Р Е Ш Е Н И Е
№……../15.07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 3115 по описа за 2019 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от "А.Б." ЕАД (с предходно наименование
„М.”), ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез процесуалния
му представител – адв. Ц., против Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК за приемане на установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 156,07 лева – представляваща стойност на предоставени мобилни услуги по Договор № М5678292/23.05.2017 год.
за електронни
съобщителни услуги и закупени продукти за периода 12.09.2017г. до 12.01.2018г; сума в размер на 17,20 – представляваща законна лихва за
забава, изчислена върху сумата от
156,07 лева, за периода 28.09.2017 г - 21.12.2018 г., сумата от 309,96 лева, представляваща неустойки, от които 69,96 лева неустойка
за прекратяване на договора и 240 лева- неустойка на за неизпълнение
на задължение за връщане на
предоставени на абоната устройства, за които суми са предмет
на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д№19280/2018г.
по описа
на ВРС,14- ти състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.12.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата
и уточняващите молби към нея ищецът,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника Т.А.А., относно процесната сума. В срока по чл. 414 от
ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта, поради което искът
за установяване на вземането е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415
от ГПК. Твърди, че страните са
облигационни отношения по повод договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги М5678292/23.05.2017 г. Поддържа
се, че към
договора е подписано Приложение № 1 от 23.05.2017г., с
което е избран интернет пакет NET BOX за телефонен номер
**********. На 29.05.2017г. е подписано
ново приложение, с което избрания пакет е разширен, като е добавена телевизия. Поддържа се, че уговорената
месечна такса за предоставените услуги възлиза на 27,99 лева
с ДДС. Навежда се, че съобразно сключения
договор и действащия Ценоразпис за съответната
услуга без тарифен план, на
ответника е начислена сума от 2,49
лева без ДДС за (++) за пакет
Mtel Sport Max. Навежда се, че поради
неплащане в срок на суми по
договора, на ответника е изпратеното съобщение, за което е начислена сумата от 1,49 лева съгл. действащия Ценоразпис на дружеството. Отделно от това
на абоната е начислена сумата от 1,90 лева,
представляваща такса за възстановяване на услугите съгл.
същия ценоразпис
и т. 27.2 от ОУ.
Поддържа
се, че ответникът
не е изпълнил задълженията си за заплащане на
договорените месечни вноски и останали такси за периода
12.09.2017г. до
27.01.2018г., поради което ищецът се е възползвал
от правото си да прекрати
едностранно договора, като начисли неустойка
за предсрочно прекратяване съгл. чл. 40ж и 54.1 от ОУ и чл.6.3.1 от Приложение №1 в трикратен размер на месечната
абонаментна такса за услугите на
срочен абонамент без отстъпка. В тази връзка начислената
неустойка за неизпълнение е в размер на 69,96 лева. На следващо място на абоната е начислена
неустойка съгл. условията на
договора за невърнато оборудване- 140 лева за оборудване
за интернет и 100 лева за телевизионни
услуги. С оглед неизпълнение
на главното задължение за ползвани
услуги на абоната е начислена мораторна лихва в общ
размер на 17.02 лева за периода
следващ падежа на съответната фактура до датата
на заявлението по чл. 410 ГПК.По изложените съображения настоява предявените искове да бъдат уважени.
Претендира
разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока
по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор за телевизионни
и интернет услуги за обект, находящ
се в кк.“Слънчев бряг“, но същия е сключен
за определен срок – в случая от три месеца.
Твърди, че през август 2017 г. в офис на ищцовото
дружество в кк.“Слънчев бряг“ ответникът е върнал
предоставеното му оборудване, поради което му е бил
възстановен депозит в размер на 120лева. През 2018г.
ответникът отново сключил с ищцовото дружество срочен с договор за летния сезон.
Ответникът
навежда, че е получавал процесните фактури. Оспорва за периода
09.08.2017г. до
08.01.2018г. да е получавал услуги по договор с ищеца.
По изложените съображения настоява за отхвърляне
на исковете.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Депозира нарочна молба, с която
поддържа така предявените искове. Поддържа, че прекратяването на договорното
отношение е възникнало автоматично с
факта на неплащане на фактурираните задължения. Претендира разноски.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв.Х.,
който поддържа оспорванията, направени с отговора.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът да има качество
на потребител на мобилни услуги за процесния период
и абонатен номер; ищецът в качеството му на
доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните
договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на ответника, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно
Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер;
наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията.
От ангажираните
по делото писмени доказателства се установява, че страните са обвързани
от валидно сключени договор за предоставяне
на електронни далекосъобщителни услуги *********/23.05.2017
г./л.35/. С договора са уредени условията, валидни за всички услуги, като
всяка отделна услуга се описва е приложение, което урежда срока на ползване,
ценовите условия и др./т.3.2 от договора/.
С приложение № 1 от 23.05.2017г., е избран интернет пакет NET BOX за телефонен номер **********/л. 36/. Предвидено е, че услугата Net Box е фиксирана услуга, чрез която абонатът получава пакет, съдържащ крайно
устройство 4G
Wi –FI рутер (наричано „оборудване“) и сим
карта-4.1 от договора. Предоставянето на оборудване се удостоверява с протокол
(т.5.2). При прекратяване на договора абонатът се задължава да върне
оборудването, което обстоятелство също се удостоверява с протокол (т. 5.3).
Срокът на договора е 2 години – т. 6.2.1 или до 23.05.2019г. (т.6.2.2).
Предвидено е, че преди изтичане на този срок абонатът няма право да прекратява
договора, освен чрез заплащане на дължимата неустойка ( 6.2.3). В чл. 6.3.1 е
уредена отговорността на потребителя в случай на прекратяване на договора по
негова инициатива или на разваляне, като е регламентирано, че в този случай на
оператора са дължими месечните такси до края на срока на договора, но не повече от три вноски.
С приложение № 1 от 29.05.2017г., за ползване на
пакетна услуга – фиксиран интернет през
мобилна мрежа NET BOX и телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ) страните са уговорили условия за предоставяне на
услугите, с място потребление в Слънчев бряг. Предвидено е, че услугата Net Box е фиксирана услуга, чрез която абонатът получава пакет, съдържащ крайно
устройство 4G
Wi –FI рутер (наричано „оборудване“) и сим
карта-4.1.2, които дават възможност за осъществяване на интернет трафик.
Предоставянето на оборудване се удостоверява с протокол (т.5.2). При
прекратяване на договора абонатът се задължава да върне оборудването, което
обстоятелство също се удостоверява с протокол (т. 5.3). В противен случай
абонатът дължи цената на оборудването съгл. действащия ценоразпис на
дружеството (5.6.1). Срокът на договора
е уговорен да е 2 години – т. 6.2.1 или до 29.05.2019г. (т.6.2.2). Предвидено е, че преди изтичане на този
срок абонатът няма право да прекратява договора, освен чрез заплащане на
дължимата неустойка ( 6.2.3).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля П., който изнася, че през септември 2018г. заедно с ответника са
върнали получените устройства в офис на ищцовото
дружество в Слънчев бряг. Според свидетеля в офиса на дружеството не са им
предоставили протокол за връщането, като са уверили ответника, че договорните
отношения между страните са прекратени.
По делото са представени фактури остойностяващи
задълженията на ответника по процесния договор за
мобилни услуги, както и сметки от 04.02.2018г. за начислените неустойки.
При така установените факти, в тежест на ищеца е било да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем и дължимостта на неустойката.
Както се посочи, спор между страните, че са били в твърдяните облигационни правоотношения с предмет предоставени
мобилни услуги, не е имало. Договорът за мобилни услуги касае доставката на
електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между
страните се регламентира от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се
дължи при реално извършена доставка. В случая ответникът е оспорил, че след
09.08.2017г. не е получавал услуги по договора. Поддържа още, че договора е
прекратен през 2017г., а през следващата 2018г. е сключен нов договор. Тези
твърдения, обаче не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.И
двете приложения за отделни услуги по договора- приложение № 1 от 29.05.2017г., за ползване на
пакетна услуга – фиксиран интернет през
мобилна мрежа NET BOX и телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ) и приложение № 1 от 23.05.2017г., за интернет пакет NET BOX за телефонен номер
********** са сключени за срок от две години, съответно до
23.05.2019г. и 29.05.2019г., съгл т. 6.2.1 от
съответното приложение. Сключените договори обвързват страните съгласно
предвиденото в тях съдържание и за предвидения срок. Обстоятелството, че за
част от периода на договора абонатът не се е възползвал от предоставените
услуги няма отношение към действието на договора за тези периоди. В тези
времеви срокове услугата е била на негово разположение, реално е била
предоставяна от оператора, поради което ответникът дължи уговорената цена. Само
за пълнота следва да се посочи, че ответникът не е ангажира доказателства през
2018г. да е сключил нов договор. Същевременно ищцовото
дружество представя фактури, с които се установява стойността на доствените
услуги. По делото не са налице данни, нито твърдения ответникът, в качеството
си на потребител на мобилни услуги да е оспорил начислените суми по фактурите.
При липсата на такова оспорване, се
налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги,
вкл. и за начислените допълнителни услуги в общ размер на 156,07 лева.
Получаването на самите фактури от абоната е ирелевантно,
доколкото в договора ясно са посочени дължимите суми за месечни вноски. В
заключение, сумите начислени за осъществени услуги са дължими, поради което
потребителят обезщетение за забава в размера на законната лихва, или 17,02 лева.
По неустойката за прекратяване на договора
Конкретното
задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило
дължимост на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна
на потребителя- ответник на дължимите
суми по двата договора за мобилни услуги. Това е дало основание
на оператора да начисли еднократно
сумата в общ размер на 69,96 лв. (съгл. сметки на л. 60 и 61 ), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за интернет и ТВ услуги.
Тъй като се претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
интернет и ТВ услуги, приложение следва да намерят ОУ на ищцовото за взaимоотношенията между „А.Б.“ ЕАД и
потребителите на широколентов достъп до интернет/ л. 29 и сл./ ОУ за цифрова телвизия /л. 19 и сл./.Съгл. 83.1 от първите ОУ операторът
има право на едностранно прекратяване на договора поради неплащане на падежа на
дължимите суми, аналогично е предвиждането в чл. 89 на вторите общи условия.Размерът
на самата неустойка е фиксиран в 6.3.1 на приложение № 1 от 23.05.2017г. за
пакет NET BOX.
В случая ответникът сам се позовава, че след връщането на
устройството/по твърдения септ. 2018г./ договорът е бил прекратен, поради което
не са извършвани плащания по него. Следователно ответникът по същество е
признал факта на неизпълнение, поради което за ищеца е
възникнало правото да развали договора. Въпреки, разпределената в
този смисъл с доклада по делото доказателствена
тежест, обаче ищецът не е провел доказване да е упражнил надлежно преобразуващото право да развали договора
поради неизпълнение. Доколкото в договора
за предоставяне на мобилни услуги
не е предвиден нарочен ред, при
който се погасява облигационната връзка между страните-
било то чрез
прекратяване по инициатива на потребителя
или чрез развалян поради неизпълнение по дискреция на доставчика,
то следва да намерят приложение общите правила
на ЗЗД. В случая законовата уредба в чл. 87 от ЗЗД предвижда, че упражняването
на правото на разваляне на договора предполага достигане на волята на
упражняващия правото до насрещната страна по договора. В разглеждания казус
такова нарочно уведомяване не се установява да е извършено. Ето защо следва
обосновано да се приемем, че преобразуващото право на разваляне не е надлежно
упражнено.
Относно
неустойка на за неизпълнение на задължение за връщане на предоставени на абоната
устройства следва да се отбележи на първо място, че не се касае за неустойка,
като санкция за неизпълнение, а по-скоро за задължение за връщане на даденото
по прекратен договор. Такова е предвиждането по т. 5.6.1. от приложение № 1 от 29.05.2017г. Развалянето на договора не е доказано по изложените по-
горе съображения. Мислимо е по-скоро прекратяване на договора, поради изтичане
на срока, за който е сключен, което е станало в хода на процеса. Такова
основание, обаче за процесното вземане не е въведено
от ищеца, които търси сумата, като санкция за неизпълнение на договорно
задължение.
Ответникът не е доказал
връщане на устройството. Събраните по делото гласни доказателства в тази връзка
не могат да се ценят, тъй като за удостоверяване факта на връщане страните са
предвидили писмена форма / чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК/. Дори, при това положение, обаче по делото
липсват данни за цената на устройството, съгл. действащия ценоразпис на
дружеството. Ето защо, дори да се приеме, че се касае за неустойка, то тя не е
доказана по размер, поради което и тази претенция е неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. При уважен материален интерес от 173,27 лева и
общо и признати разноски за държавна такса (125 лева), се присъждат 44,82 лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не се изменят
разноските по издадената заповед, какъвто е настоящия случай. По делото следва да се присъдят сторените
разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за
установени в настоящото производство. Предвид установения размер на вземането,
съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в
размер 3,52 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение / само съобразно частта от спора, която е преминала в
исковото производство/.
Ответникът има право на
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство съобразно
отхвърлената част от исковете, или 192,43 лева. Ответникът има право на
разноски за заповедното производство, но само частта относно от материалния
спор, която е преминал в исковото производство. В частта за вземанията, за
които не е предявен иск по чл. 422,ал.1 ГПК настоящият състав не е компетентен
да присъди разноски. Такива могат да се претендират само пред заповедния съд.
Ето защо съдът присъжда за заповедното производство по полза на ответника
сумата от 30,50 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че в полза на
ищеца "А.Б." ЕАД
(с предходно наименование „М.”),
ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1 съществуват вземания против Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 156,07 лева – представляваща стойност на предоставени мобилни услуги по договор за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги *********/23.05.2017
и закупени продукти за периода 12.09.2017г. до
12.01.2018г; сума
в размер на 17,20 – представляваща
законна лихва за забава, изчислена
върху сумата от 156,07 лева, за периода 28.09.2017 г -
21.12.2018 г., които суми са предмет на
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1 9280/2018г.
по описа
на ВРС,14- ти състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.12.2018
г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните съществуване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №19280/2018г. по
описа на ВРС,14- ти състав. за сумата от 309,96 лева, представляваща неустойки,
от които 69,96 лева неустойка за прекратяване на договора и
240 лева- неустойка на за неизпълнение
на задължение за връщане на предоставени на абоната устройства.
ОСЪЖДА Т.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "А.Б." ЕАД (с предходно
наименование „М.”), ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1 сумата от 44,82 лева представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски в исковото производство
и сумата от 3,52 лева - разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "А.Б." ЕАД
(с предходно наименование „М.”),
ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.А., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 192,43 лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото производство и сумата 30,50 лева - разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: