Р Е Ш Е Н И Е
№
1787 24.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 715 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Сливница“ №2, вх. „А“, ет.2, чрез адвокат М.Т., срещу „АЛВАНД“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Алеко Богориди“ №59, чрез пълномощника С.Х. Д., упълномощена от управителя Ебрахим Али Асгхар Закери, за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“ , в сила от 09.09.2008 година, сумата 992,16 лева, представляваща задължение за такси и консумативи за периода от януари 2018 година до март 2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
След постановяване на разпореждане по чл.131 от ГПК от 09.08.2019 година и изпращането му на ответника, на 02.09.2019 година и на 23.10.2019 година, са постъпили молби от ищеца, чрез процесуалния му представител, за уточняване на предявените искове. Посочва, че за периода от януари 2018 година до януари 2019 година претенцията е основана на подписан между страните договор и отправя искане за присъждане на това основание на сумата от 881,92 лева, а за периода от февруари 2019 година до март 2019 година претенцията е с източник неоснователно обогатяване, тъй като срокът на действие на договора не е продължен и отправя искане за присъждане на това основание на сума в размер от 110, 24 лева. В молба от 23.10.2019 година ищецът посочва, че оттегля предявения иск за присъждане на мораторна лихва на основание чл. 232 от ГПК, с което не са и изпълнени указанията за, дадени с разпореждане за отстраняване на констатирана нередовност на този иск.
С определение от 08.11.2019 година исковата молба е върната в частта, в която е предявен иск за осъждане на ответника да плати лихви, производството е прекратено в тази част и определението е влязло в сила.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Между
представляваното от ищеца дружество „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД е
сключен договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“, който е влязъл в сила на 09.09.2008г..
С този договор „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД е възложил на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД цялостната
поддръжка и управление на общите части на комплекса и на блоковете.
В
исковата молба е посочено още, че в чл. 1 от договора подробно са уредени
всички дейности и услуги по цялостната поддръжка на общите части на целия
комплекс и на всеки блок поотделно. На следващо място е посочено, че по силата
на този договор възложителят трябва да осигури подписването на отделен договор
за управление и поддръжка с „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД от всеки собственик на
апартамент или търговски обект още при закупуване на имота.
Процесуалният
представител на ищеца излага още, че между ответното дружество „АЛВАНД“ ЕООД и
„ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е сключен Договор
за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни
Хил“ от 26.01.2009г. Съгласно този договор ответникът дължи заплащане на
ежемесечно възнаграждение за предоставените услуги. На следващо място е
посочено, че той е собственик на самостоятелен обект в сградата, находящ се на горепосоченият адрес, представляващ
апартамент № 26 в блок 1 и към момента на подаване на настоящата искова молба.
Ищецът
излага, че тъй като придобитият имот се намира в комплекс от затворен тип, за
неговото поддържане се грижи фасилити компания,
поради което за собствения си апартамент, по силата на сключения договор,
ответникът дължи сума в размер на 45 лева на месец с ДДС, необходими за
поддръжка на общите части на комплекса и блока (за почистването, напояването на
зелените площи, за видеонаблюдение и др.), както и по
0.16 лева върху общата квадратура на
самостоятелния обект, предназначени за заплащане на всички сметки и разходи за
електричество, вода и други консумативи, необходими за поддръжката на общите
части на комплекс „Съни Хил“ и в частност на
конкретния блок.
В
исковата молба е изложен правен довод, че сумите, които дружеството – ищец
претендира, са възникнали от една страна на основание нормативно предвидените в
ЗУЕС задължения за всеки собственик (респективно ползвател или наемател) да
заплаща разходи за съответния самостоятелен обект в сграда, и от друга страна -
на основание поетото задължение, съгласно сключения договор за управление и
поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“.
В
исковата молба е конкретизирано, че дължимата на това основание сума е 992.16
лева, като за част от периода претенцията е с източник договора, а за друга
част – неоснователно обогатяване. Претенциите са за разходи и сметки както
следва:
За месец януари 2018 г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса
апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12
лева;
За месец февруари 2018г- обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса
апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12
лева;
За месец март 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса
апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12
лева;
За месец април 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец май 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец юни 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец юли 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец август 2018г - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец септември 2018г - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец октомври 2018г. - обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева ; консумативи - 10,12 лева;
За месец ноември 2018г. обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец декември 2018г. обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи — 10,12 лева;
За месец януари 2019г.- обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева;
За месец февруари 2019г. обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева.
За месец март 2019г. обща сума в размер на 55,12 лева, от които: такса
апартамент - 45.00 лева; консумативи - 10,12 лева.
В
исковата молба е посочено, че към датата на подаване на изготвянето й на задълженията
не са погасени, а и са изложени доводи за това, че липсват други основания за
погасяване на задълженията.
По
изложените съображения ищецът предявява исковете си.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок за даване на писмен
отговор, за което ответникът се счита уведомен съгласно чл. 50 вр. чл.47 от ГПК по делото не е постъпило становище по
предявения иск.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители – адвокат М.Т. и
адвокат Е. Ф. поддържа предявения иск. Процесуалните представители на ищеца
сочат доказателства и отправят искане за постановяване на неприсъствено
решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати индивидуализираните в исковата молба задължения.
В
съдебно заседание ответното дружество „Алванд“ ООД,
призован по реда на чл.50 вр. чл.47 от ГПК, не
изпраща процесуален представител. От негово име не е постъпило становище по
предявения иск.
По
правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Материално
правното основание на предявените искове е както следва: иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.266 от ЗЗД вр. чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС за иска за осъждане на
ответника да плати на ищеца суми на основание договор и чл. 55, ал.1,
предложение първо от ЗЗД – за претенциите
след прекратяване на действието на договора, уточнени по периоди по -
горе.
По повод направено искане от ищцовата страна в съдебно заседание е прието, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на непредставяне в срок на писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства /договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“ от 09.08.2008 година, сключен между „СЪНИ ХИЛ“ЕАД и „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез представляващ , договор за управление и поддръжка между „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез представляващ , и „АЛВАНД“ ЕООД, чрез представляващ, подписан на 26.01.2009 година/, се установява сключване на договори с посоченото в исковата молба съдържание. Видно от чл.6 от договора между страните възложителят, посочен като ответник, дължи заплащане на такса в размер от 23 евро месечно за предоставяните услуги, а съгласно чл.7 и тъй като таксата по чл.6 не включва разходи за електричество и вода, необходими за поддръжка на общите части на комплекса и блока, възложителят е поел задължение да заплаща по 0,16 лева с ДДС, умножени по квадратурата на апартамента. Задължението по чл.6 от договора е в размер от 44, 98 лева, а претенцията за всеки един от месеците е 45 лева. Задължението по чл.7, предвид площта на имота, която се установява от приетата като писмено доказателство справка по лице от Служба по вписванията – Бургас, е приблизително 10, 24 лева, като претенцията е предявена за сума в размер от 10,12 лева за целия период. В чл.22 от договора е посочено, че се сключва за срок от 5 години и автоматично срокът се продължава с още 5 години, ако някоя от страните не уведоми другата страна за желанието си да го прекрати. Поради това настоящият състав приема, че договорът е действал в отношенията между страните за периода от 26.01.2009 година до 26.01.2019 година, считано от когато, съгласно твърдението на ищеца, не е продължен срока му. Видно от цитираната по – горе справка по лице от Служба по вписванията – град Бургас ответникът е придобил апартамент с площ 63, 270 кв.м. в квартал „Меден Рудник“ на 26.01.2009 година и не се е разпореждал с него впоследствие. По изложените съображения настоящият състав приема, че искът, основан на твърдения за неизпълнени договорни задължения за поддръжка и управление, сключен между страните, е вероятно основателен.
За периода от февруари 2019 година до март 2019 година претенцията е с източник неоснователно обогатяване. Вероятната основателност се установява от показанията на свидетеля Любомир Георгиев Топтанджиев, който излага, че работил в комплекса 6 години, до 2018 година. По отношение на комплекса посочва, че е от затворен тип, с тревни площи, басейн, детска площадка, барбекю, има открити и закрити паркоместа, алеи, озеленяване, поливна система, външно осветление, видеонаблюдение на паркинг. Уточнява, че са изградени 6 блока и във всеки един блок има по 32 апартамента. Излага, че поддръжката е ежедневна, има бариера, охрана, пропускателен режим. Свидетелят излага, че има впечатления от комплекса и поддръжката и за времето след като напуснал, тъй като живее в същия квартал и се случва да посещава приятели там. Посочва, че и за времето, в което не работи там комплексът се поддържа и няма разлика. Предвид установеното от фактическа страна настоящият състав приема, че и за периода февруари – март 2019 година дружеството – изпълнител по договора е осъществявало дейностите, които са негов предмет и му се дължи съответно възнаграждение. Тъй като претенцията е за присъждани на стойности в размера, уговорен в договора, настоящият състав приема, че искът е вероятно основателен, тъй като ответникът се е обогатил с неплащане на тази сума за изпълнениена посочените дейности и за консумативи.
С горните мотиви следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумите, посочени в исковата молба.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора е основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Към исковата молба е приложено доказателство за внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер от общо 100 лева, която следва да бъде присъдена на посоченото основание. Представено е и доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева по договор за правна защита и съдействие, което също следва да бъде присъдено като разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АЛВАНД“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Алеко Богориди“ №59, чрез пълномощника С.Х. Даскалова, упълномощена от управителя Ебрахим Али Асгхар Закери, да плати на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Сливница“ №2, вх. „А“, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 992,16 лева /деветстотин деветдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, от която:1. Сумата 881,92 лева, /осемстотин осемдесет и един лева, деветдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение по договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“ , в сила от 09.09.2008 година, за периода от януари 2018 година до януари 2019 година с месечен размер от 55,12 лева /петдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, от които: такса апартамент - 45.00 лева /четиридесет и пет лева/ и консумативи - 10,12 лева /десет лева и дванадесет стотинки/; 2. Сумата 110, 24 лева /сто и десет лева, двадесет и четири стотинки/, дължима на основание неоснователно обогатяване поради преустановяване действието на посочения договор, но изпълнение от страна на ищеца на задълженията по него и с която стойност ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата, считан от датата на подаване на исковата молба на 17.07.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 600 лева /шестстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала
А.Т.