№ 473
гр. Варна, 26.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20243100502395 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Въззивникът П. С. М., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. К. К. и адв. Д. Й. , редовно
упълномощени и приети от съда отпреди.
Въззиваемата Г. А. П., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. Д. Ч., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролираща страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – В., редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от
ГПК, не изпращат представител.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, се явява лично.
АДВ. К.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпилото в срока по чл.199 от ГПК писмено
заключение с вх.№6805/10.03.2025 г. по допуснатата съдебно – психологична
експертиза на вещото лице Р. Г. и пристъпи към изслушване на вещото лице
след снемане на самоличността му:
Р. С. Г.: 72г., бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела
със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение. Предупредена
съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам така даденото
от мен заключение.
АДВ. Й.: Във Вашето заключение, в последния абзац изтъквате
необходимостта от обстоятелството, че от страна на майката да се прояви
толерантност относно страха на бащата да не изгуби своето дете. Това е в
последния абзац от заключението Ви. Бихте ли разяснили тази толерантност в
какво да се изразява?
В.Л. Г.: Имала съм предвид, че е добре родителят, съответно майката,
наистина да разбере страховете на бащата по този въпрос, защото те са такива,
че ако детето замине с нея, така си представям поне аз като професионалист,
че няма да може да го вижда редовно. Плюс това страхът, имаме много такива
казуси вече - родителите живеят в различни страни и се разделят, че може
изобщо да не го види това дете. Това са неговите страхове и опасения. Те са
нормални, психологически, разбираеми. Тази толерантност може да се прояви
в това, първо това разбиране към състоянието, в което се намира бащата.
Второ, ако детето замине с майката в А. – по-често да се осъществяват срещи
онлайн. Също да се осъществяват на живо срещи, ако може тя по-често да се
връща в България. Това съм имала предвид в тази толерантност, която съм
писала да прояви майката.
2
АДВ. Й.: Коментирате, че детето отговаря утвърдително на въпроса
дали желае да живее с приятеля на майката, като обръща гръб в този момент, в
който Вие сте го попитала, и след което детето заявява, че в единия случай
желае баща му да живее във В., по възможност, а ако пък живее във В. желае
баща му да живее в съседната къща. Това е в констативната част на
заключението. Според вас има ли противоречие в самите мисли на детето и
как да разбираме тези противоречиви отговори? Поне аз така ги възприемам.
В.Л. Г.: Тези противоречив отговори, както сте ги възприели, те са в
контекста на конфликта на лоялност, който съм описала и това поемане на
този товар върху плещите на детето, че то смята, че то само трябва да реши
този проблем – да вземе решение къде да се живее. То действително не иска
да се отдели от баща си, баща му ще му липсва. Това, е което обезпокои много
детето и му създава това вътрешно напрежение, тези страхове. Всичко онова,
което съм описала.
АДВ.Й.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
АДВ. К.: Моят въпрос е в продължение на предходния - в т.2 от
заключението казвате, че тревожността отчетена в хода на наблюдението
насочва към подтиснато състояние, под общия знаменател на депресията. Да
разбираме ли, че тази тревожност се дължи именно на това евентуално
предстоящо занимаване във В. и откъсване от другия родители, или се дължи
на някакъв конфликт на лоялност. породен от отношенията между родителите?
В.Л. Г.: Да, тревожността се дължи точно на това състояние, в което се
намира семейството, на конфликта на лоялност и това, че детето, още веднъж
повтарям, е поставено пред дилема. То трябва да вземе, като че ли само
решението и да понесе този товар. То не може да се справи и това провокира в
него една особена тревожност, едно двигателно неспокойствие, един страхове
и тревожността е под общия знаменател на една депресия, която то не може да
осъзнае, естествено.
Аз си позволих да насоча майката към детски психиатър. Жената ме
послуша, веднага и отиде и психиатърът точно това е констатирал. Проблемът
3
не е в някакво психично заболяване, не му е изписал лекарства и този
проблем, когато то отиде при друго лице - специалист, който не му задава
съответните въпроси, не го поставя в тази ситуация, болезнена за него, се
констатира, че то няма заболявания. Проблемът произтича от състоянието на
семейството в момента.
АДВ. К.: Според Вас за личностното, емоционалното развитие на
детето, има ли то необходимост от постоянен контакт с биологичния си баща,
такъв какъвто е осъществяван до момента?
В.Л. Г.: Всяко дете има потребност от биологичния си баща, като не
отричаме, че той се грижи много добре за детето си. Но този контакт
действително при този казус, ако детето замине в А. той не може да се
осъществява по този начин и по този въпрос аз съм писала, че родителите
трябва да се разберат да подходят по най - тактичния, дипломатичен начин,
дори и професионален за да могат да обяснят на детето, че решението го
вземат те, а не то и така детето да се успокои.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Аз също имам въпроси.
АДВ. К.: Клиентът ми лично държеше да си зададе въпросите и не ги е
споделял с нас. Ако прецените моля да му дадете тази възможност.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Длъжен съм да Ви попитам при изготвянето на
експертизата, правя го за Ваше добро, някой указал ли ви е натиск?
В.Л. Г.: Няма такова нещо, никой, никога! Категорично.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Знам, че е така, но исках да го чуя…
В експертизата пишете, че знаете, че живея в С. и след това му задавате
въпрос на детето „когато се разболееш кой те води на лекар“. На този въпрос
според мен Вие сте знаели отговора!
СЪДЪТ отклонява изявлението, защото то е констатация, а не е въпрос.
4
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: В т.1, това което Вие сте посочили „има ли
промяна в психичното, нравственото и интелектуално –социалното развитие
на детето М. към момента? Вещото лице отговаря „Няма съществена промяна
в психичното, нравственото и интелектуално – социалното развитие на
детето М. …“ В т.2 „Има ли прояви и/или форми на депресивно състояние?“
Детето в депресивно състояние ли е?
В.Л. Г.: Преди малко отговорих. Специално го изпратих на детски
психиатър и той категорично каза, че няма такова състояние, но има една
тревожност, която е провокирана точно от настоящия казус.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Задавам този въпрос, защото в точка 2 казвате, че
няма….По – нататък съдът пита дали, когато детето отиде в А. да живее, дали
няма да се откъсне физически от неговите роднини?
СЪДЪТ указва на пълномощниците на въззивника да уточнят дали са
му разяснили процедурата по задаване на въпроси на вещо лице.
АДВ. К.: Ние консултирахме нашия клиент, обсъдили сме въпросите и
сме задали с колегата нашите въпроси, които считаме относими.
СЪДЪТ отклонява въпроса поради липсата на нужда от експертни
знания по този въпрос – очевидно при живеене в друга държава детето би се
откъснало физически от неговите роднини.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Няма да задавам повече въпроси, Вие ме
притеснихте, забравих до къде стигнах. Не ми ясно от заключението, някъде
се пита дали след като детето замине в А. ще бъде откъснато от своите
роднини, физически!
АДВ. Ч.: Ние нямаме въпроси към вещото лице.
Бих искала да направя на съда следното достояние: доверителката ми е
изпълнила указанията на вещото и на 10.03.2025г. е направила консултация с
доктор Д. - психиатър, след което по съвета на психиатъра е продължила
психологичното консултиране на детето и до днес, всяка седмица с психолог
5
д-р К.Б.. Това е само. Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението на вещото лице.
АДВ.Й.: Да се приеме заключението на вещото лице.
АДВ. К.: Да се приеме заключението на вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение отговаря на поставените
задачи, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото писмено
заключение с вх.№6805/10.03.2025 г. по допуснатата съдебно – психологична
експертиза на вещото лице Р. С. Г..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Р. Г. в размер на 250
/двеста и петдесет /лева от предварително внесения депозит. /изд.РКО/
СЪДЪТ докладва справка – декларация по реда на Наредба №Н-1/2023г.
за вещите лица с вх.№8389/24.03.2025 г. от вещото лице Р. Г. с деклариран общ
размер на възнаграждението за положения труд от 415 /четиристотин и
петнадесет/ лева.
АДВ. К.: Нямаме възражение.
АДВ. Й.: Нямаме възражения.
АДВ. Ч.: Нямаме възражения.
С оглед представената справка – декларация по Наредба №Н-1/2023г. за
вещите лица съдът,
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Р. Г. в размер
на 415 /четиристотин и петнадесет/ лева.
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВНИКА в 1- седмичен срок считано от днес да
представи доказателства за доплатен депозит от още 165 /сто шестдесет и
пет/лева, след изпълнение на което ще бъде издаден допълнителен РКО на
вещото лице.
УКАЗВА на въззивника, че при неизпълнение на дадените указания в
посочения срок сумата ще бъде събрана принудително по реда и при условия
на чл.77 от ГПК.
АДВ. К.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. Й.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. Ч.: Нямам други искания по доказателствата.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба или медиация, разяснява им
приемуществата на тези способи за разрешаване на спора.
АДВ. К.: Много е трудно, съмненията на моя доверител и
притесненията му са относно това дали ще има възможност за редовни
контакти със сина си М.. От една страна и в първата инстанция се събраха
доказателства по отношение на това, че на детето понякога му е забранявано
кога да се гледа телевизия или семейството се храни да говори с баща си.
Предвид изходните позиции на сраните по спора по делото и в частност пред
въззивния съд няма как да се постигнем споразумение.
АДВ. Й.: Присъединявам се.
АДВ. Ч.: Присъединявам се към това становище. Представям списък на
разноските.
7
СЪДЪТ по представения списък
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представения в днешно съдебно
заседание от адв. Ч., процесуален представител на въззиваемата списък на
разноските и доказателствата за извършването им.
АДВ. К.: За всеки случай правя възражение за прекомерност, от една
страна. От друга страна по тези дела доколкото това дело се явява спор на
администрация, а не осъдителен иск разноски не следва да се присъждат. Ние
затова и не представяме списък на разноски.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Й.: Както и в първоинстанционното, така и във въззивното
производство от съдебно – психологичното заключение се установява по
безспорен начин, че детето не е подготвено в психо-емоционален план, а
именно да пребивава постоянно във В. като Районният съд определено със
своето решение неглежира тези твърдения. В случай, че въззивният съд
потвърди решението на Районният съд в обжалваната му част детето ще бъде
откъснато от бащата и емоционалната връзка баща – дете ще бъде нарушена.
Не е нужно да сме специалисти за да го оставим и констатираме това, като
факти и като обстоятелство. При решаване на спора по същество и
разногласие на родителите, каквото беше констатирано и в заключението на
вещото лице, какъвто е и конкретният случай съдът е този, който трябва да
направи преценката за целесъобразност. В този смисъл и съгласно съдебната
8
практика съдът единствено следва да се ръководи от интереса на детето, като
пътуването на детето извън територията на Република България по никакъв
начин не се доказа, както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното производство. Липсват каквито и да е било доказателства в тази
посока, да е в интерес промяната на това местоживеене от Република
България на територията на една чужда държава. Интереса на детето сме
наясно, че е свързан с неотложни нужди, обикновено със здравословно
състояние или друга такава, каквато в конкретния случай няма налична. И в
производството пред ВРС, и в това производство, както казах не са изведени
доказателства за да се направи този извод. И от предходната, и в настоящата
експертиза се установява, че детето търси своя баща, че детето има нужда от
своя баща. Детето иска баща му да е в близост, в съседен имот, в съседна
къща. Представя си, че той няма да нарича А. „гадна държава“. Не иска това
отношение от страна на баща си и иска някак си баща му да приеме това
негово решение. За него ще бъде огромен стрес от тази промяна. Освен
всичко казано до тук режимът на лични отношения който е определен с
бащата реално ще бъде неосъществим.
В заключение ще кажа, че актът на съда нито отрича, нито поражда
права, а определя начина на тяхното упражняване и основната цел на
производството е закрилата на детето и държавната ни политика в тази
посока. Да, детето има своите биологични родители, да интереса на детето, но
трябва да се разбере един основен проблем, че връзката между бащата и
детето действително ще бъде нарушена. Той физически няма да успява, така
както в момента го прави на всеки две седмици да пътува С. – В., взема детето
за два -три дни, прекарва това време, след което се връща обратно в С..
Неизбежно е това да не бъде по този начин осъществявано ако детето се
намира извън територията на Република България. Затова ще ви моля с
вашето съдебно решение да прецените всички факти и обстоятелства, всички
доказателства и в този смисъл ви моля да отмените решението на Районен съд
– В. в обжалваната част, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. В тази част, с която е определена действителна промяна
на местоживеенето на детето във В. и в частта, в която е изменен режима на
лични отношения свързан с допуснатата промяна на местоживеенето.
9
АДВ. К.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната
жалба и да не разрешите промяна местоживеенето на детето М.. Считам, че по
делото се събраха достатъчно доказателства, че не е в интерес на детето да
промени постоянното си местоживеене от България във В.. Ще се наруши
изградената, смея да твърдя прекрасна емоционална връзка между баща и син,
което ще се отрази на емоционалното и личностното развитие на детето. Моля
да ми дадете възможност да представя писмени бележки. Няма да коментиран
подробно доказателствата.
Моля като постановявате вашето решение да имате предвид и неговата
неизпълняемост относно режима на свиждане на територията на В..
Съобразно Международната конвенция за закрила на детето, когато детето
промени евентуално местоживеенето си и прекара повече от 6 месеца или
година във В., то става постоянно пребиващ там и се подчинява по отношение
на своите права и законни интереси на законите на В.. Реално екзекватура и
изпълнение на вашето решение юридически ще бъде невъзможно да се
осъществи, а чисто физически за бащата финансово няма да е възможно да го
посещава, както го посещава защото материалните разходи спрямо доходите,
които са представени по делото, той все пак работи на трудов договор, няма да
му позволят да посещава В. дори и един път в месеца за да вижда сина си.
Моля да ми дадете възможност за писмени бележки.
АДВ. Ч.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Установено е в първоинстанционното
производство, че от фактическата раздяла на страните през 2019 г. до
настоящия момент майката трайно полага грижите за детето. Тя е водещият
родител, тя е източника на сигурна привързаност за детето и към настоящия
момент. С постановеното решение баща е защитен с определяне на режим на
лични отношения, който ще му даде възможност в бъдеще пълноценно да
контактува с детето. Моля в тази връзка да вземете под внимание изявлението
на вещото лице в днешно съдебно заседание, а именно че този контакт трябва
да е по възможност и в социалните мрежи, който на първо място е описана в
режима на лични контакти от първоинстанционния съд при определяне на
контакти по дни и часове, по вайбър. В този аспект бащата е защитен. На нас
по тези дела ни е служебно известно, че за родителят неупражняващ
10
родителските права е важно да поддържа не количествено време, а качествено
с детето, като такова е защитено в първоинстанционното произнасяне. Новото
спрямо детето установено в настоящата инстанция това е влошеното негово
статукво и въвличането му в конфликта на лоялност. В тази връзка, както ви
информирах, което вещото лице е установило като задълбочен вътрешен
конфликт в детето. Моето лично становище, е че това се случи именно поради
невъзможността двамата родители да постигнат споразумение и да съобщят
на детето взетата заедно промяна в негово статукво. Това би било най –
правилното за детето М. и то би било разтоварено от отговорността то да
взема решение и да се чувства виновно за неправилно взето решение спрямо
един от двамата си родители. Това е становището ми. Моля ви за решение в
този смисъл. Моля да ни присъдите и сторените разноски.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Аз далеч не мога да се съглася с адв. Ч., т.к. по
делото съм беше безспорно установено, че съм ограничаван да контактувам с
детето посредством социалните мрежи. Освен това съм бил ограничаван и
това също го има, мога да представя доказателства, имам сигнали в полицията
и в Държавна агенция “Закрила на детето“ за възпрепятстване на физическия
ми контакт с детето в определеното за това време от Софийски районен съд.
Адвокат Ч. винаги П.но се изразява и опитва да се представи ситуацията, че Г.
е жертвата. Жертвата обаче съм аз. Аз за три години и половина се явявам на
три дела пред най – различни инстанции и съм абсолютно убеден, че това
нещо цели просто да се откажа от това дете и да не го виждам. Освен това
нещо важно, което искам да спомена, когато това дело е започнало януари
2023г. в Софийския въззивен съд имахме дело, което течеше. Не знам колко е
законосъобразно, но след като тече някакво дело пред някаква инстанция да
бъде образувано друго дело и това съм го изразил в писмените си бележки
пред Софийския въззивен съд, където там Г. твърдеше, че има записано, че тя
не желае детето да ходи да живее в чужбина, а просто да пътува.
Обръщам се накрая към Вас като родители. Предполагам, че ако сте на
моето място и някой иска да ви вземе детето и повече не го виждате не
смятам, че ще се чувствате добре и комфортно. Това е моето вътрешно
усещане и затова съм дошъл, затова се явявам пред вас. Аз обичам това дете,
то е част от мен и не вземайте решение, с което да ме лишите от контакта ми с
11
детето. Смятам, че за обективността и да се запознаете с действителността на
всичко това нещо препоръчвам детето да се разпита в синя стая, за да видите
какво е неговото състояние и мислене.
ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: Само искам да кажа, че всичко това, което каза г-
н М., никога съм го ограничавала за каквото и да е било. Дори последния път,
когато ми представи бележка за ски – ваканцията и за депресивното състояние
на детето това беше пак молба от негова страна извън режима, защото това се
е случвало много пъти. По никакъв начин не го възпрепятствам и абсолютно
си се вижда и се чува с него, когато поиска.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. К., процесуален представител на
въззивника в едноседмичен срок от изготвяне на протокола да представи
писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:31часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12