Определение по дело №2005/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е образувано по жалба от Дим. Б.-адвокат като пълномощник на А. Н. С.- непълнолетен и със съгласие на родителите му: Н. Ф. С. и А. Е. С. срещу „Прокурорско постановление по преп. №*** за 15 дн. временно настаняване и невръчено постановление за 2 месечно временно настаняване в Дом за временно настаняване към ОДМВР-П-в“.

С. З. вх. № *** е депозирано искане за спиране предварителното изпълнение на постановленията, поради това, че адресатът им бил ученик и към момента не бил осъждан за особено тежки престъпления.

При разглеждане на така депозираната жалба и преценка нейната допустимост, а оттам и допустимостта на акцесорно депозираното искане по чл. 166, ал. 2 АПК, съдът съобрази:

С решение № *** по к. д. № 7/2016 г. Конституционният съд е установил правото за защита по съдебен ред срещу прокурорското постановление за настаняване в дом за временно настаняване, с което жалбоподателят би бил лишен от ефективно вътрешноправно средство за защита срещу този акт. Националното ни законодателство не предвижда специално производство и ред за защита срещу акта на прокурора, постановен по чл. 37 от ЗБППМН, но и не изключва изрично съдебния контрол по отношение на този вид актове.

Мотивите на Конституционния съд на Република България дават насока относно процесуалния ред, по който засегнатите лица имат възможност да получат ефективен достъп до съд. Правото на съдебна защита е основен принцип на правовата държава. Правото да се обжалва законосъобразността на задържането е обект на защита от ратифицираните, обнародваните и влезлите в сила за Република България международни договори - Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 5, § 4 „Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице“) и Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 9, § 4 „Всяко лице, лишено от свобода чрез арест или задържане, има право на жалба пред съда, който да се произнесе незабавно върху законността на задържането му и да се разпореди за освобождаването му, ако задържането е незаконно.).

При съобразяване с мотивите на цитираното решение на Конституционния съд, настоящият състав приема, че осъществявайки правомощието, предоставено с чл. 37 от ЗБППМН, прокурорът нито изпълнява, нито осигурява изпълнението на конституционните функции на прокуратурата, а действа като административен орган по смисъл на допълнителната разпоредба на § 1, т. 1 от АПК. Чрез изрично волеизявление на овластен със закон орган с обвързваща сила се ограничава личната свобода и неприкосновеност на засегнатото непълнолетно лице и този акт трябва да подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В този смисъл е и установената съдебна практика по тълкуване на закона (определение № *** по ч. н. д. № 363/2021 г., 5 чл. с-в на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определение № *** по ч. н. д. № 351/2021 г., 5 чл. с-в на Върховния касационен съд и Върховния административен съд).

По тези съображения съдът намира жалбата за допустима, съответно - допустимо би било и акцесорното искане по чл. 166, ал. 2 АПК, но при спазване останалите условия, инкорпорирани в самата норма.

Видно от материалите по делото срещу жалбоподателя е издадено Постановление от 07.08.2024г. от прокурор от РП-Пловдив по пр.пр. № ***, с което е настанен в ДВНМН при ОДМВР-Пловдив за срок от 15 дни и Постановление от *** от прокурор при РП-Пловдив, пр.пр. №***, с което е продължен престоят на жалбоподателя в ДВНМН при ОДМВР-Пловдив на 2 месеца, считано от датата на настаняването.

Така, за да бъде допустимо за разглеждане едно подобно искане, то следва да е налице допуснато със закон или по разпореждане на органа, предварително изпълнение на акта.

В светлината на настоящия казус съдът намира искането за безпредметно. Оспорените постановления не се ползват с предварително изпълнение нито по силата на закона, нито по силата на нарочно включено в или към постановлението разпореждане на постановилия го орган.

В този смисъл и по отношение действието на постановленията относима е нормата на чл. 166, ал. 1 АПК, предвиждаща суспензивен спрямо изпълнението ефект на съдебно подадената жалба.

В нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗСВ са посочени правомощията на прокурора, като в ал. 3 на текста е разписано, че разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.

По отношение правомощията на прокурора съобразно чл. 145 ЗСВ и издаваните при упражняването им актове не е предвидено предварително изпълнение така, както това е предвидено по отношение на актовете на други органи по ЗСВ.

Успоредно с това и видно от съдържанието на самите постановления, не се установява в тях да е включено разпореждане за предварително изпълнение, което съдът да прецени при разглеждане настоящото искане.

Изложеното в т. 2 на оспореното постановление от ***„15 дни, считано от датата на привеждането му в дома“, респ. в. т. 1 „2 месеца, считано от датата на настаняването му“ от постановление от ***, представляват срок на действие на самата мярка, а не разпореждане, обуславящо предварителната ѝ изпълняемост. В този смисъл суспензивния ефект на жалбата се проявява и по отношение на определения срок на действие на мярката.

С оглед изложеното, искането се явява безпредметно и като такова следва да се остави без разглеждане.

Поради това и на основание чл. 166, ал. 2, А. съд-Пловдив, XVIII състав,

О П Р Е Д Е Л И.:

 

О. Б. Р. искането на Дим. Б.-адвокат като пълномощник на А. Н. С.- непълнолетен и със съгласие на родителите му: Н. Ф. С. и А. Е. С. за спиране предварителното изпълнение на Постановление на прокурор от Р. прокуратура- Пловдив от *** по ДП № *** по описа на 04 РУ, ОДМВР-Пловдив, пр.пр. № *** на РП-Пловдив и Постановление на прокурор от Р. прокуратура- Пловдив от *** по ДП № ***по описа на 04 РУ, ОДМВР-Пловдив, пр.пр. № *** на РП-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС.