято тежест е това/ и обсъден по-горе
доказателствен материал, по делото не се установи по несъмнен и категоричен
начин, че конкретното местонарушение е било обозначено по надлежния ред
/Наредба №18/23.07.01 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци/ като
забранено за паркиране, освен от лица с увреждания. От тук остава изцяло
недоказан факта на налично нарушение по чл.98, ал.2,т.4 ЗДвП, поради което НП
подлежи на отмяна и като необосновано.
По
разноските:
От страна
на жалбоподателя се претендира заплащане на направените по делото разноски за
адвокатска защита, възлизащи според договора за правна помощ и списък на
разноски в размер от 300.00 лв.
На това
искане от ответната страна /в придружителното писмо към преписката/ е
противопоставено надлежно възражение за прекомерност, съгласно чл.63, ал.4 ЗАНН.
Отчитайки,
че делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност и е приключило
с лично участие на защитника в едно с.з., съдът намери възражението за
прекомерност за основателно. В полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на Наредба №1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, а именно 100.00 лв.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0967-000153/03.01.2020 г., издадено от Началник сектор
към ОДМВР – Враца, РУ-Враца, с което на основание чл.178д ЗДвП, за нарушение на
чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП на М.М.И. ***, с ЕГН:********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на М.М.И. ***, с ЕГН:********** направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00лв., като отхвърля
искането й над този размер.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд–Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: