Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 22.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при секретаря …… ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА…………… и в присъствието на прокурора ……………………………………………………….
като разгледа докладваното от ………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 720 по описа за
2018год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 153/
ДЯЛ ПЪРВИ - ОБЩ дял за Ш.Е.Ш. и Ю.А.Ш. – дворно
място с площ от 165 кв.м., разположени
в северозападната част на общото дворно място, които включват Сграда за
търговия с идентификатор
03366.602.210.9, със застроена площ от 48 кв.м., Част от дворното място,
разположено в северозападния ъгъл на процесния имот, включващо: вход с ширина
ДЯЛ ВТОРИ –
ОБЩ ДЯЛ ЗА К.Г.И. И А.Д.И. - Дворно място с площ 300 кв.м., разположено в южната част на процесния имот с вход
от ул.Х.Б. .
ДЯЛ ТРЕТИ – ЗА Т.И.С. - Дворно място с площ от 1016 кв.м., разположени в
североизточната Част на общото дворно място, които включват вход с ширина два метра жилищна сграда с идентификатор 1, със застроена площ от 70
кв.м., жилищна сграда с идентификатор 2 със застроена площ 18 кв.м., постройка
на допълващо застрояване с идентификатор 3, с площ 6 кв.м., остъклено антре
(непоказано на скицата на лист 30), с площ 4 кв.м.
Границата за реалното разпределение между първи и
трети дял да преминава на един метър южно
от Сграда за търговия с идентификатор 03366.602.210.9 със застроена площ от 48
кв.м., за да се избегне конфликт с втория етаж на търговската сграда, който
етаж е с еркер от южната страна (наддаден е над първия етаж) и линия успоредно
на жилищна сграда с идентификатор 03366.602.210.1,
брой етажи – 1, западно на разстояние 4,5 м., с цел да се включат в този
дял водомерната шахта, външната чешма и външната тоалетна.
ОТХВЪРЛИЛ искането от Т.И.С., ЕГН ********** за
присъждане на заплатените от нея такси и разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат в размер на 644 лв. като неоснователно.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от Т.И.С., която обжалва изцяло като неправилно и
незаконосъобразно горепосоченото решение на РС гр.Л. . Твърди, че за
разпределението на ползването на терена решението й указва какво да прави ако
желае.
Моли съда да отмени решението на ЛРС и да
постанови ново решение, с което да разпредели ползването на Дворното място по
Вариант трети от заключението на вещото лице, като й се присъдят разноски
съгласно правата й в съсобствеността на поземления имот.
Ответниците по жалбата Ю.А.Ш., ЕГН ********** и
Ш.Е.Ш., ЕГН **********,*** – ищци по делото пред ЛРС чрез адв.В. Н. – К. от ПлАК
изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а решението да се потвърди,
като същото е правилно и за разноските.
Ответникът по жалбата К.Г.И.,
ЕГН ********** от гр.Б., в съдебно заседание изразява становище, че предоставя
на съда, а А.Д.И., ЕГН **********, от с.гр., редовно призована, не се явява и не изразява
становище.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните по
делото доказателства, включително и тези пред настоящата инстанция, по реда на
чл.235 ГПК, съобрази се с изискванията на Закона и намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
За да постанови обжалваното решение ЛРС е приел,
че вещото
лице инж.М. Ч. е изготвило четири варианта на разпределение на имота, ищците
желаят да бъде приет вариант първи от първото заключение на вещото лице, или
евентуално вариант четвърти.
Ответницата С. не
одобрява първия вариант.
Намерил, че Т.С. сочи,
че между ищците и ответниците е договорено и те не са се противопоставили при
разпределение на ползването на Поземления имот между тях, изградената водомерна
шахта и външна мивка да бъдат в Частта от имота, разпределен за ползване на С.,
като границата да минава на не по – малко от 0,
Приел също така, че при
първия вариант, изготвен от вещото лице шахтата попада в имота на ответницата С..
От три страни има достъп до тази шахта. Третият вариант е изготвен по искане на
ответницата, а четвъртият вариант е съобразил с представеното разрешително за
изграждане на шахтата и архитектурния проект за изграждане на сградата, където
има еркер, който е на втория етаж и е наддаден около един метър в южната част
на сградата.
Установено е от вещото
лице, че по третия вариант лицевата част на северната част на сградата не се
засяга. Лицевата част на сградата към дяла, който ще бъде на ищците не се
засяга. Според вещото лице при третия вариант, ако Т.С. пожелае да си направи
директен вход към своето жилище, където по проект е заложен входът на сградата
към настоящия момент – остъклено антре, което ако се премахне, може да се направи врата и от
западната страна. При предложения четвърти вариант също може да се направи
врата, защото разстоянието е едно и също. Еркерът не отнема от площта на
дворното място.
При приемане на първоначалното
заключение и изслушването на вещото лице ЛРС приел, че се установява, че
единственото му съображение е било да осигури един метър около къщата, където
има възможност, с цел обслужване на фасадата, защото сградата е двуетажна. Тези
2,40 м. на
При изготвяне на
заключението вещото лице е съобразило възможността ответницата С. да използва
входа към къщата си по предназначение – такъв, какъвто е построен от предходния
собственик и при сегашното му фактическо състояние.
Намерил, че
разпределението на ползването на процесния имот между страните съобразно
правото им на собственост на страните следва да се извърши по Скица-проект
«вариант четвърти» от допълнителното заключение на СТЕ, прието в с.з.
Като изложил съображения, че производството е по спорна съдебна
администрация и съгласно трайно установената съдебна практика
използването, респ. служенето с общата вещ означава прякото й ползване,
съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й
или да се накърняват свойствата й, поради което съдебната администрация по
чл.32 ал.2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта, а съдът няма право да предписва или взема предвид
каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за
ползване.
Поради това приел, че реалното ползване на Поземления имот следва да
бъде разпределено съобразно Вариант четвърти от предложените заключения на
вещото лице, като по този начин ще бъдат уважени в максимална степен
претенциите на всички съсобственици, касаещи възможността да ползват в тези
терени собствените си сгради.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи.
Като се преценява, че първоначалното и
допълнително заключение на СТЕ в ЛРС, те не предвиждат подход за достъп до
имота на ответницата Т.И.С., стълбите на нейната Сграда са нанесени само в
Скиците към първите два варианта, а остъкленото антре или тераса не са нанесени
в Скиците на нито един от четирите варианта на СТЕ. От друга страна прозорците
и климатика на стената на имота на ищците също не са обсъждани във връзка с
разпределението на ползването на терена от двете заключения на СТЕ.
В тази връзка назначи повторна СТЕ от друго вещо
лице – инж. С.И.С. – строителен инженер, която като се запознае с материалите
по делото, извърши оглед на място и необходимите проверки в съответните служби
да изготви Проект за разпределение на ползването на терена в процесния имот във
варианти, при което да изработи Скици към всеки вариант – неразделна част на
заключението, отразяващи действителното фактическо положение в имота към датата
на представяне на заключението в съда, при които се предвиди пътека за общо
ползване в дяловете на ищците и ответницата Т.И.С. за достъп до входа на
нейната сграда, нанесе стълбите и остъклението на входа на нейната сграда на
Скиците, да предвиди ползването на водомерната шахта и дворната чешма от
ответницата Т.И.С. и обслужването на сградата на ищците предвид прозорците и
климатика на задната стена на сградата им.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по
чл.32 ал.2 ЗС за разпределяне между
страните на ползването на процесното Дворно място описано по-горе.
Искът е допустим. В
случаите когато етажните собственици не са единствените съсобственици на Дворното
място, а има и други лица -съсобственици, които не са етажни собственици,
разпределението на правото на ползване върху Дворното място може да стане само
по реда на чл.32 ал.2 ЗС, тъй като етажните собственици не могат да вземат
решение за начина на ползване на дворното място, което не е обща част, а е
съсобствено между страните по делото.
Съгласно чл.32, ал.2 от
ЗС, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по
искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите
мерки и ако е нужно, назначава Управител на общата вещ. Искът по чл.32, ал.2 от ЗС има за последица
осъществяване на спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение
между съсобственици по повод служене с обща вещ. Когато е сезиран с такъв
иск, съдът замества мнозинството от
съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне
ползването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото –
характер на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността,
фактическото положение до възникване на правния спор. В производството по чл.32,
ал.2 от ЗС следва да участват всички съсобственици и носители на
ограниченото право на ползване, тъй като те са необходими другари. Решението за разпределение на
ползването следва да е еднакво за всички.
Безспорно е между страните и се установява от
представените писмени доказателства – л.12, л.17 и л.19 – л.20 от делото на
ЛРС, че ищците Ю. и Ш. Ш. се легитимират и са собственици на 165кв.м. и Сграда
за търговия на 48кв.м. на два етажа в Поземлен имот на ул.У. № 16 в гр.Б., целият от 1 481кв.м.
Няма спор и се установява от нот. акт за дарение и
за покупко – продажба на имоти – л.25 – л.27 от делото, че ответницата Т.И.С. се
легитимира като собственик върху 1 016кв.м. и три Сгради – Жилищна на
70кв.м. и един етаж, Жилищна на 18кв.м. и един етаж и Сграда на 6кв.м.,
представляваща постройка на допълващо застрояване в същия Поземлен имот на ул.У.
№ 16 в гр.Б., целият от 1 481кв.м.
Безспорно е също така и се установява от
Постановление за възлагане на имот на публична продан – л.28 от делото, че
ответниците К.Г.И. и А.Д.И. се легитимират като собственици на 300кв.м. идеални
части от същия Поземлен имот на ул.У. №
16 в гр.Б., целият от 1 481кв.м.
Спорен е въпросът относно конкретния начин на
разпределяне ползването на незастроената част от Дворното място.
За да се произнесе по спора, въззивният съд
съобрази следното :
Пред първоинстанционният съд са били изслушани две
заключения на ВЛ инж.Ч. по съдебно-техническа експертиза, които обаче не
съдържат данни за пътека за общо ползване в дяловете на ищците и ответницата Т.И.С.
за достъп до входа на нейната сграда, не са нанесени стълбите и остъклението на
входа на нейната сграда на Скиците към съответните варианти, не предвиждат
обслужването на Сградата на ищците предвид прозорците и климатика на задната
стена на тяхната сграда.
Поради това
съдът назначи повторна СТЕ на вещото лице инж.С., която при изпълнение на
задачата предлага един възможен вариант за разпределение на ползване – л.60 –
л.64 от настоящото дело:
Дял първи с
площ от 1 016кв.м. в североизточната Част на имота – необоен на Скицата,
представляваща неразделна Част от заключението, с нов Вход от североизток за
ползване от Т.И.С., от който Дял 1,6кв.м. са за общо ползване с Ю. и Ш. Ш. ,
обоени в зелен цвят на Скицата;
Дял втори с
площ от 165кв.м. в северозападната Част на имота – щрихован на Скицата,
използващ съществуващ вход от северозапад за ползване от Ю. и Ш. Ш. , от който
Дял 1,6кв.м. са за общо ползване с Т.И.С., обоени в зелен цвят на Скицата;
Дял трети с
площ от 300кв.м. в южната Част на имота – обоен в сиво на Скицата, с вход от
югоизток за ползване от К. и А. И. .
За общо
ползване на ищците и ответницата остава площ от 3,2кв.м. на юг от сградата на
ищците и на запад от остъклението на ответницата Т.И.С. – щрихована на Скицата
и обоена в зелено.
Това
предложение съобразява фактическото положение на всички постройки и съоръжения
в имота, обслужва в еднаква степен дяловете на всички съсобственици, осигурява
достъп до входа на сградата на Т.И.С., ползването на водомерната шахта и Дворната
чешма от същата, както и прозорците и климатика на южната фасада на сградата на
Ю. и Ш. Ш. .
В съдебно
заседание страните не оспорват заключението, а ответницата Т.И.С. изразява
съгласие да отвори нов вход за ползване на Дворното място от североизток, както
е по Скицата на вещото лице инж.С..
Като е достигнал до
различни изводи от изложените, ЛРС е постановил решение, което следва да се
отмени като неправилно, на основание чл.271, ал.1 ГПК и вместо него се
постанови друго по същество в посочения смисъл.
По разноските:
В това производство ВКС
на РБ е приел с решение № 275/30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г. на второ г.о.,
че практиката по определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч.гр.д. № 293/2010 г.,
ВКС, ІІ г.о. е правилната, а в същото е прието, че в производство по разпределение
ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността.
Относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва
от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие
по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в съсобствеността.
Така се е произнесъл и
ЛРС за направените от страните разноски в първата инстанция, като е приел че
ответницата неоснователно претендира да й се заплатят направените от нея
разноски – ищците имат дял 165кв.м., а са направили разноски за такси и вещи
лица в размер на 200лв., но не претендират разноски, а тя ще ползва дял от
1016кв.м. и е заплатила за вещо лице сумата от 240лв. Адвокатските възнаграждения,
които страните са договорили, приел че остават за сметка на страните както са
направени.
Разноските на другите
ответници – К. и А. И. - не се обсъждат
– направени са в размер на 150лв. за вещо лице, но не се претендират от тях –
чл.81 ГПК предвижда произнасяне ако има искане.
Затова в Частта за
разноските решението на ПлРС следва да се потвърди.
При обжалване обаче отговорността за разноски се
разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена
или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не
е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и при
обжалването разноските се разпределят както в първоинстанционното производство.
Ищците са оспорили
жалбата на ответницата Т.С. и поради това че не са признали основателността й,
следва да й заплатят направените пред ПлОС разноски – сумата от 475лв., от
които д.т. за жалбата – 25лв., 150лв. за вещо лице и 300лв. за адвокат.
Водим от горното, Окръжният
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 153 на Районен съд гр.Л. , постановено на 02.08.2018г.
по гр.д. № 76/2018г. по описа на съда, с изключение на Частта, с която съдът е
отхвърлил искането на Т.И.С., ЕГН ********** за присъждане на заплатените от
нея такси и разноски и възнаграждение за един адвокат в размер на 644лв. като
неоснователно, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32 ал.2 ЗС ползването на
съсобствения поземлен имот, находящ се в гр.Б., ул."У. " № 16, целият
с площ по скица от 1481 кв.м., който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Б., одобрени със Заповед № РД-18-58 / 24.09.2007г.
на Изп. директор на АГКК, е с идентификатор № 03366.602.210, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (
до
Т.И.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, с настоящ адрес:*** ДА ПОЛЗВА частта от имота с площ от 1 016кв.м. в североизточната Част на имота – означена
като Дял първи и необоена на Скицата, представляваща неразделна Част от
заключението на инж.С. С., с нов Вход от североизток, от който Дял 1,6кв.м. са
за общо ползване с Ю. и Ш. Ш. , обоени в зелен цвят на Скицата.
Ю.А.Ш., ЕГН ********** и
Ш.Е.Ш., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес *** ДА ПОЛЗВАТ частта
от имота с площ от 165 кв.м., означена като Дял втори и щрихована на
Скицата, представляваща неразделна Част от заключението на инж.С. С., използващ
съществуващ Вход от северозапад, от който Дял 1,6кв.м. са за общо ползване с Т.И.С.,
обоени в зелен цвят на Скицата.
К.Г.И.,
ЕГН ********** и А.Д.И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***5 ДА ПОЛЗВАТ частта
от имота с площ от 300 кв.м. в южната Част на имота,
означена като Дял трети и обоена в сиво на Скицата, представляваща неразделна
Част от заключението на инж.С. С., използващ съществуващ Вход от югоизток.
Ю.А.Ш., ЕГН ********** и
Ш.Е.Ш., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес *** и Т.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ
адрес:*** ДА ПОЛЗВАТ общо площ от 3,2 кв.м. на юг от
сградата на ищците и на запад от остъклението на ответницата Т.И.С. – щрихована
на Скицата, представляваща неразделна Част от заключението на инж.С. С. и
обоена в зелено.
СКИЦА № 1 – л.64 от делото, представляваща
неразделна Част от заключението на инж.С. С., приподписана от съдебния състав на Плюс по настоящото дело, да се счита
неразделна част от настоящото Решение.
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно обжалваното
решение на ЛРС, в Частта, с която съдът е отхвърлил искането на Т.И.С., ЕГН ********** за
присъждане на заплатените от нея такси и разноски и възнаграждение за един
адвокат в размер на 644лв. за производството пред първата инстанция, като
неоснователно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК Ю.А.Ш., ЕГН ********** и
Ш.Е.Ш., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес *** да заплатят на Т.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
с настоящ адрес:*** РАЗНОСКИ за въззивното
производство в размер на 475лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.280
ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.