Р Е Ш
Е Н И Е
№..................................................2010г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Трето отделение, ХVІІІ състав
в публично заседание на десети март 2010г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ЙОТОВА
с участието на секретаря В.М.,
като
разгледа докладваното от съдия Йотова
адм. дело № 1408/2009г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК вр. чл.54 ал.1 и ал.2 от ЗКИР.
Образувано е по жалба подадена от
адв.Е.Н., в качеството й на пълномощник на „И. М. Пропъртис” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Оборище” бул.”Евлоги Г.” № 149 ап.7, представлявано
от Управителя И. М. –
Британски гражданин, против Заповед № КД-14-03-1/06.01.2009г. на Началника на
СГКК - Варна, с която е одобрил изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Варна, одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне
на нов обект в КККР с идентификатор 10135.5017.49; промяна в границите на
съществуващи обекти с идент.№№ 5017.1, 5017.10 и 5017.39 и вписване на
собственост.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна поради допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон изразяващи се в следното: В мотивите на заповедта не са изложени материалноправните основания за издаването й, поради което не е ясно коя точно от хипотезите визирани в разпоредбата на чл.53 ал.1 т.1-3 от ЗКИР е послужила като основание за одобреното изменение. Липсват и фактически основания за издаването й, тъй като съставения акт за непълноти, който би следвало да обоснове последните, също не е сред мотивите на заповедта. Акт за непълноти и грешки, не е подписан от пряко заинтересованите собственици, а само от съставителя, в нарушение изискванията на чл.53 ал.2 от ЗКИР, в който случай административния орган е следвало да откаже издаването на положителен акт. Видно от самата заповед, графичната част към нея и акта за непълноти, безспорно с одобреното изменение се засяга както неговия имот с ид.№ 5017.1, така и тези на останалите заинтересовани страни, като се отнема част от площта им. Налице е спор за собственост, който е преюдициален. Като е издал процесната заповед органът е излязъл извън правомощията си като е признал /засегнал/ материални права, без да има признати такива по предвидения в закона ред, което е функция на съда. На изложените обстоятелства моли да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на процесната заповед. С представена в съдебно заседание писмена молба, конкретизира жалбата си като алтернативно оспорва законосъобразността на акта на изложените вече в жалбата основания и моли да се отмени. В същата твърди, че дружеството не е редовно уведомено за административното производство и оспорения акт, поради което и становището на ответника, че жалбата е просрочена е неоснователно. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез своя пълномощник адв.Н., поддържа жалбата, ведно с направеното уточнение и моли съда да я уважи. С жалбата претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Служба по геодезия,
картография и кадастъра - Варна, редовно призован – не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора. С молба вх.№ 15394/06.08.09г.
Началник СГКК сочи, че имота на жалбоподателите не се засяга от одобреното
изменение. За оспорената заповед дружеството е уведомено на адреса на
управление, като копие от уведомлението е приложено към административната
преписка.
Заинтересованите страни – Държавно горско стопанство и Община варна, чрез процесуални представители – ю.к.Б.Х. и мл.ю.к.К.Д., изразяват становище за основателност на жалбата и молят същата да се уважи, като се отмени оспорения акт като незаконосъобразен, тъй като Акта за непълноти и грешки не е подписан от заинтересованите страни.
Заинтересованото лице Г.Я.Г., редовно призован за съдебно заседание – не се явява, не се представлява и въпреки изрично дадената от съда възможност не изразява становище по жалбата, по събраните по делото доказателства и по съществото на спора.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, възраженията и становищата настраните, както и приложимата нормативна урадба, приема за установено следното:
По допустимостта:
Видно от представените с
административната преписка писмени доказателства, за да уведоми
дружеството-жалбоподател за издадената заповед, административния орган е
изпратил уведомителното писмо с известие – обратна разписка. Същото не е било
връчено, а е върнато в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил на
друг адрес. В изпълнение на даденото от съда разпореждане за представяне на
доказателства за редовно уведомянате на жалбоподателя, адм.орган твърди, че за
оспорената заповед дружеството е уведомено на адреса на управление, като копие
от уведомлението е приложено към административната преписка. Предвид
изложеното, съдът намира, че не е налице редовно уведомяване на
дружеството-жалбоподател за оспорения акт.Процедурата
по връчване на подлежащите на съдебен
контрол индивидуални административни актове е уредена в
чл.61 от АПК, като хипотезата на ненамиране на заинтересованото лице на посочения от него адрес е
конкретно регламентирана в чл.61 ал.3 от АПК. В този случай законодателят не е
предвидил прилагане на призовката - съобщението към преписката, /което е допустимо само за фазате на съдебното
производство/, а е формулирал други способи и
изисквания за надлежно уведомяване за издадения административен акт, а именно:
1.съобщението се поставя на таблото за обявяване на административния орган; 2.
в Интернет страницата на съответния орган; 3.оповестяване по друг обичаен
начин. В конкретния случай административния орган, въпреки дадените от съда
указания, не твърди и не представя доказателства да е ползвал един от гореописаните начини за съобщаване на процесната заповед, от което
следва изводът, че липсва редовно съобщаване и не е налице пропуснат срок за подаване на жалба.
Предвид изложеното и като взе
предвид, че жалбата е подадена от страна с правен интерес – засегнати от
оспорения акт материални права, и пред компетентния съд, настоящия състав
намира, че същата е допустима за разглеждане.
По основателността:
Административното производство е
започнало по подадено от Р.С.М., като пълномощник на Г.Я.Г., Заявление с вх. №
94-8134/21.10.2008г. до Н-к СГКК - Варна за изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на кв.Галата, засягащо имот ид.№ 5017.10; даване на нов
идентификатор; издаване на скица. Със
заявлението са представени: нотариално-заверено пълномощно; нот.акт № 32/08г.,
съгласно който Г.Я.Г. е придобил собствеността върху недвижим имот № 075049, в
землището на кв.”Галата” гр.Варна, с площ от 2783 кв.м. по документ за
собственост и 2 740 кв.м. по скица; Скица № 18006/14.08.08г. /л.50-56/. От
същите се установява, че изменението се състои в промяна границите на имоти с
ид.№№ 5075.39 – собственост на Община Варна, 5017.10 – собственост на МЗГ,
5017.1 – собственост на дружеството жалбоподател и 5010.88 – собственост на МО;
и нанасяне на нов обект в КККР с ид.5017.49 и площ 2783 кв.м. – собст. на Г.Г..
На 10.12.2008г. е съставен е Акт за
непълноти и грешки в ПИ с идентификатори 5075.39, 5017.10, 5017.1 и 5010.88 по
КК на гр.Варна от мл.експерт при СГКК-Варна /л.12/, съгласно който са констатирани
непълноти и грешки в кадастралната карта на р-н „Аспарухово” гр.Варна, одобрена
със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.Директор на АГКК /л.28/, изразяващи
се в пропуска да се отрази в КК ПИ 075049, съгласно представения документ за
собственост. Съгласно КА и приложената към него Скица–проект № 17887/10.12.08г
по чл.62 ал.1 от Наредба 3, в графичен и цифров вид /л.13/, въз основа на която
е съставен, с оглед изричното позоваване, непълнотите и грешките засягат
следните имоти: имот с идент.135.5075.39 – собственост на Община Варна, който
след промяната става от 716 кв.м. на 827 кв.м.; имот с идет.10135.5017.10 –
собственост на МЗГ, който след промяната става от 14 232 кв.м. на 11 529
кв.м., имот с идент.10135.5017.1 –
собственост на дружеството-жалбоподател, който след промяната става от 8 138
кв.м. на 8 023 кв.м.; и имот с идент.10135.5010.88 – собственост на
Министерството на отбраната, който след промяната става от 51 655 кв.м. на
51 579 кв.м. Актът за непълноти е подписан единствено от съставителя.
Видно от представените по делото
съобщения и известия – обратни разписки /л.40-л.49/ Държавно горско стопанство,
Община Варна и Министерството на отбраната, като собственици на имоти засегнати
от исканото изменение, са уведомени за съставения Акт за непълноти и грешки.
Съобщението до жалбоподателя не е било връчено, тъй като съгласно отбелязването
на обратната разписка „получателя не е намерен на адреса”. В указания 14-дневен
срок, от Директорът на РС „Военна полиция” при МО е постъпило възражение /л.46/
с изричен отказ да се подпише Акта за непълноти.
С процесната Заповед №
КД-14-03-1/06.01.2009г. Началникът на СГКК - Варна, на основание чл.54 ал.1 от ЗКИР и във връзка със заявлените от Г.Г. и приложените към него документи по
Наредба № 3, е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР с
идентификатор 10135.5017.49 с площ 2 707 кв.м. и вписване на собственика Г.Я.Г.;
и промяна в границите на съществуващи обекти с идент.№№ 5017.1, 5017.10 и
5075.39. Площта на засегнатите имоти се променя съобразно направеното с Акта за
непълноти и грешки предложение.
Със заповедта не е допуснато
изменение на КК засягащо имот идт. 5010.88, което води до извода, че е уважено
възражението на собственика - МО.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
действащата нормативна уредба и доказателствата по делото - тези в
административната преписка и събрани в хода на настоящото производство,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за основателна поради
следните съображения:
Предмет на обжалване е Заповедта на
началник СГКК-Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр.Варна. Същата
съставлява индивидуален
административен акт и предмет на оспорване съгласно чл.54 ал.2 от ЗКИР в
настоящото производство. С оглед изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните и като съобрази разпоредбите чл.54 ал.2 от ЗКИР и Наредба № 3 по чл.31 от ЗКИР съдът извърши
проверка на акта съгласно чл.168
ал.1 от АПК и задължението служебно да прецени
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, които са липса на компетентност, неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административно-производствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
При извършената проверка съдът
констатира, че заповедта е издадена в изискуемата от закона форма като са
изложение правни и фактически основания; и
от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.54 ал.1 от ЗКИР,
представените заповеди за делегиране на правомощия /л.58 и 59/ и данните по
делото, че за района има одобрени КККР.
Макар и в заповедта изрично да не е цитирано коя точно от хипотезите на
чл.53 ал.1 от ЗКИР, /към която препраща чл.54 ал.1/ е послужила като основание
за одобреното изменение, то от текстовата част на същата става ясно, че това е
чл.53 ал.1 т.1 от ЗКИР, поради което съдът намира за неоснователно възражението
за немотивираност на акта. При постановяването на последния обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон изразяващи се в
следното:
Предвид твърдението на заявителя за непълнота в
одобрените КККР по смисъла на чл.53 ал.1 т.1 от ЗКИР, изразяващи се в
ненанасяне на собствения му имот в КК и отразяване на собствеността на КР,
същия е инициирал производството по тяхното изменение. Процедурният ред за
установяване съществуването на твърдяната непълнота е уреден в ал.2 и ал.3 на
същия законов текст и има императивен характер. Съгласно същите непълнотите и
грешките в одобрената КККР се установяват на самото място от СГКК с акт, който
се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а в
случай на спор за материално право, те
се отстраняват след решаването му по съдебен ред. От доказателствата по делото, както и от самата заповед безспорно се установява, че с одобреното изменение се засягат
границите и площта на три имота, един от което е и собственостна жалбоподателя.
Представеният Акт за непълноти и грешки е подписан единствено от съставителя.
Следователно в случая не е спазено изискването да е подписан от всички
заинтересовани собственици по смисъла на пар.1 т.13 от ДР на ЗКИР, като от доказателствата
по делото е видно, че в случая не е
налице изключението по 62 ал.5 от Наредба № 3, при която хипотеза само, не е
необходимо подписването на акта.
Липсата на подписи на пряко заинтересуваните
собственици на поземлените имоти, безспорно е пречка за издаване на исканата
заповед, поради което административното производство е следвало да бъде приключено с
постановяване на отказ по искането, съгласно чл.62 ал.3 от Наредба № 3/2005г.
Законът изисква не само съобщаване на акта, а изричното му подписване. С
подписването на акта за непълноти и грешки заинтересованите лица изразяват
изрично съгласието си с исканото изменение. В случая жалбоподателят, както и
останалите заинтересовани лица, които са били редовно уведомени за издаването
на акта за непълноти и грешки, не са подписали същия,
като с това противопоставят на заявителя своето право на
собственост. Писменото съобщение - покана да се явят в СГКК, не е основание за нанасяне на имота в кадастъра. Напротив, с
неявяването си в службата страните са изразили несъгласието си с
предлаганото изменение, каквото
становище изразиха и в съдебно заседание.
След като актът не е подписан, законът навежда към
наличие на спор за материално право, а аргумент за този извод е и текстът на
чл.62 ал.6 от Наредбата, която по същество повтаря изискването на чл.53 ал.3 ЗКИР и също установява преюдициалност на разрешаването на спора за материално
право. Административният орган е действал в противоречие със закона като е
издал заповед за изменение на
одобрена КК и КР при неподписан акт от заинтересованите
съседи.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че подадените жалба се явява основателна и процесната заповед като
незаконосъобразна следва да се отмени.
С оглед изхода на спора основателно се явява направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, поради което ответника на осн. чл.143 ал.1 от АПК
следва да бъде осъден да му заплати такива в доказан размер от 50 лв. /внесена
държавна такса/ Действително същия е ползвал адвокатски услуги, но в
представеното по делото пълномощно липсват данни за уговорено и заплатено
възнаграждение, като освен това не е представен и списък на разноските,
съгласно изискванията на чл.80 от ГПК, поради което такова не следва да му се
присъжда.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
КД-14-03-1/06.01.2009г. на Началника на СГКК - Варна, с която е одобрил
изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР с идентификатор 10135.5017.49;
промяна в границите на съществуващи обекти с идент.№№ 5017.1, 5017.10 и 5017.39
и вписване на собственост.
ОСЪЖДА Служба по геодезия,
картография и кадастър гр.Варна, бул.”Цар Освободител” № 76 Г ет.6, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на „И. М.
Пропъртис” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище”
бул.”Евлоги Г.” № 149 ап.7, представлявано от Управителя И.М. – Британски гражданин, съдебно-деловодни разноски
в размер на 50 /петдесет/ лв.на осн. чл.143 ал.1 от АПК.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: