Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 18.11.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на двадесет и първи октомври две хиляди
и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ИВАЙЛО
ЦВЕТКОВ
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№469 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
решение №464/22.04.2020г.,постановено по гр.д.№3995/2019г. Пл.РС е признал за установено, на осн.
чл.422, ал.1 от ГПК, че М.Д.Д., ЕГН**********, гр.Плевен, дължи на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128,
следните суми: сумата от 173,10 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. и сумата от 22,73
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.05.2016г. до
14.02.2019г., които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №648/21.02.2019г.
по ч.гр.д.№1114/2019г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
21.02.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер на главницата от
541,99лв. и на лихвата от 25,65лв., е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Пл.Рс е осъдил М.Д.Д.
,ЕГН **********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***,
гр.Плевен, сумата от 25,50лв. като деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 246,50лв.,представляваща деловодни
разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
Решението на Пл.РС е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД-гр.София, в
качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Постъпила
е въззивна жалба от М.Д.Д., ЕГН**********, гр.Плевен,чрез назначения й особен представител
адв.Р.л. *** против горепосоченото решение на Пл.РС в частта му,в която е признато за установено на осн.чл.422 от ГПК,че М.Д. дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, гр.Плевен, Източна индустриална
зона, №128, следните суми: сумата от 173,10 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. и сумата
от 22,73 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.05.2016г.
до 14.02.2019г., които суми представляват част от вземанията, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №648/21.02.2019г.
по ч.гр.д.№1114/2019г. по описа на Пл.РС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
21.02.2019г. до окончателното й изплащане,както и в частта му,в която е осъдена
М.Д. да заплати деловодни разноски от ищцовото дружество в заповедното
производство и пред РС съобразно уважената част от предявения иск.
В жалбата
се излагат подробни
доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му
част,изразяващи се в неправилни правни и фактически изводи на РС,допуснати
процесуални нарушения и необоснованост на фактичекските констатации на съда.За
да възникне вземане на продавача на ТЕ от клиента на ТЕ за битови нужди,в
сграда-етажна собственост е необходимо сградата да е присъединена към
топлопреносната мрежа в съответствие с действащите правила към момента на
присъединяването,на следващо място длъжникът да е собственик или титуляр на
вещното право на ползване в
сградата-етажна собственост,на трето място да е сключен договор при общи
условия,при спазване на реда по чл.150 от ЗЕ,на следващо място да е доставена
ТЕ в претендирания обем и стойност,на пето място-дяловото разпределение на ТЕ
между клиентите в сградата да е извършено от топлопреносното предприятие или от
доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез
възлагане на лице,вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ и лицето да е
избрано от клиентите в сградата-ЕС по реда на чл.139б от ЗЕ и на последно
място-тази ТЕ да не е заплатена.
Въззивникът
твърди,че РС е допуснал процесуални нарушения при разпределението на
доказателствената тежест по делото,като е отказал да изиска от противната страна-ищец
по реда на чл.183 от ГПК оригиналите или официално заверени преписи от
представени от ищеца документи. Нормативната уредба и съдебната практика са категорични,че
при поискване на оригинала или официално заверен препис от документ,приложен по
делото като заверен препис от страна,съдът следва да задължи тази страна да
представи оригинала или официално заверен препис от съответния документ,като
определи срок за това и укаже последиците от непредставянето му-изключване на
документа от доказателствата по делото.Отхвърляйки исканията на ответника по
реда на чл.183 от ГПК,Пл.РС е постановил едно неправилно решение в обжалваната
му част.
На
следващо място ищецът не е представил доказателства в хода на съдебното дирене
пред РС,от които да е и видно кога процесната сграда-ЕС е присъединена към
топлопреносната мрежа и на какво основание,както и дали ответницата е
собственик на процесния имот.
В жалбата
се излагат и доводи,че по делото не са събрани доказателства,от които да се
наложи извода,че собствениците или ползватели на имоти в сградата –ЕС са поръчвали доставката
на ТЕ.На следващо място в конкретния случай липсват доказателства,че
отчитането,съответно начисляването на претендираните суми като задължения,е
извършено от компетентно лице,като по този начин вземанията не са доказани по
основание и размер.Неуспешно е
доказването от страна на ищцовото дружество за потребяване на претендираното
количество ТЕ,отдадено от сградна
инсталация
Решението на Пл.Рс е неправилно и в частта
му досежно определените и присъдени деловодни разноски,които следва да заплати М.Д.,тъй
като при неоснователна искова претенция,на ответника не следва да бъдат
възлагани разноски по делото.
Моли окръжният
съд да отмени като неправилно обжалваното решение на Пл.РС в горепосочената му
част ,като по съществото на спора отхвърли изцяло предявения иск с
пр.осн.чл.422 от ГПК вр.чл.410 от ГПК,със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор по
подадената жалба от въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, гр.Плевен.В
писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба.Въззиваемата
страна моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС в обжалваната му част,със
законните от това последици.Претендира съдебни разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно.
Окръжният
съд споделя изложените правни изводи от първоинстанционния съд ,с оглед събраните
по делото писмени доказателства и заключения на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна
и съдебно-техническа експертизи.
На
първо място ответницата и въззивница М.Д.Д.,
ЕГН**********,
гр.Плевен е собственик на процесния имот
, придобит чрез покупко-продажба на 06.03.2007г. Пред
въззивната инстанция е представен от
ищеца и въззиваем официално заверен препис от нотариален
акт№20,т.втори,рег.№941,дело №95/2007г. на Нотариус Р.и.,с район на действие
Пл.РС.
На
следващо място съгласно заключението на
вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза,процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
По делото е приложен Договор от 10.12.2002г., сключен между етажната
собственост и фирмата, извършваща дялово разпределение ,от който се установява,
че към сочената дата тази етажна собственост, е била присъединена по волята на
мнозинството към топлопреносната мрежа.Въззивната инстанция споделя извода на
Пл.РС,че последващо прекъсване на топлоснабдяването може да стане единствено с
писмено решение на мнозинството на собствениците на имоти в етажната
собственост и то по никакъв начин не зависи от срока на сключения договор с фирмата
за дялово разпределение. По делото не е
представено доказателство,от което да е видно ,че такова решение е взето от етажната собственост.
В
качеството си на собственик на имот в сграда-ЕС,присъединена към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, въззивницата има качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителя на ТЕ ,възниква по силата на закона -чл.150 от
ЗЕ, при публично известни общи условия,
без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в общите условия. В случая е установено, че Общите
условия, при които ищцовото дружество продава ТЕ за битови нужди са били
одобрени от ДКЕВР, публикувани в централен и местен всекидневник, и са влезли в
сила.
Следователно неоснователни са възраженията в жалбата,че ответницата
и въззивник не е собственик на процесния имот,че не е ясно дали процесната
сграда-ЕС е присъединена към топлопреносната мрежа и кога,а също така и че се касае
за непоръчана доставка на ТЕ.
В
качеството си на потребител на топлинна
енергия М.Д.,дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД заплащане на цената на доставената такава енергия до процесния имот през
процесния период 01.03.2016г. -31.12.2018г.
Относно
размера на задължението на въззивницата М.Д. към “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.Плевен, окръжният съд споделя изводите на
първоинстанционния съд досежно начислената стойност на доставена топлинна енергия, отчетена с
индивидуален разпределителен уред и за гореща вода.От заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,е установено, че топломерът в
абонатната станция е преминал изискващите се държавни проверки на всеки две
години. За процесния период от време делът от сградната инсталация е изчислен в
съответствие с приложимата Методика за дялово разпределение.
В хода на съдебното дирене
пред РС е доказано,че за м. октомври, ноември и декември 2018г. са начислени суми за стойност на консумирана
гореща вода в общ размер на 105,35лв., а за м. ноември и декември са начислени суми за отопление с ИРУ в общ размер
на 263,54лв. / видно от заключението по СИЕ/, като не е бил извършван реален
отчет на уредите /видно от заключението по СТЕ/.
Законосъобразно на
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,че не е установена дължимостта на
сумите за отопление с ИРУ в размер на 263,54лв., за горещо водоснабдяване в
размер на 105,35лв. ,както и за лихвите върху тези суми като главници за периода от датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред РС.
При
така събраните доказателства и направени въз основа на тях правни изводи,Пл.РС
е признал на осн.чл.422 от ГПК за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 173,10лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2016г. - 31.12.2018г. ,както и сума в
размер на 22,73лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане. За разликата до пълния претендиран размер на главницата от
541,99лв. и на лихвата от 25,65лв. , исковата претенция е отхвърлена като
неоснователна и недоказана .
В хода на
въззивното производство с оглед направените доказателствени искания във въззивната жалба и с
допълнителна молба от 01.07.2020г. от страна на адв. Р.Л. като особен
представител на въззивницата М.Д.Д., е издадено съдебно удостоверение на
въззиваемото дружество „Топлофикация Плевен“ ЕАД – гр. Плевен, чрез което да се
снабди от АВ с официално заверени преписи от представените документи пред РС като заверени копия.
Искането за представянето на
официално заверен препис на договор, сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и
Етажна собственост на процесната сграда е оставено без уважение като неоснователно
,тъй като „Топлофикация Плевен“ ЕАД ,гр. Плевен не е страна по този договор и
не е в състояние да представи официално заверен препис от същия,а въззивницата
е могла пред първоинстанционния съд по
реда на чл.192 от ГПК да изиска представянето от ЕС на официално заверен препис
от този договор или съответно от третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД –
гр. София.
В съдебно заседание пред
окръжния съд,проведено на 21.10.2020г. са представени и приети в делото
официално заверени преписи от следните документи: Нотариален акт за покупка
продажба на недвижим имот №20, том 2, Рег. №941, дело №95/2007година на
нотариус Р.И., с район на действие Плевенски районен съд, молба за учредяване
на законна ипотека, обявление по изпълнително дело №155/2015 година, по описа
на ЧСИ Н.В. с район на действие Окръжен съд – Плевен и молба за подновяване на
вписана договорна ипотека от „Уникредит Булбанк“ АД от 22.08.2015 година.
В същото съдебно заседание
е оставено без уважение като неоснователно направеното доказателственото искане от страна на въззивницата по реда на чл.183 от ГПК да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото представените от ищцовото
дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД
пред Пл.РС, преписи от следните документи: договор №128/10.12.2002 година между
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,гр. София и етажната собственост приложен към исковата
молба, нотариален
акт за покупка продажба на недвижим имот №20, том 2, Рег. №941995/2007 година
на нотариус Р.И., с район на действие Плевенски районен съд, молба за
учредяване на законна ипотека от 06.03.2007 година, обявление по изпълнително
дело №155/2015 година, по описа на ЧСИ Н.В. с район на действие Окръжен съд –
Плевен и молба за подновяване на вписана договорна ипотека от „Уникредит Булбанк“
АД от 22.08.2015г.
В
случая не е налице преклузия относно представяне на горепосочените документи
като официално заверени преписи,тъй като е уважено доказателственото искане в тази
насока във въззивната жалба по реда на чл.266,ал.3 от ГПК,тъй като РС не е
задължил ищеца да представи оригиналите на тези документи или официално
заверените им преписи.Тези документи са представени в дадения от окръжния съд
срок пред настоящата инстанция,поради което не са налице предпоставките за изключването
на тези документи от доказателствения материал по делото.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението
на Пл.РС в обжалваната му част,постановено по гр.д.№3995/2019г. по описа на
същия съд, като правилно.В необжалваната си част решението на Пл.РС е влязло в
сила.
При този изход на делото въззивницата М.Д.Д.
,ЕГН **********, гр.Плевен,следва да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.Плевен,
направените деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 405,00лв. съобразно представения Списък на
разноски по чл.80 от ГПК.Неоснователно е възражението за
прекомерност на юрк.възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемото дружество,в размер на 100лв. на осн.чл.78,ал.5
вр.ал.8 от ГПК от страна на процесуалния представител на въззивницата ,тъй като
същото е определено в минимален размер
съгласно чл.25,ал.1от Наредбата за заплащането на правна помощ вр.чл.37 от ЗПП.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение № №464/22.04.2020г. на РС-гр.Плевен,постановено
по гр.д.№3995/2019г. по описа на същия съд В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
В НЕОБЖАЛВАНАТА СИ ЧАСТ
горепосоченото решение на Пл.РС е влязло в сила.
ОСЪЖДА
М.Д.Д.
,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК ***, гр.Плевен, направените деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 405,00лв. съобразно
представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: