Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 21.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
При секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 2179 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 128,
245 от КТ.
А.Д.К. ***
моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
„РОТАНА -7“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград ул.
„Княгиня Евдокия“ № 16, представлявано от В.Т.Д. да й заплати сумата от 481,56лв дължимо трудово
възнаграждение за периода 01.09.2018г-14.09.2018г, ведно с обезщетение за
забава върху главницата в размер на 52,97лв за периода 21.09.2018г-21.10.2019г,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда. Твърди, че е работила при ответника по
трудово правоотношение с място на работа гр. Асеновград ул. „Изложение“ № 1 - пицария,
на основание трудов договор № 86/25.05.2018г, прекратено със Заповед №
78/21.09.2018г. Основното месечно възнаграждение на ищцата е било уговорено в
размер на 510лв. Твърди, че не й е заплатено трудовото възнаграждение за
периода 01.09.2018г-21.09.2018г в размер на 481,56лв, а поради забава
работодателят дължи и заплащане на обезщетение за забава върху главницата. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва, че между ищцата и ответното дружество е съществувало
трудово правоотношение, възникнало с представения трудов договор със срок за изпитване 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, както и че същото е прекратено с посочената заповед.
Длъжността на ищцата е била „продавач закуски и напитки“ и е оперирала с касата
на обекта по време на смяната, в която е работила. Оспорва твърдението, че не е
заплатил на ищцата следващото се трудово възнаграждение за септември 2018г в
размер на 481,56лв. Твърди, че ищцата е изпълнявала задълженията си само до 14.09.2018г и още на 07.09.2018г е
взела от оборота на обекта сумата от 375лв, за което сама е съставила разходен
касов ордер в своя полза. Предала е на касиера на втората смяна 278,40лв от
оборота за деня, който е бил в размер на 693,40лв, или с 415лв по-малко, от
които 375лв е взела ищцата, а 40лв е предала на друга работничка от същия обект
и смяна – К., като и за това е съставила разходен касов ордер. От 15.09.2018г е престанала да ходи на
работа, поради което е издадена
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Заявява освен това,
че на 08.08.2018г със съобщение
на електронна поща до управителя на ответника е заявила, че подава
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, което е прието на 09 август
2018г по същия начин. Ищцата никога не е имала претенции към ответника за неуредени парични отношения за положен от нея
труд. Счита, че на ищцата са заплатени повече от дължимите като трудово
възнаграждение суми. Прави възражение за
прихващане на сумата от 375лв, взета от ищцата от касата на обекта, в случай на
уважаване на иска, като твърди че сумата представлява ТВ за септември 2018г. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното: Ищцата е работила
при ответника на основние трудов договор № 86/25.05.2018г, със срок на
изпитване шест месеца, на длъжност „продавач закуски и напитки“ с ОМВ в размер
на 510лв, платимо на 25-то число на следващия месец. Съгласно длъжностната й характеристика ищцата извършва касови операции по приходни разходни
документи, приема, съхранява и предава парични средства, проверява фактическата наличност на паричните
суми с касовия остатък, ежедневно приключва касовата наличност. Със Заповед №
78/21.09.2018г, връчена на ищцата на 21.09.2018г, трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 25.09.2018г на основание
чл. 71 ал.1 т.1 КТ. В представеното
извлечение от касова книга за септември 2018г има записване на 375лв – Ани
и 40лв - Катя(л.14,15). Представя се от
ответника РКО/07.09.2018г за сумата от
375лв на името на А.К.(л.16), както и РКО/07.09.2018г на името на К. С.
за сумата от 40лв(л.17). Представените и приети по делото извлечения от
електронна кореспонденция – л.18-21 вкл, не е ясно от кого изхождат, поради което не
се коментират. Производството по ДП 120/2019г на отдел ИП ОД МВР гр Пловдив, образувано
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309 ал.3 вр ал.1 НК е спряно
на основание чл.244 ал.1 т.2 НПК, поради неустановяване на извършителя.
В представеното извлечение от ведомост за работна заплата за месец август 2018г на „РОТАНА – 7“ ЕООД на ищцата е
начислено ТВ в размер на 395,75лв и срещу получаване на сумата има положен
подпис. Ищцата е подала жалба до Директция
„Инспекция по труда“ гр. Пловдив на
09.10.2018г, в която сочи че трудовото й
възнаграждение за периода 01.09.2018г -14.09.2018г не е заплатено. След извършена
проверка във връзка с постъпилата жалба, ищцата е била уведомена, че съгласно сключения трудов договор между нея и
„Ротана 7“ ЕООД договореното трудово възнаграждение е следвало да бъде
изплащано до 25-то число на следващия месец, или заплатата за септември 2018г е
следвало да се изплати в срок до 25.10.2018г, а пред инспекция по труда е представено
от дружеството ведомост за заплати за септември 2018г, в която срещу името на А.К.
има положен подпис, удостоверяващ изплащане на възнаграждението. В
представената по ДП 120/2019г на ИП ОД МВР гр Пловдив разчетно платежна ведомост месец септември
2018г „Ротана 7“ ЕООД, на ищцата е начислена сумата от 373,76лв за получаване,
и има положен подпис.
Съгласно заключението на допуснатата СГЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, в представяния за издследване документ –
разчетно платежна ведомост за септември 2018 г „Ротана -7“ ЕООД, подписът
положен за сума за получаване подпис под
№ 3 не е изпълнен от А.Д.К..
В обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК, В.Т.Д. – представител на
ответното дружество заявява, че ведомостите за РЗ се съставят от счетоводителя
на дружеството, изпращат се в офиса и ги раздават , заплатите се правят в офиса
и се разнасят . Не знае кой се е подписал за ищцата, твърди че авансово плащат
целите заплати, защото имат доверие на работниците.
В хода на производството бяха
събрани гласни доказателства. Св М. К.(дъщеря на ищцата) заявява, че последната заплата на майка й за септември 2018г не е
платена, на 07.09. майка си взима
заплатата за август, тъй като вече била
в предизвестие до 07.09 и трябвало да се изплати заплатата за август месец,
обаче не са я изплатили и са й казали че е в предизвесиие и няма право да
получи заплата, докато не изтече предизвестието. Според свидетеля, шефката на
ищцата й се обадила и й казала да вземе пари от касата и да ги опише по някакъв
начин. Майка й взела парите и ги описала, майка й кореспондирала по месинджър с шефката си. Според св К., майка й казала,
че е направила грешка, приемала нещата прекалено лично, получавала забележки от
нейна колежка, за това решила да напусне, имала намерение да се върне на
работа, но не се върнала. Св Н. Г. – Д.(съпруга на управителя на ответното дружество)
твърди, че работи като помага на мъжа си, има предизвестие от ищцата чрез смс,
лично с нея не е говорила, със смс
отговорила че приема предизвестието. Ищцата й казала, че заминава за Гърция при
нейния стар работодател. Свидетелят към 2018г не е работила в ответното
дружество, но е помагала на съпруга си, прави заплатите и за това ищцата е
пратила на нея смс за предизвестието. СМС–ът е изпратен на 07.09. или
08.09.2018г, с което казва на ищцата че предизвестието е прието, предивестие от
един месец. След това пак има СМС от ищцата отново през август, че нещата в
Гърция се отлагат и че можеда остане до края на септември. Ищцата работела като
продавач консултант и отговаряла за касата на обекта в гр Асеновград ул „Изложение“
№ 1 комплекс „Чайка“. Твърди, че ищцата е взимала пари от касата, свидетелят
намерила ордер в документациите в офиса, ищцата й казала че й трябвали пари за
Гърция, искала от свидетеля на заем още август месец. Св Г. – Д. не си спомня
дали е казвала на ищцата да си вземе пари от касата, но смята че щом е взела
пари значи има разрешение, ордера също се издава със съгласие на свидетеля или
съпруга й. Според свидетеля и ищцата не се е отчитала на нея лично, а на
склададжиите. Според свидетеля тези пари са взети за заплата и няма нищо общо с
искането за заем преди това, във
вътрешния отчет е записана взетата сума. Твърди, че дават заплатите на
служителите на 1-во или 2-ро число на месеца и на 15-то, ищцата си взела
августовската заплата на 01.09 или на 02.09. и се подписала във ведомостта. Твърди, че на 14 –ти или 15-ти изготвят
ведомостите за подпис, идват в централния офис, и на следващия или по следващия
ден склададжиите, които взимат оборотите от касиерката и карат стока оставят
ведомостите в обектите, понякога два-три дни стоят там ведомосттите, докато се
подпишат всички. Свидетелят не е питала защо ищцата е взела парите. Твърди, че
с ордерите дава само заплати или аванс. На
1-во число дава заплати , на 15-то аванс, на 1-ви септември дава половината
августовска заплата, а на 15-ти цялата, разделят дължимите 510лв на две и на
15-ти доплаща разликата. Според свидетеля ведомостта за септември 2018г трябва
да е представена през октомври, когато ищцата не е била на работа. Св А. Н. ,
работи при ответника, твърди че заплатите се плащат от 1-во до 15-то число
месец за месец, според свидетеля до 15-ти получават залата, 610лв ги разделят
на две, ако има нещо допълнително – болничен или допълнителен труд се коригира
ако има разлика, а ведомост подписват окооло 20-то число на следващия месец,
или месец септември подписват за август, ведомостите идват към 20-то число, а
на 15-ти получават пари. Ищцата е била последно на работа на14.09, била е в предизвестие
до 07.09 но е решила да остане още една седмица. Ищцата не е казала на
свидетеля че е вземала пари от касата. Св. Н. също е взимала пари от касата,
като първо звъни на шефа или съпругата му и с тяхно разрешение взима пари и
оставя ордер. Според свидетеля, това не се отразява във ведомостта, а там пише
цялата сума, но се взима разликата.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128 КТ – за заплащане на
дължимо ТВ за периода 01.09.2018-14.09.2018, както и с правно
основание чл.245 КТ - за заплащане обезщетение за забава върху
дължимата сума, считано от 21.09.2018г.
По допустимостта: Исковете
са допустими, като предявени в предвидения
от чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да ги
предяви с оглед твърденията за неизплатено ТВ.
Разгледани по същество:
По
иска с правно основание чл. 128 КТ. Установено
е, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение в исковия
период, възникнало от трудов договор. При
установено наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд
се предполага. Следователно, в тежест на работодателя е възникнало задължение
да изплати договореното възнаграждение. В тежест на ответника – бивш
работодател е да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимото ТВ. Съгласно представения ТД №
86/25.05.2018г страните са договорили ОМВ в размер на 510лв, платимо еднократно
до 25-ти на следващия месец. В представената ведомост за РЗ за септември 2018г,
на ищцата е начислена сумата от 373,76лв,
като срещу получил сумата е положен подпис. Установи се от неоспореното
заключение на СГЕ, че подписът положен върху получил сумата не е изпълнен от
ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 270 ал. 3 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка, т е надлежно оформената ведомост, респ. разписката
от работника, са единствените допустими доказателствени средства, чрез които
може да се установи изпълнението на задължението по чл. 128 т. 2 от КТ. Твърди се от ответника, че дължимото ТВ е
изплатено, като за целта е съставен РКО от 07.09.2018г. Тези твърдения останаха
недоказани. На първо място, от ангажираните гласни доказателства се установи,
че заплатите се изплащат на 1-во и 15-то число на месеца, като св Г. Д. твърди,
че на 1-ви или 2-ри септември ищцата е взела заплатата си за август 2018г,
поради което недостоверно звучи на 07.09.или пет дни по-късно да са били
изготвени ведомостите, да е начислено дължимото ТВ, и тя да е взела заплатата
за септември 2018г. В РКО не е посочено основание на сумата, а и свидетелят
твърди, че ищата й е поискала заем още рез август, като й казала че й трябват
пари за Гърция. Ето защо съдът приема,
че ответникът не доказва твърдението да е изпълнил задължението си да заплати
дължимото ТВ за периода 01.09-14.09.2018г. Ищцата не доказа размера на
претенциите си, поради което следва да бъде осъден ответникът да заплати
начисленото по ведомост за РЗ(която сума съдът приема като извънсъдебно
признание на дължимата сума за периода) в размер на 373,76лв, като до пълния
предявен размер от 481,56лв искът се
отхвърли като недоказан. Поради уважаване на иска следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 375лв по РКО от 07.09.2018г., за която сума се твърди че е дължимото ТВ за
септември 2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 103 ал.1 ЗЗД когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Ищцата твърди, че сумата по сочения РКО
представлява неплатен остатък от възнаграждението за м август 2018г., за което
е сигнализирала Инспекция по труда гр Пловдив. Последното противоречи на
представената и приета по делото жалба, в която ищцата твърди че не й е
заплатено ТВ за септември 2018г., а и в представената
ведомост РЗ при ответника за август 2018г срещу името на ищцата е начислена
сумата от 395,75лв, и е положен подпис. Същият не е оспорен, поради което съдът
приема че ТВ за август 2018г е изплатено. От друга страна, ответникът не
доказа да има ликвидно вземане към
ищцата за сумата от 375лв. Твърди се от
ответника сумата да представлява ТВ за септември 2018г, което както се посочи
по-горе съдът приема за недоказано, най- малкото поради факта че към тази дата
ведомост за РЗ за септември 2018г не е била изготвена, съгласно обясненията на представителя
на ответника относно реда на изготвяне
на ведомости и изплащане на заплати. В
показанията на св Г. Д. се твърди, че ищцата й е
поискала заем през август същата година.
Дори и да се приеме, че това е сума за ТВ, както се твърди от св К., дъщеря на ищцата, то
съпоставяйки сумата с начислената по ведомост за РЗ за септември 2018г
от 373лв, съдът намира че прихващане е недопустимо, тъй като сумата почти
изцяло покрива размера на начисленото ТВ, и не е извън предвидения несеквестируем доход съгласно
правилото на чл. 446 ГПК, а съгласно разпоредбата на чл.105 ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на
кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Ето защо съдът намира, че не може да бъде
извършено прихващане.
По предявения иск с правно основание чл. 245 КТ. Работодателят е длъжен да заплаща уговореното ТВ в предвидените срокове,
като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва. Както се посочи
по- горе, съгласно сключения между страните ТД от 25.05.2018г, дължимото ТВ за
месец септември 2018г е следвало да бъде заплатено на 25-ти октомври 2018г,
поради което считано от 26.10.2018г работодателят е изпаднал в забава.
Обезщетението за забава върху начислената сума от 373,76лв за периода
26.10.2018г- до предявяване на иска 21.10.2019г, изчислено с онлайн калкулатор
е в размер на 37,48лв. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата обезщетение за забава върху
дължимото ТВ за периода 26.10.2018г-21.10.2019г в размер на 37,48лв, като до
пълния предявен размер от 52,97лв, както и за периода 21.09.2018г-26.10.2018г
искът се отхвърли като неоснователен.
Съобразно
изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството
съобразно уважената част на иска в
размер на 266лв.
Ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част на иска(чл.78 ал.3 ГПК).Ето защо следва да бъде
осъден ищецът да заплати разноски на ответника съобразно отхвърлената част на
иска в размер на 72лв.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Ето
защо, съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да
бъде осъден ответника да заплати
по сметка на Районен съд – Асеновград 100лв
дължима държавна такса, както и сумата от 80лв заплатен от бюджета депозит за
СГЕ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „РОТАНА – 7“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр
Асеновград ул „Княгиня Евдокия“ № 16 ет.2, представлявано от В.Т.Д. – управител
ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.К. ЕГН ********** *** оф.1 адв Р., следните суми:
- сумата от 373,76(триста
седемдесет и три лв седемдесет и шест ст)лв, представляваща дължимото трудово
възнаграждение за периода 01.09.2018г – 14.09.2018г, ведно с обезщетение за
забава в размер на 37,48(тридесет и седем лв четиридесет и осем ст)лв за
периода 26.10.2018г-21.10.2019г, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 21.10.2019г до
окончателното плащане, както и разноски по производството в размер на
266(двеста шестдесет и шест)лв КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 481,56(четиристотин осемдесет и един
лв петдесет и шест ст)лв главница, 52,97(петдесет и два лв деветдесет и седем
ст)лв обезщетение за забава, както и за периода 21.09.2018г-26.10.2018г
ОСЪЖДА
„РОТАНА – 7“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр
Асеновград ул „Княгиня Евдокия“ № 16 ет.2, представлявано от В.Т.Д. – управител
да заплати по
сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 100(сто)лв дължима ДТ,както и 80(осемдесет)лв
заплатен депозит СГЕ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: