№ 534
гр. Пещера, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100444 по описа за 2023 година
Предявен е иск от А. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.*** чрез адв. Мирослайв М., против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД,ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Хасково,ул. Лозарска 12
представлявано от Владислав М. Инджов , по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди че е страна по договор за паричен заем
№ 305157/ 25.01.2023г. сключен с „КРЕДИ ЙЕС“ ООД .
Съгласно чл.3 от договора за паричен заем , ищецът трябва да върне
сумата по кредита в размер на 4080,00 лева при сума на получаване 1500 лева,
на 17 вноски.
Твърди че съгласно чл. 8 от Договора следва да заплати неустойка в
размер на 2080 лева разсрочена на 17 вноски.
Твърди че не са му били предоставени подписан договор, общи
условия и СЕФ. Единствено погасителен план.
Счита посочената неустоечна клауза в чл. 8 в договор за паричен заем
№ 305157/ 25.01.2023г. за нищожни поради протиповоречие с добрите
нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 19 ал. 4 о т ЗПК вр. с чл.22
от ЗПК и във вр. чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Излага съображения за противоречие с добрите нрави, същата
неравноправна, не служи за обезпечение, а се цели единствено
неоснователно обогатяване, представлявала добавък- допълнително
възнаграждение за кредитора, и сочи практика. Твърди че посочените суми
1
не били включени в ГПР. Излага съображения , че с посочените клаузи се
цели заобикаляне на закона , като ако се добавят към ГПР ще се надвиши пет
пъти размер на усвоената сума. Не бил ясен механизма на формиране на ГПР,
не била индивидуално уговорена, Твърди че се касае за заблуждаваща
търговска практика.
Формулира петитум да се прогласи нищожността на клаузата на чл.8
от договор за паричен заем № 305157/ 25.01.2023г. сключен от А. Б. Д. с
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД , предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2080
лева поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Претендира разноски и прави доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „с „КРЕДИ ЙЕС“
ООД ,, с който се оспорва иска по основание. Твърди сключване на договор
за паричен заем № 305157/ 25.01.2023г. , по силата на който ответника е
предоставил сума в размер на 1500 лева на ищеца по посочен погасителен
план. Излага подробни съображения по отношение валидността на
процесните клаузи не била заблуждаващи, били индивидуално уговорени, и е
резултата от свободата на договаряне. Твърди , че не са нарушени
разпоредбите при формиране на ГПР.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Съдът намира, че между страните са налице права и обстоятелства,
които се признават и не се нуждаят от доказване, а именно валидно сключен
договор за кредит.
В съдебно заседание не се явяват страните, излагат съображение по същество
с писмени молби по делото и претендират разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП
и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Между страните не са спорни следните обстоятелства - сключването на
договора за паричен заем № 305157/ 25.01.2023г., усвояването на сумата по
него. Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства.
2
От допуснатата съдебно икономическа експертиза , се установява, че
общо изплатени по кредита са 4080,00 лв. , от които за лихви са изплатени
488,66 лв., за изплатени такси- 2091,34 лв. и годишен процент на разходите:
400.7303.Сумите , за неустойка не е включена в определения ГПР от 48,17 %
Съгласно чл.10 ал. 4 от Закон за потребителския кредит, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на
сключване на договора 26.01.2013 г. - размера на законната лихва е бил
11.42%. Ако в размера на задълженията по кредита бъдат включени включени
такса бързо разглеждане и такса експресно обслужване,платими на равни
части за срока на кредита, тогава общия размер на ГПР става 400,73 % и той
надвишава законоустановения такъв в чл.19,ал.4 от ЗПК от 5 пъти разбера на
законната лихва .
Експертизата е приета в о.с.з.
Настоящия състав кредитира заключението като компетентно
изготвено.
Единственото спорно обстоятелство е дали клаузата за неустойка е
нищожна.
По делото е представен договор за паричен заем № 305157/ 25.01.2023г.,
като на ищеца е предоставена сума в размер на 1500 лева, при ГПР 48,170 %,
месечен лихвен процент – 3,330%, сума та следва да се заплати на 17 равни
месечни вноски при последно плащане на 25.06.2024 г.
Съгласно чл. 8 от процесния договор ищецът А. Д. дължи неустойка, в
случай че не представи обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в
чл. 6 от договора. Неустойката е уговорена в размер на 2091,39 лв..
Договорено е, че сумата за неустойка се дължи и заплаща периодично заедно
с месечната вноска.
В чл. 6 от договора е предвидено, че вземането по него се обезпечава с
гарант който следва да отговаря на определени изисквания, и още едно
обезпечение – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга.
От приетата по делото СИЕ се установява , че сумата за неустойка не е
включена в ГПР, и ако бъде включена в същия ще надвиши пет пъти
законната лихва.
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
3
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите
нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия
случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива
от непредставяне на обезпечение. От неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на
която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е
уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение , води до увеличение разходите по
кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.
Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен
процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Това задължение всъщност
представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, видно и от начина, по който е установено това задължение,
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя. Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл. 8 от Договора за паричен заем
№ 305157/ 25.01.2023г. г., установяваща задължение за заплащане на
неустойка, с което задължение се увеличават разходите по кредита, чрез
добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави.
В този смисъл е и практиката – Решение по в.гр.д.№248/2022г. на ОС
4
Пазарджик, Решение по в.гр.д.№120/2022 г. на ОС Пазарджик, Решение по
в.гр.д.№224/2022г. на ОС Пазарджик и др.
По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има
ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на 83,65 лв. за заплатена
държавна такса и 150,00 лева за експертиза. В производството по делото
ищецът е представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата от адв. М. М., видно от представения договор за правна защита
и съдействие на л. 7. В полза на упълномощения процесуален представител -
адв. М. М. следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи в
минималния размер от 610,80 лв. с включено ДДС, предвид и регистрацията
по ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата предвидена в чл. 8 от
Договора за паричен заем № 305157/ 25.01.2023г. г., сключен между А. Б.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД,ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково,ул. Лозарска 12
представлявано от Владислав М. Инджов, предвиждаща заплащането на
неустойка, като противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1
пр.3 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД,ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково,ул. Лозарска 12 представлявано от Владислав М.
Инджов, ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 233,65 лв. за
държавна такса и разноски за експертиза по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД,ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Хасково,ул. Лозарска 12 представлявано от Владислав М.
Инджов ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе" № 81, ет. 3, ап. „Б", на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, сумата в размер на 610,80 лв. с ДДС ,
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6