№ 3408
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207758 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. М., с ЕГН: **********, подадена чрез
адв.С. С., вписан в САК против издадено срещу жалб. М. наказателно
постановление № 23-4332-034070/18.03.2024 г., от Началник Група в СДВР,
ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 му от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното НП. Претендира се, че жалбоподателят не е
знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него лек
автомобил, че не е доказана субективната съставомерност на деянието и че е
неправилно приложен материалният закон. С тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно призован по телефона чрез адв. С. С. – не се
явява и не се представлява в хода на производството пред настоящата съдебна
инстанция.
1
Въззиваемата страна– Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР редовно
призована, също не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление, което се обжалва не е било
връчвано лично на жалбоподaтеля и по делото не са представени
доказателства за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2
ЗАНН, но за същото жалбоподателят несъмнено е узнал на 20.05.2024 г., на
която дата и в изпълнение на наложеното му с това НП адм. наказание
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ доброволно е
предал в ОПП-СДВР своето СУМПС. На същата дата е заплатил и
наложеното му с обжалваното НП № 23-4332-034070/18.03.2024 г., издадено
от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР административно наказание глоба в
размер на 200 лева, което се установява от представеното по делото заверено
копие на квитанция за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство
/л.39 от делото/.
С оглед на това съдът намира, че подадената жалба е частично
недопустима и по-конкретно относно обжалването на постановлението в
частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200
лева.
Съгласно чл. 79б от ЗАНН, в случай че в 14-дневен срок от връчване
на наказателното постановление жалбоподателят заплати 80 на сто от размера
на глобата, или по-малък ако специален закон предвижда намален размер на
глобата, наказателното постановление влиза в сила в частта относно
наложената глоба от датата на плащането. Съгласно изр. второ на чл. 79б,
ал. 2 от ЗАНН, в случай че нарушителят е обжалвал наказателното
постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по
разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г от
ЗАНН.
От изложеното следва, че са налице всички законови предпоставки за
прекратяване на настоящото производство на основание чл. 79б, ал. 2, изр.2,
2
вр. чл. 63 г от ЗАНН в частта относно обжалването на наложеното
административно наказание "глоба в размер на 200 лв", като съдът следва да
разгледа жалбата по същество само касателно кумулативно наложеното
наказание "лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца",
съгласно чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН.
Както вече бе посочено, в тази част жалбата е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Административнонаказателното производство против Д. М. М., в
качеството му на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН, Серия GA,
бл. № 888625 на 25.10.2023 г. от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР – Иван
Костадинов Георгиев, в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и съставяне на акта /също длъжностно
лице/, за това, че на 25.10.2023 г., в 00:38 часа, в гр. София, по ул. "Бели
Дунав", с посока на движение от ул.“Екзарх Стефан“ към бул. „Ломско шосе“,
като предстоящ собственик на основание договор за покупко-продажба
№7829/01.08.2023 г. при нотариус 140 гр. София, управлява лек автомобил
марка „Алфа Ромео 147“ , с рег. №СВ6789АС, като при извършената му
полицейска проверка на ул. "Бели Дунав" до номер 2 чрез справка с ОДЧ 02РУ
е установено, че горепосоченото МПС е дерегистрирано по служебен ред на
основание чл.143, ал.15 ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 25.10.2023 г., с вписване в акта, че
жалбоподателят има възражения срещу него. Такива обаче не са подадени в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр. пр. № 10225/2024 г. по описа на СРП. С постановление на
СРП от 26.02.2024 г. /изведено на 28.02.2024 г./ е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по
чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и изпращане на препис от постановлението,
ведно с преписката на ОПП-СДВР за преценка за налагане на
3
административна санкция спрямо Д. М. М..
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр. пр.№
10225/2024 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения АУАН,
Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал обжалваното НП № 23-4332-
034070 на 18.03.2024 г., против Д. М. М., с което на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление от 26.02.2024 г. /изведено на 28.02.2024 г./ на СРП за отказ от
образуване на досъдебно производство; справки относно промяна на
регистрацията на МПС и справка за регистрирани собственици на МПС;
справка картон на водач и др.; писмо от началник сектор ППС при ОПП-СДВР
с рег. №433200-74559/15.07.2024 г. и приложенията към него: квитанция за
извършено плащане чрез ПОС терминално устройство, справки за
регистрация на лек автомобил марка „Алфа Ромео 147“ , с рег. №СВ6789АС;
Заповеди за компетентност на актосъствителя и АНО и други.
Видно от справка картон на водач, жалбоподателят е бил
правоспособен водач на МПС от категории М В към датата на извършване на
проверката. Същият има издадено на 20.01.2013 г. СУМПС, валидно до
20.01.2030 г.
Видно от справка АИС-КАТ е, че регистрацията на лек автомобил
марка „Алфа Ромео 147“ , с рег. №СВ6789АС е служебно прекратена на
03.10.2023 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС в 2-
месечен срок от сключване на договор за покупко-продажба на същия.
Съгласно данните в същата справка, по отношение на процесното МПС на
01.08.2023 г. е регистриран договор за покупко-продажба. Съгласно данните в
справка АИС-КАТ, регистриран като собственик на процесното МПС към
25.10.2023 г. е Александрина Кирилова Кирилова и вписан предстоящ
собственик Д. М. М.. По делото не са ангажирани доказателства относно
самоличността на лицето, придобило собствеността върху ППС с договора за
покупко-продажба от 01.08.2023 г.
Видно от постановление на СРП от 26.02.2024 г. /изведено на
4
28.02.2024 г./ пр. пр. № 10225/2024 г. по описа на СРП е, че е постановен отказ
за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК, поради това, че гореописаното деяние на Д. М. се явява
несъставомерно от обективна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди, в кръга
на техните правомощия и по предвидения в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При гореописаната фактология обаче, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя са изцяло основателни.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Очевидно, настоящия случай осъществява от
обективна страна състава на това административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, доколкото процесното МПС, управлявано от жалбоподателя е било
със служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението
на неговия нов собственик да го пререгистрира в срок до два месеца от
сключване на договора за придобиване на собствеността. В АУАН и НП е
посочено, че жалбоподателят го е извършил в качеството на водач и
предстоящ собственик на МПС, като същевременно по делото не са
ангажирани никакви доказателства, че жалбоподателят е придобил
собствеността върху процесното МПС, към датата на нарушението, нито
такива, от които да се установява, че е бил уведомен и е знаел за служебно
прекратената регистрацията на автомобила. При това положение, няма как да
се приеме, че същият е знаел, че управлява автомобил, който не е регистриран
по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация. Следователно,
вмененото нарушение е несъставомерно от субективна страна, поради липса
на умисъл у жалбоподателя.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е.
5
такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е
възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните
елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на
регистрацията на МПС по служебен път, налага извод за липса на виновно
поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа
грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва
умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от
наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена
на собственика на МПС или за това, че жалбоподателят по някакъв друг начин
да е разбрал за това обстоятелство.
При това положение, като е ангажирал отговорността на жалбоподателя
на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наказващият орган
го е санкционирал за несъставомерно деяние от субективна страна, с което е
допуснал нарушение на материалния закон.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г. по
Тълкувателно дело №3/2022 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия на
ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с
предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на на
чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. Съгласно
мотивите, изложени в него, това ТР следва да е приложимо и в случаите,
когато регистрацията на МПС е служебно прекратена на основание чл.143,
ал.15 ЗДвП, както е в настоящия случай.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение от
страна на Д. М., жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде частично отменено в невлязлата в сила част, по
отношение на която жалбата е допустима, с която на жалб. М. е наложено
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца“.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Искане за
присъждане на разноски от негова страна обаче не е направено и не са
представени доказателства за направени такива. Поради това, съдът не следва
6
да се произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СРС,
НО, 129 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. М. М., с ЕГН:
********** срещу Наказателно постановление № 23-4332-024070/18.03.2024
г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, В ЧАСТТА, с която се
иска отмяна на наложеното с постановлението административни наказания
"Глоба" в размер на 200.00 лева, за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 7758/2024 година по описа на
СРС, НО, 129 състав, В ТАЗИ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-024070/18.03.2024
г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, В ЧАСТТА, в която за
нарушение на 140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП на Д.
М. М., с ЕГН: ********** е наложено наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 /ШЕСТ/ месеца.
Решението в частта, с която е отменено частично обжалваното
наказателно постановление, подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението в частта, имаща характер на определение, с която жалбата
е частично оставена без разглеждане и производството е частично прекратено,
на основание чл. 230 АПК подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд – гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7