О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Ловеч, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в
закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм. дело .№ 224/2017 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е молба с вх.№ 1344/30.03.2020 г. от Националното
бюро за правна помощ (НБПП), с която на основание чл. 189
от от Наказателно процесуалния кодекс (НПК) и чл. 81
във вр. с чл. 78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ (ЗПП) се иска присъждане на
разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ на ищеца по
делото и издаване на изпълнителен лист в полза на НБПП след влизане в сила на
съдебния акт.
Към молбата е приложено Решение на НБПП № ЛЧ-100-1841/2020
от 4.2.2020 г., с което на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ (НЗПП) е определено да се изплати на
адвокат Х.Д.И. възнаграждение в размер на триста лева за предоставена правна
помощ на ищеца по адм. дело № 224/2017 г.
Съгласно чл. 27а от ЗПП, в
определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи.
В случая производството по делото е по реда на чл. 284 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) и правната помощ е предоставена на ищеца на основание
чл. 23, ал.3 от ЗПП по негово искане, поради липса на средства, а не по силата
на ал.1, поради задължително предвидена по закон адвокатска защита.
В АПК няма изрични норми,
уреждащи дължимостта на разноските за предоставена безплатна правна помощ,
поради което по силата на чл. 144 от кодекса се прилагат разпоредбите на ГПК.
В чл. 78, ал.7 от ГПК е регламентирано, че ако претенцията на лицето,
което е получило правна помощ бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска.
В случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
По настоящото дело претенцията на ищеца (на който е била предоставена безплатна правна помощ ) не е била уважена. Предявения от него иск срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в
размер на десет хиляди лева, представляваща обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди е бил отхвърлени
изцяло с постановеното по делото Решение
№ 12/17.01.2020 г.,влязло в сила на 03.11.2020 г., когато е оставено в
сила с Решение № 164/03.11.2020 г. на тричленен касационен състав на Административен
съд Ловеч по к.а.д. № 64/2020 г., което е окончателно.
Освен това спрямо ищеца няма постановено осъдително решение.
По силата на чл. 94 ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е
безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 ЗПП. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в
хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ,
тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или
отчасти. Това, че помощта е безплатна означава, че лицата, на които е
предоставена не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя им
се осигурява на държавата. Това е принципното положение, върху което почива
уредбата на правната помощ в ЗПП - тя се предоставя на физически лица съгласно
чл. 5 от същия закон и се поема от държавата, като по този начин се гарантира
конституционно им право на защита в
процеса. Изключение от този принцип, съгласно чл. 27а от ЗПП е възможно само в
предвидените със закон случаи, какъвто не е настоящия.
Следва да се отбележи, че приложеното към
искането на НБПП Решение от 4.2.2020 г. удостоверява определяне на размера на
адвокатското възнаграждение на адвокат Х.Д.И., но не и неговото реално
изплащане. Липсата на доказано направени разноски при и по повод на адм. дело №
224/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч е самостоятелно основание за
отхвърляне на искането.
Освен това посочената в искането на НБПП
разпоредба на чл. 189 от НПК не е
приложима в производството по административни дела.
При това положение съдът намира, че направеното искане от НБПП е
неоснователно, което налага същото да бъде отхвърлено. В този смисъл е
константната практика на Върховния административен съд - Определение № 10785 от 26.10.2021
г. по адм. д. № 13235/2020 г., Определение
№ 2004 от 16.02.2021 г. по адм. д. №
3062/2020 г., Определение № 12694 от 27.09.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9117/2017 г., Определение № 8333 от
29.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3585/2021г. и др.
По изложените съображения и на основание чл. 78, ал.7 от ГПК във връзка
с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на
разноски в размер на триста лева, представляващи определено с Решение № ЛЧ-100-1841/2020 от
4.2.2020 г. на Националното бюро за
правна помощ възнаграждение за правна помощ, предоставена от адвокат Х.Д.И. на ищеца по адм.
дело № 224/2017 г. по описа на Административен съд Ловеч.
Определението е окончателно.
Препис от него да се изпрати на
НБПП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: