Решение по дело №1272/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

385/20.6.2019г.

 

№......................                                    20.06.2019 г.                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1272 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19 – 0869 - 000611 от 15.03.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.М.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А.М.А. на 21.08.2018 г. управлявал собствения си лек автомобил марка “Алфа Ромео 166” с рег. № Н 9919 ВС, като се движел в гр. Шумен, по ул. ”Съединение” в посока бул. ”Ришки проход”. Около 02.15 часа на същия ден в района на кръстовището на ул. ”Съединение” и ул. „Каварна“ в гр. Шумен водачът бил спрян за рутинна проверка от свидетелят В.В. - полицейски служител в „ГООР“ в РУ – Шумен при ОД на МВР – гр. Шумен. След снемане самоличността на водача  полицейският служител поискали съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен. Пристигналите на место служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - гр. Шумен извършили електронна справка при която се оказало, че управлявания от А. автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143,    ал. 10 от ЗДвП, тъй като имал неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ и МПС не е регистрирано по надлежния ред в РБ. За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за установяване на административно нарушение бланков № 533219 от 21.08.2018 г., серия Д, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно производството, образувано въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е прекратено и материалите са изпратени на Районна прокуратура – Шумен за произнасяне с оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че управлявано моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.  

 

 

 

ССС  С постановление от 12.03.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен е отказано да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер на основание чл. 213 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, приемайки, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Същевременно обаче доколкото управлявания от А. автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, материалите по преписката са били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за евентуално реализиране на административно-наказателната отговорност. Настоящото административно наказателно производство било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните материалите в хода на наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19 – 0869 - 000611 от 15.03.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.М.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С., на свидетелят В.Ж.В. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите С.С. и В.В.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19 – 0869 - 000611 от 15.03.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по   § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. За последните е действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. В посочената Наредба I-45 от 24.03.2000 г. намира своята нормативна уредба и процедурата по служебно прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от   24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

От разпита на свидетеля С.Б.С. става ясно, че при извършената от негова страна електронна справка се оказало, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за това, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Също така, свидетел С. посочва, че не е запознат дали нарушителя е бил уведомен, че е била служебно прекратена регистрацията на процесното МПС.

Същевременно обаче от материалите по делото е видно, че не са налични доказателства за уведомяване на собственика по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ от страна на Информационния център, съответно не се установява и изпълнението на произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и             чл. 143, ал. 10 ЗДвП задължение за органите на МВР да уведомят собственика на превозното средство. Т. е. в конкретния казус се установява, че собственикът не е бил надлежно уведомен от Информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, с произтичащото от това предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център е от особено значение – текстът на следващата алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8 и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебно прекратяване прекратяването на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР следва да бъде сведено до знанието на собственика му. В този смисъл е изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. Административнонаказващия орган не е установил изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят надлежни доказателства за уведомяването на санкционираното лице. Т. е. безспорно се установява, че не са спазени разпоредбите на          чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба I-45 от 24.03.2000 г. и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължаващи ОД на МВР да уведоми собственика на МПС за служебно прекратена регистрация.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че санкционирато лице не е допуснало виновно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП доколкото не е установен субективния елемент от нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление като управление на собствено превозно средство с прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които анализирани в своята съвкупност, по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателя е управлявал превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването ѝ законодателят е възложил на наказващия орган. Съзнанието за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не налага противен извод, каквото твърдение се прокарва от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. В този смисъл е и Решение № 64 от 21.02.2019 г. по КНАХД № 25/2019 г. на Административен съд – Шумен и мн. др.

Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19 – 0869 - 000611 от 15.03.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А.М.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: