Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на трети декември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Камелия Александрова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №2502 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Регионална
дирекция „Автомобилна Администрация“ - Варна чрез мл. eксперт В.В. срещу
решение № 260234 от 13.10.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2900/2020 г.,
по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №
23-0000328/10.04.2020 г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
Администрация“ - Варна, с което на И.Ж.И. ***, ЕГН **********, за нарушение на
чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
Предявено е искане касационната инстанция
да отмени оспореното решение като неправилно и необосновано и постанови ново по
съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение,
поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са
посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се представлява,
като не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Ответникът по касация, редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с.д.№ 14963/30.11.2020г., чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба, поддържа доводите
изложени в писмен отговор и отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС
с присъждане на
разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и не са налице основания за
неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд - Варна е образувано по жалба на И.Ж.И. *** против Наказателно
постановление № 23-0000328/10.04.2020 г. на и.д. директор на Регионална
дирекция „Автомобилна Администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл. 2,
ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лева.
С решение Районен
съд – Варна е приел, че при провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до отмяната на атакуваното наказателно постановление и приложимост в
случая на чл.28 ЗАНН.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. С оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на
законосъобразен акт.
Правилно съдът е достигнал до крайния
извод за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на
АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН
предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато
е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне
на акта. Както и районният съд е посочил, в случая не става ясно защо АНО е
избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно е
станало, без да са били налице законовите предпоставки за това. Със съставянето
на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Правилни
са изводите на ВРС, че с ангажирането на дадено лице да предаде устно поканата
за съставяне на акт не се удовлетворява изискването на закона, което да се обвърже с изпратена до лицето покана за
съставяне на АУАН.
В
тази връзка законосъобразен се явява решаващия извод на въззивната инстанция,
че при съставяне на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Възприемайки горното и като е отменил НП, районният съд е постановил
правилен съдебен акт.
Настоящата инстанция единствено не възприема мотивите на ВРС досежно приетото,
че в конкретния случай е налице маловажен случай. Нарушението е формално и същото
възниква с факта на осъществяване на обществения превоз при отсъствие на
посочената карта за квалификация на водача. В конкретния случай се касае за нарушение на въведено
изискване към водачите и до Общностно такова, което цели не само да се
хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а
има за цел взаимно признаване на различните УПК в контекста на целите на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на
обществена опасност на деянието, което е и основание то да се обяви от закона
за наказуемо. По делото не са ангажирани доказателства обосноваващи случаят да
бъде определен като маловажен. Без значение
е обстоятелството, че водачът е привел поведението си в съответствие с
правните норми в сравнително кратък срок, при липса на доказателства за
причините за отсъствието на дължимото поведение в този срок.
Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба
пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.
348, ал.1 НПК във вр. с чл.
63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски, се явява основателно,
като същите следва да бъдат възстановени от касатора за настоящата инстанция в
размер на 444 лева с ДДС, като съдът съобрази, че присъждане на разноски не са
претендирани пред въззивната инстанция.
По изложените
съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260234 от 13.10.2020 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 2900 по описа на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ да заплати на И.Ж.И.,
ЕГН ********** ***, ж.к.В.В., бл.***, вх.*, ет.*, ап.20 сумата в размер на 444
/четиристотин четиридесет и четири/ лева разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: