№ 526
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ф. ВЛ. С.
като разгледа докладваното от Ф. ВЛ. С. Наказателно дело от общ характер
№ 20211110211164 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Образувано е във връзка с постъпило писмено искане от председателя
на Националното бюро за правна помощ – гр. София за присъждане на сума в
размер на 380.00 /триста и осемдесет/ лeвa, представляващa разноски за
изплатено възнаграждение на адвокат Д. Г. Г. за оказана от нея правна помощ
по настоящото наказателно производство. Отправена е молба и за издаване на
изпълнителен лист.
Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка
по редовността и допустимостта на депозираното искане, намира, че същото е
подадено от процесуално легитимирано лице, а разгледано по същество е
основателно.
Предоставянето и заплащането на правна помощ са регламентирани в
Закона за правната помощ /обн. в ДВ бр. 79/04.10.05 г., в сила от 01.01.2006
г./ и в Наредбата за заплащането на правната помощ /приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г., обн. в ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г./.
В наказателното производство разноски се присъждат от съответния
съд по реда на чл. 189, ал. 1 и сл. от НПК, като този въпрос може да бъде
решен с присъдата или с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. и
за адвокатско възнаграждение за служебно назначения защитник.
В конкретния случай адвокат Г. е назначена за служебен защитник на
досъдебната фаза, като наказателното производство е финализирано със
споразумение, с което подсъдимият В. Г. М. е признат за виновен и му е
наложено наказание.
За участието на служебния защитник при разглеждане на делото в двете
1
фази на наказателното производство, с Решение № СФ-12279-24652/2021 от
09.12.2021 г. НБПП е определило възнаграждение в размер на 380.00 /триста
и осемдесет/ лева, което е било изплатено на адвоката /съгл. отразеното в
приложеното към делото решение на НБПП/. Съдът съобрази, че се касае за
направен във връзка с воденето на делото разход, в който смисъл е и
произнасянето на върховните съдии в Тълкувателно решение № 4 от
19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК на ВКС.
Съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Последната по
естеството си е подзаконов нормативен акт, който регламентира минималните
и максималните размери на възнагражденията, които се изплащат на
служебните защитници, осъществили адвокатска защита и съдействие на
определени категории лица в хипотезата на задължителното участие на
защитник.
И при предоставянето на правна помощ важат общите постановки за
определяне на адвокатски хонорари при спазване принципите на
справедливост и съразмерност, като на изплащане подлежи такава сума, която
е съответна на обема оказана правна защита. Процедурата по възстановяване
на заплатеното от Националното бюро за правна помощ адвокатско
възнаграждение представлява средство за обезщетяване на направен разход
във връзка с воденето на наказателното производство, а не способ за
неоснователно облагодетелстване на трети лица. В тази връзка следва да се
отбележи, че председателят на НБПП е определил на адвокат Д. Г.
възнаграждение за осъществената от нея правна помощ в полза на лицето В.
Г. М. по ДП № 267/2021 г. по описа на 04 РУ-СДВР-София и по НОХД №
11164/2021 г. по описа на СРС, НО, 6. с-в, в общ размер от 380.00 лв., която
следва да бъде заплатена от осъденото лице.
Предвид горните мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, В. Г. М., ЕГН: **********,
да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София
сумата от 380,00 лв., представляващи разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок, считано от
връчването му, пред СГС по реда на Глава XXII от НПК.
Преписи от определението да се връчат на В. Г. М. и НБПП – гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2