Р Е Ш Е Н И Е
№ 868 14.06.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на трети юни две
хиляди и двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря й. Б.
с участието
на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно
административен характер дело № 907 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.К.Н. срещу решение № 260213 от 08.03.2021г.,
постановено по НАХД № 4842/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 251а-663/26.10.2020 г., издадено от директора
на ОДМВР – Бургас, с което на касатора, за нарушение по чл.209а, ал.1 и ал.4,
предл.2, вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. с т. I.9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна
на наказателното постановление. Изразява се несъгласие с извода на районния съд
за доказаност на нарушението. Твърди, че неносенето на предпазна мярка по време
на тютюнопушене не било нарушение на противоепидемична мярка. Сочи неправилна
правна квалификация на нарушението. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв.
Й.. Поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски.
Ответникът
по касация – ОДМВР Бургас, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и излага
съображения за правилност на съдебното решение. Не ангажира доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на
оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно
постановление № 251а-663/26.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР –
Бургас, с което на касационния жалбоподател Н., за нарушение по чл.209а, ал.1 и
ал.4, предл.2, вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), вр. с т. I.9
от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лева.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка. Преценил е, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. След като анализирал приложимите нормативни и
административни актове, от които произтича задължението за носене на предпазна
маска, съдът направил извод, че деянието представлява административно нарушение.
Посочил още, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В обстоятелствената част на наказателното
постановление АНО е приел за установено, че на 24.04.2020г., около 16,50ч. Д.Н.
бил установен, че се намира на открито обществено място гр.Бургас, ж.к. Изгрев,
до блок 72, като е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата. Така същият нарушил чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от
Закон за здравето, вр. с т.I, подточка 9 от Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съгласно чл.209а,
ал.1, предл. първо от Закон за здравето (в редакция ДВ, бр.34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г.), който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
В периода, преди извършване на
процесното нарушение (30.04.2020г.), разпоредбата на чл.63 от Закона за здравето
е претърпяла две поредни изменения, както следва: доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г.,
в сила от 14.03.2020 г.; доп. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. Нито
едно от тези изменения не засяга алинея първа, която към момента на нарушението
е била в сила в редакцията ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г., а
именно: при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион.
Към момента на нарушението е била в
сила заповед на Министъра на здравеопазването №РД-01-124/13.03.2020г. (отменена
със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г.).
Със заповед № РД-01-197/11.04.2020г.
(https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/04/11/zapoved__rd-01-197-11042020.pdf) била
добавена т.9 в раздел I от заповед №РД-01-124/13.03.2020г.,
според която „всички лица, когато се намират в
закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за
обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали,
улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и
местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени
за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени
услуги)“. В т.2 от тази заповед изрично е посочено, че същата е в сила от
12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително.
Със
заповед № РД-236/24.04.2020г.(https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/04/24/rd-01-236.pdf) била
изменена Заповед №РД-01-197/11.04.2020г., като по същество бил удължен срокът
на действие до 15.03.2020г.
Видно от установените факти по делото, Д.Н. бил установен на
открито обществено място – гр.Бургас, ж.к. Изгрев, до блок 72 без поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата. С това деяние същият осъществил състава на разпоредбата
на чл.209а, ал.1 от Закон за здравето (в редакция ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), тъй като бил
установен да нарушава въведена с акт на министъра на здравеопазването мярка по
чл.63, ал.1 или 2 от ЗЗ – задължение за поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата на посочените в заповедта
обществени места.
По отношение на твърдението, че са пушили, следва да се отбележи,
че това обстоятелство, дори и да е било налице, не е от категорията на
изключващи отговорността, поради което е правно ирелевантно и не променя
изводът за осъществено нарушение на чл.209а,
ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закон за здравето, вр. с т.I, подточка 9 от Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването.
Касационният състав намира, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Наличието на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН е
правен извод и се основава на всички обстоятелства относно извършеното
нарушение и се преценява в зависимост на конкретиката на всеки отделен случай.
В конкретния случай се касае за нарушаване на противоепидемична мярка при
обявено извънредно положение, на мястото на проверката са били няколко човека, в
непосредствена близост един до друг и това обстоятелство съчетано с неносенето
на предпазна маска значително повишава риска от заразяване, поради което не би могло да се приеме, че
нарушението е такова с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушения от този вид.
С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е
намерил обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и е
потвърдил същото. По тези съображения решението е валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260213 от 08.03.2021г., постановено по НАХД № 4842/2020 по
описа на Районен съд – Бургас .
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.