Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
гр. Велико Търново, 9.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесет и първи ноември
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И.изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №519 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.П.Т. действащ чрез настойника си и законен
представител П.Т.Т. чрез *** Е.Е.,
против ПАМ, издадена от инспектор ПНП ППС при ОДПГ В.Търново обективирана в
констативен протокол № 003293/25.8.2019г. на инспектор П.и с която е
разпоредено на основание чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП принудително
преместване на лек автомобил, собственост на жалбоподателя марка“Опел“
модел“Зафира“ с рег.№ ***.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваната ПАМ. На първо място се излагат доводи, че административният акт е издаден от
некомпетентен орган, което го прави нищожен. На следващо място при налагане на
ПАМ са допуснати редица нарушения на административно производствените правила.
Посочва се, че от формална гледна точка издадения констативен протокол, с който
е наложена ПАМ, не отговаря на нормативните изисквания, както и, че съдържа непълноти
и противоречия. Освен това административният акт е постановен в противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗДвП,
ЗАНН, АПК и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на
територията на гр. Велико Търново. Твърди се, че мястото , на което е бил
паркиран автомобила е такова, където няма забрана за паркиране, установена с
пътни знаци, не представлява тротоар, тревна площ или друго място, където е
въведена забрана за паркиране, а автомобилът не създава опасност за движението
и не затруднява другите участници.
Счита, че ПАМ трябва да бъдат прилагани само в изрично изброени от
закона случаи, които са точно посочени в правната норма. Материално - правните
норми, регламентиращи такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно правната сфера на адресата.
Следователно е недопустимо прилагане на ПАМ на основание, което не е изрично
уредено в закона, респ. при липса на всички нормативно установени условия. От
съда се иска да отмени обжалваната принудителна мярка като нищожна или
незаконосъобразна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, не се явява и не се представлява. С определение от 26.11.2019г. съдът е намерил за неоснователно
направеното искане за отмяна на определението за даване на ход на делото по
същество и допускане на един свидетел.
Ответникът по жалбата - Инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр.В.Търново, чрез
процесуалния си представител *** Х., заема становище за неоснователност и
недоказаност на така подадената жалба. Оспорваната ПАМ не страда от пороците,
посочени в подадената жалба. Тя е правилна и законосъобразна, наложена от лице,
което има конкретно оправомощаване и при съобразяване на законовоите
разпоредби. Счита, че противно на
твърденията в жалбата, автомобилът на жалбоподателя, което се установява от
представения по делото снимков материал, че на 25.07.2019г. на улица „Никола
Пиколо“която е еднопосочна, като за това е поставен забранителен знак В 27.
След ката жалбоподателят е паркирал от лявата страна на тази улица, то същият е
нарушил разпоредбата на чл. 49, ал 3 от ППЗДвП. От представената от Община
Велико Търново схема за вертикална сигнализация по тази улица се вижда, че забранителния знак В 27 е
дублиран и от дясната страна, което също прави неоснователно твърдението в
жалбата за материална незаконосъобразност на ПАМ. Подробни съображения
представя в писмена защита. Претендира заплащане на разноски в производството,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК във р. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните в хода на производството доказателства намира от
фактическа страна за установено следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 25.08.2019г., в 11,23 часа е създадена организация по нареждане на и.п.
– инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр. Велико Търново и е натоварен лек
автомобил марка „Опел“ с ДК № ***, собственост на жалбоподателя, който е бил
паркиран на ул. „Никола Пиколо“ в гр. Велико Търново в нарушение на правилата
за престой и паркиране при наличието на пътен знак В 27 и допълнителна табела Т
17, Т 2, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП,
във вр. с чл.25, ал.1, т.5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на ППС на територията на гр. Велико Търново. На основание чл.171, т.5, б „б“ от ЗДвП за това нарушение е разпоредено принудителното преместване на лекия автомобил.
За предприетите действия и констатираното нарушение е съставен Констативен
протокол № 003293/25.8.2019г. и 17 бр. снимки към него, удостоверяващи мястото,
на което е бил паркиран процесният автомобил, както и състоянието на автомобила
преди и след като е натоварен на репатриращия автомобил. Мярката е била
изпълнена чрез репатриране на автомобила със специализирано средство на
охраняем паркинг „Старо военно училище“ в гр. Велико Търново, откъдето по-късно
същия ден, след заплащане на дължимата за това такса автомобилът е бил предаден
на бащата на жалбоподателя, който е подписал и декларация на стр 11 от делото.
Срещу така наложената ПАМ е била подадена жалба вх. № 3862/5.9.2019г. по описа
на Административен съд Велико Търново, въз основа на която е образувано и
настоящето дело.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалвания акт, изпратени с писмо вх.№
3975/16.9.2019г. по описа на Административен съд Велико Търново, включващи
Заповед № РД 22-1490/17.9.2014г.
издадена на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.1 и т.2 от Закон
за движение по пътищата и във връзка с Решение № 141/7.6.2000г. на Общински
съвет Велико Търново, с която „Организация на движението ,паркинги и гаражи
„ЕООД е определена като служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал.2, т. 1 и
т.2 от ЗДвП считано от 17.9.2014г. За доказване компетентността на органа
наложил ПАМ освен горепосочената заповед е представена и Заповед № РД
22-1906/9.11.2018г. на Кмета на Община В.Търново, с която и.п. инспектор звено
ПНП ППС е определен за длъжностно лице,, които да прилага или
нарежда прилагането на ПАМ- преместване на паркирано пътно превозно средство
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато в
т.2 изрично е записано, че се касае за МПС паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудителното преместване на паркирано МПС. Като доказателства са събрани и
трудов договор № РД 07-75/28.9.2017г. между ОДПГ ЕООД и и.п., длъжностна
характеристика на длъжността Инспектор в звено ПНП ППС както и докладна записка
на последния от 11.9.2019г. във връзка с подадената жалба на издателя на ПАМ.
Представена е и действащата Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Велико Търново.
По искане на жалбоподателя
от трето неучастващо в процеса лице Община В. Търново на основание чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е изискана схема с наличните пътни знаци на улица
„Никола Пиколо, копие от протокол на комисия по безопасност и организация на
движението, приетата организация на движението в ГПОД на гр. В.Търново. От
Община В.Търново е представена схема за актуално състояние на вертикалната
сигнализация на улица „Никола Пиколо“, други доказателства не са постъпвали .
По реда на
чл.176 от ГПК вр. чл.144 от АПК по делото е изслушан ответника и.п., който
посочва, че забранителният знак е в началото на улицата, който е придружен с
допълнителна табела Т17 и зоната на знака е обособена с Т2и същата е 30 м. За
да бъдат улеснени гражданите и водачите на МПС са сложени парапети от началото
на знака до кроя на действието му,поради което на водач ако спре на това място
му е трудно да слезе от автомобила. След тези 30 м. пътят става по- широк до
следващия знак, който е до средата на улицата, преди хотел на 30-40м. Този знак
е в ляво, близо до мястото, където е вдигнат автомобила. Последният е бил
вдигнат в зоната на действие на знака, направени са снимки и това се вижда на
тях.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата срещу принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП е процесуално допустима. Събраните по
делото доказателства сочат на наличие на основание за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП, за която в
закона не е предвидена писмена форма. При условие, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП е неформален акт, в случая наличието на издадена такава
мярка не се спори от страните по делото, както и се обосновава от събраните по
делото доказателства – съставеният констативен протокол № 003293/25.8.2019г ,
разписка за предаване на автомобил от същата дата, докладна записка от
инспектор ПНП-ППС и приложеният снимков материал.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от лице, пряко засегнато от действието на акта, при наличие на правен
интерес от оспорване, при което съдът е редовно сезиран и дължи произнасяне по
съществото на повдигнатия правен спор. Това я прави процесуално допустима за
разглеждане от настоящия състав.
След служебно извършената на основание чл.
168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е наложена от
компетентен орган. Административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида
на процесната, трябва да е от кръга на субектите, визирани в чл.168, ал.1 от ЗДвП, съгласно която такава компетентност е предоставена на определени от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя. Смисълът на последно цитираната норма е
на всеки един от посочените в нея субекти да бъде предоставена възможност да
определя и оправомощава съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. В
аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Закона за пътищата /ЗП/,
сочеща, че контролът на организацията на движението се осъществява от
оправомощени длъжностни лица от службите за контрол на МВР и на собственика на
пътя /улицата, която едновременно е участък от републикански или общински път/,
и на администрацията управляваща пътя, в съответствие с изискванията,
определени с наредбата по чл. 3, ал. 3 от ЗДвП. Тоест всеки собственик или
администрация, управляваща път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, има
законова възможност да оправомощи лица, които да налагат съответните
принудителни мерки. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗП, републиканските пътища се
управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, общинските пътища от кметовете на
съответните общини, частните пътища от техните собственици. Няма спор, че в
случая автомобилът на оспорващия е бил паркиран на улица, която представлява
„път“ според посочената дефинитивна норма и въпросният път се управлява от
кмета на Община Велико Търново.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че в случая принудителната мярка е разпоредена от и.п.,
който към него момент е заемал длъжността „инспектор“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр. В. Търново. Не е спорно и че процесната ПАМ е
наложена с устно разпореждане на С., като това обстоятелство се установява и от
констативния протокол №
003293/25.8.2019г 01.04.2019г., съставен от същото лице, неговата докладна
записка до управителя на „ОДПГ“ ЕООД и издаденият от дружеството фискален бон.
Съгласно Заповед №РД 22-1490/17.09.2014г. на кмета на Община В. Търново „ОДПГ”
ЕООД е определено за служба за контрол по смисъла на Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Велико Търново и ЗДвП. Със Заповед №РД 22-1906/09.11.2018г. на заместник - кмета на общината е възложено на
служители от дружеството, сред които е и и.п. - инспектор звено "ПНП
ППС", да прилагат или нареждат прилагането на принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 5, б. „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП. Предвид изложеното репатриралият автомобила
служител може валидно да бъде натоварен с административни правомощия за
осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Ето
защо, съдът приема, че по делото се доказва материалната компетентност на
длъжностното лице, издало разпореждането за принудителното преместване на лекия
автомобил, собственост на жалбоподателя. След като лицата са посочени изрично
от Кмета и овластени да издават ПАМ, то настоящата инстанция намира, че ПАМ е
наложена от компетентен орган.
Настоящият състав не споделя възражението за формална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт. Нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК предвижда
задължителните реквизити на административните актове, издадени в писмена форма
за действителност, но същевременно с ал. 3 на същата разпоредба законодателят допуска актове да бъдат издавани и в
устна форма, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
изброените там ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите по контрол. Доколкото в цитираната правна норма не е спомената хипотезата
на чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП и по аргумент на противното, следва
да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза може да се приложи с устно нареждане на
съответните оправомощени лица. Отделно от това, съобразно предвидената в чл.
64, ал. 2 от ЗМВР възможност за издаване на устни разпореждания от полицейските
органи, не съществува пречка мярката да бъде приложена с устно разпореждане.
Тоест, процесното устно разпореждане съставлява волеизявление, имащо
характеристиките на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ, с
което предвидената от закона форма е спазена.
Независимо от факта, че административният акт е в устна форма не се изключва
изискването за неговото мотивиране и за доказване на фактическите основания за неговото издаване. В този смисъл
съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите
основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на
административния орган. В случая съществуването на фактическите основания, послужили за
реализирането на обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му се установява от приложените в преписката писмени и веществени
доказателства, както и от обясненията на инспектор П.. С оглед на изложеното
във фактическата част на решението съдът намира, че оспорваната ПАМ съдържа
мотиви: посочените са обстоятелствата, тяхната правна квалификация както и
съответните доказателства.
В хода на производството не са били нарушени процесуалните правила. В хипотезата на ПАМ, правилата за издаване на административните актове по аргумент на чл. 22 АПК не се следва да се прилагат, включително тези за задължителното уведомяване на заинтересованите лица за започналото производство.
В този смисъл е и постоянната практика на съда - адм. дело № 2301/2007 г. на 5-чл. състав на ВАС, адм. дело № 9382/2012 г. на 5-чл. състав на ВАС Решение № 2511 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2014
По
отношение на материалната законосъобразност на акта съдът намира следното:Съгласно
цитирания по-горе текст на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, в първата разглеждана
в него хипотеза, прилагането на ПАМ - преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач е допустимо, когато МПС е паркирано в нарушение на правилата за движение и това е осъществено на
място обозначено с неподвижен
пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство. В настоящия случай от анализа на приложения към административната
преписка протокол № 003293/ 25.8.2019г 05.03.2018
год. се установява, че ответникът е приел именно наличието на тази първа
хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, за да постанови оспорената ПАМ, тъй
като в протокола, като констатация е вписано обстоятелството, че МПС-то е
паркирано в зоната на действие на пътен знак В27, като мястото е обозначено с
табела за принудително отстраняване на нарушителите. Както вече се посочи, в
сезиращата съда жалба е оспорен този извод на административния орган, като е
заявено, че мястото, на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя не е
било в зоната на действие на този пътен знак. Анализът на представените по
делото доказателства обосновава извод за неоснователност на така заявеното
възражение.
От представените както от административния
орган снимки, както и от изисканата от трето неучастващо в производството лице
Община В. Търново схема вертикалната сигнализация на улица“Н. Пиколо“ и разпита
на ответника по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК безспорно се установява наличието на пътен
знак В27 – „Забранени са престоят и паркирането“, както и поставена под него
допълнителна табела Т17 с текст: „Нарушителите се отстраняват принудително!телефон
и и изображение на репатриращ автомобил.
В сезиращата съда жалба е заявено, че така описания пътен знак и допълнителна
табела са поставени в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ППЗДвП.
Видно от посочената правна норма, пътните знаци се поставят от дясната страна
на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно разпознавани и
своевременно възприемани от участниците в движението. В настоящия случай, въпросния
пътен знак и допълнителна табела са поставени от лявата страна на пътя срещу
посоката на движение, което безспорно съставлява отклонение от указания в чл.
40, ал. 1 от ЗДвП начин на поставяне. Независимо от това, настоящия съдебен
състав намира, че в случая липсва нарушение по отношение на мястото на
поставяне на пътния знак, доколкото в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДвП е
указано, че пътните знаци за въвеждане на забрана (какъвто е и пътен знак В27)
се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се
отнася тази забрана. В случая въведената със знака забрана за престой и
паркиране е била въведена по отношение на лявата страна на пътя, поради което и
знака е бил поставен от лявата страна. С оглед на това, съда приема, че в случая
не е налице заявеното от жалбоподателя нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Неоснователни
се явяват възраженията, относно обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя
не е бил в зоната на действие на поставения знак В27. Съгласно разпоредбата на чл.
50, ал. 1 от ППЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2, какъвто е настоящия случай и
същата посочва 30м. Видно от веществените доказателства е, че МПС, собственост
на жалбоподателя е паркирано точно след знака. В съответствие с разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП, зоната на действие на поставения пътен знак В27
започва от мястото, непосредствено след знака до следващото кръстовище или до
изминаване на посоченото с табела Т2 разстояние от 30 м. В този смисъл, така паркирания автомобил е бил в нарушение на правилата за движение и
по-конкретно на забраната въведена с пътен знак В27, поради което приложената
ПАМ, мотивирана с такова нарушение се явява законосъобразна.
Освен това от показанията на ответника
и приложените фото снимки се установява,
че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран отляво на платното за движение
на път с еднопосочно движение, непосредствено след поставен пътен знак В 27-
„забранени са престоят и паркирането“, както и знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирани превозни средства. Според нормата на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Изключение от това правило е предвидено
в ал.4 на чл. 93, която допуска престой и от лявата страна по посока на
движението на път с еднопосочно движение, ако това не пречи на движението.
Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътното превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно
ал.2 паркирано е пътното превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които
го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В
конкретния случай автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран от лявата страна
на път с еднопосочно движение, в нарушение на правилото, предвидено в чл. 94,
ал.3 от ЗДвП. Доколкото не се касае за престой, доколкото в самата жалба се
твърди противното, изключението на чл.
94, ал.4 от ЗДвП е неприложимо.
Автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата, установени в ЗДвП,
на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство и следователно са налице
предпоставките на чл. 171, т. 5 б. „б“ ЗДвП. Обстоятелството, че от дясната
страна на пътя не е бил поставен пътен знак В 27, не е от естество да промени
този извод, доколкото забраната за паркиране от лявата страна на пътя е
установена в закона и за действието й пътен знак не е необходим. Ето защо съдът
приема, ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира пороци, обуславящи незаконосъобразност на оспорения
административен акт. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в
жалбата основания за неговата отмяна. Ето защо, жалбата се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
При този изход на делото жалбоподателят
следва да понесе отговорността за разноските, сторени от другата страна. „ОДПГ“
ЕООД В. Търново е направило такива за адвокатско възнаграждение. Платени са в брой 300 /триста/ лева, видно от
оформената разписка в договора за правна защита и съдействие. Като своевременно
заявени и доказани по размер, същите следва да бъдат възложени в тежест на
оспорващата.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, осми състав на
Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Т. действащ чрез настойника си и законен
представител П.Т.Т. чрез *** Е.Е.,
против ПАМ, издадена от инспектор ПНП ППС при ОДПГ В.Търново обективирана в
констативен протокол № 003293/25.8.2019г. на инспектор П.и с която е
разпоредено на основание чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП принудително
преместване на лек автомобил, собственост на жалбоподателя марка“Опел“
модел“Зафира“ с рег.№ ***.
ОСЪЖДА П.П.Т. действащ чрез настойника си и законен
представител П.Т. *** да заплати в полза на общинско дружество “Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД Велико Търново сумата от 300 (триста) лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл.
172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: