Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр.
Габрово, 27.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно
заседание на тринадесети януари........... през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ….ЕЛКА СТАНЧЕВА.............. и в присъствието на прокурора …….АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ …..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№204 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Депозирана е Искова молба от К.Г.Т. ***. Търново
против Административен съд В. Търново, представляван от Административен
ръководител- председател със заявено искане за присъждане на обезщетение за
причинени вреди по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Обезщетението е
претендирано в размер на 3 000 лева за претърпени от К.Т. неимуществени
вреди от незаконосъобразна дейност на посочения ответник, изразяваща се в
съществено нарушение на норми на правото на ЕС.
В Исковата си молба ищецът К.Т. описва подробно
фактическа обстановка, като твърди, че на 04.04.2023г. чрез ССЕВ бил подал
заявление за достъп до обществена информация до Административен ръководител-
Председател на Районен съд В. Търново, който му бил предоставил информация,
като на Т. е дадена възможност да се запознае със Заповед №39/2023г. на
Административен ръководител- Председател на Окръжен съд В. Търново за
разпределяне на дела на съдия, който е командирован в Окръжен съд В. Търново.
С Решение от 04.04.2023г. на съдия Г. Г., а не на
председателя на съда, от РС В. Търново е отказан достъп до обществена
информация. Решението е обжалвано от Т., като е образувано производство пред
АдС В. Търново АД№257/2023г. по описа на съда. Заедно с това искане е заявено
искане и до ОС В. Търново за предоставяне на достъп до обществена информация до
Административен ръководител- председател на ОС В. Търново, като отказа по него
също е обжалван пред АдС В. Търново и е образувано АД№301/2023г. по описа на
АдС В. Търново.
В съдебното производство по АД№257/2023г. на АдС
В. Търново съдът се е представлявал не от своя законен представител по смисъла
на чл. 77 от ЗСВ, а от редовия съдия Г. Г. комуто били делегирани правомощия
съгласно Заповед №184/11.04.2019г. на Председател на РС В. Търново. В Исковата
молба се излагат подробни мотиви относно функциите на съда и съдията, като се
посочва изобилна съдебна практика по повод искания за предоставяне на достъп до
обществена информация.
С Решение №187/17.07.2023г. по АД№257/2023г. на
АдС В. Търново се отхвърля жалбата на К.Т. срещу отказ за достъп до обществена
информация, обективиран в решение от 04.04.2023г. на съдия в РС В. Търново с
възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административен
ръководител- председател на РС В. Търново. Същевременно, с по- ранна дата с
Решение №189/27.06.2023г. по АД№301/2023г. на АдС В. Търново при идентична
фактическа обстановка се отменя по жалба на К.Т. Решение от 21.04.2023г. на
Председателя на ОС В. Търново по заявление за достъп до обществена информация с
рег. №3430/04.04.2023г. и делото е върнато като преписка на Председател на ОС
В. Търново за ново произнасяне по подаденото от К.Т. заявление за достъп до
обществена информация с вх. №3430/04.04.2023г. по описа на ВТОС, при
съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Адм.
Ръководител- председател на Окръжен съд В. Търново се е съобразил с дадените
указания, за което с Решение от 13.07.2023г. по пр.пр. №4- 2023г. на ВТОС по
ЗДОИ е предоставил на К.Т. исканата информация, за което същият бил получил
заверени копия от заповед №148- 28.03.2023г. на Административен ръководител на
Апелативен съд В. Търново и Заповед №153- 28.03.2022г. на Административен
ръководител на Апелативен съд В. Търново.
Твърди се също нарушение на чл. 14 от КЗПЧОС и
Протокол №12 към нея.
Според ищеца претендираното обезщетение е в размер
на 3000 лева за претърпени от него неимуществени вреди, които са последици от
нарушение на Правото на ЕС със съдебния акт по същество по АД№257 по описа на
АдмС В. Търново за 2023г.
Ответникът- Адм. С В. Търново, чрез надлежно
упълномощен по делото процесуален представител оспорва предявения иск, счита
същият за неоснователен и недоказан и като такъв да бъде отхвърлен, ведно със
законовите последици, вкл. присъждане на разноски..
Представителят на ОП Габрово дава заключение за
неоснователност на подадената Искова молба, тъй като не са налице кумулативно
предвидените предпоставки за уважаване на иска- незаконосъобразен
административен акт, който да е отменен на това основание и засягане на
имуществената и неимуществената сфера на ищеца, което представлява понесените
вреди от него.
Административен съд Габрово, след като извърши
проверка на приложените доказателства, обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се оспорва факта по делото, че ищецът К.Т. на
04.04.2023г. чрез ССЕВ бил подал заявление за достъп до обществена информация
до Административен ръководител- Председател на Районен съд В. Търново.
Постановен е отказ по така подаденото заявление за достъп до обществена
информация. С Решение №187/17.07.2023г. по АД№257/2023г. на АдС В. Търново се
отхвърля жалбата на К.Т. срещу отказ за достъп до обществена информация,
обективиран в решение от 04.04.2023г. на съдия в РС В. Търново с възложени правомощия
по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административен ръководител- председател
на РС В. Търново. Същевременно, с по- ранна дата с Решение №189/27.06.2023г. по
АД№301/2023г. на АдС В. Търново при идентична фактическа обстановка се отменя
по жалба на К.Т. Решение от 21.04.2023г. на Председателя на ОС В. Търново по
заявление за достъп до обществена информация с рег. №3430/04.04.2023г. и делото
е върнато като преписка на Председател на ОС В. Търново за ново произнасяне по
подаденото от К.Т. заявление за достъп до обществена информация с вх.
№3430/04.04.2023г. по описа на ВТОС, при съобразяване с дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
В хода на проведеното съдебно производство пред АС
Габрово са разпитани в качеството на свидетели М. Д. О. и А. Р. С.. Първият
свидетел описва как ищеца К.Т. в качеството на адвокат го представлявал пред
съд по много дела образувани от и против
него. Знаел за постановен отказ за достъп до информация, заявен от ищеца Т.,
като не може да конкретизира по кое съдебно производство става въпрос. След
узнаване за така постановения отказ според свидетеля О. ищеца бил ядосан и
страдал. Свидетелят С. заявява че не знае за какво и призован като свидетел по
настоящото производство. Познавал бегло ищеца Т. но не бил наясно с настоящия
случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Законът за отговорността на държавата
и общините за вреди в чл. 2в, ал. 1, т. 1 урежда реда за
разглеждане на искове срещу държавата за вреди от правораздавателната дейност
на административните съдилища от достатъчно съществени нарушения на правото на
Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата отговаря за
вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат
стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на
правото на Европейския съюз.
Фактическият състав на
отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал.
1, т. 1 от ЗОДОВ включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да
предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно
съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. В този смисъл е трайната практика на СЕС
/Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., съединени дела C-6/90 и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември 2010 г. по дело
Fus, C-429/09, Решение от 9 декември 2010 г. по дело
Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013 г. по дело
Leth, C-420/11/. Реализирането на отговорността на държавата е обусловено от
кумулативното наличие на посочените материалноправни предпоставки. При липса
дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на
ответника за обезвреда не може да бъде реализирана. Доказателствената тежест за
установяване на правопораждащите юридически факти и на връзките между тях лежи
върху ищеца.
Настоящият съдебен състав
на АдС Габрово намира, че в конкретния случай първата предпоставка не е налице,
доколкото ищецът сочи като нарушение на правото на ЕС конкретни правни норми – чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, вр. чл. 52, т. 3 – 7 от
ХОПЕС, по силата на които като гражданин на общността му е предоставено правото
на справедлив съдебен процес. Според чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона. Чл. 52 от ХОПЕС регламентира обхвата и тълкуването на
правата и принципите. Ищецът твърди, че по посоченото АД№257/2023г. на АдС В.
Търново с Решение №187/17.07.2023г. е
отхвърлена жалбата на К.Т. срещу отказ за достъп до обществена информация,
обективиран в решение от 04.04.2023г. на съдия в РС В. Търново с възложени
правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административен ръководител-
председател на РС В. Търново. Същевременно, с по- ранна дата с Решение
№189/27.06.2023г. по АД№301/2023г. на АдС В. Търново при идентична фактическа
обстановка се отменя по жалба на К.Т. Решение от 21.04.2023г. на Председателя
на ОС В. Търново по заявление за достъп до обществена информация с рег.
№3430/04.04.2023г. и делото е върнато като преписка на Председател на ОС В.
Търново за ново произнасяне по подаденото от К.Т. заявление за достъп до
обществена информация с вх. №3430/04.04.2023г. по описа на ВТОС, при
съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Това посочване от страна на ищеца по цитираното
дело на АдС В. Търново не води автоматично до извода, че в случая е налице нарушение на правото на ЕС
конкретни правни норми – чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, вр. чл. 52, т. 3 – 7 от
ХОПЕС, по силата на които като гражданин на общността му е предоставено правото
на справедлив съдебен процес. Няма данни по делото, а и не се сочат конкретни
обстоятелства от ищеца въз основа на които да се приеме, освен различния изход
по оспорване на решението на РС В. Търново, че е налице нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Не се установява ищеца,
като страна по посоченото производство пред АдС В. Търново да е лишен от право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Недоказана е и втората
предпоставка – допуснато достатъчно съществено нарушение на посоченото право на
ЕС. Всъщност в случая въобще не се установява твърдяното нарушение на съюзни
норми, представляващо необезпечаване на правото на К.Т. на разглеждане на АД №
257/2023г. по описа на АдС В. Търново от независим и безпристрастен съд. Не се
намират данни К.Т. да е поставил под съмнение действията на член на съдебния
състав, както и да е имал възражения по съдопроизводствените действия или да е
искал отвод на състава на съда. Тоест произнасянето по АД №257/2023г. на АдС В.
Търново е извършено от легитимен, независим и безпристрастен съд. Следователно
липсва твърдяното от ищеца нарушение на права, признати от съюзното право, още
повече – достатъчно съществено такова.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че не е налице втората от кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушение на
правото на ЕС по чл. 2в, ал.
1, т. 1 от ЗОДОВ. Самият ищец не сочи изрично коя точно разпоредба на правото на ЕС е
нарушена при разглеждане на посоченото АД№257/2023г. на АдС В. Търново, както и
в какво се състои нарушението на тази правна норма. При това положение не
следва да се извършва проверка за наличието на останалите предпоставки за
уважаване на предявения иск. За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че настъпването на твърдените вреди, размера им и причинно-следствената връзка
остават недоказани. Производството пред административния съд е исково, като
приложими субсидиарно са разпоредбите на ГПК, поради което ищецът посредством
посочените по- горе свидетели, разпитани по делото не установява нито наличие
на твърдяните от него неимуществени вреди, нито налице причинно следствена
връзка между твърдяното съществено нарушение на съюзното право при разглеждане
на посоченото дело на АдС В. Търново и претендираните за обезщетяване вреди.
По изложените по- горе
мотиви, АдС Габрово намира исковата претенция на К.Г.Т. ***. Търново срещу Административен
съд В. Търново за неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото,
а именно отхвърляне на исковата претенция заявена от К.Г.Т., основателно се
явява искането на пр. представител на ответника за присъждане на разноски.
Същите представляват възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева,
представлявал ответника по съдебното производство и следва да бъдат понесени от
ищеца К.Г.Т..
С оглед на гореизложеното
и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ от К.Г.Т. ***. Търново против Административен съд В. Търново, представляван от Административен ръководител- Председател, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от К.Г.Т. неимуществени вреди при или по повод изпълнение на дейност или акт на посочения ответник, в размер на 3 0000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.Г.Т. ***. Търново да заплати на Административен съд В. Търново, представляван от Административен ръководител- Председател сума в размер на 600 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
СЪДИЯ: