№ 653
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000303 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр. чл.613 от ТЗ.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от С. Б. Я. и Н. К. Я., с
която обжалват решение № 452 от 25.03.2024 г., постановено по т. д. № 227/24 г. по описа на
Софийски градски съд, Tърговско отделение, 21състав, с което съдът е отхвърлил молбата
на С. Б. Я. и Н. К. Я. по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
„Леофокс“ ЕООД, ЕИК *********.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че молителите не
активно легитимирани да подадат молбата по чл. 625 от ТЗ. В подкрепа на това твърдение се
излагат мотиви, че паричното задължение следва да е породено или да се отнася до
действителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяване или унищожаване и
разваляне. Твърди, че процесното задължение е свързано със сделка за покупко-продажба на
недвижим имот, която се разваля единствено по съдебен ред. Цитира решение на Софийски
градски съд, отнасящо се до квалификацията на такава сделка. Не на последно място се
твърди, че съдът не е обсъдил въведеното твърдение за неизплатени заплати на молителя С.
Я., което предпоставя уважаване на иска по чл. 608, ал.1, т.4 от ТЗ. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да обяви
неплатежоспособността или свързадлъжнялостта на ответника, да се открие производство
по несъстоятелност, да се назначи временен синдик, както и да се определи датата на
първото общо събрание на кредиторите. Претендира разноски.
1
Ответникът „Лефокс“ ЕООД редовно уведомен не взима становище по
жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
атакуваното решение № 452 от 25.03.2024 г., постановено по т. д. № 227/24 г. по описа на
Софийски градски съд, Tърговско отделение, 21състав, с което съдът е отхвърлил молбата
на С. Б. Я. и Н. К. Я. по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
„Леофокс“ ЕООД, ЕИК *********.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по
делото, че производството пред съда по несъстоятелността е образувано по повод постъпила
молба от С. Б. Я. и Н. К. Я., с която същите са поискали да бъде обявена
неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност на „Лефокс“ ЕООД. В
молбата се твърди, че въз основа на влязло в сила съдебно решение ответното дружеството е
осъдено да заплати на молителите на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума от 500 лв. разноски
за всеки. Твърди се, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство, по което взискателите повече от 6 месеца са останали
неудовлетворени. Наведени са твърдения, че дружеството не е подавало повече от 10 години
ГФО.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в
подкрепа на тези твърдения е представен изпълнителен лист от 14.11.2022 г., издаден по гр.
д. № 42 918/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 36 състав, от
които е видно, че ответното дружество е осъдено да заплати на молителите сума от 500 лв.
на всеки, представляваща разноски във въззивното производство. Представено е и
удостоверение от ЧСИ М. Б., издадено по изп. Д. № 20238380400637, от което е идно, че
изпълнителното производство е образувано на 14.02.23 г., по изпълнителното дело няма
постъпили суми, както и че длъжникът няма открити банкови сметки.
Не се спори, а се установява и от представените решение № 429 997 от
14.06.2018 г., постановено по гр. д. № 42 918/15 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 36 състав, решение № 94 748 от 16.04.2019 г., постановено по същото
дело, че съдът е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 и ал. 2, предл. 1, 2 и 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
обективираните в нотариален акт № 139, том 5, рег. № 11 620, дело 766 от 19.06.2014 г. на
нотариус М.Г. и нотариален акт № 140, том 5 рег. № 11 621, дело № 767 от 19.06.2014 г. на
нотариус М.Г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 452 от 25.03.2024 г., постановено по т. д. №
227/24 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 21състав, с което съдът е
отхвърлил молбата на С. Б. Я. и Н. К. Я. по чл.625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на „Леофокс“ ЕООД, ЕИК *********.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
2
настоящия си състав намира същата за процесуално допустима, като подадена в
установените от закона срокове и от легитимирани лица. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Релевираните в жалбите доводи са свързани с твърдението, че съдът
неправилно е приел, че молителите не са активно легитимирани да подадат молбата за
обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност,
както и че съдът не се е произнесъл по всички навадени в молбата основания за
неплатежоспособност, а именно, че дружеството има незаплатени възнаграждения на
молителя С. Я.. Разгледани по същество наведените доводи за незаконосъобразност на
решението са неоснователни, по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното
приложение на императивните материалноправни норми. Трайна е практиката на Върховен
касационен съд, обективирана в решение № 202 от 31.10.2018 г., постановено по т. д. №
57/18 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др., съобразно която въззивният съд не следва да
се произнася по въпрос, за който не е сезиран във въззивната жалба и който не е спорен
между страните, без да са налице изключения за служебно действие на съда по приложение
на императивна материалноправна норма, без да са налице изключенията на т. 1 от ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на права на частноправни субекти или
публичен интерес, за които съдът следи служебно.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Легалната дефиниция на „неплатежоспособността” е дадена в разпоредбата на
чл.608 ал.1 от ТЗ. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването , публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност; задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. С разпоредбата
на чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ законодателят е въвел презумпции, за наличието на
обективното състояние, в случаите, когато търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години; неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като такова е налице и когато длъжникът
е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори, както и в случаите, когато
по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
3
доброволно изпълнение. Тълкувайки логически и гносеологически волята на законодателя,
съдът в настоящия си състав намира, че не всяко спиране на плащанията на задълженията на
длъжника или такива изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно
изброените в чл.608 от ТЗ.
Лицата, които са активно легитимирани да подадат молба за откриване на
производство по несъстоятелност, са посочени в чл. 625 ТЗ. Това са длъжника, ликвидатора
или кредитор на длъжника по търговска сделка, АДВ за публичноправно задължение на
длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение за частно държавно вземане. За активната легитимация на лицата по чл. 625 ТЗ
съдът следи служебно и е задължен да отхвърли молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, ако лицето, което е инициирало производството, не може да
докаже/установи в процеса качеството си на кредитор. Процесуалната легитимация на
молителя в производството по несъстоятелност, както и на ищеца в същинското исково
производство, се определя и преценява от съда само с оглед на твърденията на молителя,
изложени в молбата му относно обстоятелствата, на които същата се основава и съдът не е
властен, преди постановяването на решението си по съществото на спора, да предрешава
отговора на въпроса относно наличието или липсата на твърдяната от молителя, негова
легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, на свой
ред изводима само и единствено от твърденията в молбата му, на етап преценка
допустимостта на същата. В този см. определение № 113 от 23.02.2016 г., постановено по ч.
т. д. № 2 002/15 г., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС. С оглед въведените от молителя в
настоящето производство твърдения за наличието на задължение за изплащане на
присъдени разноски по воденото между страните дело, както и че е налице не изплащане на
трудово възнаграждение към единия от молителите, което не е изпълнено повече от два
месеца настоящият състав намира, че е налице процесуална легитимация на молителя към
момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
ответника. В производството по чл. 625 ТЗ активната легитимация на иницииращият
производството търговец се определя от две кумулативни предпоставки: да има качеството
на кредитор на ответника-длъжник и вземането му да произтича от търговска сделка.
Наличието на тези две предпоставки е предмет на посочване в обстоятелствената част на
исковата молба. Те могат да бъдат оспорени и в рамките на производството да се установи,
че молителят/ищец няма качеството на кредитор или, че има такова качество, но вземането
му не произтича от търговска сделка. Това, обаче не би довело до недопустимост на молбата
по чл. 625 ТЗ, а до нейната неоснователност, доколкото се касае за установяване на
материалноправна легитимация в спорно производство. С оглед на така въведените в
процеса твърдения, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по спорния във
въззивнато производство въпрос, а именно притежават ли молителите активна
материалноправна легитимация да поискат откриване на производство по несъстоятелност.
В постоянната си практика ВКС приема, че отговорността за разноски, макар
да се различава от отговорността за непозволено увреждане, е деликтна. Тя обективна и е
обусловена от уважаването или отхвърлянето на предявен иск, тоест възниква в полза на
ищеца, когато с поведението си ответникът е предизвикал предявяване на допустим и
основателен иск, във връзка с който ищецът е направил разноски, а в полза на ответника -
когато ищецът е предявил недопустим или неоснователен иск, за защита срещу който
ответникът е направил разноски. Поради това, дори и когато разноските са направени във
връзка с търговско дело по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ГПК вземането за разноски няма
характера на такова, породено от или отнасящо се до търговска сделка. В този смисъл
определение № 158 от 06.03.2018 г., постановено по ч. т. д. № 3 008/17 г., по описа на ВКС,
ТК, ІІ т.о., определение № 1 398 от 20.12.2023 г., постановено по т. д. № 1 904/23 г., по описа
на Т. К., І Т. О. на ВКС и др. Съобразявайки се с тази непротиворечива и постоянна практика
4
на Върховен касационен съд съдът в настоящия си състав намира, че въведеното с
въззивната жалба оспорване на изводите на съда по несъстоятелността за липса на активна
материалноправна легитимация на молителите са неоснователни. Ирелевантен за
притежаването на тази легитимация е въпросът какъв е бил предмета на спора, по които са
присъдени разноските, вкл. дали производството е било свързано с търговско дело по
смисъла на чл. 365 от ГПК.
По отношение на второто основание за незаконосъобразност на атакуваното
решение, а именно необоснованост, свързана с не произнасянето от страна на съда по
несъстоятелността на второто въведено основание – неизплатени възнаграждения по
отношение на молителя С. Я., съдът намира същото за неоснователно. Макар и
неконкретизирано, ако се приеме, че молителят претендира обявяването на
неплатежоспособността на ответника, с оглед на неизплатеното си трудово възнаграждение,
то същото е неоснователно. Изплащането на трудовото възнаграждение само по отношение
на един работник не е основание за обявяването на неплатежоспособността на търговеца,
тъй като същото не произтича от търговска сделка. Ако се приеме, че молителят претендира
неплатежоспособността въз основа на въведеното с измененията, публикувани в ДВ, бр. 102
от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г. ново основание за неплатежоспособност – неизпълнение на
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, то същият отново
не е материалноправно легитимиран да подаде молбата. Съгласно изричната разпоредба на
чл. 625 от ТЗ активно легитимиран да подаде такава молба е изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда", а не отделен работник или служител.
Ето защо настоящият състав намира, че следва да се постанови решение, с
което да се потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452 от 25.03.2024 г., постановено по т. д. № 227/24 г. по описа
на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 21състав, с което съдът е отхвърлил
молбата на С. Б. Я. и Н. К. Я. по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на „Леофокс“ ЕООД, ЕИК *********
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на основанията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6