№ 49
гр. Варна, 24.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20233000500017 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. М. Й., Д. Н. Д. и М. П. Д., чрез
процесуалния им представител адв. С. Н. против определение №
783/15.09.2022г., постановено по в.гр.д. № 514/2022г. на ОС – Добрич, с което
са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено по
подадената от Д. Н. Д. и М. П. Д. въззивна жалба в частта, в която обжалват
първоинстанционното решение по уважените исковете с правно основание
чл.108 ЗС и чл.26 ЗЗД относно недвижим имот нива с площ 14 дка, с
идентификатор 03215.2.4 по КК на с.Безмер, общ.Тервел и отхвърлените
искове по чл.108 ЗС срещу В. М. С., Е. А. И. и Е. З. И., както и по подадената
от И. М. Й. жалба, озаглавена „насрещна въззивна жалба“, имаща за предмет
обжалване на същото първоинстанционно решение в неговата цялост.
По подробно изложени от жалбоподателите доводи се иска отмяна на
определението и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадените от тях жалби.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по в.гр.д. № 514/2022г. по описа на ОС – Добрич е
образувано по въззивна жалба на Д. Н. Д. и М. П. Д. и „насрещна въззивна
жалба“, подадена от И. М. Й. против решение № 260006/04.04.2022г.,
поправено с решение № 260007/13.05.2022г. по гр.д. № 346/2020г. на Районен
1
съд – Тервел.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд
е оставил без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил
производството по въззивната жалба на Д. Н. Д. и М. П. Д. в частта й срещу
обжалваното от тях решение на Районен съд – Тервел досежно отхвърления
иск по чл.108 ЗС за ревандикация на нива с площ 22 дка с идентификатор
03215.1.14 по КК на с.Безмер, общ.Тервел по отношение на ответника В. М.
С.; уважените исковете с правно основание чл.108 от ЗС относно недвижим
имот, представляващ нива с площ 14 дка, с идентификатор 03215.2.4 по КК на
с.Безмер, общ.Тервел, като И. Й. е осъден да предаде на ищците Ф. З. Б. и Ф.
Й. владението върху имота; са отхвърлени исковете по чл. 108 от ЗС относно
същия недвижим имот по отношение на ответниците В. М. С., Е. А. И. и Е. З.
И.; е прогласена за нищожна покупко-продажбата на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 7, том IV, рег. № 2779,
нот. дело № 444/13.10.2016 г. на нотариус Д. Пъков с рег. № 174 на НК, с
който В. М. С. в качеството си на пълномощник на А.Ч. продава на Е. А. И.
гореописания недвижим имот с идентификатор 03215.2.4 по КК, поради липса
на съгласие, на основание чл. 26 от ЗЗД. За да постанови този резултат ОС –
Добрич е приел, че тези въззивници нямат правен интерес да обжалват
първоинстанционното решение в тези му части.
По отношение на подадената от И. М. Й. жалба, озаглавена „насрещна
въззивна жалба“, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като
няма характер на насрещна въззивна жалба, а разгледана като въззивна жалба
е подадена извън срока за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя така направените от
въззивната инстанция изводи.
Предмет на първоинстанционното решение са предявените от Ф. З. Б. и
Ф. Й. искови претенции с правно основание чл.108 ЗС и чл.26 ЗЗД както
следва: иск за ревандикация на недвижим имот - нива с площ 22 дка с
идентификатор 03215.1.14 по КК на с.Безмер, общ.Тервел, предявен срещу
въззивниците Д. Н. Д., М. П. Д. и В. М. С.; иск за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба на същия недвижим имот, обективиран в
нот.акт № 5/2016г., предявен срещу Д. Н. Д., М. П. Д. /купувачи по сделката/ и
В. М. С. /пълномощник на продавача/; иск за ревандикация на недвижим имот
- нива с площ 14 дка, с идентификатор 03215.2.4 по КК на с.Безмер,
общ.Тервел, предявен срещу И. Й. М., Е. А. И., Е. З. И. и В. М. С. и иск за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба по нот.акт №
7/2016г. досежно тази нива /имот с идентификатор 03215.2.4/, предявен срещу
Е. А. И., Е. З. И. /купувачи/ и В. М. С. /пълномощник на продавача/.
С оглед на това въззивниците не са страни по предявените искове,
имащи за предмет разпоредителната сделка и ревандикацията досежно нива с
площ 14 дка, с идентификатор 03215.2.4 по КК на с.Безмер, общ.Тервел,
поради което не са легитимирани да обжалват постановеното по тези искове
2
първоинстанционно решение. Със същото не се засягат техни имуществени
права, нито ще бъдат обвързани от СПН по тези спорове. Липсва правен
интерес за тях и от обжалване на първоинстанционото решение в частта му, в
която е отхвърлен предявеният против В. М. С. иск по чл.108 ЗС относно
недвижим имот - нива с площ 22 дка с идентификатор 03215.1.14 по КК на
с.Безмер. По тази искова претенция, уважена срещу тях, този ответник има
процесуалното качество на обикновен другар, поради което и предявяването
на жалба срещу постановеното спрямо него решение по същество съставлява
упражняване на чужди права, което е недопустимо.
Що се отнася до подадената от И. М. Й. жалба, то правилен е изводът
на въззивния съд, че същият няма качеството на насрещна страна по
отношение на уважените срещу Д. Н. Д. и М. П. Д. искове, респ. по
подадената от тях въззивна жалба. Такива са ищците по делото Ф. З. Б. и Ф.
Й.. В тази връзка жалбата му не е насрещна, а е въззивина жалба по смисъла
на чл.259 ГПК, срокът за подаването на която обаче е изтекъл. Срокът му за
обжалване е започнал да тече от деня на връчване на препис на постановеното
от първоинстанционния съд решение – 16.04.2022г. и е изтекъл на
03.05.2022г. Видно от поставения входящ номер жалбата му е подадена на
04.07.2022г., т.е. близо два месеца след изтеклия за него преклузивен срок по
чл.259, ал.1 ГПК.
Изцяло неоснователни са изложените в частната жалба аргументи, че
тази жалба следва да се счита като изявление за присъединяване към
въззивната жалба на Д. Д. и М. П., на основание чл.265 ГПК. Между
посочените лица липсва другарство, тъй като не се явяват ответници по
предявена срещу тях обща искова претенция.
Ето защо, като е приел, че в горните части подадената от Д. Н. Д. и М.
П. Д. въззивна жалба е недопустима, респ. жалбата на И. М. Й. е недопустима
като просрочена, ОС – Добрич е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 783/15.09.2022г., постановено по в.гр.д. №
514/2022г. на ОС – Добрич.
Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с
частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4