№ 509
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20221100101826 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ)
от Д. Р. С., чрез неговата майка и законен представител Н.С.Л., срещу „ЗК Л.И.“ АД, за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.03.2019г. в гр.София, при което водач на лек автомобил с рег.№ *******
АТ, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), е
увредил ищеца, като пешеходец.
Ищецът твърди, че на 23.03.2019г. е бил ударен от л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег.№
******* АТ, тъй като, докато пресичал ул. „Хисаря“, се появил автомобил, който се движел
по същата улица с посока на движение от бул. „Т.Александров“ към ул. „Цар Симеон“, и в
района на бл.3А водачът е нарушил правилата за движение, не е пропуснал пресичащият
пешеходец и му причинил телесни повреждания, от които търпял болки и страдания.
Пояснява, че след произшествието бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“,
където след обстойни изследвания бил диагностициран с черепно-мозъчна травма, както и с
контузия в лява околоочна област на главата с разкъсно-контузна рана на горния клепач на
лявото око. Уточнява, че бил настанен в реанимация, а по-късно преведен в отделение
Детска неврохирургия и изписан едва на 05.04.2019г., след което продължил лечение в
домашни условия при предписан режим и лекарства. Твърди, че отговорността на водача на
увреждащия автомобил била застрахована по договор за задължителна застраховка ГО в „ЗК
Л.И.“ АД, поради което на 25.04.2019г. отправил искане до застрахователя за определяне и
изплащане на обезщетение за причинените от събитието вреди, но такова не е било
заплатено и до настоящия момент. Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 40000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както
1
и сумата 506.82 лева – обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл.38 ЗА.
Ответникът не оспорва, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по
договор ГО за автомобила към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, вината на
застрахования водач, вредите и пряката им причинно-следствена връзка с произшествието,
както и техния размер. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото дете с твърдение, че е предприел внезапно пресичане на
платното за движение на превозни средства на необозначено място, с което нарушил чл.114,
т.1, чл.108, ал.1 и чл.113 от ЗдвП. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Констативен протокол № К-167/23.03.2019г. на ОПП – СДВР, съставен
при посещение на местопроизшествието, в който е отразено, че пострадали от удар с л.а.
„Тойота РАВ 4“ с рег.№ ******* АТ са две деца, като пешеходецът Д. С. е бил
транспортиран в болница с работна диагноза черепно-мозъчна травма с опасност за живота.
Видно от приложена епикриза, пострадалият ищец е бил настанен в реанимация в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ непосредствено след произшествието за активно наблюдение,
след което е преместен в отделение Детска неврохирургия и изписан на 05.04.2019г.
Поставена е била диагноза тежка черепно-мозъчна травма – консервативно поведение, като
пострадалият бил приет в съзнание, но с вяло, отпуснато и сънливо поведение. Установена
била и разкъсно-контузна рана на горен ляв клепач, заради което, наред с другите
изследвания, е бил прегледан от офталмолог (стр.2 от епикризата). За установяване на това
обстоятелство е приложен амбулаторен лист от 02.04.2019г. от МЦ по офталмология „А. и
Ко“ ООД. При този преглед било установено, че е налице ограничено паралитично
движение в областта на горния прав мускул на клепача, обилен секрет, нарушен слъзен
филм, субконюктивна хеморагия темпорално, при добре адаптиран разрез на горен клепач.
Представени са също медицински документи, от които се установява следното:
На 02.04.2019г. пострадалият ищец е бил прегледан от доц.д.р А. по повод
ограничено движение на горен ляв клепач, при което е установено състоянието, описано
цитираната епикриза.
На 13.05.2019г. е бил прегледан по повод увреждането на левия клепач и оставен под
наблюдение.
На 12.11.2019г. пациентът е бил прегледан заради силно пристъпно главоболие и
смущение в зрението след данни за травма на главата и е била поставена диагноза хронично
постравматично главоболие.
На 13.12.2019г. е бил прегледан, заради оплаквания от главоболие. Диагнозата била
същата.
2
На 04.06.2020г. е бил извършен преглед по повод увреждането на клепача и била
назначена терапия.
Представени са 10 броя фактури за направени разходи за закупуване на медикаменти
за периода 02.04.2019г. - 09.06.2019г. за Д. С., както и 2 броя фактури за извършени
прегледи на детето от офталмолог на 02.04.2019г., съответно на 13.05.2019г. Общата
стойност на разходите е 506.82 лева.
Видно от прието постановление от 12.11.2019г. по пр.пр.№ 11095/2019г. на СРП,
образувано за причиненото по непредпазливост транспортно произшествие, наказателното
преследване по отношение на водача на увреждащия автомобил е било прекратено по
искане на пострадалите.
Установява се от приложена справка от информационната система на ГФ, че за
увреждащото МПС и към датата на ПТП е бил валиден договор за задължителна застраховка
ГО с ответника по полица № BG/22/118002361275 от 2018г. Обстоятелството е признато от
ответника в процеса, поради което е отделено за безспорно с определението на съда по
чл.140 ГПК.
Видно от молба на ищеца, подадена чрез неговия законен представител на
25.04.2019г., до ответника „ЗК Л.И.“ АД била предявена извънсъдебна претенция за
обезщетяване на причинените от произшествието имуществени и неимуществени вреди. Не
са представени доказателства за определяне и изплащане на търсеното обезщетение, респ. за
отказ от плащане.
Спорни по делото са всички релевантни обстоятелства, освен наличието на валиден
договор ГО за увреждащото МПС, а именно: механизма на ПТП, вината на водача,
наличието на поведение у пострадалия, съпричиняващо вредоносния резултат, характер и
размер на вредите и пряката им причинно-следствена връзка със събитието.
За изясняване на спорните по делото въпроси са изслушани и приети като
неоспорени заключения на автотехническа и медицинска експертиза, от които се
установява, че:
Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието при суха пътна настилка
и ясно време. Лекият автомобил се движел по ул. „Хисаря“ в посока от бул.
„Т.Александров“ към ул. „Цар Симеон“. Пострадалият пешеходец е предприел
пресичане на ул. „Хисаря“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила, когато превозното средство е отстояло на 8.10 м. от мястото на удара.
Предвид наличната схема, изготвения албум, иззетия видеозапис от камера и протокол
за оглед, се установява, че след удара ищецът е бил отхвърлен на 20 м., поради което е
приет извод, че водачът е управлявал автомобила със скорост 55.54 км/ч. при
разрешени 50 км/ч.
Не са регистрирани следи от задействана спирачна система преди удара. Пострадалият
е предприел пресичане с тичане, водачът на превозното средство е предприел
аварийно спиране след съприкосновението.
3
Водачът е имал пряка видимост към пресичащите деца, тъй като на място не е имало
никакви препятствия, които да я компрометират.
При преценка на опасната зона за спиране на автомобила и отстоянието му от мястото
на удара в момента на стъпване на пресичащите деца на пътното платно, ударът не е
бил предотвратим. Предотвратяването му чрез аварийно спиране е било възможно при
скорост на движение от 26.60 км/ч. и по-малка.
Както водача на превозното средство, така и пешеходецът са могли да избегнат
инцидента, ако водачът на автомобила е намалил скоростта в отсечката, след като е
възприел намиращите се на бордюра деца, доколкото поведението им е непредвидимо
и потенциално опасно за участниците в движението, а пострадалият е можел да
предприеме пресичане след изчакване на автомобила.
Към момента на изготвяне на заключението е очертана пешеходна пътека на 10 м.
преди местонастъпване на удара, каквато обаче вероятно не е съществувала към датата
на ПТП, тъй като не е отразена в протокола за оглед и не се съобщава за наличието й.
Непосредствено след удара пострадалият е бил контактен, но сънлив, с установен
умерено изразен мозъчен оток и повръщане, с лекостепенна огнищна неврологична
симптоматика, латентна пареза, количествени нарушения в съзнанието, поради което е
преведен в реанимация, а по-късно в Детска неврохирургия на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“. Данните оправдават поставянето на диагноза тежка черепно-мозъчна
травма и контузия на мозъка.
Причиненото при удара увреждането се изразява в мозъчна контузия, контузия и
подкожен хематом периорбитално вляво и разкъсно-контузна рана на горен ляв
клепач.
Пострадалият е търпял интензивни болки в първите 10-15 дни, значително страдания
до 20-30 дни и умерена болка до 2 месеца. Не са налице остатъчни увреждания.
Разпитан по делото като свидетел е водачът Н. М., която заявява, че докато се
движела покрай парка „Света Троица“, деца са изскочили на уличното платно, тичайки, в
посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила. Уточнява, че непосредствено
преди мястото на удара преминала през „легнал полицай“, поради което е шофирала с около
30 км/ч. Отрича да е забелязала пострадалия и спътника му непосредствено преди удара.
Разпитан е свидетеля П.Л., леля на пострадалия. Същата заявява, че узнала за
произшествието от майката на детето, която е нейна сестра и която й се обадила по
телефона, че детето й е в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с опасност за живота. Пояснява, че
майката била уплашена, поради което тръгнала към болницата, където били информирани,
че детето е загубило съзнание и било с опасност за живота. Признава, че същият ден са
видели детето, което тя намерила в тежко състояние, с обезобразено, синьо и подуто лице,
плачел и искал да си ходи вкъщи, трудно говорел, казвал, че го боли. Указва, че бил вързан
за безопасност по препоръка на лекар, което го травмирало допълнително, както и факта, че
не можел да става и бил с памперс, заради което не искал да приема храна и течности.
Посочва, че лекарите го съветвали да не плаче, заради разкъсаното си око, но той не спирал.
4
Изведен бил от реанимация след три дни, когато за първи път видял изражението си и
изпаднал в паника дали ще се възстанови. Заявява, че бил изписан от болничното заведение,
тъй като физически се подобрявал, но психически бил толкова травмиран, че не искал да
излиза навън и се притеснявал от видимо падналия клепач. Ходел с шапка и тъмни очила да
го прикрива и дори не искал да се връща в училище, ужасен от променения си вид. Посочва,
че този лицев недостатък е останал и до днес и че вероятно е поправим само чрез пластична
операция. Указва, че момчето не се харесва понастоящем и страда от това, както и че окото
все още го боли.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните
правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца
от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По
делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от
25.04.2019г., като не са налице данни за отговор на адресата в указания от закона
тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.
По отношение на иска по чл. 432, ал.1 КЗ
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие -
ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-
следствена връзка от произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане,
съответно наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
застрахователя. Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с доклада
по делото, обективиран в определение на съда от 02.06.2022г.
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, който е нарушил задълженията
си на участник в движението по чл.116-117 от ЗдвП. Съгласно тези разпоредби, водач на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, като при приближаване към място, където на пътя или в близост до него
се намират деца, същият е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, за да
ги предпази.
В настоящия случай, се установи, че водачът е възприел намиращите се на бордюра
5
на ул. „Хисаря“ деца, но е проявил небрежност, като, макар да е бил длъжен, не е допускал,
че е възможно те да предприемат пресичане на платното за движение. При изграждане на
тези изводи, съдът възприе изводите на вещото лице по автотехническата експертиза, че
видимостта на водача не е била затруднена, както и че водачът е предприел аварийно
спиране едва след удара с пресичащите деца. Обстоятелството, че в района водачите е
следвало да се движат с повишена опасност се доказва с признанието на самия водач, че
непосредствено преди място на удара е преминала през препятствие на пътя, известно като
легнал полицай, чиято цел е да принуди управляващите превозни средства да намалят
скоростта си на движение, което винаги има за цел защита на живота на другите участници
в движението и преди всичко на най-уязвимите от тях - пешеходците. Нещо повече, за самия
водач е било известно, че платното граничи с парк, където се очаква да се движат деца, към
които шофьорите следва да бъдат особено внимателни. Независимо от това, свидетелят М. е
управлявала автомобила със скорост над разрешената за населено място, не е намалила,
въпреки наличието на легнал полицай и потенциалната опасност от деца на ръба на улицата.
От тази гледна точка, съдът не възприе за достоверни показанията й, че е шофирала с не
повече от 30 км/ч, което е отречено по експертен път. Предвид изложеното, съдът намери, че
в пряка причинно-следствена връзка от така допуснатото виновно нарушение на правилата
за движение по пътищата е произтекъл удара, при който увреден е бил ищецът Д. С..
Установи се от приложените медицински документи, от изготвената съдебно-
медицинска експертиза и от показанията на свидетеля Луканова, че в резултат на удара
пострадалият ищец е постъпил по спешност и с опасност за живота в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където е установена черепно-мозъчна травма, лека към средна степен
мозъчна контузия, подкожен хематом в лявата околоочна област на главата, контузия и
разкъсно-контузна рана на горен ляв клепач на окото. Уврежданията са наложили
хоспитализирането му и продължило около два месеца лечение, при което търпените болки
и страдания от травмите са били интензивни в първите 10-15 дни, значителни до 30 дни и
умерени до 2 месеца. Същите са му причинили страдание, заради което не е било възможно
да се посещава веднага училище, да се среща и да играе с други деца. Доказа се, че
инцидентът се е отразил трайно и неблагоприятно по отношение на психиката му. В
резултат на настъпилото събитие, пострадалият изпитвал страх да излезе навън
продължително време, да се доближава до каквито и да било превозни средства, вкл.
велосипеди. Негативни емоционални изживявания са се породили и от страха, че няма да се
възстанови, че изглежда различно, предвид остатъчното загрозяване, резултат от увредения
мускул на лявото око, който дефект се проявява като видимо паднал клепач. Притеснението
и неудобството, което ищецът изпитва от този белег се изразява в упоритото носене на
шапка и очила, без необходимост от това, но с цел да прикрие загрозяването, което на дете
на сочената възраст е възможно да се отрази неблагоприятно на емоционалното му развитие
и на социалните му умения.
Телесните увреждания и търпените от тях болки и страдания във физически,
психически и емоционален план са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.
6
Отговорността за обезщетяване на същите е на деликвента, респ. на ответника като
застраховател по договор за застраховка ГО за увреждащото МПС.
С оглед изложеното, исковата претенция се явява основателна.
Изхождайки от доказателствата по делото и постановките на ППВС № 4/1968г.
относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
като резултат от травматични увреждания, а именно: младата възраст на пострадалия (10
години) и незрялото му психическо и емоционално развитие, характера на вредите (ЧМТ,
лека към средна контузия на мозъка, риск за живота на пострадалия в първите часове след
събитието), продължителността на възстановителия период (2 месеца), интензивността на
болките (силни до 15 дни и значителни до 30 дни, остатъчни до 2 месеца), уплаха на детето,
остатъчният загрозяващ лицето дефект – паднал клепач, социалната изолация в резултат на
външния вид, съдът намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е в размер
на търсените с исковата молба 40000.00 лева.
Съдът намери възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия за основателно. По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така
решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняването е
обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния елемент
вина (така ТР 1/23.12.2015г. на т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС). От приложените
доказателства, анализирани от вещото лице по автотехническата експертиза, се установи, че
Д. С. е предприел внезапно пресичане на пътното платно в участък, където няма пешеходна
пътека, нито кръстовище, като е тичал. С това поведение ищецът е нарушил задължението
си като пешеходец да пресича само на обозначените за това места и след като съобрази
приближаващите пътни превозни средства, но вместо това внезапно е предприел пресичане
на място, на което това не е разрешено, с което са нарушени правилата на чл.113, ал.1, т.1 и
чл.114, т.1 ЗДвП. Според формираната практика ( решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д. № 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009 г.
по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. ), за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия е от значение съществуването на причинна
връзка между поведението му и противоправното поведение на водача на увреждащото
МПС, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от
участниците в ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да
има предвид, че съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните
превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на
пешеходците, особено на децата, включително чрез вмененото им задължение за избиране
на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране
при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят. При
изяснените обстоятелства съдът приема, че съпричиняването на пострадалия в конкретния
7
случай е 20 %, което обосновава размер на обезщетението за причинените неимуществени
вреди в размер на 32000.00 лева.
Основателна и доказана по размер е и претенцията за обезщетяване на причинените
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински прегледи и закупуване на
медикаменти за лечение, за което са представени 12 броя фактури на обща стойност 506.82
лева. Фактурите са издадени в периода, непосредствено следващ произшествието и
съпътстват по време извършените прегледи, за което са приложени медицински документи.
В този смисъл, липсата на рецепти за предписаните лекарства не отрича, че същите са били
нужни и предписани от лекар за провеждане на лечението на ищеца. Част от закупените
лекарства за отразени в амбулаторните листа като предписано лечение. Нито едно от
посочените по фактурите медикаменти не са били отречени от експерта, че са нужни за
лечението на детето.
Сумите следва да се присъдят ведно със законна лихва от 26.04.2019г., а
съображенията за това са следните:
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент. Съгласно
разрешението, даденото с Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО
по така поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Разрешението е дадено с оглед
изискването на чл.380 КЗ пострадалият да отправи първо претенция до застрахователя и ако
той откаже уважаване на искането му или не се произнесе до три месеца, това поражда
правото на иск за пострадалия. В този смисъл, тримесечният срок е такъв, след изтичането
на който искът на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е срок за отложено
плащане на претенцията.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се разпредели
по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разходи по водене на делото. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представлявалият страната адвокат
при условията на чл.38 ЗА. Дължимото за осъщественото безплатно процесуално
представителство възнаграждение е 3850.00 лева (чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ). От тях в тежест на
ответника се възлагат 3080.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Доколкото ищецът е бил освободен от внасяне на такси и разноски по делото на
основание чл.83, ал.2 ГПК, са направени разходи в тежест на бюджета, които са 700.00 лева
– възнаграждения на вещи лица. От тях ответникът следва да заплати на Софийския градски
8
съд 560.00 лева. Ищецът не дължи разноски към бюджета на съда, тъй като е бил освободен
от заплащането им по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Разноските на ответника са 680.00 лева – 500.00 лева депозит за вещо лице, 30.00 лева
депозит за призоваване на свидетел и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП. От тях в тежест на ищеца се присъждат
136.00 лева, съобразно отхвърлената част от иска, тъй, макар страната да е била освободена
за разноски в производството, тя е винаги отговорна за разноските на насрещната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-18 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на Д. Р. С., ЕГН
**********, представляван от неговата майка и законен представител Н.С.Л., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к. „*******, със съдебен адрес: гр.София, пл. *******
(чрез адв.С. Н.), сумата 32000.00 /тридесет и две хиляди/ лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 23.03.2019г. в гр. София, причинено
виновно от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег.№ ******* АТ, както и сумата 506.82
лева /петстотин и шест лева и 82 ст./ – обезщетение за имуществени вреди от
произшествието, ведно със законната лихва от 26.04.2019г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдения до пълния предявен
размер от 40000.00 лева, както и исковете в частта, с която се търси лихва за забава за
периода 23.03.2019г. – 25.04.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК
*******, да заплати на адвокат С. Н., с адрес: гр.София, пл. *******, сумата 3080.00 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на ищеца Д. Р. С. по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на
Софийския градски съд сумата 560.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д. Р. С., ЕГН **********, представляван
от неговата майка и законен представител Н.С.Л., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„*******, да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК *******, сумата 136.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10