Р Е Ш Е Н И Е № 2829
05.08.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18392/2019 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исково производство.
Иск на С.Р.Т., ЕГН **********,***, против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2
офис 40 - 46, да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сума, дадена без основание – по недействителни (
нищожни ) клаузи в договор за потребителски кредит между страните.
Ищецът твърди, че на дата *** сключил с
ответното дружество договор за потребителски кредит с номер ***. По силата на договора,
на Т. била предоставена назаем сума от 500 лв., а тя се задължила да я върне
заедно с възнаградителна лихва, на осем равни погасителни вноски по 72.23 лв.
всяка, и при годишен лихвен процент по
заема 40% и годишен процент на разходите 49.01%. Било договорено между страните
, кредитополучателя да представи, в срок от три дни от датата на сключване на
договора, обезпечение на кредитора под формата на поръчител, който да отговаря на определени условия , или
банкова гаранция на стойност, равна на всички вземания на кредитора по договора. При неизпълнение на това си
задължение ( при непредставяне на обезпечение), Т. дължала неустойка в размер
на 454.24 лв., разсрочена към всяка от вноските като допълнителна сума от 56.78
лева. Така общия размер на вноските
станал 77.84 лв. Твърди се, че цялото вземане на кредитора е платено от ищеца.
Изложени са обаче в исковата молба доводи ,
според които нищожна е клаузата в договора, с която е договорен размер на
кредиторовото възнаграждение, тъй като противоречи на добрите нрави – надхвърля
трикратния размер на законната лихва.
Нищожна била и клаузата, с която е
договорена неустойка за непредставено обезпечение, тъй като била договорена в
нарушение на добрите нрави, била прекомерна , противоречала и на материалния
закон, в частност на чл. 71 от Закона за задълженията и договорите и чл. 33 от Закона за потребителския кредит.
Затова
се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца 532.08 лева, от които - 77.84 лв. недължимо платена възнаградителна
лихва по договор за кредит и 454.24 лв. недължимо платена неустойка.
Ответното
дружество оспорва иска в своевременен отговор, като твърди, че договорът или
отделните му клаузи не страдат от пороци, съставлява годно основание за
имущественото разместване и се моли поради тази причина иска да бъде отхвърлен.
Иска се и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Осъдителен
иск по смисъла на чл. 55 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите - за връщане на нещо дадено на неосъществено,
алтернативно отпаднало основание.
Предвид изложеното от страните и ангажираните
от тях доказателства , съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите , следва ищеца да докаже имущественото разместване
между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване.
Сключването на договора между страните не е
спорно, представено и е копие от същия
на л. 15 от делото; не е спорно ( признато е като факт в отговора)
изпълнението на задължението на кредитодателя да предостави на Т.
сума от 500 лева назаем, и че ответника е изпълнил част от задълженията си.
По отношение на имущественото разместване,
представена е на л. 18 от делото справка за направени плащания по договор за
паричен заем № ***. Тази справка изхожда от ответното дружество, което чрез нея признава неизгодния за него факт на
получването на сумите. Затова, и макар
справката да е изходящ от страна частен
документ, съдът кредитира записаното в
нея да е достоверно и приема посочените
там плащания за извършени. Имуществено разместване между страните
има.
По наличието на основание за това
разместване:
Съдът приема, че е нищожна клаузата
на чл. 4 ал. 2 от договора , която предвижда неустойка при непредставяне
на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е
безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага
с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито
не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти 91 % от
стойността на главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази
неустойка е самоцелно , а оттам – тази
клауза противоречи на добрите нрави. Плащането на неустоечните вземания е било
съответно изначално лишено от основание и следва да бъде репарирано по реда на
чл. 55 от ЗЗД.
Основателен е и довода на ищеца и за нищожност
на клаузата, определяща размера на кредиторовото възнаграждение, поради
противоречие с добрите нрави.
Договорът е сключен на 31.07.2014г., при фиксиран лихвен процент от 40 % на
годишна база, със срок от осем месеца, при общ размер на възнаграждението от 77.84
лева. Считано от 01.12.2016г основният лихвен процент на БНБ е нулева стойност,
което прави съобразно определената от МС методика, законната лихва да е в размер
от 10 % на годишна база. Тоест, договорката за лихва в размер от 40 % надхвърля
четирикратно размера на законната лихва,
а същевременно, с оглед съдебната
практика (срв. решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС) се приема, че е
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва . Или уговорката в договора
касателно размера на законната лихва
противоречи на добрите нрави, и затова е без основание даденото от ищеца в изпълнение на
същата.
За пълнота, и с оглед това , че договора
попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва
да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Предвид датата на сключването , приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ бр. 91 от 20.11.2012г.;
съотнесено към нея, съдържанието на договора не дава на съда основание да
приеме, че има обща недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Искът е следователно основателен в пълния си размер.
Разноските
се понасят от ответното дружество, съдът не може да отрече правото на
адвоката на ответника на хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата,
доколкото няма данни за наличие на имущество у ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. Джавахарлал Неру
№ 28 ет. 2 офис 40 - 46, да
заплати на С.Р.Т., ЕГН **********,***, сумата от 532.08 лева ( от които - 77.84 лв. недължимо платена възнаградителна
лихва по договор за кредит и 454.24 лв. недължимо платена неустойка по същия
договор № ***), ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба - 13.11.2019г до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София
, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис
40 - 46, да заплати на С.Р.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 105 лева разноски по делото.
Осъжда
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. Джавахарлал Неру
№ 28 ет. 2 офис 40 - 46, да
заплати на адв. Д. Г. Б., личен номер на адвокат ***, с адрес на дейност ***, сумата
от 360 лева ( с ДДС ) хонорар по делото,
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ