Решение по дело №933/2018 на Районен съд - Троян

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                          № 189

 

 

                           гр. Троян, 27.05.2019 година

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Троянски районен съд                                              първи състав

на двадесет и четвърти април                     две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 933 по описа на съда за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.29, ал.3  от Семейния кодекс

 

Съдът е сезиран с иск с правно  основание чл.29, ал.3 СК,  предявен от Ц.И.С. *** против Б.М.М. ***.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на ***** год. в Столична община - *******, е прекратен с Решение № ***** год. на Трето гражданско отделение, 92 състав на Софийски районен съд. От брака си нямат деца. По време на брака ищцата твърди, че само тя влагала значителни парични средства, полагала труд и се грижела за дома и съпруга си, вършела цялата работа в домакинството и плащала за придобиване на  недвижимо и движимо имущество, както и всичко свързано с тяхната поддръжка (електричество, вода, телефон, ремонтни дейности, данъци и др.)

Ищцата твърди, че още преди сключването на брака, вкл. и до сега, тя работи изцяло в банковия сектор с добро възнаграждение, което многократно надхвърляло получаваното от ищеца. На 22.02.2010г. ищцата била изпратена в дългосрочна служебна командировка във ***** където престояла до 31.12.2015г. (почти шест години) и внесла нови значителни суми в семейния бюджет. Твърди, че по време на брака е получила доходи от трудови и граждански правоотношения, както следва:

******************************

В периода ***** твърди, че е получила доходи в общ размер на ******************, от които всичко било влагано в имущество и за разходи за нужди на семейството й с ответника. Твърди, че освен доходи, влагани в имущество на семейството, теглила и кредити за изграждането, придобиването и обзавеждането на недвижимите имоти, както и разплащала всички лични нужди на ответника и домашни консумативи. Твърди, че в периода от сключването на брака през ****** г. изцяло и само с нейни доходи придобили, изградили и обзавели недвижижими имоти, предмет на иска за делба по гр.д. № ******. по описа на ТРС.

Ищцата твърди, че къщата в гр. *****(с идентификатор 73198.516.110.3) била построена и обзаведена в периода от 2005г. до 2016г. с осигурени и изплащани изцяло и само от нея финансови средства - с доходи от трудова дейност, като  тя заплатила************* лева за архитектурни проекти на сградата; ************* за грубия строеж на сградата, както и различни суми за строителни материали и работа; ***************** - превеждани (на части) по банкова сметка *** (Л.Г.М.за разходи по строителството и превеждани (на части) значителни суми по банкова сметка ***. Отделно от това, твърди, че е изтеглила банкови кредити и сумите по тях изплащала и до момента (общо за ***************** от които  ************* лева по договор за ипотечен кредит № **********. на ************* лева по договор за потребителски кредит № **************. на „*************** по договор за потребителски кредит № ************ на „********* Обзавеждането на къщата също твърди, че е купувано само с нейни средства и плащания - с голяма част от тях на стойности около и над ****** лева.

По отношение на апартамент с гараж (с идентификатори *********** с административен адрес гр. ***** И (мезонет), същият бил закупен през 2011 г. и заплатен изцяло и само от нея (****************** - изплатени по банкова сметка ***.****.) с изтеглен самостоятелно от ищцата банков ипотечен кредит в размер на **************** лева (по договор № ****. на „******************), който от датата на покупката и получаване на кредита вкл. и до настоящия момент тя изплащала изцяло -в т.ч. главница, всички лихви и банкови такси и др. разноски, вкл. и по поддръжката на апартамента и гаража.

Ищцата твърди, че през целия период на брака им ответникът получавал малки на фона на придобитото имущество и дори незначителни доходи.Той имал ниски доходи от работата си в дружество „****************** като не е получавал бонуси и/или дивиденти след придобиване на дяловете от дружеството. Същевременно съпругът й водел начин на живот,
многократно надхвърлящ личните му финансови възможности, не изпълнявал
семейните си задължения и не се е грижил за възпитание, отглеждане и издръжка на деца, тъй като те нямали деца. Придобитото с изцяло личен труд и принос се водело на името на двамата със съпруга й Б.М. без последният да е имал принос за придобиването, подобренията и увеличаването на имуществото, тъй като те били в режим на СИО.

Ищцата счита, че делът й в съпружеската общност е 49/50 (четиридесет и девет петдесети) идеални части от семейното имущество срещу 1/50 идеална част за ищеца. С оглед на което моли съдът да се произнесе с решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Б.М.М., ЕГН **********, че делът на ищцата в съпружеската общност е 49/50 (четиридесет и девет петдесети) идеални части от семейното имущество. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът Б.М. е представил отговор, в който е взел становище за допустимост, но  неоснователност на предявения иск.

 Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че само ищцата  е влагала значителни парични средства, полагала е труд и се е грижела за дома и съпруга, вършела е цялата работа в домакинството и е плащала за придобиване на недвижимо и движимо имущество, както и всичко свързано с тяхната поддръжка.

Той оспорва и твърдението, че в периода ***** год. ищцата е получила доходи в размер на ****************** тъй като всичките доходи, посочени след ***** год. са в брутен размер, т.е. без да се вземат предвид дължимите данъци. Счел е,  че в обобщената сума не следва да се включват доходите от *****., тъй като в този период страните вече са живеели разделени. Ответникът оспорва твърдението, че всичко получавано и спестявано от ищцата е влагано в имущество на семейството. Той твърди, че през 2012 год. ищцата придобила от ЕООД "****** чрез Договор за продажба на дружествени дялове капитала на ЕООД "******************** От момента на придобиването на дяловете 16.07.12 год. до 02.02.2016 год. управител на това дружество е бил отв.М., но за това време от дружеството не му е изплащано възнаграждение.

Ответникът оспорва и твърдението, че къщата в гр.****** е построена и обзаведена в периода ***** год. Той твърди, че реално строителството е приключило през 2009 год., а основното обзавеждане било поръчано и доставено в интервала 2009 -2010 год.

Ответникът признава, че ************** лв. са заплатени от ищцата на арх. Ш.Н.но изцяло оспорва твърдението, че ищцата е вложила ************ лева за грубия строеж на сградата, както и различни суми за строителни материали и работа. По отношение на твърденията на ищцата, касаещи описаните банкови кредити, ответникът оспорва, че не всички средства от тях са вложени в придобиването на имущество, което има характер на СИО и че  погасяването им е станало единствено и за сметка на ищцата. Той твърди, че погасяването е ставало включително и със средства, получени от продажбата на недвижимо имущество  в режим на СИО, като цялата продажна цена от ****** евро е била преведена по лична сметка на ищцата.

Ответникът излага, че той е имал ангажименти във връзка с организацията при изграждане на къщата в гр.******, което е станало в периода 2005 - 2009 год. Освен това той, за разлика от ищцата, полагал и личен труд, като голяма част от строителството е извършено с помощта на негови близки и роднини по стопански начин.

Ищцата Ц.С. се явява лично в съдебно заседание и с пълномощника си-адв.З. от САК, който поддържа предявения иск и по същество на делото моли същият да бъде уважен, като на ищцата бъдат присъдени направените в производството разноски. Адв.М.З. е представил писмена защита, в която е изложил подробно своите аргументи в подкрепа на искането.

Ответникът Б.М. не се явява в с.з., представлява се от пълномощника си адв.С.М. ***, който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Адв.М. е изложил подробни доводи в представената по делото писмена защита.

По допустимостта на предявения иск

Искът по чл. 29, ал. 3 от СК е конститутивен и следва да предхожда  иск за делба на прекратената имуществена общност. Съгласно чл. 31 от СК, искът може да се предяви в срок до една година от прекратяването на брака. В случая не е изтекла една година от прекратяване на брака между страните, поради което искът с правно основание чл.29, ал.3 от СК е допустим. Предвид недопустимост за съединяването му в делбеното производство, тъй като същият е конститутивен, съдът отдели същия в отделно производство на основание чл.210, ал.2 от ГПК от производството по гр.д. № *****., образувано по иск за делба, предявен от Б.М. срещу Ц.С., тъй като предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. 

Предявеният иск е неоценяем и следвайки общото правило на чл.103 ГПК и при отсъствието на което и да е от основанията по чл.104 ГПК, компетентен да разгледа претенцията по чл.29, ал.3 СК като първа инстанция се явява съответният районен съд, в случая – Троянски районен съд.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че същите са бивши съпрузи, чийто граждански брак,      сключен на **** год. в Столична община - ********** е прекратен с Решение № ***** год. на Трето гражданско отделение, 92 състав на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № *****., влязло в законна сила на ***** г. По време на брака си страните не са имали регистриран режим на имуществени отношения. От брака си те нямат родени деца.

По време на брака си страните придобили недвижими имоти, от които към момента притежават в съсобственост – къща в гр.***** и апартамент с гараж в гр. *****, **. И (мезонет), закупен през 2011 г.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че придобивната стойност на къщата в ********** в гр***** към 2011г. е ****** лева / без ДДС/ и съответно с вкл. ДДС – *************

За доказване на твърденията си, изложени в ИМ, че ищцата е получавала значително по-високо доходи от ответника, същата е представила писмени документи. В служебна бележка изх. № *********, издадена от „************, са отразени брутните доходи на ищцата по години / от ***** вкл./, като посочените суми съответстват на сумите, както С. ги е заявила в ИМ. В удостоверение от ЦУ на НАП  са отразени декларираните по чл.50, ал.1 от ЗОДФЛ суми на годишната данъчна основа за периода ***** г.

Ответникът е оспорил съдържанието на документа-служебна бележка, във връзка с което са изискани данни за декларираните доходи от ищцата пред НАП. В откритото производство по реда на чл.193 от ГПК не се доказа неистинност на оспорения документ, тъй като отразените в него брутни доходи са действителни.

Ищцата е представила и писмени документи, установяващи закупуване на материали, както и банкови извлечения за извършени преводи от ищцата до ответника и неговата ***** Л.М..

И двете страни за ангажирали свидетели за доказване на твърденията  и оспорванията си.

Разпитани са свидетелите, доведени от ищцата –Н.И.С., Д.И.Л., Ш.М.Н.и Н.Д.Ц..

 В показанията на Н.С.-сестра на ищцата, същата твърди, че през 1997г. дядо им продал свой имот, парите от продажбата на който предоставил на внучката си Ц., с които тя подпомогнала закупуването на първия апартамент, придобит по време на брака й с ответника. По време на строителството на къщата в гр.***** Б.М. бил управител на „********** През уикендите двамата съпрузи пътували от ******, за да наглеждат строежа. Твърди, че когато сестра й заминала за работа във ******, тя изпращала по банков път суми на ответника и на неговата *****Л.М., които суми са били именно във връзка със строителството на къщата в гр.*****

Свид.Д.Л.сочи в своите показания, че грубият строеж на къщата в гр.***** бил изграден от бригадата на човек с име И., на когото твърди, че ищцата заплатила  сума в размер над **************. Л. изляга, че със страните се събирали семейно и на тези събирания ищцата приготвяла храната изцяло, като ответникът не взимал участие в готвене, сервиране и други домакински дейности.

 Свид. Ш.М.Н.-братовчедка на ищцата, заявява в своите показания, че като архитект и близка на Ц., е изготвила съвместно със съпруга си проекта на къщата в гр.*****. тя изготвила архитектурния проект, за което ищцата й заплатила сумата от ******* и строежът започнал да се изгражда. През 2014г. М. била потърсена във връзка с изготвяне на Акт 16.

Свид.Н.Ц.сочи, че е адвокат, който е близък със страните, с оглед на което бил ангажиран да изготви договор за закупуване на дружествени дялове на дружеството „В.Ц. свидетелства за гостуване у страните и общи екскурзии, за които излага твърдения за невъздържано отношение на ответника.

Свидетелите, ангажирани от ответника са лицата М.П.Д., Н.М.Л., М.Н.Х.и С.П.Д..

Свидетелят Д. сочи в своите показания, че е работил по изграждане на новата къща на страните в мах.“********* след като е бутната намиращата се на същото място стара къща. Свидетелят излага, че заедно с бащата на ответника са направили всички дървени елементи по къщата- дюшемета, дървени стълбища, парапети, дървената конструкция на покрива. По грубият строеж работили две бригади, като първата била заменена заради некачествена работа. Заплащано му било от бащата на ответника М. М., а Б.М. организирал доставките на материалите.

Свид.Н.Л.също сочи, че е работил на къщата на страните в мах.“************* в продължение на две години, като правил всички подове, теракоти, замаски, бани, поставяне на камъни отвън. Заявява, че ответникът и неговия му плащали за труда, като ищцата посетила през това време изграждащия се имот 2-3 пъти. Доставките на материали се организирали от ответника и неговия баща.

Свид. М.Х., живеещ наблизо до къщата на страните в мах. „************ излага в своите показания, че помагал на изграждащата се къща на „комшийски начала“.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: бракът между съпрузите да е прекратен с развод и приносът на единия съпруг за придобиване на имущество да е явно и значително по-голям от приноса на другия съпруг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Значителното несъответствие в приноса на страните в придобиването на установената съпружеска имуществена общност следва да се прецени не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството и за опазване на придобитото имущество, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи.

Искът по чл. 29, ал. 3 от СК не е насочен спрямо отделни имуществени права от съпружеската имуществена общност. Той има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака. Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и съдържанието му (имуществото, до което се отнася) да е делимо.

С т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд, което в съответстващите му части е приложимо и при действието на новия Семеен кодекс, е прието, че не е налице основание за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи  и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството. Основанието за изменяване на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и фактът дали съпругът не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства. Ищецът следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност.

Като принос на ищцата в придобиването на общото имущество се обосновава приоритетно по-големия размер на получаваното от нея трудово възнаграждение, както и внасяните в семейството парични средства изобщо. В представената писмена защита от адв.М.З.. паричният принос е изчислен чрез съпоставка на данните за общия размер на брутото възнаграждение на ищцата -средства, възлизащи на ***************, към общия размер на брутното възнаграждение на ответника, възлизащи на *************** или съотношение, определено на 98% за ищцата към 2 % за ответника.

По делото страните са ангажирали доказателства най-вече във връзка с изграждане на къщата в гр.*****, мах*************“. Ответникът признава факта, че ищцата е заплатила ******** лева за архитектурни проекти на сградата. Ответникът оспорва твърденията за дадена сума ********* лева за грубия строеж на сградата, като оспорва датата „ 2005г.“ в представения от ищцата документ - РКО, за платени „на И.И.за извършени СМР на ********** труд и материали“.

Установено е по делото, че бригадата на И.И.е направила първия етап от грубия строеж на къщата / до първа плоча/, като съгласно заключението по СТЕ, стойността на къщата към 2011г. до този етап на строителството е *************лева с ДДС. Заключението не е оспорено страните , като съдът кредитира същото като обосновано. Поради което не се доказва изцяло заплащането на посочената сума, а до частта, определена със СТЕ.

        От банково извлечение на ОББ АД / л.111-125/  се установява, че в периода *****. са приведени по сметка на  Л.М.-**** на ответника, суми в общ размер ********* лв. От банково извлечение на л.58 се установява, че на 22.12.2005г. ищцата й е привела сума в размер ************* лева. С оглед на което изцяло се доказват твърденията в ИМ за  приведени суми в общ размер ********** лева на **** на ответника. Писмените доказателства, установяващи привеждане на суми от страна на ищцата до ответника –преводни нареждания, са за приведени суми в общ размер ******** лева, като преводите са извършени в периода  ************

Ищцата не е изложила твърдения и не е ангажирала доказателства тя самата и нейни близки да са участвали или организирали строежа, а твърденията, както и показанията на доведените от нея свидетели са, че тя по един или друг начин е извършвала плащания във връзка с него. От друга страна свидетелите, ангажирани от ответника, потвърждават твърдението му, че цялостната организация по извършването на строителството е осъществена от него и неговия баща  М. М., който е участвал непосредствено и с труд.

Ищцата не е оспорила твърдението на ответника, че къщата в мах.“****** е построена върху поземлен имот, собственост на последния.

           Ищцата  доказва твърденията си, че е изтеглила банкови кредити (общо за ************ лева), от които  *********** лева по договор за ипотечен кредит № ************** лева по договор за потребителски кредит № ************* лева по договор за потребителски кредит № ************, но не са ангажирани доказателства сумите по тези кредити за какво са били използвани.

       Ищцата Ц.С. при даване на обяснения посочи, че отпуснатият потребителски кредит по договор № ***************  лева  от „****************  гр. *** е послужил за закупуването на лек автомобил „*****  със софийска регистрация  №  **********  на името на  ************* в края на 2014 година.  Със сумите от този кредит, заедно със суми от личната й сметка   в общ размер на ************  лева, е закупен този автомобил. Не е спорно между страните, че едноличен  собственик на капитала на посоченото дружество е Ц.С.. Дружеството е учредено на 16.07.2012г. Не е спорно и че това дружество е придобило жилището, в което към момента живее ищцата и което е било семейно жилище при прекратяване на брака. В обясненията си тя посочи, че през 2014 година е предоставила общо ********** лева лични парични средства, в това число и описаните по-горе ************* лева, на„Р. ЕООД гр. София. Видно е от договор за продажба на дружествени дялове от 16.07.2012г., че ищцата Ц.С. е закупила от „************************* дяла от капитала на „Р. ЕООД за сумата от ******************

Не се оспорва от ищцата твърдението на ответника, че като управител на „Р. ЕООД в периода от 16.07.2012г. до  02.02.2016г. , той не е получавал възнаграждение. С оглед на това се установява, че Б.М. е управлявал дружеството, собственост на ищцата безвъзмездно и то по времето, когато тя е работила във В.        

     На 28.08.2014г. страните са продали закупеният по време на брака апартамент-мезонет в гр.********, за сумата от *******.   За тази сума е видно от нотариалния акт, че цялата е постъпила по банкова сметка *** С., но не са ангажирани доказателства къде са вложени тези пари . Не е оспорено твърдението на ответника, че с тях е погасен кредит на ищцата. Във връзка с придобиване на този апартамент по време на брака / първият съвместно придобит недвижим имот/ ищцата твърди, че парите са от продажбата на друг недвижим имот, предоставен й от дядо й Ц.Съдът намира, че тези твърдения не се доказаха, тъй като  видно от пълномощното на л.137, Ц.С.С.е упълномощил внучка си-ищцата С., да продаде имота, като получи от негово име и за негова сметка уговорената цена. От нотариалнен акт № ******************, с район на действие СРС, е видно, че Ц.Ц.е един от тримата съсобственици на продадения имот, който съответно е получил 1/3 / може и по-малко, тъй като не са посочени дяловете в съсобствеността/ от продадения имот, за който е получена сума в размер ************* лева.

      По отношения на втория съсобствен недвижим имот, придобит по време на брака на страните - апартамент с гараж (с идентификатори *******************, с административен адрес гр. ***************** се доказа, че същият е закупен през 2011 г. за сумата от ****************   с изтеглен самостоятелно от ищцата банков ипотечен кредит в размер на *********** лева (по договор № ******** г. на „************** който от датата на покупката и получаване на кредита вкл. и до настоящия момент тя изплащала изцяло.

Съдът намира, че не се доказаха изцяло твърденията на ищцата, изложени в ИМ, че по време на брака само тя е полагала труд, само тя е влагала средства за семейството и се грижела за дома и за съпруга си, че е вършела цялата работа в домакинството и плащала  всички битови сметки (електричество, вода, телефон, ремонтни дейности, данъци и др.).

Действително доказа се, че  доходите на ищцата Ц.С. по време на брака значително надвишават доходите на ответника Б.М..  Настоящият състав приема, че по отношение на другите два от критериите по чл. 21, ал. 2 СК /от 2009 г./, релевантни при изясняване правоотношенията между страните, а именно: влагане на труд,  както и работа в домакинството, няма основание приносът на единия съпруг в придобиването на общото имущество да се счете за значително по-голям от приноса на другия съпруг. Установено е, че в периода от ***** ищцата е била командирована от своя работодател  да полага труд на територията на ****** в дружество, част от групата на „******* Предвид което съдът приема, че в посочения период ищцата обективно не е могла и не е полагала грижи за домакинството и за съпруга си. От друга страна, за тази дългосрочна комнадировка и отсъствието на съпругата от семейството и дома се е изисквало съгласието на съпруга Б.М., който по този начин е дал възможност за кариерно израстване на Ц.С. , като й е осигурил спокойна обстановка да се труди и да реализира значителни доходи.

Доказа се, че ответникът не е бил безработен по време на брака, като е реализирал доходи, макар и в доста по-малък размер от ищцата. Не се доказа той да е разпилявал семейното имущество.

Относно твърденията за грубо отношение на ответника спрямо ищцата и ангажираните в тази връзка гласни доказателства, както и другите данни, касаещи разстройство на брачните отношения, съдът намира, че същите са били относими в приключилото производство за развод и същите не могат да обосноват липса на съвместен принос на ответника по см. на чл.21, ал.2 СК.

      При така установените данни по делото съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен до размер 33/50, като приема за доказано, че ищцата има значително по-голям принос и е допринесла за материален просперитет и комфорт на семйството, но намира, че ответникът също има принос в придобиването на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. С оглед на което  претенцията на ищцата следва да се уважи до посочения размер на дял в семейната общност, като до пълния претендиран размер от 49/50 ид. части от имуществото, придобито по време на бака в режим на СИО, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК  в размер на ***** лв. , съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Във връзка със заплатеното адвокатско възнаграждение на адв.С.М. в размер на ***** лева, адв.З.-пълномощник на ищцата, направи възражение за прекомерност. Съдът, като съобрази, че минималното адвокатско възнаграждение за неоценяеми искове е ***** лева, като взе предвид, че адв.М. се е явявал на 3 съдебни заседания, като след първото се дължи възнаграждение за всяко по ***** лева и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ******* лева. На основание чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на ****** лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

                          Р     Е     Ш     И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.29, ал.3 от СК по отношение на Б.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, мах.“******, че делът на Ц.И.С., ЕГН **********, в съпружеската общност е 33/50 / тридесет и три петдесети/  идеални части от имуществото, придобито по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, като за разликата до пълния претендиран размер за дял от 49/50 (четиридесет и девет петдесети) идеални части от семейното имущество, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

         ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр. с чл.193 ГПК оспорването истинността на СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА с изх. № ************., издадена от „*******“ АД относно съдържанието на документа, за НЕДОКАЗАНО.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1  ГПК Б.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, мах.“******* да заплати на Ц.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, мах.“****** / *****./ лева, представляваща разноски в производството съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.5  ГПК Ц.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, мах.“****** да заплати на Б.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, мах.“******, сумата *******/ лева, представляващи разноски в производството съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: