О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………/…………………………….2019г., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември 2019 година в състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова
– Даскалова
като
разгледа адм.дело №2957 по описа за 2019г. на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 ал.2 от ЗУТ и чл.166 ал.4 от АПК.
В постъпила
с вх.№16074/2019г. жалба от „Еко уикенд и
спа“ЕООД-гр.Варна срещу Заповед №522/17.10.2019г.
на Кмета на район „Приморски“ - Община Варна е направено особено
искане за спиране на предварителното й изпълнение. Със Заповед
№522/17.10.2019г. на основание чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ във вр. с чл.68 ал.1 т.1 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми
обекти по чл.56 ал.1 от ЗУТ и въз основа на Заповед
№4794/25.11.2015г. на Кмета на Община Варна от кмета на района е наредено да
бъде премахнат обект: "Павилион за търговия - Врати "Porta Nova"
върху частен имот", от реализиралото го дружество „Еко Уикенд и Спа" ЕООД-гр.Варна
в ПИ 10135.2553.648 по КККР на гр.Варна, ул.„Роза" №29. Със заповедта е
определен 14-дневен срок от връчването й на дружеството за доброволно
премахване на обекта, а при неизпълнение е разпоредено принудително
премахване на обекта по възлагане от Община Варна за сметка на „Еко
уикенд и спа“ЕООД-гр.Варна.
Искането
за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
Заповед №522/17.10.2019г. се основава на твърдението, че
изпълнението й ще причини на дружеството
значителни и
трудно поправими вреди. Премахването на обекта щяло да конства на дружеството
значителни средства, като съгласно експертно заключение на вещо лице, разходите
само за строително-монтажните работи по демонтажа на обекта, без тези по
съхраняването му, щели да възлязат на около 4500лв. Монтажът му наново възлизал
на около 9000лв. Твърдят, че с премахмането на обекта дружеството няма да може
да реализира приходи от търговската си дейност, което щяло да го лиши от
приходи и за да намали разходите си за заплати, осигуровки и т.н, то трябвало
да съкри работници и служители, заети с осъществяваната в обекта търговска
дейност. Изтъкват, че павилионът за търговия не е разположен в общински
или държавен имот, а в частен имот; че за ползването
на площта от имота, в която попада павилиона имало сключен договор за наем от
11.12.2017г. с тогаващния собственик, а от 04.01.2019г. бил сключен
договор за наем с новия собственик. Освен това павилиона бил разположен въз
основа на издадено разрешение за поставяне за срок от 5 години. Въз основа на договора
за наем и разрешението за поставяне този обект бил изграден през януари 2018г. в
продължение вече на около две години до момента, той съществувал в този вид,
без да е създал опасност или затруднение, които да налагат
спешното му премахване. Със сигурност обаче считат, че премахването му ще възпрепятства
както упражняване правото на защита на дружеството
в производството по оспорване на Заповедта, така и съдебната проверка за правилност и законосъобразност на същата. С
оглед спора за вида на обекта, считат за необходимо запазването му, за да бъде
обезпечено изготвянето на експертиза, която е необходима
за изясняване от фактическа страна на спора дали представлява строеж или преместваем обект. Освен това спирането на допуснатото предварително изпълнение на Заповедта нямало да
затрудни и да осуети изпълнението й при приключване на
производството по жалбата срещу нея, докато предварителното
й изпълнение и премахването на обекта ще доведат до обезсмисляне на оспорването й, ще препятстват събирането и проверката на доказателствата
за фактите и обстоятелствата, с оглед на които е издадена и твърденията в жалбата. Поради това молят предварителното
изпълнение на Заповед 522/17.10.2019г. на Кмета на район Приморски при община
Варна да бъде спряно, тъй като то ще причини на дружество
такива значителни вреди, които по степен отговарят на обществения интерес от
предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона, а спирането
на изпълнението й нямало няма да затрудни или осуети изпълнението й
при приключване на производството по оспорването й.
Ответникът – Кмета на район „Приморски“ - Община Варна депозира преписката
по издаване на Заповед №522/17.10.2019г. със становище за отхвърляне на молбата
за спиране на предварителното й изпълнение. Считат, че не са представени
доказателства, че от него ще настъпят значителни имуществени загуби за
дружеството. Във връзка с искането за спиране не били представени писмени
доказателства за настъпване на нови обстоятелства съгласно чл.166, ал.2 от АПК.
Посочените приблизителни разходи за демонтаж на обекта и евентуална вреда,
които „Еко уикенд и спа“ЕООД-гр.Варна би понесъл в резултат на предварителното
изпълнение не обосновавали основателност на искането.
Съдът като взе предвид становището на страните по особеното искане, доказателствата
приложени към жалбата, представените с преписката по издаване на оспорения
административен акт и приложимите правни норми, достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
Искането
за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е
редовно и допустимо. Направено е от юридическото лице- адресат
на задължението за премахване в Заповед №522/17.10.2019г. Тя е административен
акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение и засяга
неблагоприятно правата и интересите му. С връчването й на 20.10.2019г. за дружеството
е започнал да тече определения 14-дневен срок за доброволно премахване на
обекта. Предвид упражненото от дружеството в срок оспорване на Заповедта с
подадената на 30.10.2019г. жалба, по която е образувано настоящото адм. дело,
направеното особено искане за спиране на предварителното й изпълнение е
упражнено при наличие на правен интерес и активна легитимация да сезира съда
за произнасяне с акт на основание чл.217
ал.2 от ЗУТ.
Разгледано
по същество искането е основателно.
Заповед №522/17.10.2019г.
на Кмета на Район „Приморски“ е издадена на основание чл.57а ал.3 във вр. ал.1
т.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 във вр. чл.6а ал.2 т.5 от Наредбата за разполагане на
преместваеми обекти за търговия на територията на Община Варна /НРПОТТОВ/
представлява административен акт, който съгласно чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ по силата
на закона подлежи на предварително изпълнение, тъй като жалбите и протесттите
срещу него депозирани пред съда не спират изпълнението му. Съгласно чл.217 ал.2
от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на този административните акт, тъй като
не е от вида на изключенията от вида посочен в чл.217 ал.1 т.2 от ЗУТ. Съгласно
чл.219 ал.3 от ЗУТ за неуредените в тази глава на ЗУТ въпроси се прилага АПК.
Поради това за реда и условията за произнасяне по искането на Акционерното
дружество са приложими разпоредбите на чл.166 ал.4 от АПК, която препраща към
ал.2 и ал.3 на чл.166 от АПК. Съгласно действащата редакция на чл.166 ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон /какъвто в случая е ЗУТ/, когато не се предвижда изрична забрана
за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при
условията на ал.2. Съгласно ал.2 на чл.166 от АПК при всяко положение на делото
до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по
чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда.
По
аргумент от цитираните приложими разпоредби на АПК, тъй като настоящото адм. дело е образувано по обжалването на законосъобразността
на самата Заповед №522/17.10.2019г., доколкото
за нея съществува по силата на закона презумпция, че
са налице предпоставките на чл.60 АПК, т.е. че се касае за особено важен обществен
или държавен интерес, на който е противопоставим интереса на жалбоподателя,
негова е тежестта да докаже, че предварителното изпълнение на този акт би могло
да му причини значителна или трудно поправима вреда, т.е. условията посочени в
чл.166 ал.2 от АПК. Тази вреда може да бъде имуществена и неимуществена, а
настъпването й трябва да е достатъчно вероятно от предварителното изпълнение на
Заповедта.
Съдът
намира, че жалбоподателя е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на
твърдението, че значителна имуществена вреда ще му бъде причинена
при изпълнението на разпореденото с административният акт премахване на обекта. Както е описано в Заповедта, в КА №14/29.08.2019г., в писменото експертно
становище представено от „Еко Уикенд и Спа“ ЕООД и се твърди от представителят
му, обектът разпореден за премахване е собственост на „Еко Уикенд и Спа“ ЕООД, разположен
е в имот-частва собственост – в ПИ №10135.2553.648 собственост на „Джентли 77“ЕООД,
с което дружество е сключен договор за наем на недвижим имот от 04.01.2019г.
Обектът представлява павилион за търговия на едро и дребно с врати, като конструкцията
му е метална– стоманена, състояща се от 14 колони закрепени върху бетонови
стъпки /бетонови фундаменти/, с покрив от термопанели с покритие от ламарина, с
изцяло остъклени фасади от юг и запад и с термопанели по фасадите от север и
изток. Размерите на обекта са приблизително 6/15 метра, височината около 3-3,6м,
с обща площ около 93-97кв.м, с включени метални стъпала за подход с парапети с
площ около 1,20 м /0,80м. Обектът е
електрозахранен и се използва като магазин и мострена зала за врати. От по-подробното описание със снимков материал
на обекта в техническата експертиза представена от жалбоподателя е видно, че в
обекта има разположени климатици, че е с окачен таван с ел. осветление, че е оборудван с
камери за видеонаблюдение и с датчици за пожароизвестяване, а пода
му е покрит с ламинат. От описаната площ и конструкция на обекта в Заповедта, в
КА, както и в техническата експертиза, представена с жалбата се налага
еднозначния извод, че не се касае за премахване на павилион с незначителна площ
от няколко квадратни метра, а за търговски обект със значителна площ - 93-97кв.м и премахването му изисква ангажиране на специална техника и
специалисти, които да демонтират конструктивните елементи от които е изпълнени,
ел. захранването, климатизацията му и др. инсталации срещу съответното
заплащане, което е изчислено на около 4500лв.
С оглед изложеното, техническите характеристики и описанието на материалите
от който е изграден обекта и значителната му площ, може да се направи
обоснования извод, че при премахването му фактически ще бъде разрушен и
унищожени голяма част от вложените в него строителни материали и елементи, а за
съхраняването на други дружеството кще се наложи да направи разходи. По делото
са ангажирани от молителя достатъчно доказателства, които обосновават извода за
наличие на предпоставките за уважаване на искането и спиране на предварителното
изпълнение на Заповедта до приключване на производството по оспорването й с
влязъл в сила съдебен акт.
От
доказателства се установява, че обекта е изпълнен и съществува на това място и
в този вид от началото на 2018г., поради което
доказани са твърденията в искането за спиране, че с оглед изминалия
продължителен период от разполагането му до сега няма данни обекта да е създал
опасност и причинил вреда и не е увредил здравето и сигурността на гражданите,
поради което не е налице спешна необходимост от премахването му.
Съдът
намира, че спиране изпълнението на Заповедта няма да затрудни или осуети
изпълнението й при приключване на производството по оспорването й. От друга
страна предварителното изпълнение на Заповедта и премахването на собствения на
дружеството обект ще доведе до обезсмисляне на производството по оспорването на
административният акт издаден на основание чл.57а ал.3 във вр. с ал.1 т.1 от ЗУТ и до значителни пречки за установяване с еднозначност и
канегоричност на характеристиките му, които имат пряко отношение за преценката
на вида му и са от съществено значение за изводите свързани със правилността и
законосъобразността на издадената Заповед за премахването му.
За пълнота
на изложеното следва да се отбележи, че относими и релевантни при преценката за
наличие на основания за спиране на предварителното изпълнение на
административният акт по чл.217 ал.2 от ЗУТ във вр.с чл.166 от АПК са вредите
които като пряка и непосредствена последица евентуално биха настъпили за
собственика на обекта от премахването му. Неотносими и ирелевантни за тази
преценка са фактите и обстоятелствата за това какви отговорности ще възникнат
за дружеството при прекратяване на сключени от него като собственик на обекта
договори с други лица, които ползват обекта, тъй като тези
отговорности дори и да са с имуществено изражение, ще настъпят по силата на
клаузите в сключените договори и са последица от прекратяване на тези договорни
отношения, а не са пряка последица от фактическото премахване на обекта,
разпоредено с административният акт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.217 ал.2 във връзка с чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ
и чл.166 ал.4 във вр. с чл.166 ал.2 и ал.1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
СПИРА
изпълнението на Заповед №522/17.10.2019г. на Кмета на район „Приморски“ -
Община Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред
ВАС- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
Препис от
определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.
СЪДИЯ: