Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Елена, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и седми
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 235
по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „А.К.П.З.“
ООД гр. София, представлявана от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез юрисконсулт Н.А. С.,
против Н.М.А. ***. В нея се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Същата е връчена на Н.М.А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на
което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „А.К.П.З.“ ООД е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
него. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е
подписан Договор за кредит № 365101/**.03.2016 г. между „Фератум България“ ЕООД
като кредитор и Н.М.А. като кредитополучател, сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния
документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.
Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия,
уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения от
страните договор, кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия,
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, както и тези, посочени в Общите условия. Със сключване на
договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и
се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа
на „Фератум България“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с
Общите условия, неразделна част от същия. По силата на сключения Договор за
кредит № 365101/**.03.2016 г. на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер
на 712.61 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща
печалба на кредитора в размер на 70.82 лева, за срок от 120 дни. Поради
наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от
гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е одобрено от кредитора и същото
фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП
с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република
България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към
Регистрите на БНБ. В тази връзка, на ** март
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищецът „А.К.П.З.“ ООД гр. София има следните
вземания срещу ответника Н.М.А. *** по Договор за кредит № 365101/**.03.2016 г.
във връзка с Договор за гаранция от **.03.2016 г.: 600.00 лв. главница; 50.82
лв. договорна лихва за периода от 28 април
Ищецът „А.К.П.З.“ ООД гр. София претендира да бъде осъден
ответника Н.М.А. да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на
350.00 лв., от които 50.00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи
за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. ** от НЗПП.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Н.М.А., чрез
назначения особен представител адв. Р.А.С. от ВТАК, в който последната взема
становище, че оспорва предявените искове. Счита, че същите са неоснователени и
недоказани, и вероятно недопустими. Адв. С. намира, че предявеният иск за
сумата от 600.00 лв. за установяване, че ответникът дължи тази сума,
представляваща главница по договор за кредит от **.03.2016 г. сключен между
„Фератум Банк“ ЕООД и ответника, е неоснователен и недоказан, по следните
съображения: Първо, защото ответникът е погасявал вноските си и по делото няма
никакви доказателства каква част от кредита е погасен, дали има остатък за
погасяване и ако има такъв дали кредитът е станал предсрочно изискуем и
евентуално кога е станал предсрочно изискуем. Второ, със сключения договор за
цесия от 01.12.2017 г. между „Фератум Банк“ ЕООД и „А.К.П.З.” ООД, представен
по делото, не е ясно и няма доказателства дали е прехвърлено и това вземане.
Приложението към договорът за цесия, което е неразделна част от договора за
цесия, не е приложено към договора. Трето, нарушени са законовите разпоредби на
чл. 99 от ЗЗД, според който „Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се в него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.” Това не
се е случило. „Фератум Банк“ ЕООД не е уведомил и до сега Н.М.А. за прехвърляне
на вземането, ако има такова вземане за прехвърляне. Относно пълномощно за
процесуално представителство и пълномощно за уведомяване длъжниците за
прехвърляне на вземанията, описани в точка пет и точка шест на исковата молба,
като доказателства, преписи от двете пълномощни не са приложени към преписа от
исковата молба по тази причина дори ответника заедно с исковата молба да получи
уведомлението без приложено пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне
на вземанията, то не може да произведе правни последици. С исковата молба
процесуалният представител на ищеца от свое име уведомява ответника за
прехвърляне на вземането, а не от името на „Фератум Банк“ ЕООД, което не е
законно. Поради това, че цесията не е надлежно извършена и не е съобщено
прехвърлянето от предишния кредитор на ответника, прехвърлянето няма действие
спрямо Н.М.А. и искът е неоснователен недоказан. Счита също, че исковете
предявени от ищеца са и недопустими, тъй като „А.К.П.З.“ ООД не е надлежна
страна - цесията не е надлежно извършена и не е съобщена на ответника и до днес
от предишния кредитор, също така не е съобщена и от ищеца по делото. Този факт
се признава от ищеца по делото с направеното особено искане Уведомлението за
цесията да бъде връчено заедно с преписа от исковата молба, с което на практика
ищеца признава, че исковете са неоснователни и недопустими. Твърдението в
исковата молба, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането на 14.12.2017 г. с писмо с обратна разписка се явява
недоказано, няма такива доказателства по делото. В уведомлението до Н.М.А. от
юрисконсулт Нина С. е изложено, че на основание сключен договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и приложение Г от
01.12.2017 г. между „А.К.П.З.“ ООД /цесионер/ и „Фератум Банк“ ЕООД /цедент/
задължението произтичащо от договор за кредит № 365101 от **.03.2016 г. във
връзка с договор за гаранция от **.03.2016 г. е изкупено от „А.К.П.З.” ООД,
което дружество е новият кредитор. По надолу се сочи, че съгласно пълномощно от
„Банка ДСК“ ЕАД дружеството цесионер, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт Нина С. уведомява ответника, че считано от датата на получаване на
това уведомление кредитор е „А.К.П.З.“ ООД. По надолу в уведомлението е
записано „Във връзка с прехвърляне на вземането по горепосочения договор от
„Банка ДСК“ ЕАД на „А.К.П.З.“ ООД Ви уведомяваме, че последното ще съхранява и
обработва Ваши лични данни като име, ЕГН, адрес, за следните цели: предприемане
на необходими действия във връзка със събиране, доброволно или принудително на
задълженията по договор за паричен заем.” Първо, няма приложено приложение Г от
01.12.2017 г., второ, не е приложено посоченото пълномощно към преписа на
исковата молба и трето, ответника по делото не е теглил кредит и няма парични
задължения към „Банка ДСК“ ЕАД за кредит. Уведомлението не е съобразено със
законовите разпоредби и не може да произведе никакви правни последици за
ответника дори да му бъде връчено, а то не му е връчено. Адв. С. излага, че
исковете са неоснователни и на основание точка 8.1,/б/,/аа/ от Договора за
цесия от 01.12.2017 г., където е записано, че „Продавачът е длъжен да изкупи
обратно всяко кредитно отписване при поискване от страна на купувача, ако
купувачът докаже чрез позоваване на официални документи, ... че към съответната
дата на прехвърляне длъжникът: няма известен адрес в България, на който той/тя
живее постоянно”. Ищецът по делото не се е възползвал от тази клауза от
договора за цесия от 01.12.2017 г. Адв. С. излага, че искът за договорна лихва
в размер на 50.82 лева е неоснователен и недоказан по следните съображения:
Първо, не е доказано по делото, че има такова вземане за главница и че то е
просрочено. По тази причина не е доказано, че за периода от 28.04.2016 г. до
27.07.2016 г. се дължи такава лихва. Второ, цесията не е надлежно извършена и
няма действие спрямо ответника. Трето, искът за установяване на вземането за
главница е неоснователен и недоказан. Адв. С. излага, че искът за мораторна
лихва в размер на 16.05 лева е неоснователен и недоказан на същите основания
като тези за предявения иск за договорна лихва, които са посочени по-горе.
Освен това мораторна лихва се дължи от датата на поканата за заплащане на
такава лихва, а покана към ответника за заплащане на мораторна лихва не е
връчвана на ответника. Лихвата се претендира за период от 28.07.2016 г. до
22.03.2018 г., мораторна лихва не е прехвърляна с договора за цесия. Договорът
за цесия е сключен на 01.12.2017 г. По тази причина искът за заплащане на
мораторна лихва, освен че е неоснователен, е и частично недопустим за периода
от 28.07.2016 г. до 01.12.2017 г. Адв. С. излага, че искът за заплащане на
законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на дължимите суми е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен, тъй като е неоснователен и недоказан предявеният иск
за установяване на вземане за главница в размер на 600.00 лева. Адв. С. излага,
че искът за административна такса за събиране на вземането в размер на 100.00
лева. е неоснователен и недоказан по следните съображения: Такса се заплаща за
извършена услуга, а в конкретния случай услуга на ответника по делото не е
извършвана. Освен това „Фератум Банк“ ЕООД не са направили никакви разходи за
събиране на просрочено задължение и не са предприемани никакви действия в тази
насока. Не е доказано и че има такова задължение. Искът за административна
такса за събиране на вземането е неоснователен и поради това, че не е доказано,
че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, ако има такова вземане.
Счита, че искът за установяване на вземане за главница е неоснователен и
недоказан, а от това следва, че е неоснователен и искът за присъждане на
административна такса за събиране на вземането. Освен това цесията не е
надлежно извършена и няма действие спрямо ответника. По тази причина и искът за
присъждане на административна такса за събиране на вземането е неоснователен и
недоказан и вероятно недопустим. Адв. С. излага, че искът за установяване на
вземане в размер на 243.18 лв. такса за гаранция съгласно договор за гаранция е
неоснователен и недоказан по следните съображения: Първо, с исковата молба
ищеца прави признание, че част от главницата по кредита е погасената от
ответника и са извършвани плащания по кредита. Освен това с исковата молба се
претендира да се установи, че ответника дължи суми за главница, за лихва, за
мораторна лихва и за административна такса за събиране на вземането. В точка
три от договора за гаранция /поръчителство/ със страни „Фератум Банк“ ЕООД и
ответника е записано, че: „Гарантът предоставя на клиента гаранция във формата
на поръчителство, като се съгласява да обезпечи изпълнението на задълженията,
произтичащи от договора за потребителски кредит... В допълнение към главницата
по кредита, гаранцията обезпечава още всички разходи във връзка с договора за
кредит, като например лихва, мораторна лихва, такси, разходи по събиране на
кредита.“ Не е ясно как е определена таксата за гаранция. Такава се дължи само
ако гарантът е погасил задължението за главница, лихви и разноски, съгласно
договора за гаранция. Такива доказателства по делото няма представени. Напротив
– с исковата молба са предявени искове за установяване на вземания за главница,
за мораторна лихва, за договорна лихва, за административна такса за събиране на
вземането. По този начин ищецът признава, че гарантът не е погасил вземанията,
съгласно сключеният договор за гаранция. На практика за едни и същи вземания са
предявени искове на различни основания. По този начин една и съща сума се иска
два пъти от ответника на различни основания, което е незаконосъобразно. Искът
за установяване на вземане за такса за гаранция е неоснователен и недоказан.
Освен това цесията е ненадлежно извършена, не е съобщена на ответника от
предишния кредитор, не е съобщена и от ищеца по делото. По тази причина искът
за установяване на вземане за такса за гаранция е и недопустим, тъй като ищецът
не е надлежна страна. Адв. С. излага, че с оглед на това, че другите искове са
неоснователни и недоказани, неоснователен е и искът за присъждане на
направените разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Адв. С. моли исковете да бъдат оставени без разглеждане, ако съдът приеме, че
ищеца не е надлежна страна или да се отхвърлят всички искове като неоснователни
и недоказани, ако съдът приеме, че цесията е надлежно извършена.
В
съдебно заседание ищецът „А.К.П.З.” ЕООД гр. София се представлява от адв. В.Й.Й. от ВТАК, която поддържа
подадената искова молба. Първият е депозирал и писмена молба, с която поддържа
исковата молба. Представя писмени доказателства, като моли съда да ги приеме по
делото. Излага подробни съображения с оглед направените възражения от страна на
особения представител на ответника в отговора на исковата молба. Прави искане
да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, като посочва конкретни
задачи.
В съдебно заседание ответникът Н.М.А. не
се явява. Същият се представлява от назначения особен представител адв. Р.А.С.,
който поддържа депозирания отговор на исковата молба.
С Определение от 18.12.2019 г. по гр.
д. № 235/2018 г. по описа на Районен съд – Елена е конституирано като трето
лице – помагач „А.С.В.“ ЕАД гр. София, представлявано от Д.Б.Б., на страната на
ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София, представлявано от Н.Й.С., И.Ц.К. и Я.Б.Я., по
предявения от последния против ответника Н.М.А. иск с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
В съдебно заседание третото лице –
помагач „А.С.В.” ЕАД гр. София не се представлява. Същото депозира молба, в
която заявява, че поддържа исковата молба, представена от ищеца и изцяло
оспорва депозирания отговор на исковата молба от особения представител на
ответника. Моли съда да уважи предявените от ищеца искове против последния.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената служебна справка в
Търговския регистър с дата 11.07.2018 г., с дата 11.01.2019 г. и с дата 18.12.2019
г. е, че ищецът „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София е вписан в Търговския регистър и
първоначално се е представлявал от управителите Н.Й.С., Р.Г.А. и Т.Я.К., в
последствие от управителите Н.Й.С. и Т.Я.К., а към настоящия момент от
управителите Н.Й.С., И.Ц.К. и Я.Б.Я. – действащи заедно и поотделно. От
извършената служебна справка в Търговския регистър с дата 11.11.2019 г. е
видно, че третото лице – помагач „А.С.В.“ ЕАД гр. София е вписано в Търговския
регистър и се представлява от Д.Б.Б..
От Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 365101/**.03.2016 г. се установява, че същият е сключен
между „Фератум България“ ЕООД гр. София, в качеството на кредитор, и ответникът
Н.М.А. ***, в качеството на кредтополучател. Съгласно договора на ответника е
отпусната заемната сума 712.61 лв., която следвало да се върне на 4 вноски,
като всяка една от тях била в размер на 162.71 лв., при първа падежна дата – 28.04.2016
г. Договорната лихва била в размер на 50.82 лв. при лихвен процент – 21.4%, а
общата сума, която следвало да се върне била в размер на 763.43 лв. Годишният
процент на разходите бил в размер на 42.58%. Кредитът бил обезпечен с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ Ltd в полза на кредитора. Извън посочените
по-горе индивидуални условия, за уреждане взаимоотношенията между страните,
възникнали по повод предоставения потребителски кредит, се прилагали Общите
условия за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на „Фератум България“
ЕООД, приети на 01.11.2014 г.
По делото са приложени Общи условия,
уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити, които представляват
неразделна част от сключените от тях договори за потребителски кредити. В чл.
9.2 и чл. 9.3 от същите е посочено, че срокът за връщане на потребителския
кредит може да бъде от 2 до 12 месеца, като се издължава на равни месечни
погасителни вноски, дължими на падежни дати, посочени в погасителен план,
приложен към договора за потребителски кредит. Видно от чл. 10.1, при забава
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата върху неиздължената в срок сума по кредита, ведно с
направените за събирането й разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни
писма и/или други действия, извършени по преценка на дружеството до
окончателното изплащане на задължението. В чл. 10.2 – чл. 10.5 е посочено, че в
случай на изпадане в забава от страна на кредитополучателя и невръщане на всяка
от дължимите вноски по кредита, посочена в погасителния план, дружеството има
право да прехвърли просроченото вземане на дружество (агенция) за събиране на
вземания, както и такси в какъв размер дължи кредитополучателя при изпращане на
напомнителни писма от страна на кредитора. В чл. 10.7 е заложено, че кредиторът
има право да изиска от последния заплащане на всички разходи, извършени
вследствие на неизпълнението на договора за потребителски кредит.
Видно от Договор за гаранция
(поръчителство) от **.03.2016 г. е, че е сключен между „Фератум Банк“ Ltd Малта, в качеството на гарант, и
ответникът Н.М.А. ***, в качеството на клиент, по силата на който първият
предоставил на втория гаранция, като се задължил да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, включително и от
общите условия, които са неразделна част от него, т.е. Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 365101/**.03.2016 г. Таксата за предоставяне на
гаранция (поръчителство) била в размер на 243.18 лв., дължима от клиента за
предоставената гаранция. Същата се заплаща на равни месечни вноски, т.е. 4
вноски, всяка една от които в размер на 60.80 лв., като датата на първото
плащане била на 28.04.2016 г., крайният срок на издължаване на таксата била на 27.07.2016
г. Съгласно клаузите на договора гарантът се задължавал солидарно с клиента да
отговаря спрямо кредитора за изпълнението на всички задължения, произтичащи от
договора за потребителски кредит между клиента и кредитора. Ако клиентът не
изпълнел задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит,
гарантът щял да заплати дължимата сума на кредитора при първо негово поискване,
като с изпълнение на паричното задължение гарантът встъпвал във всички права на
кредитора срещу клиента, съгласно Закона за задълженията и договорите и общите
условия към настоящия договор. Гарантът можело да иска от клиента изпълнение на
цялото парично задължение, включително заплащане на допълнителните разходи,
произтичащи от договора за потребителски кредит и платени от гаранта. Освен
това било предвидено в чл. 3.1 и чл. 3.2 от договора, че за всяко парично
задължение на клиента спрямо гаранта, възникнало по силата или във връзка с
договора и непогасено изцяло на падежа, се дължала лихва за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на паричното задължение до окончателното му
погасяване, както и същият се задължавал да обезщети гаранта за всички вреди и
разноски (включително разноски по принудително изпълнение, за правно
съдействие, съдебни такси и разноски за водене на дела), които можели да
настъпят за гаранта в резултат на забавено плащане от страна на клиента, както
и в резултат от упражняването на регресните права на гаранта. По делото са
представени Общи условия към договор за гаранция (поръчителство) в сила от 01.06.2015
г., които са приложими към Договор за гаранция (поръчителство), сключен между „Фератум
Банк“ Лимитид и ответника.
От Договор за придобиване
(покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити) от 01.12.2017
г. се установява, че същият е сключен между „Фератум Банк“ p.l.c. Малта и ищеца „А.К.П.З.“ ООД гр. София, съгласно който първият,
действащ в качеството на продавач, е прехвърлил на втория, действащ в
качеството на купувач, продал
и прехвърлил всички дългове в портфейла и всички свързани с тях права.
Последният включвал продукт „Кредит на вноски“ – 1965 кредитни отписвания и
продукт „Заем до заплата“ – 3279 кредитни отписвания. По делото е представен
документ, озаглавен „Арреndix 4“,
от който се констатира, че ответникът Н.М.А. има следните задължения по Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 365101/**.03.2016 г., по който му е
отпусната в заем сумата 600.00 лв., а именно: сумата 600.00 лв. – главница,
сумата 50.82 лв. – договорна лихва, сумата 243.18 лв. – договорна гаранция,
сумата 100.00 лв. – такса за забава, като общо задължението е в размер на 994.00
лв. Видно от потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Фератум
Банк“ p.l.c.
Малта е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на
ищеца съгласно посочения по-горе договор, както и че същите са индивидуализирани
в Приложение Г/01.12.2017 г., представляващо неразделна част от него. С пълномощно
„Фератум Банк“ p.l.c.
Малта упълномощил ищеца „А.К.П.З.“ ООД гр. София да уведоми от негово име
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Договор
за придобиване (покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити) от 01.12.2017 г.
Видно от приложеното ЧрГД № 115/2018
г. по описа на Районен съд – Елена, въз основа на Разпореждане № 96/30.03.2018
г. по ЧрГД № 115/2018 г. по описа на Районен съд - Елена е издадена Заповед № 96/30.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно която
длъжникът Н.М.А. *** е осъден да заплати на кредитора „А.К.П.З.“ ООД гр. София сумата
600.00 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит № 365101/**.03.2016
г., сумата 50.82 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.04.2016
г. до 27.07.2016 г., сумата 100.00 лв., представляваща такси, сумата 243.18
лв., представляваща гаранция по кредитна сделка, сумата 16.05 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2016 г. до 22.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 600.00 лв., считано от 28.03.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на **.00 лв. – ДТ и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед
на това ищецът е предявил във визирания едномесечен срок иск с правно основание
чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането си.
От Договор за продажба и прехвърляния
на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. е видно, че ищецът „А.К.П.З.“
ЕООД гр. София е прехвърлило на третото лице – помагач „А.С.В.“ ЕАД гр. София
всички вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, от
договори за потребителски кредити по смисъла на Закона за потребителския
кредит, както и договори за паричен заем по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, като вземанията ще бъдат индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора. От представеното Приложение № 1/03.05.2019 г. към
Договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. се установява, че е
прехвърлено задължението на ответника Н.М.А. към „Фератум Банк“ АД по Договор
за кредит № 365101/**.03.2016 г., по който е отпусната сумата 712.61 лв., а
именно: сумата 600.00 лв. – главница, сумата 50.82 лв. – договорна лихва,
сумата 1453.87 лв. – неустойка/такси, сумата 16.05 лв. – лихва за просрочие,
като общо задължението е в размер на 2120.74 лв. Видно от потвърждение за
сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 03.05.2019 г., ищецът „А.К.П.З.“
ЕООД гр. София е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от
него на третото лице – помагач „А.С.В.“ ЕАД съгласно посочения по-горе договор,
както и че същите са индивидуализирани в Приложение № 1/03.05.2019 г., представляващо
неразделна част от него. С пълномощно от 03.05.2019 г. ищецът „А.К.П.З.“ ЕООД гр.
София упълномощил третото лице – помагач „А.С.В.“ ЕАД да уведоми от негово име
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които „А.К.П.З.“ ЕООД е
цедирало съгласно Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.
Представена е разписка № 070004**478196/**.03.2016
г. на „Изипей“ АД гр. София. От същата е
видно, че Н.М.А. е получил сумата 600.00 лв., с наредител „Фератум България“
ЕООД, като основание за превода е посочено следното: „365101“.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. От заключението е видно,
че между „Фератум България“ ЕООД, като кредитор, и ответника Н.М.А., като
кредитополучател, е сключен Договор № 365101/**.03.2016 г. за представяне на
потребителски кредит от разстояние, обезпечен с договор за гаранция
(поръчителство) от **.03.2016 г. (сключен между „Фератум Банк“ ЕООД – гарант и
ответника – клиент), вземанията по който в последствие са прехвърлени от
„Фератум Банк“ ЕООД на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София с договор за придобиване
– покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от
01.12.2017 г. и приложение към него Г от 01.12.2017 г. Съгласно сключения
договор за предоставяне на потребителски кредит № 365101/**.03.2016 г. – в т. 1
е отразено, че отпуснатият кредит е в размер на 712.61 лв. Сумата по кредита,
която е предадена от „Фератум България“ ЕООД гр. София на ответника Н.М.А. на **.03.2016
г. е в размер на 600.00 лв., в брой, чрез системата за парични преводи и
платежни услуги EasyPay,
офис на плащане „Мирели-2007“ ЕООД, гр. Трявна, ул. „Бачо Киро“ № 9. Съгласно
сключения договор за предоставяне на потребителски кредит № 365101/**.03.2016
г. в т. 2 и т. 3 са отразени сроковете, начина на плащане и размера на погасителните вноски, които са, както следва:
обща сума в размер на 763.43 лв., в т.ч. 712.61 лв. сума отпуснат кредит +
50.82 лв. лихва; 4 броя вноски; размер на всяка погасителна вноска 162.71 лв.;
първата падежна дата е 28.04.2016 г.; последната падежна дата е 27.07.2016 г.
Ответникът Н.М.А. е следвало да изплати изцяло задължението си към кредиторите
„Фератум България“ ЕООД гр. София и „Фератум Банк“ ЕООД на 27.07.2016 г.
Размерът на сумата, представляваща дължима и незаплатена от ответника на
„Фератум България“ ЕООД гр. София, съответно на „Фератум Банк“ ЕООД или на
ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София главница по предоставения потребителски кредит
№ 365101/**.03.2016 г. е в размер на 600.00 лв., т.е. пълния размер на реално
получената сума по кредита. Не се установяват плащания по главницата. Размерът
на дължимата сума, представляваща договорна лихва, определена за периода от
28.04.2016 г. до 27.07.2016 г., е 50.82 лв. Договорната лихва за целия период
от 28.04.2016 г. до 27.07.2016 г. в размер на 50.82 лв. не е заплатена от
ответника на „Фератум България“ ЕООД гр. София, съответно на „Фератум Банк“
ЕООД или на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София. Договорната лихва се дължи на
основание т. 3 от Договора за потребителски кредит и точки 8.1. и 8..2. от
Общите условия към договора. Размерът на дължимата сума, представляваща
административна такса за събиране на вземането е начислена в размер на 100.00
лв., с основание т. 10.2, 10.3, 10.4 и 10.5 от Община условия към Договора на
потребителски кредит. Дължимата сума, представляваща административна такса за
събиране на вземането по Договор за потребителски кредит не е заплатена на
„Фератум България“ ЕООД гр. София, съответно на „Фератум Банк“ ЕООД или на
ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София. Административната такса за събиране на
вземането е начислена на основание Общите условия към Договора за потребителски
кредит, т. 10. „Неустойки и други разходи по просрочени плащания“ с подточки
10.2, 10.3, 10.4 и 10.5, където се урежда размера и основанието за прилагането
на административната такса. Размерът на таксата за предоставяне на гаранция
(поръчителство) е определен в т. 1.6. от Договора за гаранция (поръчителство) и
е в размер на 243.18 лв. Дължимата, представляваща таксата за предоставяне на
гаранция (поръчителство) по Договора за гаранция (поръчителство) не е заплатена
на „Фератум България“ ЕООД гр. София, съответно на „Фератум Банк“ ЕООД или на
ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София. Таксата за предоставяне на гаранция
(поръчителство) по кредитната сделка е начислена на основание т. 5 „Обезпечение“
по Договор № 365101/**.03.2016 г. и се дължи в размер на 243.18 лв., съгласно
т. 1.6. от Договора за гаранция (поръчителство) от **.03.2016 г. Размерът на
дължимата сума, представляваща законна (мораторна) лихва за забава за периода
от 28.07.2016 г. до 22.03.2018 г. е, както следва: върху остатък неплатена
главница от 600.00 лв. лихвата е 100.51 лв.; върху остатък неплатена такса от
100.00 лв. лихвата е 16.75 лв.; върху остатък неплатена сума за гаранция от
243.18 лв. лихвата е 40.74 лв. Дължимата сума, представляваща законна
(мораторна) лихва за забава за периода от 28.07.2016 г. до 22.03.2018 г. по
договорите за потребителски кредит и за гаранция (поръчителство) не е заплатена
на „Фератум България“ ЕООД гр. София, съответно на „Фератум Банк“ ЕООД или на
ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София. Липсват данни за извършени погасителни вноски
от ответника Н.М.А. към кредитора „Фератум България“ ЕООД гр. София, към
гаранта „Фератум Банк“ ЕООД и към „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София. Ответникът не е
направил нито една погасителна вноска към „Фератум България“ ЕООД гр. София,
съответно на „Фератум Банк“ ЕООД или на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София във връзка
с отпуснатия потребителски кредит, т.е. неплатени са всичките 4 броя месечни
погасителни вноски, всяка от по 162.71 лв., дължими на дати 28.04.2016 г.,
27.05.2016 г., 27.06.2016 г. и 27.07.2016 г. Ответникът не е направил нито една
погасителна вноска към „Фератум Банк“ ЕООД или на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр.
София във връзка със задължението по договора за гаранция, т.е. неплатени са
всичките 4 броя месечни погасителни вноски, всяка от по 60.80 лв., дължими на
дати 28.04.2016 г., 27.05.2016 г., 27.06.2016 г. и 27.07.2016 г. Поради
изтичане на срока на потребителския кредит на 27.07.2016 г. /датата на
последната погасителна вноска/ кредитът е станал изискуем в пълен размер,
считано от 28.07.2016 г. Поради изтичане на срока на заплащане на таксата за
предоставяне на гаранция /поръчителство/ на 27.07.2016 г. /датата на последната
погасителна вноска/ таксата е станала изискуема в пълен размер, считано от
28.07.2016 г. Поради непредставяне на счетоводните регистри от страна на
кредитора, гаранта и ищеца, вещото не може да даде отговор относно платената
сума от „Фератум Банк“ ЕООД на кредитора „Фератум България“ ЕООД гр. София и
датата, на която е извършено плащането, както и начина, по който е извършено.
Установява се размера на цедираното задължение, както следва: остатък главница
– 600.00 лв.; остатък договорна лихва – 50.82 лв.; остатък договорна гаранция –
243.18 лв.; остатък такса за забава – 100.00 лв. Поради непредставяне на
счетоводните документи и регистри, по които се администрира процесния кредит,
от „Фератум България“ ЕООД гр. София, от „Фератум Банк“ ЕООД и от ищеца „А.К.П.З.“
ЕООД гр. София е причина да не може да се направи извод относно редовността на
техните счетоводства. В заключението е отразено, че експертизата е направила
своите констатации на основание само прегледаната документация, приложена по
делото; до датата на изготвяне на заключението на вещото лице не е предоставена
счетоводна информация за процесното вземане.
По делото е изслушано допълнение към
заключението, изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. От
допълнението към заключението се установява, че съгласно предоставената по
делото информация и тази представена допълнително от първоначалния кредитор „Фератум
България“ ЕООД общият размер на реално предоставения кредит (паричен заем) по
процесния договор е 600.00 лв. По процесния кредит погасителни вноски от
ответника Н.М.А. към кредитора „Фератум България“ ЕООД, към гаранта „Фератум
Банк“ ЕООД и към „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София не са извършвани. Ответникът не е
направил нито една погасителна вноска към „Фератум България“ ЕООД гр. София,
съответно на „Фератум Банк“ ЕООД или на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София във
връзка с отпуснатия потребителски кредит, т.е. неплатени са всичките 4 броя
месечни погасителни вноски, в т.ч. 3 броя по 162.71 лв. и 1 брой по 162.69 лв.,
дължими на падежни дати 28.04.2016 г., 27.05.2016 г., 27.06.2016 г. и
27.07.2016 г. Ответникът не е направил нито една погасителна вноска към
„Фератум Банк“ ЕООД или на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД гр. София във връзка със
задължението по договора за гаранция, т.е. неплатени са всичките 4 броя месечни
погасителни вноски, всяка от по 60.80 лв., дължими на дати 28.04.2016 г.,
27.05.2016 г., 27.06.2016 г. и 27.07.2016 г. „Фератум България“ ЕООД
потвърждава, че поръчителят /гарантът/ „Фератум Банк“ ЕООД му е заплатил
дължимите от кредитополучателя суми, като на основание на това е встъпил в
правата на кредитора. Размерът на цедираното задължение е, както следва:
остатък главница – 600.00 лв.; остатък договорна лихва – 50.82 лв.; остатък
договорна гаранция – 243.18 лв.; остатък такса за забава – 100.00 лв.
Счетоводството на „Фератум България“ ЕООД гр. София и на ищеца „А.К.П.З.“ ЕООД
гр. София по отношение на процесния кредит са заведени редовно
При така изложената фактическа
обстановка от правна страна съдът прие за установено следното:
Съдът
счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция за
съществуване и дължимост на вземане, възникнало поради неизпълнение на договор
за потребителски кредит, признато в заповедно производство по реда на чл. 410
от ГПК и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. По отношение на претендираните вземания приложими са материално-правните
разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, както и на чл. 92
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. По този
иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да
установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане.
В
конкретния случай спорно между страните се явява обстоятелството дали между
ответника и „Фератум България“ ЕООД е бил сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 365101/**.03.2016 г. За доказване на договорната
връзка по делото е представено копие от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 365101/**.03.2016 г. Соченият договор не носи
подписа на кредитолучателя, т. е. срещу кредитополучател са поставени цифрите 101378314. В тази връзка ищецът навежда
твърдения, че договорът е сключен по електронен път. С оглед на изложеното
съдът намира, че по делото не се установява по какъвто и да било начин
съществуващата облигационна връзка по горния договор, тъй като не се установи
наличието на воля у ответника за неговото сключване. Действително се твърди,
че договорът е сключен от разстояние, поради което няма как да бъде подписан от
страната, след като е в електронен вид, но ищецът трябва да докаже, че въобще е
сключен такъв договор, доколкото сключването на договора и неговите параметри е
оспорено от ответника. С оглед на твърденията за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), не се установява и доказва да е налице попълване
на електронна форма за регистрация и искане-заявка за отпускане на кредит. Не
се установява също така, че кредиторът е изпълнил задълженията си по Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на
потребителя за параметрите на финансовата услуга и на договора, че е спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че
електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията
на ЗЕДЕП. При това положение съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че е сключен договорът за кредит, както и
договорът за гаранция (поръчителство) с твърдяното от ищеца съдържание.
На
следващо място следва да се отбележи, че договорът за заем е реален договор и
се счита сключен с предаването на заемната сума. В тази връзка, по делото не са
представени и доказателства, че сумата по процесния договор за кредит е
преведена на ответника по негова сметка, при което не може да се приеме за
доказано сключването на договора само на основание факта на предаване на сумата
по договора, предвид, че за този факт, липсват каквито и да е депозирани
доказателства от страна на ищеца. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че
по делото е приложена разписка на „Изипей“ АД за изплатена на ответника сума в
размер на 600.00 лв., но от същата не се установява, че посочената сума му е
предоставена от „Фератум България“ ЕООД в изпълнение на Договор за
потребителски кредит № 365101/**.03.2016 г. Още повече, че съгласно отразеното
в последния отпуснатия кредит е в размер на 712.61 лв. С оглед на това съдът не
възприема констатациите на вещото лице, направени в допълнението към заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че заемната сума е в размер на 600.00
лв. и е получена в пълен размер от ответника.
Освен това от събраните по делото
доказателства не се установява по какъвто и да било начин, че гарантът „Фератум
Банк“ ЕООД е изплатило задълженията на ответника към „Фератум България“ ЕООД. По
делото няма доказателства, че гарантът е предложил изпълнение по договора за
потребителски кредит, след което се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор. При липса на доказателства в тази насока, след като не е доказано, че
гарантът е встъпил в правата на кредитора по кредитното правоотношение, с
договора за цесия, сключен с ищеца, той не е могъл да му ги прехвърли. В
допълнение към казаното, следва да се отбележи, че предмет на договора за цесия
са кредитни портфейли (вземания по продукт „Кредит на вноски“ и „Заем до заплата“,
сключени между „Фератум България“ ЕООД и български клиенти, живеещи в България),
но не и вземания по договори за гаранция. Ищецът
основава вземането си на договор за цесия, сключен между него и „Фератум банк“
ЕООД. В него липсва каквато и да е индивидуализация на вземанията – предмет на
прехвърляне. Уговорена е възможност за прехвърляне на вземания между страните,
които са включени в кредитен портфейл – неразделна част от договора. Ищецът
заявява, че вземането е индивидуализирано в Приложение Г/1.12.2017 г. С
исковата молба не се представя документ, озаглавен Приложение Г към договора.
Представен е документ, озаглавен „Арреndix 4“, чието съдържание е заличено и се
чете единствено името на ответника, както и са посочени в същия ред дата на
договор и суми. От този документ не може да се направи извод за изразена от
страните по договора за цесия воля относно индивидуализацията на вземанията –
предмет на същия. С оглед на това съдът не възприема констатациите на вещото
лице, направени в допълнението към заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, че поръчителят /гарантът/ „Фератум Банк“ ЕООД е
изплатило задълженията на ответника към „Фератум България“ ЕООД, в следствие на
което е встъпил в правата на кредитора. Посоченият извод на вещото лице е
необоснован, т.к. няма (представени) никакви доказателства за извършено плащане
от „Фератум Банк“ ЕООД към „Фератум България“ ЕООД, в т.ч. за размер на
платеното, кога е станало плащането и по какъв начин е извършено плащането. От
посоченото в допълнението към заключението на съдебно-счетоводна експертиза
може да се направи извод, че документи, вкл. и счетоводни такива на вещото лице
не са представени. Плащане на поръчител към кредитор не се установява с
декларация, която няма никаква правна и счетоводна стойност, а с платежно
нареждане на банка или със счетоводен документ, носещ подписите на страните и
доказващ осъществено плащане на дадена дата на конкретна сума и основанието за
плащането й.
Настоящата инстанция намира, че
представения по делото договор за гаранция (поръчителство) от **.03.2016 г. не
представлява такъв по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Съгласно ЗЗД договорът за
поръчителство, за да е действителен, се сключва в писмена форма и страни по
него са кредиторът и поръчителят, чиито подписи следва да фигурират в
документа. Докато в представени по делото договор, страни по него са поръчител
и длъжник, чиито подписи дори не фигурират.
По изложените съображения, предявеният
иск за установяване на вземания по главница, договорна лихва, административна
такса, такса гаранция и обезщетение за забава, следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
При този изхода на спора, следва да се
остави без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените разноски в
настоящото производството и в производството по издаване на заповед за
изпълнение, като разноските остават за негова сметка.
Неоснователна е и претенцията на
особения представител на ответника да му бъде заплатено допълнително
възнаграждение от страна на ищеца, поради което следва да се остави без
уважение. В случая няма произнасяне по съответния ред от страна на адвокатската
колегия, което да бъде разгледано от съда. Освен това изплатеното
възнаграждение от 300.00 лв. на особения представител е напълно достатъчно с
оглед делото и липсата на фактическа и правна сложност.
Съдът намира за неоснователна
претенцията на третото лице – помагач „А.С.В.“ ЕАД гр. София за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Съгласно разпоредбата на
78, ал. 10 от ГПК на третото лице – помагач не се присъждат разноски, но то
дължи разноски, които е причинило със своите процесуални действия.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1527, район „О.“, ул. „П.В.” № **,
ет. 3, представлявано от Н.Й.С., И.Ц.К. и Я.Б.Я., против Н.М.А. с ЕГН **********
***, за приемане за установено, че Н.М.А. с ЕГН ********** *** дължи на „А.К.П.З.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1527, район „О.“,
ул. „П.В.“ № **, ет. 3, представлявано от Н.Й.С., И.Ц.К. и Я.Б.Я., сумата 600.00
лв. (шестстотин лева) – главница, представляваща дължима такава по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 365101/**.03.2016 г., Договор за гаранция
(поръчителство) от **.03.2016 г. (и Договор за покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 г. и приложение Г/01.12.2017
г. към него), сумата 50.82 лв. (петдесет лева и 82 стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 28.04.2016 г. до 27.07.2016 г., сумата 100.00 лв.
(сто лева), представляваща административна такса за събиране на вземането,
сумата 243.18 лв. (двеста четиридесет и три лева и 18 стотинки), представляваща
такса за гаранция по кредитна сделка, сумата 16.05 лв. (шестнадесет лева и 5 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2016 г. до 22.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 600.00 лв., считано от 28.03.2018 г.
до окончателното й изплащане, по заповед № 96/30.03.2018 г. по ЧГрД № 115/2018
г. по описа на Районен съд – Елена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П.Д.“ № **,
офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б..
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: