Решение по дело №15628/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 12.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                     СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 15628/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно субективно активно и пасивно и обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, като е прието за съвместно разглеждане направеното от ответниците възражение за упражняване право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС за вземането, предмет на насрещните искове.

Ищците И.Х.Г., конституиран на мястото на починалия в хода на процеса Х.Г.К., В.Г.Х., К.Х.А. и М.Г.А. твърдят, че с влязло в сила на 08.07.2016 г. решение по гр.д. № 8124/2014 г. по описа на СГС е признато по отношение на ответниците П.Г.П. и Г.И.П. – починала в хода на процеса и на нейно място конституирани наследниците й по закон П.П.П. и З.П.П., че са собственици на по ¼ идеална част на следния недвижим имот – апартамент № 6, находящ се на третия етаж, вход А, в сграда на блок 41А, находяща се на ул. ******, м. Банишора, гр. София, представляващ самостоятелен обект  с идентификатор 68134.512.264.1.6 и състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения и два балкона, с обща площ от 93,44 кв.м., заедно с мазе № 80, с площ от 3,80 кв.м., при граници: коридор, двор, мазе № 81 и мазе № 79, заедно с таван № 93 с площ от 9,54 кв.м., при граници: коридор, двор, стълбище, асансьор и таван № 92, заедно с 1,56% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното дворно място. Ищците твърдят, че с нотариален акт № 81/20.05.2014 г. процесният имот е прехвърлен на ответниците от несобственик, като на тази дата те са установили фактическа власт върху нея и я владеят и към момента на предявяване на иска.  Искат от съда да осъди ответниците да му предадат владението на недвижимия имот. Твърдят, че за периода, в който ответниците са ползвали процесния имот те са се обогатили, а ищците обеднили от ползването на имота без правно основание със стойността на дължимия за периода 20.05.2014 г. – 24.01.2017 г. пазарен наем, като предявяват искове за неоснователно обогатяване в размери както следва: ответникът П.Г.П. да заплати на всеки един от ищците обезщетение в размер на 1750,00 лева, а ответниците П.П.П. и З.П.П. да заплатят на всеки един от ищците обезщетение в размер на по 875,00 лева, всеки един от тях. Претендират разноски.

Ответниците П.Г.П., П.П.П. и З.П.П., оспорват предявените срещу тях искове. Твърдят, че до датата на връчване на исковата молба за отговор на 12.03.2018 г., като добросъвестни владелци са имали право да ползват вещта по аргумент от чл. 71 ЗС, поради което оспорват иска по чл. 59 ЗЗД. Твърдят, че в процесния имот са извършили редица подобрения, тъй като към момента на закупуването му той е бил в окаяно състояние и на практика необитаем. Сочат, че наследодателят на ищците, починал на 24.07.2012 г., през последните години от живота си бил неподвижен и за него не се е грижел никой, поради което подовете в жилището били пропити с екскременти и урина и следвало да се подменят, както и да се подменят всички покрития и повърхности в жилището, за да се ползва то по предназначение. Твърдят, че са извършили цялостен, мащабен ремонт, включващ подмяна на всичко в апартамента, като сочат да са извършили разходи за следните основни дейности: почистване и изхвърляне на негодни вещи и отпадъци; сВ.не на стари тапети и винервайс от тавани; къртене и демонтаж на врати и дограма; поставяне на 7 броя нови интериорни врати; поставяне на алуминиева дограма и остъкляване на тераса; поставяне на ламинат; гипсова шпакловка; слагане на гипсокартон в баня и кухня; поставяне на фаянс и теракот; поставяне на латекс; монтаж на санитария; подмяна на електроинсталация и монтаж на осветителни тела; поставяне на чугунени радиатори, ремонт на ВиК и поставяне на мивки, моноблок и батерии за мивки, като сочат стойността на материалите и труда за всички тези работи да възлиза общо на сумата от 31327,00 лева, както и че в следствие на ремонта стойността на имота се е увеличила с 50 000,00 лева. Предявяват срещу ищците осъдителни искове за увеличената стойност на имота в следствие на така извършения цялостен ремонт, с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС, за сумата според квотата в съсобствеността на ищците и с оглед настъпилото наследяване в хода на процеса както следва: ответникът П.Г.П. предявява срещу всеки един от ищците осъдителен иск за сумата в размер на 6250,00 лева, а ответниците П.П.П. и З.П.П. предявяват срещу всеки един от ищците осъдителни искове в размер на по 3125,00 лева, всеки един от тях. Правят възражение за право на задържане на имота до заплащане на дължимата им се сума по насрещните искове. Претендират законната лихва, както и разноски.  

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

С влязло в сила на 08.07.2016 г. решение по гр.д. № 8124/2014 г. по описа на СГС, І г.о. е признато за установено по предявения установителен иск за собственост по отношение на П.Г.П. и Г.И.П., че В.Г.Х., М.Г.А., Х.Г.К. и К.Х.А. са съсобственици на апартамент № 6, находящ се на трети етаж, вх. А, в сграда на ЖСК „Лозенец-Кръста“, ******, на улица ******, м. Банишора, заедно със зимнично помещение № 80, заедно с таванско помещение № 92, задно с принадлежащите 1,56 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.512.264.1.6, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.512.264, който обект е с площ от 93,44 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: обект с идентификатор 68134.512.264.1.25, обект с идентификатор 68134.512.264.1.5, под обекта – обект с идентификатор  68134.512.264.1.9.. Със същото е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 031, том ІІ, рег. № 9987, дело № 201/19.08.2013 г.

Предвид влязлото в сила решение със сила на присъдено нещо е установено между страните, че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти в съсобствеността по ¼ идеална част ( ищецът И.Х.Г., като единствен наследник на починалия в хода на процеса Х.Г.К. ).

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото гласни доказателства и предвид направеното възражение за право на задържане, че ответниците са във владение на процесния недвижим имот. Ето защо предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен.

По иска за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствения на ищците имот от ответниците, с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.

Не е спорно по делото, а и се установя от събраните доказателства, че ответниците са установили фактическа власт върху процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 81/20.05.2014 г. Установява се със сила на присъдено нещо между страните, че ответниците са придобили недвижимия имот от несобственик, но на основание годно да ги направи собственици, поради което установеното от тях владение е добросъвестно – арг. чл. 70, ал.1 ЗС. Разликата между добросъвестното и обикновено владение е дефинирана в чл. 70, ал. 1 ЗС с оглед правното основание и неговата юридическа годност да породи собственост, както и отрицателното условие владелецът да не знае към момента на възникване на основанието, двете изрично посочени обстоятелства. В разпоредбата на чл. 70, ал.2 ЗС е предвидена оборима презумпция за отрицателното условие знание, като в тежест на ищеца в настоящия процес беше да докаже при условията на пълно обратно доказване, че ответниците са знаели към момента на сключване на договора за покупко-продажба, че праводателят им не е собственик, респ. да докажат момента, в който те са узнали, че праводателят им може да не е собственик на имота. В тази връзка съдът намира за недоказано от ищците обстоятелството, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба ответниците са знаели, че придобиват имот от несобственик. Единственият аргумент и доказателства в тази посока е краткият срок на сключване на сделката спрямо праводателя на ответниците, съответно и неговия праводател, което не е достатъчно доказателство за пълно доказване на това обстоятелство.

В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № № 134 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6161/2014 г., III г. о., се приема, че владелецът се превръща в недобросъвестен от момента на узнаване, че неговото право на собственост, респ. това на неговия праводател се оспорва по съдебен ред. Ето защо съдът намира, че добросъвестният владелец се превръща в недобросъвестен, не само с факта на получаване на исковата молба за отговор по предявен срещу него ревандикационен иск, каквото е стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 71, ал.1 ЗС, in fine, а и с факта на узнаване за предявяването на друг иск за собственическа защита. Предвид изложеното съдът намира, че с узнаване от страна на ответниците П.Г.П. и Г.И.П. за правния спор по гр.д. 8124/2014 г. по описа на СГС, І г.о. те са станали недобросъвестни владелци и от този момент по аргумент от чл. 73, ал.1 ЗС дължат на ищците като действителни собственици обезщетения за лишаване от ползването на имота. От вписванията в деловодната система на Софийски градски съд е видно, че с определение от 17.03.2015 г. съдът се е произнесъл по искане на ответниците П.Г.П. и Г.И.П. по гр.д. № 8124/2014 г. по описа на СГС, която дата като най-ранна установена от съда служебно, съдът намира за дата на узнаване от страна на ответниците на правата на ищците.

Според заключението на приетата техническа експертиза в о.с.з., проведено на 17.09.2019 г., месечния пазарен наем за 2015 г. за имот като процесния е в размер на 431, 00 лева (или 13,90 среднодневно), а за 2016 г. и 2017 г. – 488,00 лева. На база данните от заключението на вещото лице общият размер на обезщетението за периода 17.03.2015 г. – 24.01.2017 г., изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК възлиза в размер на 10 321,26 лева (от които 208,50 за м. март 2015 г. и 377,76 лева за м. януари 2017 г при 15,74 лева среднодневно). Исковете на ищците според квотите им в съсобствеността следва да бъдат уважени за сумата от по 1250,15 лева срещу ответника П.Г.П. и 625,08 лева по отношение на ответниците П.П.П. и З.П.П.. До пълния предявен размер и за периода 20.05.2014 г. – 16.03.2015 г. исковете следва да бъдат отхвърлени.

По насрещните искове с правна квалификация чл. 72, ал.1 ЗС и направеното от ответниците възражение за право на задържане.

За основателността на иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС в тежест на ответниците - ищци по насрещния иск беше да докажат, че са извършил разходи, които са довели до увеличаване стойността на вещта, че подобренията съществуват към момента на предявяване на вземането и че същите са трайно прикрепени към главната вещ по начин, който не позволява отделянето им без същата да не се увреди съществено.

С т. 6 от раздел ІІ на ППВС 6/1974 г. е възприето, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. В т. ІІ, т. 6 и т. 8 от ППВС 6/1974 г. е прието, че стойността на подобренията следва да се определи не като сбор от стойности на действително направените разходи за тях и то към момента на извършването им, а както е определено в нормата на чл. 72, ал. 1 ЗС и т. 6 ППВС № 6/1974 г. като сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения, определена към деня на постановяване на съдебното решение (към момента на приключване на съдебното дирене).  В тази връзка в константната съдебна практика е прието, че за да се определи увеличената стойност на имота следва да се изследва разликата между стойността му със и без наличните подобренията, като от тази сума, съгласно приетото т. 8 ППВС № 6/1974 г. следва да се извади стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, които не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение.

За доказване на тези обстоятелства в настоящия процес са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Б.Т., М. Г. и В.Л., както и съдебно-техническа експертиза.

Според показанията на свидетеля Б.Т. той е работел във фирма, която била наета от господин П.П. за извършване на ремонт в апартамент в кв. Банишора. Свидетелят сочи, че ремонтът бил края на юни, началото на м. юли 2014 г. и завършил за около един месец. Апартаментът бил за тотален ремонт – със запушена канализация, ръждясали водопроводни тръби, разлепени тапети, самият латекс на шпакловката бил тотално разрушен. Свидетелят сочи, че бил направен цялостен ремонт до пълно освежаване за годно за живеене. Била поставена замазка на под, шпакловка на стени, поставен паркет, настилка в коридорите и кухнята – плочки и гранитогрес,  изправени били стените и отстранен наличния мухъл, сменени били интериорните врати, ремонтирани били мокрите помещения и балкона, като единия със сигурност бил остъклен. Свидетелят сочи, че единствено в голямата стая, според него хол, имало дограма и тя не била сменена, а на останалите помещения е сменена дограмата. Било подменено цялото ВиК в кухня, баня и тоалетна и всички стари тръби, като в банята е сложен моноблок, душове, батерии, огледало и вентилатор. В кухнята били сложени в последствие шкафове, но той не ги е виждал. Свидетелят сочи, че г-н П. е договарял с управителя на фирмата „7 имоти“ Мая Г., като на работниците плащал само материалите по представени фактури.

Според показанията на свидетелката Г. тя има фирма за ремонти и довършителни работи и г-н П. се свързал с нея, за да провери колко ще му струва. Отишли на оглед и апартаментът бил в ужасно състояние, било мръсно, миришело на застояло и на тоалетна, нямало никаква хигиена и бил неподържан. Паркетът бил замърсен, захабен и миришел на урина. Свидетелката сочи, че бил извършен основен ремонт през м. юни – юли 2014 г., при който било сменено абсолютно всичко – сменени били дограми, подови настилки, шплакловка на стените с мрежа отдолу, латекс, нова ел. инсталация, нова ВиК инсталация. Всичко старо било изхвърлено, сложени били нови шкафове, тоалетна чиния, мивка в банята, в кухнята нови кухненски шкафове.

Според показанията на свидетелката Л.тя е ходила в процесния апартамент за последно през 2012 г., когато К. се била върнала от Париж и отседнала в него. Тогава за първи път отишла там на гости, като преди смъртта на Х. И.е ходила там още няколко пъти. Свидетелката сочи, че апартаментът бил чист и подреден, като в него освен Х. и В., в едната стая живеело едно семейство, от гр Шумен, негови роднини, които той бил пуснал да живеят. Жената от това семейство се казвала Г., работела на няколко места като чистачка и чистела и се грижела изцяло за домакинството на Х., а В.само пазарувала, тъй като имала двигателни проблеми. Свидетелката сочи, че жилището било нормално, като специално холът бил ремонтиран, със сменена дограма, нямало нищо счупено или неработещо, навсякъде освен в кухнята било боядисано и чисто. Свидетелката сочи, че така било до смъртта на Х., като К. през септември 2013 г., когато Х. вече бил починал, минала през апартамента и не е споменала нещо в него да е нередно.

Според заключението на приетата в о.с.з., проведено на 28.07.2020 г., съдебно-техническа експертиза увеличената стойност на имота в следствие на извършения от ответниците ремонт, констатиран и на място е в размер на 22 700 лева. Вещото лице е дало оценката като е взело пазарната стойност на вложените материали и труд за извършване на установените на място работи, като тази стойност е коригирало с коефициент на овехтяване и съответно с коефициент за увеличена стойност според работите. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че счита този метод за определяне на увеличена стойност на имота като най-точен, тъй като следва да бъде дадено заключение за увеличена стойност на недвижимия имот с конкретни подобрения, а на пазара е практически невъзможно да се намерят пазарни аналози, както за апартамент в състоянието преди подобренията, така и за такъв в състоянието след същите подобрения. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че изчисляването на увеличената стойност на имота по механизма за определяне на пазарна цена със и без подобренията би било необективно и няма да е в съответствие с действителната увеличена стойност, като добавя, че в сайтовете, от които се събира информация за пазарни аналози липсва подробна информация за изпълнението на различните видове работи.

            Целта на доказването е разкриването на обективната истина относно фактите, релевантни за спорното право, като съдът се обръща към вещо лице по въпроси, за отговор на които са нужни специални знания. В областта на специалните знания на вещото лице то предлага своите доказателствени изводи на съда, който няма специални знания. Настоящият съдебен състав намира, че въпросът относно изборът на метод, който най-точно, т.е. най-близко до обективната истина, ще определи увеличената стойност на дадена вещ с оглед всеки конкретен случай е такъв от специалните знания на вещото лице и не съдът следва да посочва механизма, по който вещото лице да отговори на поставената му задача. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като счита, същото за обективно и обосновано, като намира, че посоченият от вещото лице метод за определяне увеличената стойност на имота, в следствие на направените подобрения, в по-голяма степен съответства с целите на доказването отколкото установеният от съдебната практика метод за определянето й.

            Съдът намира, че при определяне увеличената стойност на процесния имот не следва да бъдат вземани предвид работите, свързани с почистване на имота на имота и изхвърлянето на негодни вещи. Въпросът относно трайната прикрепеност на кухненския фронт, батериите, радиаторите е такъв, който е обсъден от вещото лице и същото е дало своето мнение, че същите са трайно прикрепени към главната вещ. В о.с.з. ищците по главния иск, които оспорва този факт, не оспорват заключението в тази част и не поставят въпроси на вещото лице в тази връзка.

            Предвид изложеното съдът намира, че увеличената стойност на процесния имот в следствие извършените от ответниците подобрения е в размер на 22 106,00  (22 700 – 594 = 22 106,00 лева).

            Предвид изложеното предявените насрещни искове от П.Г.П. следва да бъдат уважени за по 2763,25 лева срещу всеки един от ищците – ответници по насрещния иск, а исковете на П.П.П. и З.П.П., за сумата от по 1381,63 лева по отношение на всеки един от ищците – ответници по насрещния иск.

По разноските.

При този изход от делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените от тях разноски съобразно изхода на делото по всеки един от исковете. Ищците и адв. С. са уговорили адвокатско възнаграждение общо за всички ищци и по всички искове. Уговореното възнаграждение е в размер по-нисък от минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения изчислено като сбор от същите по всеки иск, поради което съдът намира, че следва да бъде прието, че 3000 лева е уговореното възнаграждение по иска по чл. 108 ЗС и 700,00 лева по иска по чл. 59 ЗЗД. Съобразно изхода от спора по тези искове и насрещния иск дължимите на ищците общо разноски са в размер общо на 5263,76 лева (от които 4030 по ревандикационния иск, 1150,08 лева – по иска по чл. 59 ЗЗД и 83,68 лева – разноски за депозит за вещо лице с оглед изхода от делото по насрещния иск).

Ответникът П.Г.П. следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците разноски в размер на по 657,97 лева, а ответниците П.П.П. и З.П.П. от по 328,99 лева, всеки един от тях.

Ответниците са уговорили с адв. Д. адвокатско възнаграждение общо за двамата ответници и по всички искове. Уговореното възнаграждение е в размер по-нисък от минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения изчислено като сбор от същите по всеки иск, поради което съдът намира, че следва да бъде прието, че 3000 лева е уговореното възнаграждение по иска по чл. 108 ЗС, 300,00 лева по иска по чл. 59 ЗЗД и 1000,00 лева по насрещния иск. Дължимите на ответниците общо разноски съразмерно с изхода на делото са 1604,18 лева ( от които 78,83 лева по иска по чл. 59 ЗЗД и 1525,35 лева по насрещния иск ).

Всеки един от ищците, следва да бъде осъден да заплати на ответника П.Г.П. разноски в размер на 200,52 лева, а на ответниците П.П.П. и З.П.П. – по 100,26 лева, на всеки един от тях.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН: **********, П.П.П., ЕГН: ********** и З.П.П., ЕГН: ********** да предадат на основание чл. 108 ЗС на И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** като са съсобственици на по ¼ идеална част, владението, на следния недвижим имот – апартамент № 6, находящ се на третия етаж, вход А, в сграда на блок 41А, находяща се на ул. ******, м. Банишора, гр. София, представляващ самостоятелен обект  с идентификатор 68134.512.264.1.6 съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.512.264, който обект е с площ от 93,44 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж: обект с идентификатор 68134.512.264.1.25, обект с идентификатор 68134.512.264.1.5, под обекта – обект с идентификатор  68134.512.264.1.9., заедно с мазе № 80, с площ от 3,80 кв.м., при граници: коридор, двор, мазе № 81 и мазе № 79, заедно с таван № 93 с площ от 9,54 кв.м., при граници: коридор, двор, стълбище, асансьор и таван № 92, заедно с 1,56% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното дворно място, ПРИ УСЛОВИЕ, че И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** заплатят на П.Г.П., ЕГН: **********, П.П.П., ЕГН: ********** и З.П.П., ЕГН: ********** на основание чл. 72, ал. 3 ЗС сумата общо в размер на 22 106,00 лева (формирана от сбора на осъдителните диспизитиви по уважените насрещни искове за вземането с правна квалификация по чл. 72, ал.1 ЗС), представляваща увеличената стойност на имота за извършени от тях подобрения, в периода м. юни – м. юли 2014 г., изразяващи се в извършване на цялостен ремонт, свързан с подмяна на ВиК в кухня, баня и мокри помещения, поставяне на мивки, моноблок и батерии за мивки; слагане на гипсокартон в баня и кухня; поставяне на фаянс и теракот и монтаж на санитария; подмяна на ел. инсталация, сВ.не на стари тапети и подови настилки и подмяната им с нови, чрез поставяне на гранитогрес в коридор, ламинат в стаи, шпакловка, замаска и поставяне на латекс по стени; къртене и демонтаж на врати и дограма; поставяне на 7 броя нови интериорни врати; поставяне на алуминиева дограма и остъкляване на тераса, ведно със законната лихва за периода от 11.04.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН: ********** да заплати на И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на по 1250,15 лева, на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот без основание за периода 17.03.2015 г. – 24.01.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 24.01.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от по 1750,00 лева, предявен от всеки един от ищците и за периода  20.05.2014 г. – 16.03.2015 г.

ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН: ********** да заплати на И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на по 625,08 лева, на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот без основание за периода 17.03.2015 г. – 24.01.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 24.01.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от по 875,00 лева, предявен от всеки един от ищците и за периода  20.05.2014 г. – 16.03.2015 г.

ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН: ********** да заплати на И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на по 625,08 лева, на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот без основание за периода 17.03.2015 г. – 24.01.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 24.01.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от по 875,00 лева, предявен от всеки един от ищците и за периода  20.05.2014 г. – 16.03.2015 г.

ОСЪЖДА И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** да заплатят на П.Г.П., ЕГН: ********** на основание чл. 72, ал.1 ЗС сумата в размер на по 2763,25  лева, всеки един от тях, представляваща увеличена стойност на посочения по-горе недвижим имот в следствие, извършените подобрения в периода м. юни – м. юли 2014 г., изразяващи се в извършване на цялостен ремонт, свързан с подмяна на ВиК в кухня, баня и мокри помещения, поставяне на мивки, моноблок и батерии за мивки; слагане на гипсокартон в баня и кухня; поставяне на фаянс и теракот и монтаж на санитария;подмяна на ел. инсталация, сВ.не на стари тапети и подови настилки и подмяната им с нови, чрез поставяне на гранитогрес в коридор, ламинат в стаи, шпакловка, замаска и поставяне на латекс по стени; къртене и демонтаж на врати и дограма; къртене и демонтаж на врати и дограма; поставяне на 7 броя нови интериорни врати; поставяне на алуминиева дограма и остъкляване на тераса, ведно със законната лихва за периода от 11.04.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от по 6250,00 лева, предявен срещу всеки един от ищците, както и за разноски за почистване и изхвърляне и за закупуване и монтаж на осветителни тела.

ОСЪЖДА И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** да заплатят на П.П.П., ЕГН: ********** на основание чл. 72, ал.1 ЗС сумата в размер на по 1381,63 лева, всеки един от тях, представляваща увеличена стойност на посочения по-горе недвижим имот в следствие, извършените подобрения в периода м. юни – м. юли 2014 г., изразяващи се в извършване на цялостен ремонт, свързан с подмяна на ВиК в кухня, баня и мокри помещения, поставяне на мивки, моноблок и батерии за мивки; слагане на гипсокартон в баня и кухня; поставяне на фаянс и теракот и монтаж на санитария;подмяна на ел. инсталация, сВ.не на стари тапети и подови настилки и подмяната им с нови, чрез поставяне на гранитогрес в коридор, ламинат в стаи, шпакловка, замаска и поставяне на латекс по стени; къртене и демонтаж на врати и дограма; къртене и демонтаж на врати и дограма; поставяне на 7 броя нови интериорни врати; поставяне на алуминиева дограма и остъкляване на тераса, ведно със законната лихва за периода от 11.04.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от по 6250,00 лева, предявен срещу всеки един от ищците, както и за разноски за почистване и изхвърляне и за закупуване и монтаж на осветителни тела.

ОСЪЖДА И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** да заплатят на З.П.П., ЕГН: ********** на основание чл. 72, ал.1 ЗС сумата в размер на по 1381,63 лева, всеки един от тях, представляваща увеличена стойност на посочения по-горе недвижим имот в следствие, извършените подобрения в периода м. юни – м. юли 2014 г., изразяващи се в извършване на цялостен ремонт, свързан с подмяна на ВиК в кухня, баня и мокри помещения, поставяне на мивки, моноблок и батерии за мивки; слагане на гипсокартон в баня и кухня; поставяне на фаянс и теракот и монтаж на санитария;подмяна на ел. инсталация, сВ.не на стари тапети и подови настилки и подмяната им с нови, чрез поставяне на гранитогрес в коридор, ламинат в стаи, шпакловка, замаска и поставяне на латекс по стени; къртене и демонтаж на врати и дограма; къртене и демонтаж на врати и дограма; поставяне на 7 броя нови интериорни врати; поставяне на алуминиева дограма и остъкляване на тераса, ведно със законната лихва за периода от 11.04.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от по 3125,00 лева, предявен срещу всеки един от ищците, както и за разноски за почистване и изхвърляне и за закупуване и монтаж на осветителни тела.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН: ********** да заплати на И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на по 657,97 лева на всеки един от ищците.

ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН: ********** да заплати на И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на по 328,99 лева на всеки един от ищците.

ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН: ********** да заплати на И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 и ал.3  ГПК сумата в размер на по 328,99 лева на всеки един от ищците.

ОСЪЖДА И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** да заплатят на П.Г.П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сумата в размер на по 200,52 лева, всеки един от тях.

ОСЪЖДА И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** да заплатят на П.П.П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата в размер на по 100,26 лева, всеки един от тях.

ОСЪЖДА И.Х.Г., ЕГН: **********, В.Г.Х., ЕГН: **********, К.Х.А., ЕГН: ********** и М.Г.А., ЕГН: ********** да заплатят на З.П.П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата в размер на по 100,26 лева, всеки един от тях.

 

По условния диспозитиви на съдебното решение по иска по чл. 108 ЗС не следва да бъде издаван изпълнителен лист за предаване на владението на имота до представяне на доказателства за заплащане в пълен размер на вземането на ответниците за подобрения, ведно със законната лихва.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: