РЕШЕНИЕ
Номер 40120.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500630 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З "Д.Ж И З“, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление град С., район И., ..... чрез пълномощник – юрисконсулт Н. Г. , против Решение
№ 260060/29.07.2020г. по гр.дело № 303/2020г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с
което първоинстанционният съд се е произнесъл по осъдителен иск, предявен от Б. Т. В.
против застрахователното дружество. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло
исковата претенция с правно основание чл.432 от КЗ, като е осъдил ответника да заплати на
ищцата сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последната
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.07.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.01.2020г. до окончателното й изплащане и сторените от нея
разноски по делото. Предмет на жалбата е уважената искова претенция за сумата над 1 500
лв. до пълния уважен размер от 3 000 лв. Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен
акт в обжалваната част е неправилен и необоснован, постановен при допуснато нарушение
на материалния закон, а именно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като излага, че присъденият
размер на обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии,
запълващи съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла горепосочената
разпоредба и с оглед големия процент съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на
произшествието и вредите от него. Счита, че при определяне размера на присъденото
обезщетение съдът не е съобразил характера на уврежданията и пълното им възстановяване,
както и недоказаността на твърденията за наличието на психически увреди и стрес, не е
съобразил и продължителността на възстановителния период, през който не са били
необходими специални грижи от друг човек и липсата на трайни остатъчни последици
вследствие получените травматични увреждания. Излага, че съдът е кредитирал изцяло
1
показанията на свидетелите на ищцата, без да съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК и без да
отчете начина, по който те са узнали изложените от тях факти, способността и желанието
им вярно да възприемат същите и добросъвестно да ги възпроизведат. Давайки им вяра,
съдът пренебрегнал заключението на СМЕ, съгласно което не били налице обективни данни
ищцата да е провеждала медикаментозно лечение и да е обездвижвана шията й. Прави
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
друго, с което бъде отхвърлена исковата претенция за сумата над 1 500 лв. до пълния
уважен размер от 3 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, алтернативно
- да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна е подала отговор на въззивната жалба, в
който заема становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакувания
съдебен акт, съответно за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания.
Счита, че при определяне размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди съдът е съобразил принципа за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика по подобен род дела и за идентични
увреди и е отчел всички относими към настъпилите увреждания факти. Излага, че съдът
правилно е кредитирал показанията на цитираните в жалбата свидетели, съпоставяйки ги с
всички други доказателства по делото. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди съдебния акт в обжалваната част. Претендира направените разноски за въззивната
инстанция.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители по пълномощие, поддържат в писмен вид изразените във въззивната жалба,
респ. отговора й, позиции по спора. Поддържат претенциите си за разноски съгласно
представени списъци по чл.80 ГПК.Въззивникът прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като моли същото да
бъде намалено предвид действителната фактически и правна сложност на делото.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259
ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си
по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и
е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Производството пред Районен съд – Велико Търново е било образувано по ИМ на Б. Т.
В. срещу ЗАД "Д.: Ж. И З.“с правно основание чл.432 ТЗ. В нея са били изложени твърдения
за реализирано на 14.07.2019г. ПТП на републикански път I-4при 12+000 км, при което
водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“с рег. № ...., навлизайки в зоната на лява хоризонтална
крива, изгубил контрол над управлението му и навлязъл в лентата за насрещнодвижение,
при което ударил автомобила, в който пътувала ищцата. Посочила е, че в резултат на
произшествието получила следните увреждания – контузия на главата и врата, изразяващи
се в кръвонасядане и оток на меките тъкани, болки при движение на главата, главоболие,
виене на свят и нарушено равновесие, кръвонасядане и оток на лява раменна става и лява
ключица, ведно с болки и ограничено движение на ставата, кръвонасядане и оток на меките
2
тъкани в средната една трета на гръдната кост и във вътрешния долен и горен квадрант на
лявата гърда, в долната една трета на предната коремна стена, ограничени и болезнени
движения на левия глезен, придружени от кръвонасядания и отоци и посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в нарушения на съня и апетита, главоболие,
тревожност. Изложила е, че болките и страданията от получените травматични увреждания
продължили около три месеца, а психотравмата – около четири-пет месеца, като целият
инцидент и претърпените увреждания са оказали негативно влияние върху живота й,
изразяващо се в невъзможност да изпълнява служебните си задължения, трудностите, които
е изпитвала при отглеждането на тригодишното си дете и при своето обслужване.
Предявила застрахователна претенция до ответника, но последният не й заплатил
обезщетение за претърпените от нея вреди.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е оспорил предявения иск с възражение,
че водачът на застрахования при него автомобил не е имал виновно и противоправно
поведение, с което да е причинил ПТП по описания в ИМ начин и твърдения за наличие на
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Направило е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата поради това, че е пътувала в автомобила без
поставен обезопасителен колан и от страна на водача на последния поради това, че не се е
движил най-дясно на платното за движение. Оспорило е иска по размер.
Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № BG/30/119000777752/2019г. по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за
управлявания от В. Д. В. лек автомобил „Фолксваген Пасат“с рег. № ...., както и че по
образуваната пред застрахователя щета не е заплатено застрахователно обезщетение на
ищцата.
Ангажираните по делото доказателства са установили по категоричен начин механизма
на настъпване на произшествието и виновното и противоправноповедение на водача на
застрахования при ответника лек автомобил, както и че ищцата е пътувала в ударения от
него автомобил, но не е налице противоправно нейно поведение, съпричинило вредоносния
резултат поради непоставен предпазен колан. Доказателства, установяващи направеното от
ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради
наизпълнение на задължението й, произтичащо от разпоредбата на чл.137а от ЗДвП да се
вози с поставен обезопасителен колан в МПС, по делото не са събрани. Налице са обаче
такива, съдържащи се в показанията на св.Н. и обясненията на вещите лица, изготвили
автотехническата и съдебно-медицинска експертизи, които установяват, че по време на
произшествието ищцата, като пътник в автомобила, е била с поставен предпазен колан.
Съдът правилно е кредитирал показанията на разпитания свидетел, фактически съжител на
ищцата, и е съпоставил същите с подкрепящите ги обяснения на експертите за наличието на
такъв колан на задната седалка на процесния автомобил, в който се е возила ищцата и
характера на получените от нея наранявания по гръдния кош и корема, отговарящи да бъдат
получени от поставения колан.
Събраните писмени и гласни доказателства и експертното заключение на съдебно-
медицинската експертиза са установили по несъмнен начин, че описаните в ИМ
травматични увреждания – множество контузии по тялото и главата, ищцата е получила
именно при процесното произшествие, поради което е правилен и обоснован изводът на
районния съд за наличието на причинна връзка на посочените увреждания с претърпяното
произшествие, както и характера на същите, представляващи леки телесни повреди,
непоставящи в опасност живота й. Ангажираните гласни доказателства непротиворечиво са
установили преживения от ищцата стрес и уплаха, довели до нарушения в съня й и страх от
шофиране, също намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с преживения инцидент.
Заключението на СМЕ по делото е установило настъпилите увреждания в резултат на
3
процесното ПТП и възстановителния им период, а напълно покриващите се гласни
доказателства – фактът на приемане на обезболяващи медикаменти. Съдът няма основание
да не кредитира последните, въпреки, че разпитаните свидетели са близки на ищцата, но
такива факти могат да бъдат установени единствено от най-близкия и семеен кръг на
пострадалия. По пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими и
относими доказателствени средства, ищцата е доказала, че е претърпяла неимуществени
вреди, които са настъпили в резултат на причиненото от деликвента произшествие. При
определяне размера на присъденото обезщетение, противно на изложеното във въззивната
жалба, решаващият състав е съобразил характера на получените увреди, изживените поради
тях болки и техния интензитет, които се установяват от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, неоспорена от която и да е от страните, въздействието им върху
общото състояние на ищцата, че получените увреждания не са поставили в опасност живота
на ищцата, не са изисквали оперативна намеса или болнично лечение, доказаните стрес и
уплаха от инцидента, довели до разстройство на съня и страх от шофиране, съответно
липсата на трайни последици за физическото и психическото здраве на ищцата и
постигнатото пълно възстановяване на същата. С оглед на това неоснователни се явяват
оплакванията във въззивната жалба, че при определяне размера на обезщетението съдът не е
съобразил изложените обстоятелства. Не само, че съдът ги е отчел, но и същите се
потвърждават от целия събран доказателствен материал по делото.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че районният съд е спазил принципа за
справедливо възмездяване на ищцата и обосновано и правилно е определил по размер
присъденото обезщетение, поради което оплакването за несъответстващо на претърпените
вреди обезщетение е неоснователно. При постановяване на решението си, за да достигне до
извод за основателност на предявения иск в уважения размер, РС-Велико Търново е
извършил обективен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените в тях
мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция.
Поради гореизложените съображения, съдът намира жалбата срещу решението на
първоинстанционния съд за неоснователна. Последното, като законосъобразно и правилно в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемата страна е
поискала присъждането на разноски за въззивното производство, изразяващи се в заплащане
на възнаграждение на упълномощения адвокат. Видно от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие договореното и реално заплатено адвоктаско възнаграждение
възлиза на сумата от 500 лв. С подаденото преди проведеното с.з. по делото писмено
становище насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото и е
поискала намаляването му. Като съобрази разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в редакцията й към датата
на сключване на договора за правна защита, фактът, че упълномощения от въззиваемата
адвокат е подал отговор на въззивната жалба и писмено становище преди датата на
проведеното съдебно заседание, действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и фактът, че заплатеното му възнаграждение е било до минималния предвиден в
наредбата размер от 440 лв., то счита, че не са налице основания за намаляването му.
Поради това същото следва да бъде присъдено в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260060/29.07.2020г. по гр.дело № 303/2020г. по описа
на Районен съд-Велико Търново в обжалваната част.
4
ОСЪЖДА ЗАД "Д. Ж. И З.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С.,
район И.ж.к. Д., бул.“Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Т. В. , ЕГН **********, с адрес град
В. Т., ул.”И.Д.” № .., вх..., ет..., ап..., сумата от 500.00 /петстотин/ лв. – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5