№ 52
гр. Пазарджик , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201344 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Д. К., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „П.“ № 74, ет.3, ап.9, против Наказателно постановление № 20-1006-002421 от
12.08.2020 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик,
с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100 лева.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно, т.к. вмененото
нарушение не било извършено от жалбоподателя, поради което се иска и отмяна на
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично,
поддържа жалбата си, дава обяснения и прави искане за отмяна на НП по изложените в
жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е постъпило писмено становище, в което са изложени
обосновани доводи за законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с
относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което се иска
1
потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 30.06.2020 г., в 15,50 ч., в
гр. Пазарджик, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост,
движейки се по ул. „П.“ в посока на движение от бензиностанция ОМВ към центъра на
гр. Пазарджик, като на кръстовището на ул. „П.“ и ул. „М.Ш.“, е навлязъл в
кръстовището и преминал на забраняващ черен светлинен сигнал на нормално
работеща трисекционна светофарна уредба.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят св. К. К. и св. А. Л.- мл.
автоконтрольори. За така констатираното св. К. съставил срещу жалбоподателя АУАН
с бл. № 259513/30.06.2020 г. за извършеното от него нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП,
след което му го предявил и връчил срещу подпис. В акта жалбоподателят написал
възражение, че навлязъл на жълт светлинен сигнал на светофара и излязъл на червен
сигнал.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение
срещу съставения му АУАН, в което е посочил същото възражение направено и при
предявяване на акта. Възражението не било уважено от АНО и на въз основа на акта на
12.08.2020 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на
жалбоподателя на 24.08.2020 г., видно от разписката към НП. Жалбата срещу
последното била подадена лично от санкционираното лице чрез АНО и била входирана
в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 26.08.2020 г., видно от печат върху същата
(л.3), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията свидетелите К. К. и А. Л. които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установената фактология от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на
свидетелите Л. и К., които по съществото си са достоверни, ясни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели, макар
същите да се намират в служебни отношения с АНО, т.к. по делото липсват каквито и
да е доказателства, че те са заинтересовани от изхода на делото от една страна, а от
друга нямат какъвто и да било личен мотив да уличават жалбоподателя в нарушение,
което да не е извършил.
От всички доказателства по делото се установява безспорно, че процесното
кръстовище на улиците „П.“ и „М.Ш.“ в гр. Пазраджик е урегулирано с трисекционна
светофарна уредба. Установи се също и това, че към инкриминираната датата и час
тази уредба е работела. Няма спор и относно това, че в близост (на не повече от 30
метра) от кръстовището на установъчен пункт са се намирали свидетелите Л. и К.,
които са изпълнявали задълженията си по пътен контрол. Няма спор и относно
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС и че движейки се
по ул. „П.“ в посочената в НП посока е преминал през въпросното кръстовище.
Спорният момент се изразява в твърдението на жалбоподателя, че е навлязъл в
кръстовището на жълт светилен сигнал на светофара и е излязъл от кръстовището на
червен светилен сигнал.
Действително свидетелите К. и Л. не можаха да си спомнят за конкретния
случай и това е съвсем нормално и естествено предвид изминалия период от време и
поради това че при всяко едно дежурство те имат по няколко такива случая, както
самите те заявиха, но бяха категорични, че отразената в акта констатация, че водачът е
навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара е действително възприета от тях,
още повече че св. К. поясни, че там където са се намирали е близо до кръстовището и
имат добра видимост и възприемат ясно поведението на водачите.
Освен това от приетите по делото писмени доказателства- сведения от двамата
свидетели, приложени по АНП и дадени по повод направеното от жалбоподателя
възражение и то скоро след случая, категорично са заявили, че водачът К. е навлязъл и
преминал през кръстовището на червен забраняващ сигнал на светофарната уредба.
При това положение съдът намира, че е безспорно установено, че
жалбоподателят е навлязъл и преминал кръстовището на забранен червен сигнал на
светофара. Но дори и да се приеме за вярно неговото твърдение, че е навлязъл на жълт
сигнал в кръстовището и е излязъл от него на червен светофар, то пак е налице
извършеното от него и вменено му нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. Това е така, защото
тази норма указва на участниците в движението да съобразяват своето поведение със
3
светлинните сигнали. А съгласно санкционата разпоредбаба на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП,
на основание на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, предвижда
наказание за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП жълтата светлина
на светофара означава „Внимание, спри!“. Тоест водачите на МПС са длъжни да спрат
и да изчакат зелен светилен сигнал позволяващ навлизане и преминаване на
кръстовището. Вярно е, че съгласно изр.2 от цитираната разпоредба гласи, че водачите,
които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат
опасност за движението, не са длъжни да спрат, както и че при подаване на този сигнал
на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да
го освободят. В случая обаче, както сам посочи и жалбоподателя той е възприел от
намиращия се на светофарната уредба брояч, когато е наближавал кръстовището, че е
имало оставащи само 2 секунди от зеления сигнал и че е трябвало да намали и спре на
стоп линията на кръстовището, но той е намалил скоростта и навлязъл в кръстовището
на жълт сигнал, при положение, че не се е намирал близо толкова близо до светофара и
че не е имало опасност за движението. Сам посочи жалбоподателя, че не е забелязъл
зад него да се движи друго МПС.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение
по чл.6 т.1 от ЗДвП. Безспорно се установиха всички елементи на административното
нарушение. Преминаване на забранен светлинен сигнал на светофара при нормално
работеща светофарна уредба, представлява нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, който
вменява задължение на участниците в движението, какъвто е водачът на МПС да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя чрез налагане на глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183 ал.5 т.1
от ЗДвП. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно
правилно определената санкционна норма. Глобата е в твърд размер съгласно
посочената санкционна норма и няма основание за нейното изменение
Въпреки че в жалбата не са изложени възражения за нарушение на
процесуалните правила в АНП, съдът намира че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, действайки като
инстанция по същество, по аргумент от чл.314 ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи. Проведеното против жалбоподателя
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в
4
присъствието на нарушителя и на свидетел. В това производство при съставяне на акта
и издаване на процесното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочена е датата и мястото на нарушението и действията на
нарушителя.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
предвид обществената опасност на деянието и дееца. Самото естество на описаното
нарушение е показателно за неговата тежест и не би могло да се третира като
маловажен случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност
спрямо други случаи на нарушения от същия вид, още повече че с поведението си
жалбоподателят е поставил в риск живота и здравето на другите участници в
движението. Освен това обществената опасност на дееца също е завишена предвид
обременения му статус като водач- санкциониран е с 2 НП и 1 фиш за нарушения на
ЗДвП, като едно от тях е от вида на процесното. При това положение случаят не може
да бъде определен като маловажен.
Въз основа на изложеното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. При този изход на делото принципно претенцията на въззиваемата страна-
ОДМВР- Пазарджик, би имала право на разноски в своя полза. Искането за такива е
направено своевременно с депозираното становище по същество в хода на съдебното
следствие. Тое направено от А. Г. в качеството му на началник сектор ПП,
упълномощен от директора на ОДМВР Пазарджик да представлява ОДМВР-
Пазарджик, като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно звено е Сектор ПП-
органът издал НП. Това искане обаче следва да бъде отхвърлено. Това е така, тъй като
въззиваемата страна в процеса не е представлявана от юрисконсулт. От представеното
по делото пълномощно (л.21) се установява, че пълномощникът А. Г. е лице с
юридическо образование, но той не е юрисконсулт.
Принципно страните имат право на разноски, съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препращаща към разпоредбата на чл.143 от АПК. Съгласно чл.63 ал.5 от
ЗАНН в полза на ЮЛ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, чиито размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, към която
препраща в неуредените случай чл.144 от АПК.
Несъмнено ОДМВР- Пазарджик е ЮЛ и има право на разноски след като
5
издаденото НП е потвърдено, но само ако е представлявана от юрисконсулт. Тоест в
тази хипотеза на присъждане на разноски не попадат случаите, при които страната е
представлявана от служители с юридическо образование по смисъла на чл.32 т.3 пр.2
от ГПК. Съгласно последната норма директорът на ОДМВР- Пазарджик е бил
надлежно представляван от началника на Сектор ПП, който своевременно е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е налице законово
основание за присъждане на такова, тъй като ОДМВР не е била представлявана от
юрисконсулт. В този смисъл е и съдебната практика, като за пример биха могли да се
посочат Решение № 1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015 г.; Решение №
1141/03.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015 г.; Определение № 47/26.01.2017 г.
на Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017 г. и други.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-002421 от
12.08.2020 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик,
с което на Й. Д. К., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „П.“ № 74, ет.3, ап.9,
за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 100 лева, като законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия орган-
ОДМВР- Пазарджик за присъждане разноски в полза на ОДМВР- Пазарджик- за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6